PolyGrafia

Преди 60 години списъкът на излизащите списания в Бълга­рия беше допълнен с още едно издание, кръстено от негови­те създатели „Полиграфия“.

Думата произлиза от гръцки език и съгласно „Речника на чуждите думи в българския език“ означава „съвкупност от всички начини за печатно размножаване на текстове, илюс­трации и други“.

Главен инициатор за появата на списанието е една забе­лежителна личност в съвременната история на българското книгопечатане. Той беше практик и теоретик, дългогоди­шен ръководител на отрасъла и преподавател в Софийския университет. Има публикувани научни трудове по проблемите на книгопечатането. Тази забележителна личност е за­служилият деятел на културата Марин Василев.

Както той, така и неговите съмишленици са били наяс­но, че на българската полиграфическа промишленост е необ­ходимо списание, в което да се отразява животът в систе­мата, тенденциите на развитие и модернизация не само в България, но и в чужбина.

Великото откритие на Гутенберг, което е сложено в де­сетката на най-гениалните открития на човечеството от края на XIX и началото на XX век, е вече изчерпано. Новите научни открития доведоха до бързо развитие на полиграфи­ческия отрасъл в световен мащаб.

В началото на 50-те години на миналия век работещите в българската полиграфическа промишленост специалисти с висше икономическо и инженерно образование се брояха на пръсти. На ръководството на полиграфическата промишле­ност тогава предстоеше трудната задача да подготви системата така, че тя да може да отговори на предизви­кателствата на развиващия се технически прогрес в све­товен мащаб.

Най-голяма и решаваща заслуга за изпращането на сту­денти и специализанти в чужбина имаше Марин Василев, който винаги поощряваше професионалното развитие на младите и способни колеги. Тогава специалността „Полигра­фия“ в нашите висши учебни заведения не съществуваше. Завършилите висшето си образование инженери и иконо­мисти, специализирали в областта на полиграфията извън България, впоследствие бяха най-активните участници в развитието и утвърждаването не само на печатарската индустрия, но и на списанието. А на списание „Полиграфия“ се възлагаха големи надежди. От извървения дълъг път цели 60 години е видно, че списанието е оправдало, оправдава и ще оправдава надеждите на създателите му.

На страниците на списанието са помествани мате­риали от видяното и чутото от български и чужди специ­алисти, посетили международни полиграфически изложения като Drupa, IFRA и много други в Дюселдорф, Амстердам, Виена, Чикаго, Манчестър, Париж, Женева и т.н. Списание­то се оказа „прозорец към света“ за много от българските специалисти.

Някои от статиите, помествани в списанието, има­ха теоретичен характер, а други — чисто приложен. Такъв беше един от случаите с изработването на клишета по нова технология — еднопроцесно разяждане на клишета. Ко­пирният слой разработихме и приготвяхме в лаборатория­та на Комбината (Бел. ред. — ПК „Д. Благоев). Резултатът от новата технология беше великолепен. По старата тех­нология цинкографският цех произвеждаше 1 600 000 кв. см, а по новата — 28 000 000 кв. см. Производителността се уве­личи не в проценти, а в пъти.

Резултатите от новата технология бяха споделени на страниците на сп. „Полиграфия“ и тази нова технология за­почна да се прилага и в други цинкографии.

Немалка е заслугата на списанието за внедряване на че­тирицветния офсетов печат или както придоби граждан­ственост чуждицата „фирфарбен“. На страниците на спи­санието се появяваха статии както от теоретичен, така и от чисто приложен характер. Появи се явлението „офсе­томания“ и най-големият „офсетоман“ беше инж. Васил Ва­силев — по-късно и главен редактор на списанието, „спаси­телят“ му през трудните години.

През 60-те години на миналия век съотношението между високия и офсетовия печат беше в полза на високия печат. Но през 70-те години това съотношение беше обърнато в полза на офсета. Изградена беше нова модерна печатница в София Прес на базата на офсетовата технология. В Ком­бината бяха монтирани и пуснати в експлоатация четири ролни 4-цветни офсетови машини. Появиха се и първите че­тирицветни офсетови вестници — „.Жар“ и „Старт“. Всич­ко това показа, че „офсетоманията“ свърши своята добра работа.

