PolyGrafia

Около месец преди редовната среща на Съюза на печатарската индустрия в България главният секретар Румен Трифонов обяви, че на нея ще присъства министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев. Именно затова за място на срещата беше определен хотелът „Риу Правец Ризорт“, където се проведе и разговорът с министър Трайков. Дали фирмени и лични проблеми бяха възпрепятствали колегите, или просто неверието и липсата на интерес към каквото и да било, но на срещата присъстваха представители на едва 67 фирми.

Встъпителните думи на секретаря Румен Трифонов и председателя Пе­тър Кънев напомниха, че основната точка от дневния ред е именно раз­говорът с министър Дончев, и наред с благодарностите за неговата от­зивчивост дадоха да се разбере, че времето му е ограничено и е добре да се даде ход на диалога.

След като получи думата, минис­тър Томислав Дончев благодари за по­каната и пристъпи към представяне на дейността на министерството, което ръководи, и на същността на еврофинансирането. В експозето си той постави акцент върху факта, че основната част от средствата са предназначени за инфраструктурни проекти, друга, по-малка част – за со­циални, културни и други цели, и само една малка част са по програмата за конкурентоспособност на българска­та икономика.

Министър Дончев сподели, че мал­ките и средни предприятия в Бълга­рия определено срещат трудности, които аналогичните предприятия в други страни от Европа не позна­ват: географски страната ни е по-от­далечена от европейския пазар, ква­лификацията на работната сила е недостатъчна, състоянието на ин­фраструктурата несъмнено се отра­зява на бизнеса... Всичко това са про­блеми, за които си струва да бъдем овъзмездени, но не всички в ЕС мислят така. Съществува и мнение, че подоб­ни програми действат негативно на бизнеса, защото създават вредни на­вици у фирмите да съсредоточават енергия за усвояване на средствата, вместо за развитие, а и основната функция на еврофинансирането е да създаде условия за свободното движе­ние на хора, стоки и капитали.

После г-н Министърът предста­ви накратко 7-те програми на ЕС. Повдигнат беше и въпросът за възмездното финансиране. Той призна, че в управлението на процеса е на­лице известно „буксуване“, породено от разликата в процедурите на управляващия орган (Министерство на икономиката, енергетиката и ту­ризма) и междинното звено (Изпъл­нителната агенция за насърчаване на малкия и среден бизнес), но увери, че се прави всичко възможно за пре­одоляване на тези проблеми. Мимоходом беше подхвърлено, че множе­ство инфраструктурни проекти са готови, но финансиране за тях липс­ва и съществува натиск върху Ми­нистерството ресурс от „Конкурен­тоспособност“ да бъде „релокиран към други инструменти“... „Големи­ят дебат, за да не кажа спор – от­беляза министър Дончев, – е от какво фирмите имат по-голяма нуж­да – от безвъзмездно съфинансиране на техните проекти с всичките ад­министративни трудности, които предполага това, или от по-леснодос­тъпни нисколихвени кредити. Абсолю­тизирането на който и да е от тези отговори би било погрешно и, според мен, трябва да се търси баланс меж­ду двете възможности.“

След това г-н Министърът разяс­ни активността на Министерство­то по разпределянето и управлението на евросредствата и обърна внимание на подготовката за след­ващия програмен период 2014–2020 година. Накрая потвърди личната си ангажираност към каузата печатар­ската общност да се върне в списъ­ка на дейностите, финансирани по програма „Конкурентоспособност“, и задоволството си от факта, че грешката с отстраняването ù от списъка е поправена.

Председателят на СПИБ Петър Кънев благодари на г-н Министъра и отбеляза, че без помощта на КРИБ и ангажираността на министър Дон­чев полиграфията щеше да бъде „зад борда“ на „Конкурентоспособност“. После отбеляза, че е приятно изне­надан от откровеността на Минис­търа. Той заяви, че прехвърлянето на средства ще бъде „голяма драма“ за фирмите, и сподели, че впечатления­та му от контактите с ИАНМСП са, че Агенцията не насърчава бизнеса, макар че „без реално производство всички инфраструктурни и екологич­ни проекти стават безпредметни“.

Министър Дончев коментира, че част от направените констатации са верни, но проблемите на са само по вина на ИАНМСП, а колективен грях на агенции, министерства и пр. „Големият проблем е изначалното не­доверие между бизнеса и институци­ите – отбеляза той – и една от пред­поставките за него е, че в момента много повече сме затънали в контро­ла, отколкото в скоростта на усвоя­ване на средствата.“

После г-н Кънев даде думата на аудиторията да зададе своите въ­проси. Първа зад микрофона застана г-жа Албена Топалова, управител на „Тимекс България“. Тя попита няма ли въвеждането на повече процедури, извършвани по електронен път, да увеличи прозрачността, да направи по-достъпни за бизнеса всички проце­дури и да върне доверието на Европа в нас. После изказа мнението, че ще бъде наистина фатална грешка, ако средствата от „Конкурентоспосо­бност“ не се усвоят реално от фир­мите и производството, защото те създават работни места, а това е важно, особено в криза.

