PolyGrafia

РАЦИОНАЛИЗАТОРСКИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯВ ПОЛИГРАФИЯТА ПРЕЗ 1952 ГОДИНА

АЛЕКСАНДЪР МАНОВ

Рационализаторското движение в полиграфическата промишленост добива все по-голяма популярност сред работниците, инженерно-техническите кадри и служителите.

През 1951 година са постъпили 77 рациотнализаторски предложения, от които са внедрени 12. За тях са изплатени 11 460 лв. възнаграждение.

През 1952 година в даването на рационализаторски предложения се включиха 176 души,от които 113 работници. Броят на постъпилите предложения достигна до 200, от коитов производството бяха внедрени 72. За тяхса изплатени възнаграждения 28 864 лева.

Повечето от внедрените предложения допринасят за подобряване на техниката и технологията в предприятията, за усъвършенствуване на съществуващите машини и съоръжения и т. н. Редица от предложенията сас помогнали за подобряване качеството напродукцията, рационалното използуване насуровините и спомагателните материали, подобряване на санитарно-хигиенните условияна работните места и намаляване себестой-ността на продукцията.

Грижи за развитие на рационализаторскотодвижение са полагани преди формирането на Главната дирекция от Държавното полиграфическо обединение, преди да бъдат изработени и публикувани Указът и Правилникътза рационализациите. Но за организиранетои ръководенето на рационализаторската дейност в предприятията не е имало специалнодлъжностно лице, а работата е движена„между другото“. Това важеше и за Глав-ната дирекция до 1 май 1952 година, когатобе назначен специален служител към Полиграфическия институт, който да се занимавас рационализаторските предложения. Товадопринесе да се постави на по-здрава основарационализаторското дело в нашите предприятия.

Във всички производствени предприятия,включени в системата на Главната дирекция,има изградени технико-икономически съвети(ТИС). Ролята и задачите им са ясно определени с разпорежданията на Указа и Правилника за рационализациите. Но в голямачаст от предприятията подборът на другаритев ТИС не е извършен добре. Не навсякъдеса отговорници техническите ръководители,както повеляват разпорежданията в Правилника, а са натоварени лица, които не са запознати добре с техническата и производ-ствена деятелност на предприятието. Оттук

води началото си и основната слабост—постъпилите рационализаторски предложенияда не бъдат правилно и навреме разглеждании отправяни.

Увеличеният брой на рационализаторскипредложения за 1952 г. не бива да се считаза резултат, от който да се вади извод, чее направено всичко за рационализаторскодело.

За да се добие по-цялостна представа зарационализаторското дело, Институтътрационализация и Централният съвет напрофсъюзите установиха всяка година презмесеците септември—октомври провежданетона „месец за обществен преглед на рациона-лизаторското дело“.

През 1951 година въпреки усилията на отговорника от Полиграфическия институтГК на Профсъюза на работниците по печатапрегледът не е можал да се проведе съг-ласно указанията, дадени в инструкцията.

През 1952 година рационализаторското бюропри Главната дирекция и Централният съветна профсъюза на работниците по печата из-готвиха и разпратиха на всички предприятияокръжно № 7 с най-обширна инструкция какда се подготви и проведе месецът за обществения преглед на рационализаторското дело.Въпреки ясните и конкретни указания, даденив окръжното, и системните посещения насофийските предприятия прегледът не сепроведе качествено. Почти във всички пред-приятия не се взеха своевременно мерки заобезпечаване на доброто провеждане на прег-леда, не се изпълниха набелязаните за товамероприятия поради незаинтересуваността наадминистративните и други отговорниципредприятията.

ИНРА съвместно с Централния съвет напрофсъюзите през 1952 година организир“изнасянето на цикъл от лекции, предназна-чени за отговорниците по рационализациитев промишлените C цел да се насочи правилно рационализа-торската дейност в предприятията още през1951 година бе указано на същите как да сеизготвят тематичните планове. За целта ебила дадена конкретна помощ от страна на Полиграфическия институт с лични посещения по места. Важността на тези планове ебила разбрана само от някои предприятия,които са изработили такива, а останалите,подценявайки огромната важност на тематич-ните планове за направляване и целеустре-мяване творческите сили на своите колективи,не са се отнесли с необходимата сериозности не са изготвили такива. Тук ясно проли-чава, че не е била проведена достатъчнаразяснителна работа от страна на админи-стративните отговорници и профорганизациитекакто за необходимостта да се изготвят тематичните планове, така и за изпълнение насъщите от колективите в онези предприятия,където бяха изготвени такива.

