PolyGrafia

Когато през горещото лято на 1998 година, по време на из­ложбата „Импресия“ с представители на администрацията на Пловдивския панаир започнахме акцията по организиране на специализирано изложение за печатната комуникация, бях дълбоко убеден, че печатарството в България, вече поотър­сило се от сътресенията на прехода, има реална потреб­ност от такъв професионален акцент.

С Красимира Кочанова, Лидия Койчева и Мария Тодоро­ва, при подкрепата на директора Изложби Валя Попова и ге­нералния директор на Панаира Александър Дяков, като но­воизлюпени „евангелисти“, започнахме масирани атаки пре­ди всичко към основните изложители — както аз за себе си ги наричам „трите кита“: MAN, KBA и Heidelberg, а и към „по–дребните“ — повечето от тях показаха умерено разбиране и готовност за участие. Странното за мен, обаче, беше, че преобладаващата част от колегите в гилдията, печатари­те, тогава приеха идеята доста резервирано. Сега, почти десет години по–късно, изглежда нещата и в двата лагера не са се променили съществено.

Администрацията на Панаира отчита израстването на изложението и ползата, която то ù носи. Но за мен си оста­ва открит въпросът — превърна ли се ПринтКом в своеоб­разен професионален празник на печатарите и свързаните с тях индустриални общности, така, както това става на drupa или IPEX, например. Защото няма какво да крия, имен­но примерът най–вече на drupa ме инспирираше тогава да подема идеята. Сега, при приключването на поредното му издание, ПринтКом за голямо мое съжаление в моите очи е все още така далеч от идеала ми, както и в началото.

Една пословица твърди, че всяко начинание при успех има много бащи, но при провал — само една майка. Сегашно­то положение на ПринтКом потвърждава в голяма степен това. И струва ми се, че е време да се отправи по–крити­чен поглед към реализираната идея, защото девет или де­сет години от началото ù са достатъчно време за нейната кристализация, както и да се види реалната полза от това мероприятие. Още повече че то не е самò на пазара на ин­формационните услуги в България.

Ще си позволя да се върна още веднъж към drupa, като мой първообраз за подобно изложение, без да забравям, че всяко сравнение между двете събития е извън разумното. Но, може би, именно анализирайки разликите бихме могли да намерим и правилната посока на развитие на нашето изда­ние. Бих си позволил да обърна преди всичко внимание на чес­тотата на провеждане — всяка година! Дали това е нужно ня­кому?Независимо от бързото развитие на някои технологич­ни сектори, новостите не никнат всяка година, пък и Принт­Ком не е издание от IT бранша. Може би позициониране меж­ду drupa и IPEX, т.е. провеждане през година, на първо време би повишило интереса към него, както между потенциални­те изложители, така и сред евентуалните му посетители.

На всички срещи по повод ПринтКом съм казвал, че успе­хът на подобни мероприятия се гради не само на отделния щанд и срещите на него, но най–вече на съпътстващите мероприятия — информационна форма за издигане равнище­то и на двете участващи страни — изложители и посети­тели. В Пловдив подобни интелектуални срещи почти няма. А нуждата именно от възпитаване на поведенчески умения в динамично развиващия се свят на българската печатна ко­муникация едва ли има нужда от обяснение.

Поведение на предлагащите. На всички колеги, посеща­ващи световните изложения, прави впечатление постоян­ното присъствие на ръководещите екипи на изложителите през цялото времетраене на събитието. У нас „шефовете“ обикновено благоволяват да го посетят за най–много някол­ко часа — демонстрират прекалена заетост, а зад това се крие недостатъчна заинтересованост. А именно присъст­вието на първите управленски лица е абсолютен цивилизационен белег на уважение както към досегашния клиент, така и към евентуалния бъдещ купувач.

Поведение на професионалната общност, на потенци­алните купувачи. Тук ролята на гилдията в лицето на СПИБ беше и остава абсолютно повърхностна. Ръководството му не проведе нито едно сериозно обсъждане през това десетилетие сред членовете си за мястото и ролята на ПринтКом, а едновременото заиграване и със софийския ЕкспоПринт&Пак оставя Съюза в твърде съмнително раз­крачено положение. Интегрирането на ежегодните награди на СПИБ за печатар и доставчик на годината в структурата на изложението само донесе обезличаване на този своеоб­разен конкурс, ликвидира в зачатък неговата празничност.

По ирония на съдбата, но предвидимо, в протежение само на един месец тази година имаше и drupa в Дюселдорф, и ПринтКом в Пловдив. Ако се абстрахираме от размерите и от някои други параметри, основната разлика между две­те събития, на която искам да сложа ударение, е тяхната платформа. drupa се организира от комитет, начело с пре­зидент, излъчен от Съюза на немската печатарска индус­трия. ПринтКом — от администрацията на Международен панаир Пловдив. Както се казва в такива случаи — комента­рът е излишен.

Ако искаме да имаме още по–полезно професионално из­ложение с ранг и име у нас и, евентуално, в региона, трябва да действаме по старата, добре известна поговорка, гла­сяща, че спасяването на давещите се е в ръцете на сами­те давещи се.

А за себе си мога само да кажа: Господи, аз ли криво ти се молих или ти криво ме разбра!