Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Кръгла маса за славянската уебкултура



На 27 септември 2011 г. в палата 8 на Международен панаир – Плов­див се проведе кръгла маса на тема „Проблеми на славянската култура в интернет“ като част от ежегодния Международен форум на славянската уебкултура. Организатори на кръг­лата маса бяха Московският държа­вен университет по печата „Иван Фьодоров“ – от руска страна, и Уни­верситетът по библиотекознание и информационни технологии – от българска.

Събитието бе организирано със съдействието на Министерството на образованието и науката на Руска­та федерация, Посолството на Русия в Република България и Асоциацията на руските и българските ВУЗ-ове и деловите кръгове.

Всяка от страните участваше в работата на кръглата маса с по 5 доклада. От руска страна лекто­ри бяха Константин Антипов, Елена Новосьолова, Людмила Кутиркина, Ге­надий Матрюхин и Анна Филипович, а от българска – София Василева, Кристина Върбанова-Денчева, Мария Николова, Диана Стояноваи Койчо Митев.

Доц.Константин Антипов, д.ик.н., изпълняващ длъжността ректор на МГУП, представи на вниманието на присъстващите доклад на тема „Ро­лята на МГУП (Московский государ­ственный университет печати) за запазване традициите на славянска­та уебкултура“. Доц. Антипов разкри ролята и възможностите на МГУП и подчерта особеното място, което университетът заема. В своето об­ръщение той каза и следното: „Ние си даваме сметка за двойствената, но непротиворечива природа на пис­мената култура – от една страна, консервативна, свързана със съхраня­ването на културната информация, натрупана чрез опита на човешкото общество, а от друга, иновативна, свързана със съвременното, своевре­менно въвеждане на новите техноло­гии. В процеса на обучение именно от баланса между консервативност­та на традицията и иновативност­та на новото зависи решението на стратегическата задача за съхраня­ване на културната традиция на на­шите народи. Това не са високопарни слова, а трезва преценка на социална­та отговорност на Университета.“

Особено интересен доклад пред­стави Елена Новосьолова, шрифтов дизайнер. Освен кратка история и съвременно състояние на кирилски­те печатни и предназначени за уебпространството шрифтове, тя очерта географското разпростране­ние на кирилицата, която, както се оказва, се ползва в 15 държави и ав­тономни области (България, бившия СССР, бивша Югославия и дори Монголия). В края на изложението бяха визирани проблемите на кирилицата днес, които се свеждат до липсата на мотивация у шрифтовите дизай­нери, технически пречки и непригод­ност най-вече при шрифтовете за интернет, отсъствие на културен диалог между страните, ползващи кирилица. Визирани бяха и пътищата за излизане от това положение – при­вличане на спонсори и осигуряване на държавна подкрепа, насърчаване на шрифтовите дизайнери, и най-ве­че на младите, още от студентска­та скамейка, увеличаване интензив­ността на международните връзки между заинтересованите страни.

Людмила Кутиркина, к.фил.н., за­местник-ректор по стратегиче­ско развитие и корпоративни комуникации в МГУП, представи доклад на тема „Писменият и устният език – среща в пространството на „Рунет“1“. Тя показа интересни случаи на употреба на съвременен интернет сленг във форумите и блоговете и анализира начините на възникване­то му. В заключение сподели своята гледна точка и обобщи, че „колко­то и да не ни се харесва, езикът се адаптира към културата и общува­нето“, а създаването на сленг е яв­ление, старо като света. Призивът на автора е за изграждане на „зона на толерантност“, защото в тази ситуация има и нещо много положи­телно – чрез интернет много от хо­рата, които по принцип са мълчали, започват да говорят. Животът си знае работата.

Професорът в катедра „Книжен бизнес“ на МГУП Генадий Матрюхин представи „Основни тенденции в развитието на пазара за електронни издания в Русия“. В извънредно крат­ката си презентация той маркира ин­тересни тенденции в развитието на пазара на електронни книги в свето­вен мащаб и в рамките на Русия, кои­то подкрепи с любопитни статисти­чески данни, разкриващи динамиката на разрастване на този пазар през последните 5 години и структурата на предлаганото портфолио.

