Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

ІІ-ро издание на сп. полиграфия (1967 – 1970 г.)



Към нови успехи

Васил Йончев — художник

Книгата е огледало на чудния свят на настоящето, извор на знания, съкровищница
на духовните ценности на времето, пазителка на литературните образи и поетичните
преживявания, на философските и политическите идеи. Тя остава през вековете като
свидетел на творческия дух на народа, на неговите идеали, на неговата култура и знания и на материалните постижения и благополучия на епохата, през която е издадена.
Създаването и издаването на една книга е плод на едно специфично изкуство, свързано с продължителен творчески и производствен процес на изготвяне, в който участвуват много лица и професии. Хора, които милеят за хубавата книга и мислят за бъдещето, повдигнаха глас да се
извиси изкуството на книгата. От десетина години се заговори за „културата и изкуството на книгата“. Това даде повод да се организират в Лайпциг две международни изложби за културата и изкуството на книгата и ежегодна изложба за най-хубавите книги в света. В социалистическите страни вече се провеждат всяка година национални конкурси за най-добре оформена и отпечатана книга.
Културата на книгата обхвана почти всички полиграфически дейности и материали —
илюстриране, художествено и техническо оформяване, печат, подвързия, хартия, мастила
и т. н. Повишиха се изискванията към художественото и техническото оформяване, към
отпечатването и материалите на книгата и към печата изобщо. Оформяването на книгата постепенно се поставя на научни основи.От друга страна, нуждите на живота и потребностите на вътрешната и на международната търговия, а също и на пропагандата наложиха много високи изисквания към оформяването и отпечатването на списания, етикети, опаковки и други приложни творби и търговски реклами, чрез които в чужбина печелим или губим търговски и културен престиж. Съобразявайки се с гореизложените факти, художествените кадри реорганизираха своето художествено естетическо и илюстраторско мислене и навлязоха смело в приложното и промишленото оформяване. Рисуваният шрифт се подобри коренно. Създадоха се и се създават добри проекти за наборни и афишни шрифтове. Редица полиграфически предприятия получиха нова техника — печатарски машини, фотоапарати, клишеграфи и пр. В предприятията навлязоха нови инженерни кадри, завършили в чужбина различни специалности по полиграфия. Непрекъснато се полагат грижи за бъдещите кадри. Тази година Комитетът по културата и изкуството и Управление „Полиграфиздат“ за първи път изпратиха студенти да следват в Лайпциг по специалността оформяване на книгата и по други полиграфически дисциплини. Предстои едномесечен курс с художници, технически редактори и ръководни кадри от полиграфията по въпросите на изкуството на книгата. Увлечени от този ентусиазъм за нов разцвет на културата на книгата, редица български издателства и полиграфически предприятия постигнаха в последно време с големи грижи значителни успехи в издаването на отделни книги. Оформяването, печатът, подвързията и материалите са с високо качество. Това са книгите: „Хамлет“ и „Майка Кураж и нейните деца“ — издателство „Народна култура“ и Полиграфическият комбинат „Димитър Благоев“.
„Моята древна и млада родина“ — издателство „Народна младеж“ и полиграфическото предприятие „Балкан“. „Житие и страдание на Софрони Врачански“ — издателство „Български писател“ и Полиграфическият комбинат „Димитър Благоев“. „Висок вакуум“ — издателство „Техника“ и печатницата на Българската академия на науките.
„Шрифтът през вековете“ — издателство „Български художник“ и Държавна печатница „Георги Димитров“.
„Предание за изчезналия град“ — издателството и печатницата в гр. Варна.
Албум „България“ — издателство „Наука и изкуство“ и полиграфическо предприятие
„Балкан“.
„Рибният буквар“ — издателство „Народна просвета“.
„Климент Охридски“ — издателство на Националния съвет на Отечествения фронт.
С някои от тези книги нашата страна регистрира редица успехи от международен
мащаб. За това се писа доста.
Като новост във вътрешната уредба на книгата можем да посочим „Висок вакуум“,
в която Иван Иванов успя да постигне единство във вътрешното оформяване — текст и
илюстративен материал — и даде нова графическа стойност и прегледност на наборните
страници. Опитът на Димитър Новачков да създаде в учебника „Анатомия и физиология
за V клас“ нова връзка между текста на урока и илюстративния материал към него е
също много успешен.
Значителни усилия се правят и за издигането културата на учебниците, за да станат
те в близко бъдеще не само учебно помагало, но и предмет за художествено и естетическо възпитание на подрастващото поколение.
Това са обаче отделни постижения. Въпросът за качеството на полиграфическата
продукция все още не е решен генерално. За да се повдигне общото ниво на културата
на полиграфическата продукция и подобри изцяло качеството є, трябва да се направят
решителни реформи.
„Полиграфия“ трябва да поеме тежката отговорност на ръководител и организатор на поставените задачи, за да могат на страниците на списанието да се повдигат и изясняват много наболели проблеми на изкуството на книгата и полиграфията. Главната цел на това периодично издание трябва да бъде преди всичко да обогатява вкуса и повишава естетическата култура на съответните кадри и да създава пиетет към хубавата книга, към изрядния печат, към отличното качество на цялата полиграфическа продукция. Същевременно списанието ще трябва да повишава техническата култура и техническите знания да ратува за по-ефикасно обучаване и правилно използуване на кадрите, заети с изработването на книгите и другите изработки, да спомага за издигане квалификацията на работещите на нивото на съвременната полиграфическа техника. Без прецизното и сигурно овладяване на тази техника мъчно биха се постигнали добри резултати.
Наред със статиите, в които се показват новостите в техническия прогрес, в производствената практика, в  механизацията и в икономиката на производството, ще е необходимо да се разработват статии по естетика на полиграфическата дейност, на приложната графика и илюстрацията, а също и за тяхната история. Да се отдели специално внимание
на проблемите на композицията в акциденцията, на композирането и цветовата хармония
на етикета; устройството на афиша и т. н.
Освен това ще се дава място за популяризиренето на най-хубавите книги у нас и в
чужбина, ще се поместват рецензии за художественото и техническото оформяване и
полиграфическото изпълнение, ще се споделят мисли за различни изложби и мероприятия,
свързани с книгата у нас и в чужбина.Чрез такива статии трябва да се създаде нов мироглед за хубавото в полиграфическата продукция, като теорията и практиката бъдат свързани със съвременните нужди.
Българската книга с оформяването си и полиграфическото си изпълнение постепенно
заема все по-достойно място в нашата национална култура. Време е усилията на всички, които работят по изготвянето на книгата, да се насочат към нови успехи и всички издадени книги да отговарят на високите изисквания на изкуството на книгата. Тогава по-бързо ще стигнем до характерен български стил и национален облик на книгата.

 
11.10.2011.
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Коментари
Таг :

От архива/историята

Сподели в: Share Tweet
Продължение

Още статии от същата категория

Добави коментар