PolyGrafia

През 1949 година в София, в сградата на днешния музей „Земята и хората“, в която по онова време се е помещава­ла Държавната печатница, група енту­сиазирани специалисти по печат създават едно професионално издание, което получава наименованието „По­лиграфия“. Основната причина за съз­даването на списание полиграфия е въпиещата нужда от технологични знания. За възникването му обаче има и други причини: в братските социа­листически страни от десетилетия вече съществуват подобни издания; практиката, налагана от Съветския съюз, е да бъдат създавани издания, ко­ито да спомагат за формирането на специалисти в определени области и да влияят на класовото съзнание на трудещите се; нормално е в опреде­лена професионална среда да се общува чрез страниците на специализира­но печатно издание, а в печатарските среди това е просто задължително.

От създаването на списание по­лиграфия до днес са изтекли 60 годи­ни. През този немалък период то изми­нава нелекия път на утвърждаването, следва криволиците на времето, пре­живява трудности, но просъществу­ва. Политическата конюнктура в Бъл­гария в различни периоди го поставя „под шапката“ ту на една, ту на дру­га политическа или икономическа фор­мация. През 50-те години на XIX век, за­едно с целия полиграфически бранш, е в сферата на влияние на КНИК (Коми­тета за наука, изкуство и култура), по-късно за полиграфията и респективно за списанието се грижат Полиграфиз­дат и Стопанско обединение „Българ­ска книга“. Преломната 1989 година се оказва трудна за списание полигра­фия, защото вече никой не желае да се грижи за специализираните издания. То се оказва в незавидно положение, но благодарение усилията на тогавашния си главен редактор г-н Васил Василев, син на създателя на списанието Марин Василев, е съхранено и предадено на днешните специалисти в областта на графичното изкуство и печата и от 01.06.2006 година е официален орган на браншовата организация на български­те полиграфисти – Съюза на печатар­ската индустрия в България (СПИБ).

На пръв поглед едно списание с професионална насоченост трудно може да се приеме като нещо значимо в обществения живот, но важността на определено явление или артефакт не се определя само от неговата същ­ност, а и от обхвата, влиянието и при­носа му за развитието на съответна­та сфера на човешка дейност, в която е поставен акцентът на съществува­нето му. Историята е доказала, че не­рядко един на пръв поглед незначите­лен факт е ставал определящ за други, много по-съществени процеси и явления с огромни последствия. Нека спо­менем разпъването на кръст на по­редния осъден на смърт в Йерусалим; станалото известно като „хиджра“ изгонване на поредния самообявил се пророк от Мека; 95-те тезиса на ни­кому неизвестния августински монах Мартин Лутер, заковани на вратата на катедралата в незначителното немско градче Витенберг, или пък уни­щожаването на товара на три кораба, известно като „голямото бостънско пиене на чай“... Можем да продължим безкрайно.

Точно тези „незначителни“ съби­тия дават началото на религии с ог­ромно влияние като християнството и мюсюлманството, на небивало по размаха си движение като Реформа­цията, на създаването на могъща дър­жава като Съединените американски щати, с огромно влияние в съвремен­ния свят... Несъмнено всяко явление, събитие, артефакт съществува като елемент от някакъв процес, като из­раз на някаква тенденция. То е „върхът на айсберга“, видимо проявление на дълбочинни процеси и техен естест­вен завършек. Нека помислим, в този аспект списание полиграфия може ли да се приеме като видим резултат на други процеси и каква е взаимовръзка­та между тях!

Както става ясно още от програм­ната статия на списанието, написа­на от Марин Василев, основната зада­ча е съвсем практична, злободневна, належаща, неотложна, отчаяно необ­ходима. Нужно е малкото знания и на­трупан опит да се разпространят, да стигнат и до последния труженик в пе­чатницата, за да се повиши неговата квалификация, да се умножат негови­те знания и опит, от една страна, и да се намали бракът и пропиляването на така ценната и дефицитна хартия, от друга. Тези две линии – повишаване­то на квалификацията на персонала и недопускането на брак, което впослед­ствие се преосмисля като повишаване на качеството – реално присъстват и до днес в изданието, но в първите го­дини са водещи, както се казва „чер­вени нишки“ в съдържанието. Посте­пенно обаче издателите започват да преосмислят мисията на едно подобно издание и неговото съдържание започ­ва да се обогатява с различни теми, които биха правили чест на всяко спе­циализирано списание.

С навлизането на темите за худо­жественото оформление на книгите, за артистизма при създаването на нови български шрифтове, за откро­яването на едно или друго издание по различни критерии, между които и по­лиграфическото изпълнение, списание полиграфия далеч надхвърля първона­чалния си замисъл и постепенно се пре­връща в коректив на работата в це­лия печатарски бранш. В един момент започва да моделира дори естетиче­ския вкус на читателите си.

