PolyGrafia

На 3 май 2010 година в стола на „Об­разование и наука“ ЕАД се проведе станалата традиционна среща на ветераните от полиграфията. Още преди уречения час започнаха да при­иждат с усмивка на уста хората, от­дали живота си на полиграфията. И разговорите се въртяха насам-на­там, но накрая пак се връщаха към печата и печатниците.

В краткото си обръщение към колегите домакинът на срещата — председателят на СПИБ Петър Кънев каза: „Вече стана традиция око­ло Гергьовден да се събираме, за да се преброим колко сме останали и да си поговорим.“ Обеща им и в бъдеще да не ги забравя — той и организаци­ята, която оглавява. После ги насър­чи да вземат думата и да си кажат това, което им е на сърце.

И те я взеха. Първи Валентин Ка­раманчев, за да пожелае на всички присъстващи здраве и късмет. Той изрази надежда, че и в бъдеще ще се срещат в пълен състав. После вдигна наздравица.

След него Емил Филипов споде­ли, че е в сградата, в която се про­вежда срещата, от самия ù строеж... Сподели и че от отбелязания наскоро юбилей на Валери Петров най-голямо впечатление му е направило изказва­нето на юбиляря за приемственос­тта. „Когато говорим за приемстве­ност в полиграфията, не трябва да забравяме потомствените печата­ри, които са сред нас, а тук има поне четирима такива...“ — рече простич­ко. Но като по-важна той определи приемствеността не между бащи и синове, а между поколенията профе­сионалисти. После изрази надежда, че младите полиграфисти ще работят със същата любов и всеотдайност най-благородната професия на света.

Повод от думите му взе именно един от потомствените полиграфи­сти — бившият главен редактор на списание полиграфия, уважаваният от всички ни Васил Василев. Той също определи приемствеността като основополагаща и предложи като из­раз на уважението ни към апостоли­те на печатното изкуство преди нас да поставим на входа на сградата на днешния музей „Земята и хората“ па­метна плоча с надпис: „Тук от 1944 до 1985 година се помещаваше Държав­ната печатница на България.“

Никола Балабанов излезе с друго предложение. Той изтъкна, че София е една от малкото столици, в които няма улица, носеща името на Йоханес Гутенберг. Предлага да се потърсят контакти със Софийска община и да ù се предложи промяна на това положе­ние. „Така — каза той — ще се почете епохалното дело на този велик човек.“

От името на „Клуба на ветера­ните“ думата взе неговият пред­седател Петър Манчев. Той поздрави всички присъстващи и им пожела здраве и живот. От тяхно име бла­годари на Съюза на печатарската индустрия в България и лично на не­говия председател Петър Кънев за това, че и тази година не са заб­равили ветераните. Накрая споде­ли личната си удовлетвореност от практикуването на печатарската професия и изрази надеждата си, че ще я има и в бъдеще.

После думата взе Крум Василев. Той каза, че се счита длъжен да гово­ри, предвид факта, че е един от най-възрастните в залата. После припом­ни подробности от времето, когато развитието на печата и печатното дело е било отговорност на днешни­те ветерани. „Много неща обаче са се променили — каза накрая г-н Васи­лев. — Вие знаете колко тежеше на­борът на една книга по наше време и колко сила беше необходима, за да се пренесе. Наскоро занесох с ето тази „джиджавка“ (вдигна ръка и показа една USB-памет) последната книга за печат. Светът се е променил и аз се надявам, че е за добро.“

Накрая думата взе и една дама. И то каква! Госпожа Веселина Пенди­чева е дългогодишен технически съ­трудник на директорите (както се казва „сменила е четирима директо­ри“) в днешната печатница „Образо­вание и наука“. Тя каза, че макар да не е специалист в областта на печат­ните технологии, през целия си про­фесионален път е имала възможност да следи развитието на българската полиграфия благодарение на работа­та си и е горда, че макар и малко е допринесла за това.

После думата взе песента, а тя достигна до присъстващите бла­годарение на младите изпълните­ли от Хореографското училище, ко­ито със завидно за възрастта си майсторство демонстрираха цяла­та прелест на българския фолклор и доставиха истинско естетическо удоволствие на присъстващите в за­лата, които ги дариха с много и сър­дечни аплодисменти.

Бъдете живи и здрави, уважаеми ветерани, и до нови срещи!