PolyGrafia

Докато прелиствах старите броеве на списание поли­графия, открих настоящото в брой 10 от първата годи­на на издаването му — 1949. То ми напомни за неща, казани на кръглата маса „Как да направим списание полиграфия още по-интересно?“. По време на обсъжданията беше подчертано, че след като списанието е орган на Съюза на печатарската индустрия в България, най-малкото, което може и трябва да направи Съюзът, е да осигури поне тол­кова абонати, колкото са членовете му. Като се замисля, бих казал, че всеки работещ в областта на полиграфиче­ската теория или практика следва да има достъп, и то не само до списание полиграфия, но и до неговите събра­тя ProGRAFICA и ProPACK. Същото се отнася и за остана­лите специализирани издания. Това би значело съпричаст­ност и уважение и би било израз на принадлежност към професионалната общност. По-хубаво от това може да бъде само изданията да се четат, но то е друга тема...

На 31 март 2010 г. официално приключи абонаментна­та кампания 2010 на списанията полиграфия, ProGRAFICA и ProPACK. Равносметката показва, че все още много от колегите в бранша не са направили своя абонамент.

Смятам, че никой от нас няма да оспори факта, че трите списания са се превърнали в органична част от професионалното ни общуване, съюзния живот и общ­ностната ни идентификация, и съм убеден, че не ви е без­различна съдбата на списанията, които „Принт енд Пъ­блишинг“ ЕООД издава.

Воден от убеждението, че всички ние сме ангажирани със съхраняването и бъдещото развитие на изданията, се обръщам към вас с предложение да направите своите приятели полиграфия, ProGRAFICA и ProPACK законни гос­ти във вашите фирми, като се абонирате!

Нека бъдем обективни — независимо от кризата 99 лева (с ДДС) за комбиниран абонамент за три списания няма да се окажат значим разход за никоя от фирмите в бранша. Без коментар оставям сумата 48 лева (с ДДС) за едно от списанията, предпочитано от вас.

И друго едно напомняне за обсъжданията на кръгла­та маса. Тогава г-н Иван Петков отчете факта, че мно­го често изданията изобщо не стигат до работниците, защото остават на бюрата на мениджърите, които по­някога така и не намират време да ги прочетат, прити­снати от натоварения си график. По този начин важна информация не достига до хората, на които би могла да бъде полезна.

Преди почти 140 години в стихотворението си „В ме­ханата“ Ботев упрекна българите, че са патриоти само на маса. Сега пред нас стоят далеч не толкова драма­тични въпроси, но към днешния ден те са достатъчно ва­жни, защото определят утрешния. Нека докажем, че сме се променили! Ако вие наистина сте патриоти и радете­ли за изграждане и укрепване на една здрава, стабилна и независима професионална общност, със свои традиции, периодични издания, специализирани изложения и пълно­кръвно професионално общуване, помислете за тези спи­сания, които винаги са били до вас!

Уверен съм, че ще вземете правилното решение!