Но това далеч не е всичко. От го­дина на година авторитетът на изда­нието расте и за много полиграфисти то се превръща в пътеводител не само в овладяването на професионал­ните знания, но и в специфичното об­щуване с книгата. И тук сме длъжни да кажем, че за разлика от много профе­сионални издания списание полиграфия излиза от рамките на професионално­то общуване и достига други качест­вени нива. Една от причините за това е именно книгата и връзките му с нея. Този специфичен по своето същество обект в работата на полиграфиста по особен и неповторим начин одухотво­рява неговия труд и го превръща в из­куство. Това променя същността на печатарския труд и подчертава не­говия художествен елемент. Открай време се говори за така нареченото „черно изкуство“, основите на което са поставени преди повече от 500 го­дини от Гутенберг.

На практика обектът на печатар­ския труд е или поне трябва да бъде единството на съдържание и фор­ма, защото не е все едно как изглеж­да една книга. Дори и най-добрият текст, илюстриран по неподходящ на­чин, може да загуби част от достойн­ствата си. Книгата е особено съчета­ние на текста в неговата сложност и оформлението в неговата многовари­антност. Успешното съчетаване на вербалния и иконичен текст създава цялостното звучене и комплексното въздействие на едно произведение. Оттам идва и особената роля на по­лиграфистите в процеса на общуване чрез книгата.

Явно е, че от създаването му до днес издателите и редакторите на списание полиграфия са си давали сметка за важната функция на кни­гата като цялост, изградена от ве­ществени и невеществени послания, от реални и имагинерни стойности. Ето защо в конкретната си работа самите те са се превърнали в апологе­ти на „черното изкуство“, в резултат от което и продуктът на тяхната ра­бота се превръща в носител на особен смисъл.

За много печатари именно стра­ниците на списание полиграфия са били източник на информация за нови технологии, за нови приложения на съ­ществуващи такива, за провеждащи се по целия свят изложения, семина­ри, конкурси и пр. За да бъдем докрай обективни, трябва да кажем, че чрез списание полиграфия до читателите винаги е достигала не просто инфор­мация. Списанието е било и е провод­ник на идеи с национално, европейско и световно значение. Неговото посла­ние винаги е включвало освен техниче­ска, технологична, художествена и пр. информация и нещо много по-значимо и важно – идеи с огромен заряд и потен­циал за бъдещето.

И ако се върнем към метафората с айсберга, казаното става факт, за­щото това са били информациите, посланията и идеите, от които се е нуждаела професионалната общност. Но списанието не е просто огледало на случващото се в българската полиг­рафическа общност, то е нещо мно­го повече, защото в един момент не­говите действия и послания стават причина за качествено нови процеси вътре в общността. Достигайки сво­ята зрялост, списанието стана стра­на, участник и инициатор на случва­щото се през последните години. Със съдействието или по инициатива на списание полиграфия бяха създадени Съюзът на печатарската индустрия в България – браншовата организа­ция на полиграфистите, чийто печа­тен орган е списание полиграфия, спе­циализираното изложение за печатна комуникация „ПринтКом“, което се провежда в Пловдив, Националният конкурс за фирмен календар, награди­те „Печатар на годината“ и „Търговец на годината“, Кръглата маса за обра­зованието по полиграфия и т.н. Всич­ко това идва да покаже, че списание­то отдавна е надхвърлило обхвата на обикновеното специализирано изда­ние, прекрачило е границите и на мен­тор за печатарите и се е превърнало в институция.

Днес списание полиграфия е фак­тор не просто в българската полигра­фическа общност, но дори в рамките на регионалното трансгранично об­щуване между печатарите. Потвърж­дение за това е фактът, че по идея на българските полиграфисти и тях­ната организация Съюз на печатар­ската индустрия в България именно у нас се постави началото на Балкан­ския печатарски форум, който има за цел да насърчава общуването между специалистите от балканските стра­ни. През месец октомври 2009 г., след Велинград, Атина и Истанбул, Букурещ стана столица на Четвъртия Балкан­ски печатарски форум. По този повод вицепрезидентът на manroland AG г-н Томас Хаузер каза: „Използвайки Бал­канския печатарски форум като плат­форма, ще бъдем в състояние да обме­ним актуална информация и ноу-хау в областта на съвременните техноло­гии за печат, както и да подпомагаме образованието и обучението на специ­алисти за печатниците в региона.“

Какво повече? Не е ли това пре­осмисляне на основната ценност на Обединена Европа, формулирана още в преамбюла на Хартата на основните права на Европейския съюз: „... съхра­няването и развитието на тези общи ценности при зачитане многообразие­то на културите и традициите на ев­ропейските народи“, при „гарантира­но свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали“? В този смисъл с подкрепата (медийна и организацион­на) на списание полиграфия балкански­те полиграфисти вървят пред полити­ците от много страни и работят за прокарване на европейските информа­ционни коридори в нашия регион.

Могат да се дадат безброй приме­ри за особената роля на списание по­лиграфия в споменатия по-горе слой на обществения живот. На практика, ако се позовем на определението, че в широк смисъл „будител“ е всеки, който „допринася с делото си за духовното израстване на българина“, то с осно­вание можем да твърдим, че институ­цията списание полиграфия е един от съвременните будители. България има нужда от повече такива!