В брой 1/2009 на списание Полиграфия, на страница 20, бе публикувана статията „CTP инсталациите в България 2008/2009 г.“ — радваме се, че е събрана и обобщена тази полезна за полиграфическата общност информация. Като цяло анализът отразява текущото състояние на българския пазар и е близък до този, който бихме направили в Гед ООД, като официални представители на СТР системите на Kodak за България.
Но тъй като открихме някои „дребни“ неточности в материала, бихме желали да коригираме частично тази информация, както и да направим кратко допълнение по темата „експлоатационни разходи“.
В статията има няколко пропуснати инсталации и известни неточности в наименованията на CTP системите, произведени от Kodak. Също така има и една правописна грешка със съществено значение: виолетовите лазери не са с мощност 60W, a 60 mW.
Без да претендираме за пълно познаване на пазара, към посочената информация в статията „СТР инсталациите в България 2008/2009“ държим да отбележим и пропуснатите от автора CTP системи на ВАЦ (Печатница София); на Поделение 24430 (Военно-географска служба); на Ийст Юръпиън Оторинг енд Енкодинг Център ЕООД (Александра Видео); на Кристал Тон2 ООД, както и тестовите системи в завода за пластини на Kodak и хибридната система на Печатница на БНБ.
В статията са допуснати още и някои неточности относно моделите на оборудването — правилното наименование е Lotem, а не Lothem, а и никога не е съществувал модел Creo Trendsetter Dolev 800. Що се отнася до обозначаването на оборудването — указването на производителя в името на съоръжението би могло да е с официалното към момента наименование или с името му към датата на производство.
За пълната и коректна информираност на читателите на сп. Полиграфия, подготвихме таблица, която се отнася само до оборудването на Kodak за форми за офсетов печат, което не е специфицирано по скорост и модификация. За част от техниката, закупена като втора употреба, за съжаление, не разполагаме с точни данни. В таблицата ние използваме официалните към момента имена.
В допълнение към направените от нас дотук корекции, считаме, че рекламираните в статията от първи брой на списание Полиграфия UVC CTP системи, като такива с най-ниски експлоатационни разходи, е подвеждаща за читателите информация.
Водени от разбирането, че CTP системата, проявителната машина (ако е необходима такава), консумативите и съпътстващият софтуер (работен поток) изглеждат малка, но много важна част от целия производствен цикъл на една печатница, сме се постарали обективно да изброим какво влияе върху разходите/приходите на една печатница, в зависимост от избраната технология, марка и модел оборудване. Считаме, че само след правилна и точна оценка на параметри, като изброените по-долу, бихме могли да твърдим кое оборудване е с по-ниски разходи, по-добра ефективност, по-голяма надеждност и т.н...
Да не забравяме, че пазарите и технологиите се развиват постоянно и това, което днес изглежда икономически обосновано, утре може да не е.
Параметри, от които зависят разходите/приходите на печатница, използваща CTP системи
1. Цена на оборудването и на финансовия ресурс;
2. Площ, необходима за разполагане на оборудването и колко струва тя на печатницата;
3. Разходи за осигуряване и поддържане на подходящите работни условия за оборудването, препоръчани от фирмата производител (специално осветление, климатизация, включително влажност и др.);
4. Разходи за електричество, вода, пречистване на отпадна химия и др.;
5. Разходи за обслужващ персонал (заплати), която зависи, както от броя им, така и от необходимата квалификация за обслужване на оборудването;
6. Разходи за профилактика, сервиз и резервни части, които са в пряка зависимост от условията, които предлага съответният производител за гаранции и продължаване на гаранцията, както на цялото оборудване, така и на скъпоструващи елементи от него;
7. Разходи по обучения на обслужващия персонал — начално и периодично, включително посещения на чуждестран ни експерти или командировки на обслужващия персонал в чужбина;
8. Разходи за обучение при смяна на персонала, включително командировки;
9. Разходи за бързоизносващи се части;
10. Разходи за престой на печатните машини, заради недостатъчна скорост на оборудването;
11. Разходи за допълнителен труд, заради недостатъчна скорост на оборудването;
12. Ползи от възможността за ускоряване действието на оборудването с временни лицензи при критични ситуации или при планирано временно високо натоварване;
13. Разходи, произтичащи от неправилно отделяне на листовете хартия, предпазващи пластините от надраскване (за CTP системи с автоматично зареждане);
14. Разходи за престой при повреда. Тези разходи са в пряка зависимост от големината и местонахождението на поддържащите екипи, от възможността за дистанционна диагностика и смяна на настройки, от квалификацията и опита на поддържащите екипи, от възможността за експониране на пластини на друго място, без съществена смяна на работния поток и други подобни;
15. Разходи, свързани с престой по технологични причини (профилактика на CTP, проявителна машина, смяна на бързоизносващи се части и др.);
16. Цена на консумативи (пластини, проявител и др.). Тези цени трябва да се разглеждат както към момента, така и спрямо тенденциите на пазара за относително намаляване/покачване на определени типове консумативи. Оценката на общия разход, разбира се, зависи и от очакваното/възможното количество пластини, които ще бъдат експонирани;
