Докато прелиствах старите броеве на списание полиграфия, открих настоящото в брой 10 от първата година на издаването му — 1949. То ми напомни за неща, казани на кръглата маса „Как да направим списание полиграфия още по-интересно?“. По време на обсъжданията беше подчертано, че след като списанието е орган на Съюза на печатарската индустрия в България, най-малкото, което може и трябва да направи Съюзът, е да осигури поне толкова абонати, колкото са членовете му. Като се замисля, бих казал, че всеки работещ в областта на полиграфическата теория или практика следва да има достъп, и то не само до списание полиграфия, но и до неговите събратя ProGRAFICA и ProPACK. Същото се отнася и за останалите специализирани издания. Това би значело съпричастност и уважение и би било израз на принадлежност към професионалната общност. По-хубаво от това може да бъде само изданията да се четат, но то е друга тема...
На 31 март 2010 г. официално приключи абонаментната кампания 2010 на списанията полиграфия, ProGRAFICA и ProPACK. Равносметката показва, че все още много от колегите в бранша не са направили своя абонамент.
Смятам, че никой от нас няма да оспори факта, че трите списания са се превърнали в органична част от професионалното ни общуване, съюзния живот и общностната ни идентификация, и съм убеден, че не ви е безразлична съдбата на списанията, които „Принт енд Пъблишинг“ ЕООД издава.
Воден от убеждението, че всички ние сме ангажирани със съхраняването и бъдещото развитие на изданията, се обръщам към вас с предложение да направите своите приятели полиграфия, ProGRAFICA и ProPACK законни гости във вашите фирми, като се абонирате!
Нека бъдем обективни — независимо от кризата 99 лева (с ДДС) за комбиниран абонамент за три списания няма да се окажат значим разход за никоя от фирмите в бранша. Без коментар оставям сумата 48 лева (с ДДС) за едно от списанията, предпочитано от вас.
И друго едно напомняне за обсъжданията на кръглата маса. Тогава г-н Иван Петков отчете факта, че много често изданията изобщо не стигат до работниците, защото остават на бюрата на мениджърите, които понякога така и не намират време да ги прочетат, притиснати от натоварения си график. По този начин важна информация не достига до хората, на които би могла да бъде полезна.
Преди почти 140 години в стихотворението си „В механата“ Ботев упрекна българите, че са патриоти само на маса. Сега пред нас стоят далеч не толкова драматични въпроси, но към днешния ден те са достатъчно важни, защото определят утрешния. Нека докажем, че сме се променили! Ако вие наистина сте патриоти и радетели за изграждане и укрепване на една здрава, стабилна и независима професионална общност, със свои традиции, периодични издания, специализирани изложения и пълнокръвно професионално общуване, помислете за тези списания, които винаги са били до вас!
Уверен съм, че ще вземете правилното решение!