Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

І-во издание на сп. полиграфия (1949 – 1965 г.)



РАСТЕРЪТ ПРИ ИЛЮСТРАЦИОННИЯ ПЕЧАТ

АЛЕКСАНДЪР ЖАБЛЯНСКИ

Растерът играе голяма роля в книгопеча-тането. Първите растери са изработени преди1890 година с растрирани отпечатъци, коиточрез фотография се превеждали върху стъкло.

След 1890 година Леви във Филаделфиянаправил първия растер с помоща на специал-на машина, който носел името „Рулед растер“.

Растерът представлява две стъклени плочи,направени от кристално (фино) стъкло с про-зрачни и непрозрачни линии. Изготвянето нарастера става чрез покриване на двете стък-лени плочи със специален лак, върху койтоне може да действува киселина. С помощтана специална машина и диамант се начерта-ват паралелни линии, които след това се раз-яждат с киселина до необходимата дълбо-чина. Така издълбаните линии се напълват

със специално чернило, за да станат не-прозрачни. Двете стъклени плочи се по-ставят една върху друга, за да се получикръстосване на линиите, от което се обра-зуват малки прозрачни прозорчета, след коетосе залепват внимателно. Кръстосаните линиистоят в повечето случаи една срещу друга,под ъгъл 90 градуса.

Растерите имат две форми, правоъгълнии кръгли. Последните са по-подходящи осо-бено за цветни и избягване моаре при сни-мане на отпечатъци от клишета, защото да-ват пълна възможност за изместването налиниите в различни положения. Самата формана растеровите точки е в зависимост от фор-мата на блендата— отвора на обектива.

Кръглата бленда е най-много употребявана-та, защото дава масивни кръгли точки, коитоточки издържат най-добре в процеса на киселин-ното разяждане, дават най-много подробности внегатива, което е от голяма важност за край-ния резултат при изработване на клишето.

Звездообразната бленда дава също големимасивни точки, които са по-издръжливи в киселината, но поради големината си тези точкитонират светлините и липсват подробностив негатива и изработването на клишето ставапотрудно и бавно. Същата бленда е подхо-дяща за клишета за вестникарски печат наротативна машина, защото се получава по-голяма междуточкова дълбочина, необходимаза изваждане по-добри матрици. Квадратнатабленда дава квадратни точки, подходящи заснимане на сиви монотонни оригинали.

Кръстната бленда дава кръстни точки и т. н.

Всичко това показва, че формата на ра-стеровите точки е в зависимост от форматана блендата. В един от краищата на растераима награфени букви и цифри, с които се опре-деля градуса на паралелните линии и голе-мината на прозрачните линии.

Имаме дребни, средни и едри растери.Обикновено в 10 мм. разстояние числото напрозрачните линии е от 25 до 100 линии, адаже и повече. У нас най-дребният растер е70 линии, с който се срещат трудности припечатането. Колкото растерът е по-дребен,толкова по-добре се предават подробноститена оригинала при репродукцията. От голямозначение е върху каква хартия ще бъде от-печатан растеровият образ, мастилото, маши-ната. Това нещо трябва да се знае предвари-телно, за да знаем какъв растер да употребимпри репродукцията на оригиналите.

При употреблението на различните видоверастери за разни цели в книгопечатанетоможем да вземем следната таблица:

1 Вестникарски печат с ротативна машина — 25—30 линии растер

2 „ „ плоска „ — 30—35—40 „

3 Илюстровани списания „ „ — 40—48—54 „

4 Научни книги, снимки с големи подробности 60—70 „

5 Гравюри най-фино книгопечатане 70—100 „

Действието на растера при снимане наоригинали с повече тонове разкъсва полу-тоновия образ и го пресъздава в различнипо големина печатаеми точици. Същите припо-едрите растери се забелязват и с просто око.

