PolyGrafia

На срещата в Старозагорски минерални бани създателят на Кръга „Будител“ г-н Пламен Крайски обеща в знак на благодарност за подадената от членовете на Съюза на печатарската индустрия в България ръка да отговори с един много специален подарък — първия брой на списание „Български печат“

Както е известно, от създаването на списание „Буди­тел“ до днес различни фирми, членуващи в СПИБ, са под­помагали публикуването на това изключително инте­ресно издание за история, археология и култура — едни с хартия, други чрез отпечатването на някои от брое­вете на списанието. През годините спомоществовате­ли на списанието са били „Валдекс“ ООД, „Лито Балкан“ АД, ПК „Димитър Благоев“, „ЕМА“ ООД, „Динев ТСС“ ЕООД, „Булграфика“ ЕООД, „Алианс Принт“ ЕООД, „Елидис“ ООД, ИПК „Родина“ АД, „Образование и наука“ ЕАД, „Конкорд па­пир“ ООД, „Багра“ ЕООД, „Демакс“ АД, „Фатум“ ООД, „Аба­гар“ АД, „Дедракс“, „Симолини 94“.

За наша радост г-н Крайски спази обещанието си и днес Съюзът вече разполага с първия брой на списание „Български печат“. Това е първото специализирано изда­ние за печатни и предпечатни процеси. Негов издател е Държавната печатница — София.

Издателят го определя като „Месечно списание за на­ука, техника и изкуство“. Редактори-уредници на списани­ето са тогавашният директор на Държавната печатни­ца П. Карапетров и химикът Стефан Кръстев, който по това време е началник на отдел в печатницата. В „редак­ционния комитет“ са включени двама началник-отдели в Министерството на търговията — Н. Нелчинов и П. Нико­лов, както и началникът на отдел „Книгоиздаване“ в Дър­жавната печатница К. Джамбазов, на когото са вменени административните функции.

Явно е, че началото на този първи брой на списание­то не е минало без одобрението на Министерството на търговията, промишлеността и труда, на което веро­ятно Държавната печатница ще да е била подопечна към ноември 1932 г., когато излиза „Книга 1“ на „Български пе­чат“. Свидетелство за това е както присъствието на двама представители на Министерството в „редакцион­ния комитет“, така и един доста нескопосан портрет-„линорезба“ на Георги Петров — тогавашния министър на търговията, промишлеността и труда в 47-ото българ­ско правителство, ръководено от Никола Мушанов.

В програмната статия, която също носи наименова­нието „Български печат“, четем:

„Минаха години от войната. Тя уби много светли неща в човека, остави страшни следи, но не уби стремежа към наука и изкуства.

Историкът на бъдещето ще тегли дебела линия меж­ду годините преди войната и след нея. Нови времена. Нови насоки в наука и техника. Нови насоки и в изкуства­та. Гради се нещо ново. И в това ново българският народ ще даде своя дял. Ще допринесе според силите си.

Днес стопанската криза ни спъва, пречи на всяко на­чинание, отразява се най-зле върху научните трудове, върху изкуствата. Интересът към книгата — особено по­купателният — се намали.

Това не ще каже, че хората на изкуството и науката трябва да се обезкуражат. Техните дела са необходими повече от всеки друг път.

Списание „Български печат“ не е изключително само за графиците. То има по-високи задачи, по-големи цели. Из­дание на „Държавната печатница“ — „Български печат“ ще дава трудовете на всички културни дейци от графика, изкуство, наука, образование, обществен живот. „Българ­ски печат“ ще е архив на българската култура.“

И наистина, в този първи брой на списанието са пуб­ликувани статии, свързани с различни изкуства — литера­тура, живопис, скулптура, музика, театър. Това напълно оправдава определението „архив на българската култу­ра“, защото в броя са включени статии за годишната ху­дожествена изложба, за литературния живот през годи­ната, за постановките на драмите „Боряна“ на Йовков и „Иванко“ на Друмев, за литературния дебют на Антон Страшимиров, за живота и творчеството на Маестро Георги Атанасов. Има две интересни статии с истори­ческа насоченост — за първите ръкописни книги от вре­мето на Преславската книжовна школа и стенописите от Боянската църква. Даже няма да е пресилено, ако ка­жем, че на печата е отделено най-малко внимание. Един­ствената статия, пряко свързана с печатната техноло­гия, е „Развоят на графиката“ на Т. Долапчиев, в която е направен кратък обзор на печатните технологии от времето на Гутенберг до началото на ХХ век. Други ста­тии, свързани с графичното изкуство, са тези за шри­фта, фотографията и рекламата, издаването на вестни­ци в страната, книгоиздаването.

Явно вечната тема на българските издания е обра­зованието, защото то не е подминато и в новосъздаде­ното списание. Статията се нарича „Образованието на българската младеж“ и неин автор е Петър Николов. Ве роятно това е същият „н-къ отдел на търг.-пром. образ. при М-вото на търговията“, който е включен и в „редак­ционния комитет“. В статията се прави кратък обзор на тенденциите в европейското, възрожденското и сле­досвобожденското образование, както и на насоките в занаятчийското образование. Между другото авторът пише: „Големите събития в историята на народите са оказвали дълбоко влияние върху развитието на образова­нието. След всяка криза, преживяна от някой народ, не­говите водачи, тласкани от вътрешното чувство да помогнат на народа, обръщали погледите си и към учили­щето. Често пъти училището е било критикувано, обви­нявано, а понякога и осъждано заради народните нещас­тия. Това е така, защото училището е било винаги мощен фактор за развитието на една нация.“

В края на списанието има отпечатана покана за або­намент. Като сътрудници на списанието са изброени най-видните „учени, писатели, графици, художници, обществе­ници, музиканти и други културни дейци“ от онова време.

По отношение на полиграфическото изпълнение следва да се отбележи, че основен е високият печат. По-голяма­та част от страниците са само с текст, но на места на­мираме и илюстрации, някои от които цветни. Корицата е от 300-грамов картон, а страниците от 115-120-грамо­ва хартия. В списанието са вложени три страници, двете от които от 250-грамов картон, а третата от 200-грамов картон. Вложените страници са с илюстрации, една­та от които — напечатана върху хромова хартия и зале­пена върху картона, а останалите — напечатани директно върху картона. И трите вложки имат печат само от една­та страна. Едната носи илюстрация („линорезбата“ с об­раза на министъра) и надписи с висок печат, илюстраци­ята върху другата вложка е „светлопечат“1, а надписите отново са високопечатни, а третата (апликираната) е на­печатана на гърба на някакъв рекламен материал за Варна, надписите са върху картона и отново са високопечатни. На корицата има преговано изображение на сградата на Държавната печатница, днес Галерия за чуждестранно из­куство. Общото състояние на списанието е добро, ма­кар корицата да е леко замърсена и скъсана на две места. Липсва и една страница, но от това екземплярът не ста­ва по-малко ценен, даже напротив. Аз лично се надявам, че някой ден той ще стане експонат в един бъдещ Музей на българското печатно изкуство.

С удоволствие се присъединявам към дълбоката бла­годарност, която Съюзът на печатарската индустрия в България дължи на г-н Пламен Крайски за този безпреце­дентен дар. Искрено вярвам, че той ще спази и второто си обещание, което даде по време на срещата в Старо­загорски минерални бани, а именно да посвети един брой от списание „Будител“ на историята и развитието на българския печат!