Офсетовата технология предяви своите изисквания към набора на текст. Труден и нерентабилен се оказа начи­ нът, по който текстът се набираше на линотип, монотип или ръчно след това се вадеше отпечатък, от който се сне­маше текстът.

Появиха се фотонаборните системи — предтечите на съвременния компютърен набор.

Когато постъпих на работа в Държавната печатница през 1954 г., в книговезкия цех единствената механизация беше правият нож „Krause“, а всички книговезки манипулации бяха ръчни. През 60-те и 70-те години започна механизация­та и автоматизацията на книговезките цехове. В Комбина­та, Държавната печатница и печатница „Балкан“ бяха мон­тирани поточни линии за производство на книги с твърда и мека подвързия.

Всички тези процеси, ставащи в системата, бяха от­разявани на страниците на сп. „Полиграфия“. Списание­то не беше пасивен наблюдател, а активен участник в процесите.

Ние, всички участници в развитието на полиграфическа­та промишленост в нашата страна, имаме основание да се гордеем с добре свършената работа. Правилно сме насоч­вали и ориентирали процесите на развитие на отрасъла.

В потвърждение на това са и събитията след 1990 го­дина. Нашата промишленост се оказа на висотата да от­говори на новите изисквания на българското общество. Тя не почувства сътресения, а напротив — развитието ù ста­на още по-силно.

Няма друг промишлен отрасъл, в който да са инвестира­ни десетки милиони долари, както в нашата промишленост. В Полиграфическия комбинат „Д. Благоев“ на мястото на ро­тоцеха беше изградена модерна вестникарска база, която по нищо не отстъпваше и на най-модерните вестникарски печатници в европейските страни.

Изградиха се нови печатници както в София, така и в провинцията. Но сред тях заслужават да се отбележат две печатници с обществена значимост, с модерна техника и технологии. Това са „Демакс“ и печатницата на БНБ.

Във връзка с 60-годишния юбилей, който списание По­лиграфия отбелязва тази година, не може да не споменем и настоящия му издател, който поема тази нелека задача от инж. Васил Василев в началото на 2006 година. Като соб­ственик на фирма БиЕмДжи, Валентин Цолов — млад, еру­диран и предприемчив бизнесмен, вече четвърта поредна година успешно се справя с голямата отговорност — изда­ването на представителното списание на нашата профе­сионална общност. В най-новата история на списанието е и утвърждаването му със статута на Орган на Съюза на пе­чатарската индустрия в България, което е още веднъж при­знание за неговата роля и значение.

През годините списание „Полиграфия“ се наложи сред пе­чатарската гилдия с високите си качества и актуалност. То излезе извън границите на България, включвайки се в меж­дународния обмен със списания на подобна тематика, отпе­чатвани в чужбина.

Но не целият извървян път от списанието бе осеян с рози. Имаше и много трудни моменти, особено след 1990 година. Бяха закрити държавни структури, много от неща­та тръгнаха на самотек. Списанието изживяваше своите трудности в борбата си за оцеляване в условията на пазар­на икономика. Но благодарение на упоритостта, всеотдай­ността, компетентността и авторитета на тогавашния главен редактор инж. Васил Василев, списание Полиграфия се съхрани и доживя своята 60-годишнина, за което всички по­читатели на списанието му дължим своята благодарност и признание. С основание днес инж. Васил Василев има право да се радва на празника на списанието и да се гордее с него!

Не са много списанията в България, които могат да се похвалят с толкова дългогодишна история. Несъмнено юби­леят на списание Полиграфия е неразривна част от истори­ята на печатарската индустрия в България, която и днес е сред водещите отрасли в нашата страна. Както в минало­то, така и днес голямата и силна българска полиграфическа общност има своето достойно „лице“ в това високопрофе­сионално издание, което липсва при други промишлени отра­сли. Отговорността, която носи е голяма, но списание По­лиграфия вече 60 години успешно върви редом с поколенията български полиграфисти, доказвайки значимостта на свое­то съществуване.

Честит празник!

Нека списание „Полиграфия“ се развива и укрепваи да бъде както досега, така и в бъдеще,обективен летописец на развитиетона българската полиграфическа промишленост,неин достоен спътник и другар!