PolyGrafia

На 23 ноември в хотел „РИУ Правец Ризорт“ се състоя последната за тази година среща на Съюза на пе­чатарската индустрия в България. Една от причините за избора както на мястото, така и на времето за провеждане на срещата беше очак­ваното съгласие на Министъра на икономиката, енергетика и тури­зма на Република България г-н Трай­чо Трайков да разговаря с предста­вителите на бранша.

Във встъпителните си думи г-н Петър Кънев, председател на Съ­юза, отбеляза, че въпросите, които от много време витаят в печатар­ските среди, се натъкват на сериоз­ни законови трудности и трябва да бъдат задълбочено обмислени и об­стойно обсъдени, преди да бъдат предприети конкретни мерки, за да не попаднем „под ударите на закона“. Проблемите са до болка познати. Това са лихвите по кредитите — ко­ито са извън прекия ни обсег, нере­довните платци — които само съд­ът може да определи като такива, въвеждането на минимални праго­ве за цените на отделните изделия — действие, което е обект на пре­следване от страна на Комисията за защита на конкуренцията.

Най-напред думата получи г-жа Цветанка Апостолова, директор на Националната професионална гимна­зия по полиграфия и фотография. Тя разказа за работата и успехите на гимназията, както и за трудности­те, които училището среща в усло­вията на днешния ден. Понастоящем в гимназията се обучават около 550 ученици в редовна форма, разпреде­лени в 22 паралелки, от които 7,5 па­ралелки полиграфия, 6 фотография, 5,5 графичен дизайн и 3 компютърна графика. Има и задочна форма, къде­то се обучават 80 човека. Матери­алната база, макар и да не е най-съ­временната, е на прилично равнище и създава възможност за практиче­ска работа на обучаемите от всички специалности. Това са напълно обо­рудваният участък за печат, базата за предпечат и репродукционни про­цеси, участъкът за книговезка рабо­та. Г-жа Апостолова сърдечно благо­дари на г-н Кънев за усилията, които е положил, и на „Хайделберг България“ за щедростта да предоставят на гимназията една двуцветна маши­на. През първите години учениците в гимназията изучават историята и развитието на печатните произ­водства. В следващите три години придобиват задълбочени професио­нални познания, а в края на обучени­ето полагат държавните зрелост­ни изпити и държавните изпити за професионална квалификация. Професионалното задочно обучение продължава 2 години и завършва с държавен изпит за професионална квалификация. В съответствие с нуждите на бизнеса се извършват обучения по частни въпроси под фор­мата на курсове за повишаване на квалификацията.

Към казаното г-н Кънев добави, че „Хайделберг“ са предоставили двуцветната машина по програма на немското правителство, а благо­дарение на щедростта на manroland България петима ученици от гимна­зията получават стипендии.

След това беше представен пристигналият междувременно Ми­нистър на икономиката, енергети­ка и туризма на Република България г-н Трайчо Трайков. За казаното по време на разговора с него можете да прочетете в специалния репор­таж на списание полиграфия, публи­куван ва настоящия брой. В продъл­жилата един час среща бяха казани много неща. Качеството на диало­га можете да прецените сами от публикацията.

След разговора с г-н Министъра срещата на Съюза на печатарската индустрия в България продължи спо­ред предварително обявения дневен ред.

Повдигнат беше въпросът за възможностите Клъстер българ­ска медия и печат да кандидатства за финансиране по европейски про­екти. Главният секретар на СПИБ г-н Румен Трифонов информира при­състващите, че вече има постъпи­ло предложение за сътрудничество по програма за оползотворяване на отпадъците, където КБМП може да участва.

Докато се дискутираше въпро­сът за европейските програми, стана дума и за сътрудничество­то между Националната професио­нална гимназия по полиграфия и фо­тография и „Дедракс“ ООД. Думата взе г-н Стойко Василев, управител на фирмата. Той разказа за проек­та по програма „Подобряване адап­тивността на заетите лица“. Об­щата стойност на проекта е около 180 000 лева, от които 70% са грант, т.е. отпуснати по програмата. Коле­гата Василев използва случая да бла­годари на Националната гимназия за сътрудничеството по проекта и увери присъстващите, че това е ре­ален проект и от него се очакват реални резултати, които ще бъдат полезни за всички, ангажирани с про­екта, и могат да бъдат ориентир и за останалите фирми от бранша1.

Председателят на СПИБ повдиг­на въпроса за събираемостта на членския внос. 23% от фирмите-чле­нове все още не са заплатили дължи­мото. Отбелязано бе, че повечето от тях не са малки фирми и не из­глежда да са в невъзможност да вне­сат и без това ниския членски внос. Оттук дискусията тръгна в посока на трудната събираемост на сред­ствата. Наистина всички фирми из­питват трудности в това отно­шение, но най-лошото е, че в тези трудни условия вече има „професио­нални крадци“, които са завлекли не една и две печатници, а и немалко доставчици на хартия. Рецепта за излизане от това положение за жа­лост никой не можа да даде.