Във връзка с подпомагането на работницитепри изготвянето на рационализаторските импредложения през 1952 година беше спуснато писмено нареждане как да се органи-зира пряката инженерно-техническа помощна рационализаторите, а именно като се формират консултантски групи и каква дейносттрябва да развиват те за подпомагане нарационализаторското дело. Това навременнонареждане бе подценено от ръководителитена предприятията и за съжаление в нитоедно не се сформира такава.

Резултатите показват, че са постигнати из-вестни постижения в рационализациите, носа допускани и слабости, които са спъвалирационализаторското движение и безспорно санамалили много неизползувани възможности.

Една от сериозните слабости в работата енесвоевременното разглеждане на рационали-заторските предложения. Почти във всичкипредприятия се нарушаваха сроковете за прег-леда им, предвидени в Правилника. Не бяхаредки случаите, когато с месеци, даже и го-дина авторите не знаеха нищо за съдбатана своите предложения. ТИС и отговорницитепо рационализациите са се отнасяли безотго-ворно към този сериозен свой недостатък.Те не са направили опит да разберат, чевсяко забавяне и безпричинно протакане нарационализаторските предложения убива же-ланието на предложителярационализатор запонататъшното му участие във високопатрио-тичното рационализаторско движение. Другапроявена слабост почти във всички предприятия е при изпробването и внедряванетона приетите предложения. Изпробванията сепротакаха много дълго време. Администра-тивните отговорници не се ангажираха с изпробването им, а смятаха, че това е задължение изцяло на самите рационализатори. Не се използуваха и средствата, които се предоставят за тая цел.

Такова е положението и с внедряванетона приетите предложения. Почти в никоепредприятие нямаше издадена заповед и планза внедряването на прието предложение. Това е било предоставяно на самите автори. Администрацията в такива случаи е стояла настрана, което е неправилно. Внедряването навсяко рационализаторско предложение е задължение изцяло на администрацията.

За успешното провеждане и насърчение напрогресивното рационализаторско движениетрябва да се притекат на помощ партийните,профсъюзните и други масови организации впредприятията и по своя линия да способ-ствуват за правилното отношение на всичкикадри към същото.

Голяма слабост е допущана и по отноше-ние изчисляването икономическия ефект изаплащането на възнагражденията на авторите. По много предложения икономическиятефект не се е изчислявал или е бил изчисляван дълго време след внедряването напредложението. Причините за това са били,че е било трудно или даже съвсем невъзможно да се изчисли същият. Такива саслучаите например с предложенията, свързани с подобряване техниката на безопасността на труда. Но и при такива случаи нее имало пречка да бъдат изплащани навремевъзнагражденията на авторите. Достатъчное да се изхожда от ценността на внедренотопредложение съгласно Указа и Правилника.

Голямата част от направените предложенияобаче не са били такива. В повечето случаите са от производствено-технически характер,които са давали отражение на производи-телността на труда, снижение себестойносттаи т. н. За такива предложения икономиче-ският ефект не само че е било възможно дабъде изчисляван, но той е единствената ре-ална база, върху която е следвало да се из-гражда и заключението дали даденото рацио-нализаторско предложение е следвало да сеприеме или отхвърли.

Във връзка със заплащане възнагражде-нията на авторите са забелязани и случаи,когато някои отговорници са се опитвали да„икономисат“ от възнагражденията на предложителите. Такива отговорници изглеждане са съзнавали, че техните действия недопринасят с нищо за развитието не само нарационализаторското дело, но дори спъватизпълнението на производствените задачи напредприятието. Такива действия всяват недо-верие сред рационализаторите към нашитесоциалистически закони и правителствени раз-пореждания.

Слабостите и постиженията са се проявили различно в предприятията.предприятия. Тези лекции имаха за задача да дадат по-широки и по-цялостни разяснения на Указа, Правилника и Инструкцията, за да могат ТИС по местаправилно да провеждат рационализаторскотодело и да способствуват за неговото разра-стване. Безспорно тези лекции изиграха своятароля. От тях получиха голяма помощ онезипредприятия, които проявиха интерес къмлекциите и изпратиха своите отговорници даги прослушат. За съжаление голям брой от предприятията не изпратиха такива и тяхната работа продължаваше да се затруднява.

По-добра работа са развили предприятията,които са поставяли задълженията си по рационализациите наравно с всички други задъл-жения, свързани с изпълнението и преизпълнението на производствените планове.

