PolyGrafia

Г-н Доминов, честита награда „Търговец на 2006 година“! Бихте ли ни разказали накратко професионалния си път дотук?

Симеон Доминов: През 1984 г. завърших специалност „Полиграфия“ във „Висше техническо училище“ в гр. Лайпциг. Още същата година започнах работа в пловдивската Държавна печатница „Димитър Благоев“ като сменен майстор. Една година по-късно ме направиха началник офсетов цех, а години след това и началник на вестникарското производство. В началото на 1992 г., по стечение на обстоятелствата напуснах печатницата и няколко месеца работих като консултант във в-к Марица. През лятото на 1992 г. обаче реших да стана първия дистрибутор на марката Michael Huber в България. За около две години успяхме да наложим успешно тази нова марка мастила на българския пазар. Тогава станах дистрибутор и на употребявани машини. През 1998 г. създадох сервиз за ремонт на полиграфическа техника. Три години по-късно, през 2001 г. вече имахме собствен парцел и сграда, а през 2003 г. успяхме да разширим работните помещения. През изминалата 2006 г. започнахме строежа на нова производствена сграда за ремонт на машини, а сега довършваме и новите ни офисни помещения.

Аз и моят приятел г-н Вълканов, с когото си партнираме в работата, сме най-големите търговци на консумативи в бранша, с изключение на хартии и картони. Предлагаме внос на рециклирани употребявани машини, които продаваме с гаранционно и следгаранционно сервизно обслужване.

Като специалист по технология на полиграфическото производство, как избрахте пътя на търговец?

Симеон Доминов: Това беше съдбовно стечение на обстоятелствата, в периода, в който останах без работа след промените в държавните предприятия. Използвах шанса да започна с дистрибуцията на мастилата Huber, което впоследствие доведе и до запитвания за други консумативи, техника и машини. Така тръгна всичко.

С разрастване на дейността Ви, предполагам, сте допълвали портфолиото на предлаганите от Вас продукти. Можете ли да кажете към момента с кои световни марки търгувате?

Симеон Доминов: В областта на мастилата дистрибутираме основно марката Michael Huber, а отскоро предлагаме и един напълно нов за Европа бранд — Тoyo Ink — но много силен в световен мащаб концерн, който след отпадането преди две години на известни ограничения, започна
да навлиза на европейския пазар и вече успява да се наложи доста убедително. Те предлагат интересни нови видове консумативи и продукти и мога да кажа, че започнахме чудесно сътрудничество с тях.

Имаме собствен внос на консумативи от Германия, напр. бигови канали, а за други, като гумени платна и пластини, сме поддистрибутори за Южна България.

Това, което правим наистина добре, са ремонтът и продажбата на машини. Обслужваме няколко световни марки като MAN Roland, Heidelberg, Ryobi, Komori и Adast.

Като човек, получил наградата за търговец на годината, кое е по-печелившо — търговията с консумативи или сервизната дейност?

Симеон Доминов: Търговията и сервизът на машините вече изпреварват значително търговията с консумативи.

Как успяхте да сформирате толкова добър екип, който се справя успешно с различните видове марки полиграфическа техника?

Симеон Доминов: Цялата фирма се състои от 25 човека, като 20 отговарят за поддръжката на техниката, а 15 от тях са висококвалифицирани работници — механици, ел. механици и инженери, включително и двама, които са завършили специалността „Поддръжка на полиграфически машини“. Аз съм кадър на печатница „Полиграфия“ Пловдив. След преструктурирането на това предприятие доста хора бяха съкратени. Възползвах се от тази възможност, наех ги на работа и успях да акумулирам техния потенциал.

Идеята ни е вече да започнем да ремонтираме и нови марки машини, като сме се ориентирали основно към японските производители, за които е доказано, че след немските, са най-добрите в света. Надявам се, че до няколко месеца ще успеем да станем и основни представители на нови листови и ролни офсетови машини от Япония.

В търговията с машините само употребявани ли продавате, или и нови?

Симеон Доминов: Досега предлагахме само употребявани машини, минали през основен ремонт и със сервизни гаранции, зад които заставаме сериозно и с ангажимент към клиента.

Темата за квалификация на кадрите е „болна тема“ за нашия бранш в последно време. Какво се случи с Вашия център за обучение Graficus, който създадохте преди години?

