На 3 май 2010 година в стола на „Образование и наука“ ЕАД се проведе станалата традиционна среща на ветераните от полиграфията. Още преди уречения час започнаха да прииждат с усмивка на уста хората, отдали живота си на полиграфията. И разговорите се въртяха насам-натам, но накрая пак се връщаха към печата и печатниците.
В краткото си обръщение към колегите домакинът на срещата — председателят на СПИБ Петър Кънев каза: „Вече стана традиция около Гергьовден да се събираме, за да се преброим колко сме останали и да си поговорим.“ Обеща им и в бъдеще да не ги забравя — той и организацията, която оглавява. После ги насърчи да вземат думата и да си кажат това, което им е на сърце.
И те я взеха. Първи Валентин Караманчев, за да пожелае на всички присъстващи здраве и късмет. Той изрази надежда, че и в бъдеще ще се срещат в пълен състав. После вдигна наздравица.
След него Емил Филипов сподели, че е в сградата, в която се провежда срещата, от самия ù строеж... Сподели и че от отбелязания наскоро юбилей на Валери Петров най-голямо впечатление му е направило изказването на юбиляря за приемствеността. „Когато говорим за приемственост в полиграфията, не трябва да забравяме потомствените печатари, които са сред нас, а тук има поне четирима такива...“ — рече простичко. Но като по-важна той определи приемствеността не между бащи и синове, а между поколенията професионалисти. После изрази надежда, че младите полиграфисти ще работят със същата любов и всеотдайност най-благородната професия на света.
Повод от думите му взе именно един от потомствените полиграфисти — бившият главен редактор на списание полиграфия, уважаваният от всички ни Васил Василев. Той също определи приемствеността като основополагаща и предложи като израз на уважението ни към апостолите на печатното изкуство преди нас да поставим на входа на сградата на днешния музей „Земята и хората“ паметна плоча с надпис: „Тук от 1944 до 1985 година се помещаваше Държавната печатница на България.“
Никола Балабанов излезе с друго предложение. Той изтъкна, че София е една от малкото столици, в които няма улица, носеща името на Йоханес Гутенберг. Предлага да се потърсят контакти със Софийска община и да ù се предложи промяна на това положение. „Така — каза той — ще се почете епохалното дело на този велик човек.“
От името на „Клуба на ветераните“ думата взе неговият председател Петър Манчев. Той поздрави всички присъстващи и им пожела здраве и живот. От тяхно име благодари на Съюза на печатарската индустрия в България и лично на неговия председател Петър Кънев за това, че и тази година не са забравили ветераните. Накрая сподели личната си удовлетвореност от практикуването на печатарската професия и изрази надеждата си, че ще я има и в бъдеще.
После думата взе Крум Василев. Той каза, че се счита длъжен да говори, предвид факта, че е един от най-възрастните в залата. После припомни подробности от времето, когато развитието на печата и печатното дело е било отговорност на днешните ветерани. „Много неща обаче са се променили — каза накрая г-н Василев. — Вие знаете колко тежеше наборът на една книга по наше време и колко сила беше необходима, за да се пренесе. Наскоро занесох с ето тази „джиджавка“ (вдигна ръка и показа една USB-памет) последната книга за печат. Светът се е променил и аз се надявам, че е за добро.“
Накрая думата взе и една дама. И то каква! Госпожа Веселина Пендичева е дългогодишен технически сътрудник на директорите (както се казва „сменила е четирима директори“) в днешната печатница „Образование и наука“. Тя каза, че макар да не е специалист в областта на печатните технологии, през целия си професионален път е имала възможност да следи развитието на българската полиграфия благодарение на работата си и е горда, че макар и малко е допринесла за това.
После думата взе песента, а тя достигна до присъстващите благодарение на младите изпълнители от Хореографското училище, които със завидно за възрастта си майсторство демонстрираха цялата прелест на българския фолклор и доставиха истинско естетическо удоволствие на присъстващите в залата, които ги дариха с много и сърдечни аплодисменти.
Бъдете живи и здрави, уважаеми ветерани, и до нови срещи!