За доброто развитие на рационализаторското дело решаваща роля играе разясни-телната работа сред колектива и правилнотоотношение на отговорниците към предложителите-рационализатори, а именно дали постъпващите предложения се разглеждат впредвидения срок и дали решенията по тяхса обективни, огледаии от всички страни идали в края на краищата полагаемите се възнаграждения на авторите се изплащат навреме, така както са определени в таблицатана Правилника. В това отношение печатница„Стопанско развитие“ добре е провеждаласвоята работа. Постъпилите предложения на-време са разглеждани от ТИС, за резултатитеса изготвяни протоколи, които директорът еотправял за по-нататъшно изпълнение. Тазиоперативност не е позволила да се натрупватпредложенията и да се убива ентусиазмътна предложителите. Всички постъпили пред-ложения са приети и внедрени в производството. Икономическият ефект е изчисляваннавреме. Полагаемите се суми са отнасяни посметките на фонд „Рационализация“ и навсички автори възнагражденията са изпла-щани навреме. Добре е подредена и работатана картонажната фабрика „ Сталин“—гр.Сталин.

Има и предприятия, които недооценявахасвоите задължения относно рационализатор-ското дело, не създадоха здрави ТИС, коитонаред с комисиите по масово работническо изобретателство и рационализация към проф-комитетите да провеждат разяснителна ра-бота всред колектива и да изпълняват по-стриктно законоположенията, предвидени в Указа и Правилника. А тези задължения сакрайно необходими за разрастването на рацио-нализаторското движение, защото те именноопределят отношението на длъжностните лицаспрямо предложителите-рационализатори.

Така например в печатница „Георги Ди-митров“ — София, има предложения, по коитоне се е вземало решение навреме, безпри-чинно са били задържани, без ТИС да се езанимавал и да ги е разглеждал. Или ако саразглеждани и е вземано решение по тях, торешенията не са се изпълнявали и в края накраищата годината беше приключена с 18 не-ликвидирани рационализаторски предложения.Такива случаи има още в „Книжнина“, „Мадара“ и др.

За издигане на по-голяма висота рациона-лизаторското дело в полиграфическата про-мишленост е необходимо най-напред ръко-водителите на предприятията и отговорни-ците по рационализациите да разберат, че

укрепването на рационализаторското дело енеотменна задача, която трябва да се провежда занапред с всички други задачи, стоящипред тях, като ръководители от нов тип — стопани на социалистически предприятия.

Необходимо е да се положат грижи заукрепването на ТИС и отблизо да се следидейността на същите. В предприятията дасе обезпечи такава оперативност на ТИС заприемането, разглеждането и внедряванетона рационализаторските предложения, щототова да бъде винаги в рамките на Указа, Правилника и Инструкцията за приложениетоим. Сроковете, залегнали в тях, в никакъвслучай да не се пресрочват. Да се оказвапълноценна помощ на работниците-рационализатори за по-качествени предложения, катоза тази цел незабавно се пристъпи къмизграждането на консултантските групи поместа.

Необходимо е да се вземат мерки за на-временното изчисляване икономическия ефектна внедрените предложения, от което зависии навременното заделяне на средствата зафонд „Рационализация“, който фонд е материалният източник за укрепването на рационализаторското дело във финансово отношение.

Полагаемите се възнаграждения на авто-рите да бъдат прецизно изчислявани и навреме заплащани, което ще укрепи вярата нарационализаторите в законите, които обезпе-чават техните права като рационализатори, и ще ги импулсира. Това безспорно ще допри-несе за увличане по-голям брой работници врационализаторското дело.

Постиженията на рационализаторите да неостават скрити за членовете на колектива отпредприятията. Напротив, при всички подходящи случаи същите трябва да бъдат из-тъквани като едни от най-заслужилите първенци в производството. За изпълнението натази задача предприятията имат широки възможности. Достатъчно е само да прибягнатдо тях, а именно — нагледната агитация, радиоуредбата, многотиражките и т. н.

Ръководителите на предприятията трябвада отделят особени грижи за безпогрешнотоизготвяне на тримесечните отчети, групиранив четири раздела по отчетна форма № 16 П.

За безпогрешно изготвяне на отчета голямапомощ допринася редовното водене на жур-нала, в който трябва да намери отражениесъстоянието на всяко постъпило рационали-заторско предложение от постъпването мудо неговото окончателно приключване.

За отстраняване на допущаните слабостипо отношение рационализаторството е необхо-димо да вложим всичките си сили, щото ра-ционализаторството наистина да стане масоводвижение в полиграфическите предприятия.