Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

І-во издание на сп. полиграфия (1949 – 1965 г.)



СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ РЕДАКТОРА И АВТОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РЪКОПИСА

ДИМ. ДОБРЕВ

В тези бележки макар и бегло ще се опитам да споделя своя издателски опит по един основен момент в нашата дейност — как се осъществява сътрудничеството на редактора с автора при обработката на ръко- писа в издателството, за да се осигури по-висококачествено съдържание на книгата.

Издателството, в което работя, издава оригинална и преводна художествена литература, следователно моята практика се различава от практиката на редактора на научна литература. Считам обаче, че някои моменти са общи и важат за работата на всеки редактор с автора при написването на книгата.

Книгата има огромно значение за комунистическото възпитание на трудещите се, въоръжава ги с прогресивни знания, мобили- зира силите им за успешно разрешаване на поставените културни и стопански задачи от Партията и Правителството. Преценявайки значението на книгата, Карл Маркс я определя като „Учебник на живота“, а Максим Горки се обръща към начеващия писател със следните забележителни думи: „Вие пишете за хората на една огромна страна и сте длъжни твърдо да усвоите простата истина н я м а к н и г а , к о я т о н е у ч и х о р а т а н а н е щ о “ ( к . м . ) . Художестве- ната литература обаче с магнитна сила въз- действува за превъзпитанието на масите. Осо- бено ярко проличава това в страните на строящия се социализъм. Докато в капита- листическите страни буржоазната литература все повече се изражда, литературата на на- родите от народнодемократичния блок се намира в състояние на непрекъснат количе- ствен и качествен растеж. Едно от най-бла- гоприятните условия за този растеж е социалистическият метод на работа при издаването на книгата — наличието на благоприятни условия за творческо сътрудничество на ре- дакторите в издателствата с творците на литературата.

Спецификата на отделните литературни произведения по съдържание, принципите на изобразяването и оценка на живота у един или друг писател и различните средства за строеж на произведението у различните пи- сатели определя работата на редактора като творческа дейност.

Именно тази творческа дейност ще про- следя как се осъществява от редактора в нашето издателство.

С утвърждаването на заглавията в плана се определя и отговорният редактор, който

поддържа творческа връзка с автора до последния момент на обработване на ръкописа и превръщането му в книга за читателите.

Нека проследим как се проявява тази творческа връзка, при която нашият редактор оказва своята помощ на писателя, без да налага своя план за написване на литературното произведение, без да натрапва своя вкус за подбора на образните и езикови средства. Напротив, към труда на писателя редакторът трябва да се отнася с искрена любов и грижа.

В художествената литература разбраните от писателя закони на живота се показват в типове. Докато научните съждения и поня- тия се абстрахират от масата конкретни факти чрез формулиране на общите закономер ности, художествената литература дава непосредствен израз на закона в самото явление, представя типичното в особеното. А като се има предвид, че в художественото произведение авторът като творческа личност според творческите си възможности трябва да изтъкне онова типично в живота, което е „просто най-разпространеното, често повтарящото се, обикновеното“, това не „означава никакво ста тичносредство“, а съответствува на „същността на дадено обществено историческо явление“ (Г. М. Маленков) и точно това осъществява познавателната роля и възпитателното зна- чение на художествената литература.

Оттук става ясно, че задачата на редак- тора е много отговорна в подпомагане на автора при изграждане на отделните типове в художественото произведение.

Литературните типове имат не оамо познавателно значение. Те са средство за познаване на живота и средство за възпитаване на хората. Имайки предвид именно огром- ното обществено значение на художестве- ната литература за възпитаването на читателя и увличането му в обществената борба, Г. М. Маленков казва, че типичното е основна сфера за проявяване партийността в реалистичното изкуство, че проблемата за критичността е винаги проблема политическа. Писателят, като разкрива забележителните човешки черти на своите герои, като прави общо достояние онези идейнонравствени богатства, които обладават неговите ге- рои, съдействува за възпитаването на читателите, поражда у тях радостни и щастливи чувства, извиква гордост за нашето историческо дело и така им помага в борбата и строителството да преодоляват недостатъците и упадъчните преживелици.