На последното г-н Министърът отговори, че ако няма усвояемост, парите ще бъдат преместени, за да не бъдат изгубени, но засега Минис­терството следи и анализира проце­сите и има готовност за действия съобразно резултатите, каквито и да са те. Той сподели дълбоката си вяра, че прозрачността не е заклина­ние, а процедура, достъпна за всич­ки, и определи електронното прави­телство като добро решение както за гражданите, така и за насърчава­не работата на администрацията. Стъпки в тази посока вече са налице и по отношение на средствата от ЕС. От следващата година ще вле­зе в сила електронното подаване на документи и проследяване на дейст­вията и за „Конкурентоспособност“, както това вече е факт за останали­те програми, макар че това все още са „партикуларни действия“. Най-го­ляма стъпка според Министъра би било поставянето на електронен чип в един следващ образец на личните карти, което ще направи всички услуги достъпни по електронен път.

Г-н Кънев отбеляза, че чисто тех­нологично подобно действие би било възможно, но до реализирането му на дневен ред е друг въпрос – този за цената на електронния подпис, коя­то пречи на достъпността на елек­тронните услуги към днешна дата.

Следващият въпрос дойде от Ва­лентин Цолов. Той определи себе си като „замесен в различни бизнеси, ориентирани в много посоки“, а въз­можността да се кандидатства по програмите – като глътка въздух за малкия и среден бизнес, който е на ръба на оцеляването. После поста­ви въпроса за усвояемостта и спо­дели, че когато бенефициентът е държавна структура, парите на подизпълнителите се бавят и това на­малява конкурентоспособността на фирмите.

Министър Дончев определи ефек­та като по-голям проблем от усвоя­емостта. После заяви, че Министер­ството има готовност да направи максимума за договарянето и отпус­кането на средствата, дори и мер­ки с изключителен характер (като договаряне с повече от допустимия брой фирми), което да гарантира, че полагащите се пари няма да бъ­дат загубени. Но усвояемостта не е най-драстичният въпрос, по важен е ефектът, който се постига. По от­ношение на закъсненията Министъ­рът обяви, че в голямата си част закъснелите плащания са свързани с някаква нередност. После припом­ни, че от лятото на 2010 г. е възмож­но, при сключен договор и забавяне в плащанията по независещи от бене­фициента причини, да се търси лих­ва за забавянето, което цели санк­циониране на администрацията, но по неизвестни причини не са много онези, които се възползват от тази възможност. Той сподели, че знае за забавяния на оценяването, които ре­ално водят до обезсмисляне на целия проект, но за големи забавяния с пла­щанията трябва да е налице причина.

Иван Стоянов, директор на „Во­енно издателство“ постави на вни­манието особения случай, в който се намират подобни на него юриди­чески лица. Те, макар по същество да са малки и средни предприятия, заради големия държавен дял, който управляват (повече от 25%), се тре­тират като големи предприятия, а това им пречи да кандидатстват по определени оперативни програми, защото не са в състояние да изпъл­нят изискванията за брой заети лица и оборот. Освен това пледира за ти­пизиране и опростяване на докумен­тацията чрез елиминиране на ненуж­ните и утежняващи я елементи.

Отговорът на г-н Дончев беше, че типизирането на документация­та е приоритет в работата на Ми­нистерството. Той смята, че това ще улесни и бенефициентите, и оце­нителите и ще бъде предпоставка за по-малко грешки. Работи се вър­ху създаване на 4 типа документи, съобразени със спецификата на дей­ностите. Задължителните атрибу­ти в новите апликационни форми са съществено опростени чрез елими­ниране на множество излишни по съ­щество изисквания. Казусът с дър­жавния дял е много по-сложен и г-н Министърът не пожела да го комен­тира, без да е запознат в детайли с него.

Поради напредването на време­то и ангажираността на министър Дончев се наложи това да е послед­ният въпрос, на който той отговаря. Председателят на СПИБ г-н Кънев му благодари горещо и изказа надежда, че тази среща не е последна и скоро диалогът ще бъде подновен. Той уве­ри Министъра, че е добре дошъл и на следващи срещи на Съюза, и му на­помни, че колегията има още много въпроси към него.

