PolyGrafia

В брой 1/2009 на списание Полиграфия, на страница 20, бе публикувана статията „CTP инсталациите в България 2008/2009 г.“ — радваме се, че е събрана и обобщена тази полезна за полиграфическата общност информация. Като цяло анализът отразява текущото състояние на българ­ския пазар и е близък до този, който бихме направили в Гед ООД, като официални представители на СТР системите на Kodak за България.

Но тъй като открихме някои „дребни“ неточности в ма­териала, бихме желали да коригираме частично тази инфор­мация, както и да направим кратко допълнение по темата „експлоатационни разходи“.

В статията има няколко пропуснати инсталации и из­вестни неточности в наименованията на CTP системите, произведени от Kodak. Също така има и една правописна грешка със съществено значение: виолетовите лазери не са с мощност 60W, a 60 mW.

Без да претендираме за пълно познаване на пазара, към посочената информация в статията „СТР инсталациите в България 2008/2009“ държим да отбележим и пропуснатите от автора CTP системи на ВАЦ (Печатница София); на По­деление 24430 (Военно-географска служба); на Ийст Юръпи­ън Оторинг енд Енкодинг Център ЕООД (Александра Видео); на Кристал Тон2 ООД, както и тестовите системи в заво­да за пластини на Kodak и хибридната система на Печатни­ца на БНБ.

В статията са допуснати още и някои неточности от­носно моделите на оборудването — правилното наименова­ние е Lotem, а не Lothem, а и никога не е съществувал модел Creo Trendsetter Dolev 800. Що се отнася до обозначаването на оборудването — указването на производителя в името на съоръжението би могло да е с официалното към момента на­именование или с името му към датата на производство.

За пълната и коректна информираност на читатели­те на сп. Полиграфия, подготвихме таблица, която се отна­ся само до оборудването на Kodak за форми за офсетов пе­чат, което не е специфицирано по скорост и модификация. За част от техниката, закупена като втора употреба, за съжаление, не разполагаме с точни данни. В таблицата ние използваме официалните към момента имена.

В допълнение към направените от нас дотук корекции, считаме, че рекламираните в статията от първи брой на списание Полиграфия UVC CTP системи, като такива с най-ниски експлоатационни разходи, е подвеждаща за читатели­те информация.

Водени от разбирането, че CTP системата, проявител­ната машина (ако е необходима такава), консумативите и съпътстващият софтуер (работен поток) изглеждат мал­ка, но много важна част от целия производствен цикъл на една печатница, сме се постарали обективно да изброим какво влияе върху разходите/приходите на една печатница, в зависимост от избраната технология, марка и модел обо­рудване. Считаме, че само след правилна и точна оценка на параметри, като изброените по-долу, бихме могли да твър­дим кое оборудване е с по-ниски разходи, по-добра ефектив­ност, по-голяма надеждност и т.н...

Да не забравяме, че пазарите и технологиите се разви­ват постоянно и това, което днес изглежда икономически обосновано, утре може да не е.

Параметри, от които зависят разходите/приходите на печатница, използваща CTP системи

1. Цена на оборудването и на финансовия ресурс;

2. Площ, необходима за разполагане на оборудването и кол­ко струва тя на печатницата;

3. Разходи за осигуряване и поддържане на подходящите работни условия за оборудването, препоръчани от фир­мата производител (специално осветление, климатиза­ция, включително влажност и др.);

4. Разходи за електричество, вода, пречистване на отпад­на химия и др.;

5. Разходи за обслужващ персонал (заплати), която зависи, както от броя им, така и от необходимата квалифика­ция за обслужване на оборудването;

6. Разходи за профилактика, сервиз и резервни части, кои­то са в пряка зависимост от условията, които предла­га съответният производител за гаранции и продължа­ване на гаранцията, както на цялото оборудване, така и на скъпоструващи елементи от него;

7. Разходи по обучения на обслужващия персонал — начално и периодично, включително посещения на чуждестран ни експерти или командировки на обслужващия персонал в чужбина;

8. Разходи за обучение при смяна на персонала, включител­но командировки;

9. Разходи за бързоизносващи се части;

10. Разходи за престой на печатните машини, заради не­достатъчна скорост на оборудването;

11. Разходи за допълнителен труд, заради недостатъчна скорост на оборудването;

12. Ползи от възможността за ускоряване действието на оборудването с временни лицензи при критични ситуа­ции или при планирано временно високо натоварване;

13. Разходи, произтичащи от неправилно отделяне на лис­товете хартия, предпазващи пластините от надраск­ване (за CTP системи с автоматично зареждане);

14. Разходи за престой при повреда. Тези разходи са в пря­ка зависимост от големината и местонахождението на поддържащите екипи, от възможността за дистан­ционна диагностика и смяна на настройки, от квали­фикацията и опита на поддържащите екипи, от въз­можността за експониране на пластини на друго мяс­то, без съществена смяна на работния поток и други подобни;

15. Разходи, свързани с престой по технологични причини (профилактика на CTP, проявителна машина, смяна на бързоизносващи се части и др.);

16. Цена на консумативи (пластини, проявител и др.). Тези цени трябва да се разглеждат както към момента, така и спрямо тенденциите на пазара за относител­но намаляване/покачване на определени типове консу­мативи. Оценката на общия разход, разбира се, зависи и от очакваното/възможното количество пластини, кои­то ще бъдат експонирани;