17. Разходи, произтичащи от честотата на необходимите настройки — те включват консумативи (които се изхвърлят), престой на оборудването и печатните машини, загуба на време на обучени специалисти;
18. Разходите, произтичащи от некачествено експонирани/проявени пластини. Това зависи от постоянството на качеството на пластините, от CTP системата (предразположеност към попадане на прах, гарантиране на добър фокус и др.), от типа проявителна машина, от точността на настройките на CTP и проявителната машина. Разбира се, разходите са различни в различните случаи — ако некачествените пластини се открият преди печат; по време на печат; след печат; или след като клиентът си е получил продукцията. Тук е разумно да се оценят и разходите за контрол на качеството, особено при използване на пластини и проявител с непостоянно качество;
19. Разходи, произтичащи от несигурността на доставките на избраните пластини и проявител. Изграждане на буферен склад или честа смяна на типа пластини и проявител и свързаните с това разходи за настройки и неминуеми вариации в качеството;
20. Разходи за необходимото количество макулатури за настройка на печата. То зависи от точността на регистъра (пасера) между кои да е две експонирани пластини (включително експонирани при различни температурни и др. условия или експонирани на две различни CTP системи), от остротата на растеровите точки, от флуктуациите на големината на растеровите точки (в зависимост от условията на проявяване), както и от бързината на настройката на водно-мастиления баланс, в зависимост от хидрофилните/хидрофобните свойства на пластините (зависи от типа пластини, CTP системата, процеса на проявяване и съответните настройки). Освен разходите за хартия и мастило, трябва да се имат предвид и разходите от загуба на машинно време;
21. Разходи за следене на разнотонието при печат и периодични настройки. Разнотонието се получава от чувствителността на пластините към промени във водно-мастиления баланс (особено при ниска острота на растеровите точки) или при промяна големината на растеровите точки в резултат на „износване“ — при неподходяща тиражоустойчивост на пластините;
22. Разходи, свързани с честотата на смяна на пластини по време на дълги тиражи, включително допълнителни макулатури и загуба на машинно време;
23. Ползи от използването на специализирани растери (например стохастичен), водещи до икономия на мастило, по-малка чувствителност на промени във водно-мастиления баланс (по-малко разнотоние), намаляване на макулатурите поради занижаване на необходимостта от перфектен пасер, разширяване на цветовото пространство, никакъв риск от получаване на моаре и постигането на по-плавни преливки. Освен икономиите, използването на такива растери води до повишаване качеството на печатната продукция и може да привлече по-взискателните клиенти. Трябва да се има предвид, че далеч не всички CTP системи притежават практически възможности за експонация на такива растери, а за други това е свързано с чести периодични настройки;
24. Разходи, които могат да възникнат при необходимостта от смяна или допълване на технологията на печат (например със сух офсет), както и при промяна на законодателството за управление на отпадъците и др.;
25. Разходи за Upgrade при необходима по-голяма скорост на CTP системата, по-голям формат и добавяне на автоматизация;
26. Разходи за проверка и обработка на постъпващите файлове, изготвяне на монтажи и евентуалната им промяна (при смяна графика на печатните машини) в зависимост от възможностите на софтуера (работния поток);
27. Ползите от възможността за добавяне на интегрирано Web–to–Print решение към работния поток, което води до по-голяма яснота относно задълженията и отговорностите на клиентите и печатницата;
28. Разходите за Upgrade на софтуера към по-висока скорост, по-голяма автоматизация или — ако е необходимо — за управление на второ CTP (това в общия случай не става с купуването на по-мощен компютър). Ако такива Upgrade са невъзможни и се налага закупуването на още един работен поток, трябва да се имат предвид и разходите за организация, балансираща натоварването на двата работни потока и увеличеният брой на операторите;
29. Ползите от запазването на единен работен поток при добавяне на дигитална печатна машина, цветопробна система, персонализиращи системи към печатната машина и други подобни;
30. Ползите от добрата възможност на работния поток за пълна интеграция с планиращ софтуер или с ERP (MIS) системи чрез отворени стандарти;
31. Ползите от възможността за мониторинг, отчетност и проследимост на процесите и свършената работа при обработка на файлове, изработване на монтажи и експонация на пластини;
32. Не на последно място е и изборът на стратегически партньор. Такъв избор би трябвало да включва оценка на вероятността от закриване на дейността (особено при криза), спиране на поддръжката на оборудването (от страна на производителя или представляващата го в България организация). Сроковете за доставка на резервни части, големината и професионализмът на поддържащите екипи също са решаващи при избора. Много е важно и това доколко партньорът е „технологичен“, т.е. развива се в крак с най-новите тенденции в областта на полиграфията и е в състояние да предлага Upgrade и технологични решения, съответстващи на един бързоразвиващ се или кризисен пазар.
Така направеният списък и кратките пояснения по отделните точки едва ли дават пълна яснота за влиянието на изброените фактори. Надяваме се все пак, че тази информация ще бъде полезна и интересна за българските полиграфисти.