След края на разговора с минис­търа по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дон­чев срещата на Съюза на печатар­ската индустрия в България про­дължи по предварително обявения дневен ред. Най-напред бяха пред­ставени новите членове на Съюза и новите мениджъри на фирми, които вече членуват в СПИБ. Г-жа Христи­на Врангелова, управител на фир­ма „Аркотрейд“ – Варна, разказа за дейността на фирмата си, която е представител на италианската фир­ма „Арконверт“ за България, Румъ­ния и Молдова, а също на словенска­та фирма „Цинкарна“, производител на офсетови пластини, френската „АнкреДюбюи“, производител на мас­тила за сито- и дигитален печат, и немската „Сил“, производител на спе­циални материали за реклама и диги­тални машини.

Оказа се, че част от хората, кои­то следва да бъдат представени, не са в залата – г-жа Светла Костова от „Софпринт Груп“ и г-н Димитър Ра­дичков – новият директор на Универ­ситетско издателство. Следващият колега – Мартин Кръстев, новият уп­равител на Академично издателство (БАН), сподели, че работата в изда­телството е истинско удоволст­вие и предизвикателство за него. Г-н Кръстев представи себе си като чо­век от вестникарския бранш, къде­то е работил на различни позиции, и изказа задоволството си от факта, че може да бъде част от СПИБ.

На следващите повиквания вмес­то Петер Хлавач се отзова г-н Евге­ни Райков. Той разказа за промяната в екипа на „Графобал“ – Своге, която е настъпила след напускането на г-н Минков, когото в СПИБ много добре познаваме. В момента фирмата има трима управители с равни правомощия, но от тях български език гово­ри само г-н Райков, който изрази на­дежда, че и в бъдеще ще се запазят добрите отношения с колегите, кои­то той от сърце кани за бъдещо сътрудничество във всички възможни насоки.

Евгени Цачев, новият управител на завода за опаковки към Захарни за­води – Горна Оряховица, сподели, че има удоволствието да се познава с повечето колеги, но за останалите разказа, че през последните 10 годи­ни, откакто работи в завода, е пре­минал през всички нива и се надява, че сегашната му позиция е резонно про­дължение на досегашната му работа.

По следващата точка г-н Трифо­нов информира колегите за създаде­ната организация за посещение на VI Балкански печатарски форум, който ще се проведе на 27 и 28 октомври в Белград. Тръгването от София ще бъде рано сутринта, за да е възмож­но по обяд групата да пристигне и да се включи навреме в работата на фо­рума. За втория ден не се предвиж­да посещение в печатница, както в предишните издания, а няколко пре­зентации от manroland и среща на образователния форум. От 14 часа, когато ще привърши работата на форума, до 18 часа, когато ще от­пътува автобусът, групата ще има свободно време. Автобусът ще бъде нает и заплатен от СПИБ, а за нощувките има три варианта с три це­нови нива, от които трябва да се на­прави избор.

Следващият въпрос беше свързан с посещението на Drupa догодина. Опитът от предишните изложения показва, че с групата си спестява­ме усилията за индивидуална органи­зация и печелим от по-ниските цени и удобството да се придвижваме с ав­тобуса до изложението и респектив­но до хотела. Желаещите следва да се свържат със секретаря.
Под натиска на колегията на сай­та на СПИБ беше организиран фо­рум. Техническата работа отдавна е завършена, но независимо от новите възможности, активността на коле­гията е почти нулева. Вярно е, че има оторизиран достъп, но това отнема само няколко минути. Форумът е мяс­то за споделяне, където можем да се срещаме и да обменяме мисли и вся­каква друга информация.

Г-н Кънев информира присъства­щите за резултатите от договаря­нето в Министерството на труда и социалната политика за размера на минималните прагове на работните заплати през 2012 г. между работо­дателските организации, синдикати­те и правителство. Становището на нашият съюз е, че не бива да има повишаване на тези стойности за следващата година. Настояването е обосновано от икономическите ре­зултати за бранша през тази година и очакваните за следващата. Както се изрази г-н Кънев, нашият бранш е доказал разумност и липса на антисоциални политики, за което има много доказателства.
След това всички, които все още не са си платили членския внос за тази година, бяха приканени да сто­рят това в най-кратки срокове. Ръко­водството приема, че пропуските са случайни и ще бъдат коригирани.

По силата на Устава СПИБ тряб­ва да приеме финансовите резулта­ти за дейността си. Беше предложе­но на 1 декември от 19 часа в хотел „Двореца“ – Велинград да се проведе събрание на членовете. След като това предложение беше прието, се реши това да бъде официално обя­вено в Държавен вестник. Ръковод­ството на Съюза очаква членовете да се явят на 1 декември във Велинград. За да започне работата на Общото събрание навреме, е нужно да присъстват повече от половина­та членове.