Анна Филипович, к.т.н., доцент в катедра „Медийни системи и техно­логии“ в МГУП, представи проекта „Информационни технологии за съх­ранение на културно-историческо­то наследство на Русия“, чиято цел е създаване на съвременни информаци­онни технологии и иновационни разработки, предназначени за съхране­ние на историческите и културните ценности на Русия. В настоящия мо­мент проектът се реализира в три самостоятелни направления: Инфор­мационна технология за преиздаване на печатни източници от XVIII – на­чалото XIX в.; Компютърна семиогра­фия; Компютърен фонд с древноруски скоропис. Идеята на първото направ­ление е създаване на технология за разделяне на историческите източ­ници на групи в зависимост от свойствата на езика и обработката им чрез разпознаване и индексиране. Второто направление създава инфор­мационна система, която предоста­вя необходимите ресурси и средства за автоматизация по електронно­то представяне на ръкописите, ин­терактивното възпроизвеждане на песнопенията, техния синтактичен и семантичен анализ (превод в съвре­менно нотно писмо). Сложността на третото направление произтича от ограничения кръг хора, способни да четат ръкописите, трудоемкост­та на ръчния превод и отсъствие­то на съвременни средства за раз­познаване, работещи с древноруски скоропис.Бяха очертани досегашна­та работа и успехите, които наис­тина са впечатляващи, особено по отношение на автоматизираното разчитане на ръкописни книги и източноправославни песнопения. Това справедливо е довело до номинация на проекта „Компютърна семиогра­фия“ в конкурса „IT-пробив 2010“, в раз­дела „Най-добър IT-проект за съхраня­ване на културни ценности“.

От българска страна бяха пред­ставени доклади главно от препода­ватели в УниБИТ. Доц. д-р София Ва­силева представи доклад на тема „Виртуалното университетско обра­зователно пространство като фак­тор в развитието и популяризаци­ята на славянската уебкултура“. В него бяха отчетени достиженията и изискванията към славистиката в новите условия на преход към он­лайн базирана комуникация. Отчете­ни бяха проблемите и изоставането в дигитализацията на славянското средновековно книжовно наслед­ство, както и успехите в това от­ношение. Изводът е, че е необходимо създаването на условия за осъщест­вяване на най-широк интердисципли­нарен диалог, който да включва коор­динация между университети, научни центрове и институции на междуна­родно ниво – главно с Русия и страни­те, притежаващи славянско култур­но наследство, както и със САЩ и държавите от Европейския съюз.

Проф. д-р Кристина Върбанова-Денчева, завеждащ катедра „Книга и общество“ в УниБИТ, представи от името на колектив – проф. д.ик.н. Стоян Денчев, проф. д-р Кристина Върбанова-Денчева и проф. д-р Ирена Петева, доклада „Дигитални библио­теки и образователни модели“. Проф. Денчева описа съвременното състо­яние на дигиталните библиотеки в световен и национален мащаб, как­то и новите концепции за обучение и формиране на конкурентна иконо­мика, базирана на знанието. Очерта­ни бяха и новите модели за образова­ние, както и мрежовата структура, свързваща бизнеса с образователни­те и обществените форми.

Доц. д-р Мария Николова, дирек­тор на Департамента за общооб­разователни дисциплини в УниБИТ, представи доклада „Съвременни бъл­гарски преводи на руска художест­вена литература в интернет“. Бяха представени издателствата, кои­то инвестират в преводи на руска литература, както и основните те­матични жанрове, които подлежат на превод (детективски романи, фантастика, трилъри, дисидентска и друга алтернативна литература, класическа литература от ХIX и XX век). Представени бяха и двуезични­те издания. Особено внимание беше обърнато на електронните книги и електронната търговия в Бълга­рия, включително и онлайн книжарни­ци, които предлагат както книжни, така и електронни заглавия.

Диана Стоянова, магистър със специалност „Медийна информация и реклама“ от Института за научни изследвания в областта на органи­зацията, управлението и защитата на културно-историческото наслед­ство към УниБИТ, представи своя до­клад „Кирилицата в Европа“. В презентацията беше разказано за едно събитие, организирано от УниБИТ и Българската православна църков­на община „Св. св. Кирил и Методий“ ОНЛУС, Рим на 18 септември т.г. в римската църква „Св. св. Викентий и Анастасий“. Събитието основател­но беше наречено „истинско пирше­ство на духа в сърцето на Рим“.

Като завършек на кръглата маса Койчо Митев, специалист по защита на интелектуалната собственост, представи научното откритие, на­речено „Цифрова писменост“, според което „цифрите от десетичната бройна система могат да служат за запис и трансфер на комуникативна звукова и писана реч от един език или диалект към всеки друг“. От напра­вените до момента стъпки са налице известни успехи в създаването на цифрова фонетична азбука, цифрова морфология, цифрова азбука, цифров синтаксис и цифров запис на езици­те и техните диалекти. Разбира се, налице са и много нерешени въпро­си, част от които бяха маркирани от професор Денчев, ректор на Уни­БИТ. Именно затова откривателят г-н Митев се обърна към представи­телите на двата университета за бъдещо сътрудничество с ВУЗ-ове­те, които разполагат с млади и перс­пективни кадри, чиято енергия може да се използва за решаване на нере­шените въпроси. Накрая авторът за­ключи: „Хората ще могат да комуни­кират на своя майчин език. Всички езици и техните диалекти стават равнопоставени!“

Дискусията приключи с благодар­ности към лекторите и обещание за бъдещи съвместни инициативи.

 
23.01.2012.
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Коментари
Таг :

Актуално

Сподели в: Share Tweet

Добави коментар