Това велико предназначение на социалистическата художествена литература определя отговорността на писателя и оттук задължението на редактора да помогне на автора. Чрез стройно и цялостно изградените типове „инженерите на човешките души“ формират красотата на човешките мисли и чув- ства, възпитават прекрасни човешки характери.

Редакторът има за задача да подпомогне писателя за създаване на такова литературно произведение, което да окаже ценно благотворно обществено въздействие. Той е длъжен да сътрудничи на автора в създаването на произведение, което правдиво да отразява живота в цялото му разнообразие, чийто център трябва да бъде човекът и човешките от- ношения, да покаже прекрасното в живота като „морално висше“. При това представата за прекрасното в живота да се свърже с представата за нравственото величие, възвишените чувства, героичните постъпки, съзидателния труд и благородните подбуди на хората.

Голямата яркост и живост в образа на Павел и другите положителни герои, създадени от Д. Димов в романа „Тютюн“, се състои в тяхното високо патриотично чувство, в тяхната самоотверженост, в тяхната омраза към враговете на народа, в тяхната човечност, в простотата и правдата на техните стремежи и действия.

Красотата на Вазовата Рада Госпожина се проявява в присъщото и` чувство на дълг, в нейната воля да се бори срещу народните врагове, нейната голяма любов към отечеството. В процеса на работата си върху про- изведението писателят непрекъснато го об- мисля, изменя, поправя, за да постигне та- кава яркост на боите в образите на своите герои при обстановката, в която те се нами- рат, че да се представят като живи хора и като живи да ги почувствува и читателят. Редакторът само тогава ще подпомогне пи- сателя, когато го предпази от опасната крайност — излишното навлизане в подробности, в което той може да изпадне. Образите и явленията трябва да заживеят пълнокръвно, а не да се дадат по пътя на чисто механичното изреждане на различните им „признаци“.

Редакторът трябва особено грижливо да подпомогне автора при изграждане единството на съдържанието и формата на литературното произведение. Редакторът е длъжен да проследи строежа на художественото произведение, да си даде сметка в какво взаимно отношение е поставил писателят формата и съдържанието.

Известно е, че съдържанието е неделимо от формата, а оттук следва, че то определя особеностите на формата, която приема. Когато писателят преработи своя материал в

образи, съдържанието преминава във форма. И обратно — осъществявайки езиковия и сюжетния строеж на произведението, формата преминава в съдържание. Затова редак- торът трябва да положи усилия и помогне да се уточни правилно съотношението на елементите в това неразделно единство. Само тогава редакторът ще помогне да се избягнат грешките и недостатъците в художественото произведение.

Например съдържанието на романа „Тютюн“ от Д. Димов разкрива закономерностите на развитието на различните групи от българския народ през годините на монархофашистката робия у нас, възсъздава типич- ните черти и съдбата на прогресивните хора от онова време, утвърждава народния жи- вот, като разкрива формирането и растежа на прекрасните човешки чувства и мисли. Анализирайки формата на „Тютюн“, ние се убеждаваме, че писателят е подчинил строго на съдържанието всички нейни елементи, необходими за въплъщаване на идейния зами- съл на произведението. За разкриване харак- терите на всички лица в романа е било не- обходимо те да станат участници в редица събития, за да се покажат с най-съществе- ните си качества. Лирическите отстъпления в романа са позволили на писателя и непо- средствено да се откликне на многото проблеми, поставени от него в романа.

Най-сетне Димов използува всички средства на езика. По такъв начин всеки еле- мент на формата участвува във въплъща- ване на съдържанието. Всяко нарушаване на този закон на художественото творчество се отразява пагубно върху литературното произ- ведение — понижава неговата ценност, поня- кога съвсем го обезценява. При оказване по- мощта си редакторът е длъжен да направи анализ на всички онези съществени елементи за изграждане на вълнуващо произведение.