Ако наблюдаваме един с увеличени растерови точки добър отпечатък от клише, щезабележим следното: в най-светлите места наотпечатъка виждаме малки самостоятелни,колкото иглен връх, малки черни точици. Сотиването постепенно към по-тъмните тоновена образа, тези малки точици, според силатана тона, стават все по-големи Към среднитетонове краищата им се допират и образуватвътрешни бели точки, които към още потъм-ните тонове намаляват постепенно и изчезват,фиг. 2. Именно това намаляване и уголемя-ване на черните точки по различните местана отпечатъка ни предава правилно образана оригинала с пълна градация на тоновете.Фактически ние създаваме образа от дватона, черно и бяло. Самото разположение нарастеровите точки и техните различни голе-мини дават възможност да виждаме отпеча-тания образ върху хартия, така, както е воригинала. Особено при дребните растери,където точките са невидими с просто око,измамата е голяма.

Как се създават растеровите точки прирепродукцията ? Известно е, че картина, снимка и др. поставени на известно разстояниепред лещата на обектива, осветени с обилнасветлина, предават своя образ с пълни по-дробности върху светлочувствителната плакав касетата, поставена в камарата на репро-дукционния апарат. За да получим растеров

образ, необходимо е да поставим растера всамата камара пред светлочувствителнатаплака, на разстояние от 1—10 мм. в зависи-мост от разстоянието на оригинала от обек-тива. Известно е също, че всеки тон на ори-гинала поглъща толкова светлина, съответносилата на тона. Колкото тонът е по-тъмен,толкова поглъщането е по-силно и действиетона светлината върху светлочувствителнатаплака е по-малко.

Силата на различните тонове, създава исилата на отразителната светлина, която ми-нава през лещите на обектива, минава презрастеровите прозорчета. Всяко прозорче нарастера пропуска толкова светлина върхусветлочувствителната плака, колкото е получило от своя тон в оригинала и в зависи-мост от тая светлина получава своята точкаслед проявяване на негативния образ. Милионите прозорчета на растера, според количе-ството на пропуснатата светлина от всякоедно от тях, създават различните по голе-мина точки и вкупом образуват негативнияобраз. Този негатив, откопиран върху метали след необходимото дълбаене на точките,отпечатан върху хартия, дава образа на ори-гинала.

Често в полиграфията се споменава думата „моаре“, особено между тези, които сезанимават с поръчане и печатане на клишета.

Моаре се образува върху отпечатаниятрастеров образ при неправилно разположениена растеровите линии при репродукцията. Товаможе да се случи само при преснимане отрастерови отпечатъци, гравюри, фотографии,копирани върху растерова хартия. Същото се явява и при печатане на цветни растеровиклишета, когато растерът не е поставен наопределените градуси за всеки цвят, фиг. 3.

Моарето може да бъде най-различно. Наблюдавано, то се вижда върху образа в тъмнии по светли ивици, покриващи цялата повърхност, най-често в две направления. Точките се кръстосват и образуват бели петна, Понякога образуват квадрати и предават на образакариран вид. За да се избегне това, необхо-димо е растеровите линии да бъдат поста-вени в такова положение, където моарето щесе чувствува най-слабо. При по-голямо ста-рание на фотографа същото може да сеизбегне.

При снимане на оригинали с повече цветове за 2 —3 и четирицветен печат необхо-димо е и всеки цвят да има свое различно

разположение на растеровите точки, за да можем да получим след отпечатването боите посила така, както са в самия оригинал, фиг. 4.

За черни репродукции най-подходящо по-ложение на растера е да бъдат поставенилиниите под ъгъл 45 градуса.

За трицветния печат червения и жълтия цветпод ъгъл 30° съответно 60°, синия—45°. За четирицветни — черния — 45°, червения и синия — 30° съответно 60° и жълтия верти-кално и хоризонтално положение на растера.

Има и друг вид растери, наречени зърно-видни, които още нямат приложение у нас.Изготвят се също чрез разяждане, като зърната се правят с помощта на прах от смолаили желатин. Този вид растери могат да сеупотребяват при особени оригинали и даватпо-добър резултат.

 
11.10.2011.
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Коментари
Таг :

От архива/историята

Сподели в: Share Tweet
Продължение

Още статии от същата категория

Добави коментар