PolyGrafia

Първата работна среща на членове­те на СПИБ за 2009 г. отбеляза рекор­ден брой участници — 118 човека от 93 фирми. Огромният интерес на колеги­те се дължеше на предварително по­ставените интересни теми в дневния ред на събранието, някои от които на­болели от доста време въпроси.

Събранието беше открито от председателя на УС на СПИБ — г–н Петър Кънев, който след като поз­драви доц. Розалинов (гл. редактор на сп. Опаковки и печат) за рождения му ден, направи обзор на състоянието на българската икономика в условия­та на глобална криза. Г–н Кънев отбеляза факта, че и печатарската индус­трия у нас вече е пряко засегната от негативното въздействие на светов­ната рецесия, като само за първите три месеца от началото на година­та е с 162 млн. лева по-малък оборот от предходната, което оформя като цяло около 40% спад на стойностите в индустрията.

Официални гости на срещата бяха г–н Драгомир Стойнев — старши ико­номически съветник на премиера Сер­гей Станишев и г–жа Ивет Жабляно­ва — директор на дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерство на икономиката и енергетиката.

Със своето изчерпателно експозе, г-н Стойнев се опита да убеди аудито­рията, че държавните средства в Бъл­гария се харчат разумно и че по данни на МВФ страната ни е с една от най-стабилните фискални политики, след скандинавските държави. Той говори за създадената от правителството про­грама за по-добро регулиране на сред­ствата, както и за кредитните линии за инвестиционни проекти, на обща стойност 500 млн. лева, при лихви меж­ду 5 и 8%. Една от основните цели на правителството след отминаването на кризата било създаването на 5-6 ин­дустриални зони — готови терени за български и чуждестранни инвестито­ри, за които ще е нужна много добре развита инфраструктура. Г–н Стой­нев отбеляза намалените досега с над 10% данъци и намаляването на осигури­телната тежест за работодателите с над 4%. Той съобщи и за създаването на кризисен съвет към министър–пред­седателя, в който участват работо­датели, синдикати, банки и други.

Г–жа Ивет Жаблянова даде инфор­мация на присъстващата аудитория за това как се харчат парите от опера­тивните програми с приоритетна ос модернизиране на предприятията. По тези програми до момента има склю­чени 329 договора за 215 млн. лева. В об­ластта на полиграфията сключените договори са два (при над 100 кандидат­ствали проекта), на стойност 696 хи­ляди лева. Г–жа Жаблянова внесе ясно­та по отношение на процедурата за проучване, оценяване и одобряване на проекта, която трае 7 месеца.

Интересът към фондовете по тези програми, особено сега, на фона на световната икономическа и финан­сова криза, очевидно е доста голям сред колегите, защото изявлението на г-жа Жаблянова предизвика разго­рещени дискусии. Г–жа Калинка Стай­кова (ГЕД ООД) контрира изложените от г-жа Жаблянова цифри с факта, че една машина в полиграфията струва от един до 30 млн. лева, което според нея означава, че реално в полиграфията не са влезли никакви пари. Г–жа Стай­кова постави и конкретния въпрос в кои точно програми могат да участ­ват производителите и търговските предприятия и към кого да се обърнат, за да спазят процедурата, както и ка­къв е нормалният процент, който при одобрение на проекта, отива за посре­дниците. Отговорът на г-жа Жабля­нова беше програмата „Технологична модернизация в предприятията“, по ко­ято могат да бъдат усвоени от един до пет милиона лева. Г–жа Жаблянова не можа да даде информация по отно­шение на посредниците, но посъветва присъстващите да не пропускат ин­формационните кампании във връзка с оперативните програми, които орга­низира министерството.