Редакторът не трябва никога да забравя, че подчиненото положение на формата не я прави, нещо второстепенно. Съдържанието се разкрива само в нея. Оттам и степента в съответствието на формата на съдържанието определя пълнотата и яснотата на неговото разкриване.

Редакторът трябва да сътрудничи при раз- решаване на една от основните проблеми в произведението, която организира цялото многообразие на съдържанието на това произведение в цялостно единство — темата. М. Горки е дал най-пълно определение на темата: „Темата, това е идеята, която се е зародила в опита на автора и която му се подсказва от живота, но се е загнездила във вместилището на неговите впечатления още неоформена и изисквайки въплътяване в образи, потиква го към работа за нейното оформяване.“ От това става ясно, че тематасе ражда от живота, от опита на самия автор.

Например в романа „Тютюн“ са показанимногобройни и различни явления, събития илица. Тук е дадена борбата на работниче-ската класа под ръководството на Комуни-стическата партия за смъкване властта нафашистите и капиталистите, разгънати са иепизоди от съпротивата на народа; нарису-вани са правдиво и картини из трудовия жи-вот на работническата класа; в романа имадружба, любов, омраза, мисли и чувства настари и млади и са посочени врагове на бъл-гарския народ. Но като четем този роман,ние не възприемаме изобразените в него съ-бития изолирани едно от друго, а напротив,осмисляме ги като части на едно сложно цялоблагодарение на ролята на темата за органи-зиране съдържанието на произведението.

Въпросът за единната основна тема налагаредакторът да проследи дали отделнитеидеи в произведението са свързани с основ-ната проблема. Оттук следва: темата винагитрябва да бъде свързана с идеята за худо-жественото произведение, за да се получипълно разрешаване на основната проблема впроизведението. В случая редакторът трябвада има предвид, че като става въпрос заидеята на произведението, никога не трябвада я свежда до замисъла на произведението,до това, което писателят е искал да каже.Отговорът на писателя може да бъде едно-странчив, неверен, а може и да липсва, но отнего не се определя ценността на произведе-нието. В тоя смисъл отговорът не съставляванеговата идея. Например в „Ана Каренина“ нее решен нито един въпрос, но Ленин в ста-тиите си за творчеството на Толстой казва, ма-кар че писателят оставя в произведенията симного от въпросите неразрешени, те напълноудовлетворяват читателя само за това, че втях всички въпроси са поставени правилно.

А как редакторът трябва да помогне заразкриване на идеята в литературното про-изведение ? Идеята на литературното произ-изведение, както и темата, се разкрива в ця-лото богатство на неговото съдържание.Всеки епизод, всяко лице, всяка подробноств истински художествени произведения трябвада вземат участие в разкриване на идеята.За да се разбира идеята на художественотопроизведение, писателят трябва да бъде под-помогнат правилно да постави проблемата,пълно и правдиво да отрази живота, та чи-тателят да разбере какви обществени про-тиворечия стоят зад него. В тази област ре-дакторът има широка възможност да окажена писателя своята ценна помощ, иначе мо-же представата за идеята на литературнотопроизведение да бъде твърде отвлечена иповърхностна.

Друг основен въпрос, при който редакто-рът трябва да прояви грижа, е изгражда-нето на композицията и сюжета на литера-турното произведение. Защото чрез правилноразрешаване на композицията и сюжета в художественото произведение писателят подпомага читателите да получат пълна представаот живота в неговата цялост и значимост.

Редакторът трябва да помогне на авторада организира произведението си, да групирапоказаните от него явления и характери, даразкрие връзките и противоречията между тях; най-сетне така да разположи съби-тията, че възсъздаваните от него картини иявления в тяхното живо, сложно единство дабъдат образно отражение на осъзнатите отписателя закономерности и факти на действителността. Следователно композициятана литературното произведение трябва даобединява всички части в едно цяло, да спомага за образно възсъздаване на цялостнатакартина на живота в светлината на авторо-вото разбиране и оценка на живота.