Симеон Доминов: За съжаление, там все още нямаме никакво развитие. Ако мога така да се изразя — в известна степен той работи в момента, но само за мен. Защото, при предаване на машината на клиента, ние правим тестове и инструктаж на място.

А всъщност, първоначалната ми идея беше този център да се разшири в рамките на Съюза на фирмите от печатарската индустрия и заедно да направим нещо по-мащабно. Но засега центърът няма развитие, тъй като то е свързано със сериозно финансиране и привличане на лектори и кадри главно от Германия. Надявам се в бъдеще нещо да започне да се развива в тази насока.

Недостигът на кадри в бранша вече е явен и може би до края на годината Съюзът ще трябва да помисли за някакви осъществими и по-практични решения...

Симеон Доминов: Ние правим нещо, което е по силите ни и сега — от известно време сме поели „шефство“ над паралелките по специалност „Полиграфия“ в Техническия университет в Пловдив. Те идват при нас на практика и винаги, с каквото можем, им помагаме.

Как стигнахте до тази идея?

Симеон Доминов: Смятам, че полиграфическото образование у нас не е на достатъчно високо ниво, тъй като, за разлика от университетите в чужбина, студентите нямат никакъв поглед върху практическата работа. Синът ми учи в Щутгарт, специалност „Druck- und Medientechnik“ и затова съм запознат с изискванията там и каква възможност за практика се дава на студентите в истински големи печатници из цяла Европа. Виждам, че обучението му е несравнимо с обучението в България. Според мен това е една от причините да има недостиг на кадри у нас.

Значи подготвяте един достоен наследник?

Симеон Доминов: Да, това е моята мечта. Той е израснал с нагласата, че един ден ще поеме бизнеса.

Ще ни разкажете ли историята на Вашите дружества „Доминов-Консуматив“ и „Доминов & Шварц“?

Симеон Доминов: Аз започнах като търговец на консумативи напълно сам, като фирма „Доминов-Консуматив“. Първоначално се помещавах в барака от 40 кв. м. и доставях поръчките с една стара Лада-Самара.

С г-н Шварц сме дългогодишни приятели. С него сме сме равностойни партньори във фирма „Поли Инвест“ ООД, която всички наричат „Доминов & Шварц“. Тя беше регистрирана преди 10 години, но в момента извършва основно услугата шлайфане на резци за книговезки ножове. Разполагаме с три от най-модерните точиларни машини в България. Оказа се, че тази услуга е доста дефицитна у нас и на този етап ние обслужваме значителна част от българския пазар в това направление.

Какъв е средният ръст на Вашето предприятие годишно?

Симеон Доминов: Между 5% и 8%, случвало се е и до 10%. За последната година е не по-малко от 6% — 7%. При търговията с машини, разбира се, ръстът е по-голям. За 2007 г. очакваме до 15% ръст.

В тази връзка ще кажа, че предлагаме продажби и чрез лизингови компании за период от 3, 5 или 7 години, през които поемаме сервизното обслужване.

Има ли предприятия, които изцяло са оборудвани и поддържани от Вас?

Симеон Доминов: Разбира се, оборудвали сме една голяма печатница от ранга на „Мултипринт“, в която, с 1-2 изключения, всички машини са от нас.

Ние сме от 15 години на пазара и фирмата ни вече е достатъчно известна в бранша. Ползваме се с добро име и притежаваме значителен пазарен дял. Имаме постоянен кръг от клиенти, които са ни верни и закупили веднъж машина от нас, те се връщат отново, тъй като непрекъснато се развиват. Практика е да вземем обратно машината, продадена от нас, която вече не им върши работа, и да им помогнем да се разширят, доплащайки за по-модерно и по-производително оборудване.

За много хора в бранша е известно, че Вие сте човек с изключителни артистични и творчески възможности. Вашето изпълнение на песни от репертоара на Джо Кокър и други световни музиканти, е наистина уникално. Как така не тръгнахте по пътя на изкуството, а по пътя на търговията и машините?

Симеон Доминов: О, това е една стара моя история. Като дете свирех много добре на редица музикални инструменти, между които китара и акордеон, пеех в детски хор. Наистина учудващо и за мен, но преди две години това старо мое хоби се „отключи“ отново изведнъж. Сприятелих се с музикантите в един пиано-бар, близо до дома ми, и сега често ходя там, за да изпълняваме наши любими парчета... Но за мен това е просто разтоварване от стреса и напрежението в ежедневието.