17. Разходи, произтичащи от честотата на необходимите настройки — те включват консумативи (които се из­хвърлят), престой на оборудването и печатните маши­ни, загуба на време на обучени специалисти;

18. Разходите, произтичащи от некачествено експонира­ни/проявени пластини. Това зависи от постоянство­то на качеството на пластините, от CTP системата (предразположеност към попадане на прах, гарантира­не на добър фокус и др.), от типа проявителна маши­на, от точността на настройките на CTP и проявител­ната машина. Разбира се, разходите са различни в раз­личните случаи — ако некачествените пластини се от­крият преди печат; по време на печат; след печат; или след като клиентът си е получил продукцията. Тук е раз­умно да се оценят и разходите за контрол на качество­то, особено при използване на пластини и проявител с непостоянно качество;

19. Разходи, произтичащи от несигурността на доставки­те на избраните пластини и проявител. Изграждане на буферен склад или честа смяна на типа пластини и про­явител и свързаните с това разходи за настройки и не­минуеми вариации в качеството;

20. Разходи за необходимото количество макулатури за на­стройка на печата. То зависи от точността на регис­търа (пасера) между кои да е две експонирани пластини (включително експонирани при различни температурни и др. условия или експонирани на две различни CTP систе­ми), от остротата на растеровите точки, от флукту­ациите на големината на растеровите точки (в зависи­мост от условията на проявяване), както и от бързина­та на настройката на водно-мастиления баланс, в зави­симост от хидрофилните/хидрофобните свойства на пластините (зависи от типа пластини, CTP системата, процеса на проявяване и съответните настройки). Ос­вен разходите за хартия и мастило, трябва да се имат предвид и разходите от загуба на машинно време;

21. Разходи за следене на разнотонието при печат и перио­дични настройки. Разнотонието се получава от чувст­вителността на пластините към промени във водно-мастиления баланс (особено при ниска острота на растеровите точки) или при промяна големината на растеровите точки в резултат на „износване“ — при не­подходяща тиражоустойчивост на пластините;

22. Разходи, свързани с честотата на смяна на пластини по време на дълги тиражи, включително допълнителни ма­кулатури и загуба на машинно време;

23. Ползи от използването на специализирани растери (на­пример стохастичен), водещи до икономия на мастило, по-малка чувствителност на промени във водно-масти­ления баланс (по-малко разнотоние), намаляване на ма­кулатурите поради занижаване на необходимостта от перфектен пасер, разширяване на цветовото прос­транство, никакъв риск от получаване на моаре и пос­тигането на по-плавни преливки. Освен икономиите, из­ползването на такива растери води до повишаване ка­чеството на печатната продукция и може да привлече по-взискателните клиенти. Трябва да се има предвид, че далеч не всички CTP системи притежават практически възможности за експонация на такива растери, а за дру­ги това е свързано с чести периодични настройки;

24. Разходи, които могат да възникнат при необходимост­та от смяна или допълване на технологията на печат (например със сух офсет), както и при промяна на зако­нодателството за управление на отпадъците и др.;

25. Разходи за Upgrade при необходима по-голяма скорост на CTP системата, по-голям формат и добавяне на автоматизация;

26. Разходи за проверка и обработка на постъпващите фай­лове, изготвяне на монтажи и евентуалната им промяна (при смяна графика на печатните машини) в зависимост от възможностите на софтуера (работния поток);

27. Ползите от възможността за добавяне на интегрира­но Web–to–Print решение към работния поток, което води до по-голяма яснота относно задълженията и от­говорностите на клиентите и печатницата;

28. Разходите за Upgrade на софтуера към по-висока ско­рост, по-голяма автоматизация или — ако е необходи­мо — за управление на второ CTP (това в общия случай не става с купуването на по-мощен компютър). Ако та­кива Upgrade са невъзможни и се налага закупуването на още един работен поток, трябва да се имат пред­вид и разходите за организация, балансираща натовар­ването на двата работни потока и увеличеният брой на операторите;

29. Ползите от запазването на единен работен поток при добавяне на дигитална печатна машина, цветопробна система, персонализиращи системи към печатната ма­шина и други подобни;

30. Ползите от добрата възможност на работния поток за пълна интеграция с планиращ софтуер или с ERP (MIS) системи чрез отворени стандарти;

31. Ползите от възможността за мониторинг, отчетност и проследимост на процесите и свършената работа при обработка на файлове, изработване на монтажи и експонация на пластини;

32. Не на последно място е и изборът на стратегически партньор. Такъв избор би трябвало да включва оценка на вероятността от закриване на дейността (особе­но при криза), спиране на поддръжката на оборудване­то (от страна на производителя или представляваща­та го в България организация). Сроковете за достав­ка на резервни части, големината и професионализмът на поддържащите екипи също са решаващи при избора. Много е важно и това доколко партньорът е „техноло­гичен“, т.е. развива се в крак с най-новите тенденции в областта на полиграфията и е в състояние да пред­лага Upgrade и технологични решения, съответстващи на един бързоразвиващ се или кризисен пазар.

Така направеният списък и кратките пояснения по от­делните точки едва ли дават пълна яснота за влиянието на изброените фактори. Надяваме се все пак, че тази инфор­мация ще бъде полезна и интересна за българските полиг­рафисти.