Невъзможно е тук да се даде цялото многообразие на композиционните средства, скоито си служат отделните писатели в раз-личните си видове произведения — за експо-зицията, развитието на действието, кулминацията и развръзката, — но редакторът ни-кога не трябва да забравя, че неговата по-мощ ще бъде резултатна за създаване навълнуващо художествено произведение, аконасочи писателят да държи сметка за структурата и организираността на своето произведение, за съразмерността и последователността, съотношението на всичките му частии елементи и групирането на образите. Защото в разкриването на съдържанието нахудожественото произведение това играе осо-бено важна роля.

Основен елемент за изобразяване на животав литературните произведения е езикът. Потози въпрос не всичко може да се каже тук ;въпросът е голям и сложен. За писателя езикът е средство за общуване с многомилион-ните маси. Ето защо редакторът трябва да на-сочи в тая област своята всестранна помощ, ноникога не трябва да подвежда редактиранитеот него произведения на своята езикова кул-тура. Редакторът трябва да има предвид субективните особености и възможностите на ав-торите, а също и въпросите на езика, получили гениално осветление в труда на Сталин„Марксизмът и въпросите за езикознанието“.

Езикът като средство за художественоизобразяване на действителността трябва дабъде чист и разбран. Езикът като средствоза охарактеризиране на отделни лица трябвада бъде израз на мислите и чувствата кактона отделните лица, така също и на писа-теля. „Книгите, оръдията на културното възпитание, трябва да се пишат на прост и ясенезик, напълно разбираем за нашите чита-тели... Възразявам против задръстването нанашия език от дрипите на измислените думии държа на ясния образ“ — пише М. Горки. Ето защо тук помощта на редакторатрябва да бъде цялостна: „Ние сме длъжнида се доберем до най-голямата активност надумата, до най-голямата сила на внушението,а това ще постигнем само тогава, когатовъзпитаваме у себе си уважение към езикакато към материал, когато се научим да отстраняваме от него непотребните люспи, ко-гато престанем да обезобразяваме думите,да ги правим неразбираеми и уродливи. Кол-кото по-проста е думата, толкова по-точна етя, колкото по-правилно е поставена — толкова повече сила и убедителност тя придавана фразата. Пристрастието към провинциализмите, към местните наречия пречи заясното изобразяване, както и вмъкването начуждите думи затруднява нашия читател.

Художественото произведение има за свояпървостепенна цел да изобрази скрития въвфактите смисъл на социалния живот въввсичките му значения и да въздействува завъзпитанието на трудещите се. Говоримиятезик остава да се използува в разговоритеза изобразяваните от автора хора, за да сеполучи по-пълната им характеристика, за по-голямо оживяване на изобразяванотолице.

Въпросът за езика в никакъв случай неможе да се свежда до въпроса за грамати-ката. Това е въпрос за високо качество, замайсторство на словесното изкуство, въпрос, който има определен, дълбоко социален смисъл.

Разбира се, че по въпроса за сътрудничеството на редактора с автора при създава-нето на ръкописа има още много да се каже. Нищо не се спомена например за сътрудничеството им при създаване на дет-ската литература. Но този въпрос трябва дасе разгледа самостоятелно.

Не считам също така, че и нашата прак-тика в осигуряване тясна творческа връзкамежду редактор и автор е най-доброто постижение, но все пак ние осъществихмевече за оригиналната литература съвместната работа на редактора и автора още вначалния момент на създаване ръкописа —редакторът тясно да сътрудничи на авторане само в общуване и консултации; тойпреглежда и отделните части на художественото произведение и полага усилия дапредпази автора от увлечения, да го насочикъм създаване пълноценно произведение, вкоето да възсъздаде правдиво героите идействителността.

 
11.10.2011.
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Коментари
Таг :

От архива/историята

Сподели в: Share Tweet
Продължение

Още статии от същата категория

Добави коментар