Г–н Ясен Висулчев (съсобственик и управител на издателство ФорКом и зам.–председател на КБМП) се по­интересува във връзка с предстояща­та оперативна програма „Подпомага­не на клъстери — фаза 3“. дали може да се очаква ускоряване на процедурите по проучване и одобряване на проекти­те, които в момента са в рамките на 9 месеца, на което г–жа Жаблянова от­говори, че е невъзможно един проект да бъде проучен добре за по-малко от 3 месеца. А при голямата численост на кандидатите и недостатъчния брой служители, с които министерството разполага, тези срокове се увеличават на 7 до 9 месеца.

Последваха изказванията на г–н Иван Минков (Графобал България) и на г–н Атанас Джажев (Айлаб ООД), чие­то общо мнение беше, че по оператив­ните програми за модернизиране на предприятията се шири корупция, при­крита под некомпетентност и бюрок­ратизъм в институциите. През време­то, в което проектът трябва да бъде разгледан и одобрен, много често ма­шината, за която се кандидатства сменя названието си, което прави до­говора недействителен. Това според г–жа Жаблянова е поправимо, защото е възможна промяна в името на маши­ната дори и след одобряването на до­говора за проекта.

Накрая, г–н Димитър Козалиев (Фа­тум ООД) изказа мнение, че при обяве­ните между 5% и 10% комисионни за по­средниците, много по-изгодно е да се изтегли кредит от банка, отколкото да се чакат пари по такъв проект. Той зададе въпроса колко бързо, след 7–ме­сечното одобрение на проекта, се по­лучават реално парите. На това г–жа Жаблянова отговори, че след банкова гаранция се превеждат авансово 20% от сумата, след което следват меж­динното и крайното плащане, които са в рамките на от 6 до максимум 12 ме­сеца. По-късно г–н Драгомир Стойнев и г–жа Ивет Жаблянова се запознаха лично с повечето от присъстващите и в непринудени разговори даваха нуж­ната информация по конкретни казуси и запитвания от колегите.

В продължение на деловата програ­ма г–н Петър Кънев каза, че предогова­рянето на лихвите по кредите е неза­конно. Той предупреди и че ще дойдат още по-тежки времена до края на годи­ната. Г–н Кънев посъветва колегите си да ограничат разходите, ако не са крайно належащи, както и да внимават с дъмпинга на цените, защото това е опасен подход, който „обезкървява“ компаниите, които го практикуват. За да се намали рискът при бъдещи сделки следва да се изискват авансови плаща­ния и да не се предоставя готова про­дукция на клиента преди пълното му издължаване към печатницата. Като полза от кризата той изтъкна наличи­ето на по-голям брой работна ръка.

По наболелия въпрос за междуфирме­ната задлъжнялост, г–н Кънев отбеля­за, че трябва да се обменя информация между хората, защото публикацията на т.нар. „Черен списък“ на уеб сайта на СПИБ, на този етап е невъзможна по юридически причини.

За нови членове на СПИБ бяха офи­циално обявени:

• фирма „Адком — печатни решения“ ООД, с представител г–н Васил Василев;

• печатница „Българска филателия и нумизматика“, с представител г–жа Филипа Муратовска;

• фирма „Актуал индъстрис“ ООД, с представител г–н Росен Горелов.

Беше представен официално и председателят на Съюза на ситопеча­тарите в България (ССБ) — г–н Евгени Иванов, който беше специален гост на събитието.

За съжаление очакваният от всички присъстващи представител на изложе­нието ПринтКом — Международен па­наир Пловдив АД, така и не пристигна до края на вечерта, за да бъде дискути­ран публично въпросът за участието на фирмите и периодичността на про­веждане на изложението — дългогодиш­на тема в редиците на печатарите.

Главният секретар на СПИБ — г–н Румен Трифонов закри събранието, като обяви, че следващата асамблея на Интерграф през 2010 г. ще се прове­де в Пловдив и напомни, че Балкански­ят форум на печатарските съюзи ще се проведе тази година на 22 и 23 ок­томври в Букурещ, Румъния.

Срещата продължи с разговори между колегите до късно вечерта.