Петър Кънев с удоволствие обя­ви, че е излязла регистрацията на две запазени марки на името на Съюза на печатарската индустрия в България. Това са марките „Печатар на година­та“ и „Търговец на годината“2.

После дойде ред на Петия бал­кански печатарски форум. Г-н Къ­нев обаче не пожела да го коментира, защото по думите му форумът е бил описан „великолепно“ в списание полиграфия3.

След това беше представен един от новите членове, който не присъстваше на предишната сбир­ка — „Мегапринт Трансферс“ ООД. От краткото представяне стана ясно, че фирмата се занимава със си­топечат и трансферни технологии. Справката в интернет дава допъл­нителна светлина относно проце­са — става въпрос за трансфер на из­ображения върху текстил.

По организационни въпроси ду­мата беше дадена на г-н Иван Въл­канов. Той предложи в Съюза да се учреди дарителски фонд, в който според личното си виждане и по си­лата на вътрешен подтик членове­те да внасят суми, които сами оп­ределят. Събраните средства да бъдат изразходвани за стипендии и подпомагане на специализираните учебни заведения. Друга линия за съ­биране на средства колегата Вълка­нов визира в доставчиците на консу­мативи, напитки и пр. на членовете на Съюза. Като изрично изискване към тях може да се предяви да вна­сят определен процент от направе­ния оборот в дарителския фонд. На тези фирми ще се даде възможност да се презентират пред целия Съюз в замяна на даренията. Като контра­предложение веднага дойде идеята именно г-н Вълканов да се занимае с набирането и разпределението на средствата от бъдещия фонд.

После бе повдигнат въпросът за участието на Клъстер българска ме­дия и печат в програмите за финан­сиране по т.нар. „меки мерки“. Взе се решение да бъде събрана по-точна ин­формация, която да бъде предложена на вниманието на съюзните членове по време на следващата сбирка в края на януари или началото на февруари.

По следващата точка от днев­ния ред лентата беше върната към срещата от Старозагорски мине­рални бани и беше припомнено обе­щанието на г-н Пламен Крайски от кръга „Будител“ да предостави на СПИБ първия брой на списание „Бъл­гарски печат“. Г-н Кънев показа на присъстващите дарението и обеща да го предостави на списание поли­графия, за да бъде представено на всички колеги. Подробности можете да намерите в материала „(Без)Це­нен подарък“, публикуван в настоящ­ия брой на списанието.

По темата за кризата отново бе повдигнат въпросът за некоректни­те платци. Някои от колегите изра­зяват открито желание да назоват поименно, в специален сайт или фо­рум онези, които им дължат големи суми и не желаят да ги заплатят, за да се предотвратят по-нататъшни злоупотреби с доверието.

Срещата приключи не поради из­черпване на темите, а поради на­предналото време. Изводите от нея се налагат. На първо място, удоб­ството и комфортът на един хотел като „РИУ Правец Ризорт“. Той беше избран заради важната среща с г-н Министъра, но така или иначе се ока­за много удобен за всички присъства­щи. Единственото „неудобство“, ко­ето беше подчертано, е близостта до столицата, а тя създава предпос­тавки вместо да общуваме по-дълго, някои колеги да се приберат по домо­вете си след привършване на дело­вата част. На второ място, видно е желанието на много от колегите срещите ни да надхвърлят досегаш­ното ниво и да навлязат в ново из­мерение, където приятното се съ­четава с полезното и се преосмисля ролята както на браншовата струк­тура, така и на специфичното общу­ване в нея. На трето място, вслед­ствие на досегашното общуване и по повод преосмислената роля на Съ­юза като браншова структура, за­почва да се схваща особената сила, която той ни дава. Самият факт, че един министър приема диалога с нас като колективен субект, вече гово­ри красноречиво, че това е пътят за предявяване и отстояване на гру­повите ни интереси пред държава­та. Стъпка по стъпка започваме да осъзнаваме, че много повече са не­щата, които ни свързват, а това е едно наистина съвременно европей­ско мислене, надхвърлящо дребните интереси и тесните рамки на „про­винциалното“, на балканското, на делничното. Това е едно модерно и демократично мислене, към което трябва да се стремим и което би ни издигнало, би ни направило повече ев­ропейци и би ни отредило заслужено­то място на граждани на света, ка­квито всъщност сме.

¹ Допълнителна информация за проекта ще намерите
в материала „Почерпено от опита на колегите“, публикуван в настоящия брой на списанието.
² Подробности относно марките „Търговец на годината“ и „Печатар на годината“ ще намерите
в материала „Запазени марки на СПИБ“ в настоящия брой.
³ За информация виж списание полиграфия, бр. 5, с. 14-19.