Определено може да се каже, че „ПринтКом“ винаги е бил огледало на онова, което се случваше в гилдията ни през последните 13 години — първите изложения бяха възторжени, нетърпеливи, задъхани, защото имахме много да учим, много да показваме и доказваме както на другите, така и на себе си. После дойдоха по-спокойни и зрели изложения, когато ентусиазмът ни отстъпи място на удовлетвореността и сигурността, защото имахме перспективи и планове за бъдещето, но вече не по прежному ефимерни. Накрая дойде ред на вялите и унили изложения, защото надеждите ни се оказаха напразни, а основите на плановете ни — нестабилни.
През първите години всички искаха да участват, да показват, да разказват за себе си, да се експонират във висша степен. Днес като че ли се познаваме прекалено добре... Първите изложения бяха белязани от присъствието на множество печатници и на множество чуждестранни специалисти. Днес това е по-скоро изключение, отколкото правило. Първите изложения бележеха прираст на изложители и гости, стигна се дори дотам, че през 2007 г. една палата не беше достатъчна. Днес спадът е видим — дори и една палата ни е прекалено голяма.
Статистиката, публикувана от организатора, го доказва по неоспорим начин. Брой изложители — 39, от които 3 чуждестранни фирми. Тук следва да признаем, че сега организаторите от „Международен панаир — Пловдив“ бяха абсолютно коректни и публикуваха истинската статистика, което им прави чест. Явно е сложен край на статистическите гимнастики от предишни години, които никого не биха могли да подведат, защото никой ни би повярвал, че в една палата през 2003 г. са били представени 290 изложители, през 2004 г. — 327, или през 2005 г. — 333. Кого обслужва информацията, че през 2009 г. е имало повече от 2000 посетители, когато това реално е броят на техните влизания, а посетителите са били само 1059. Даже напротив, сега можем да застанем очи в очи с нелицеприятната статистика и да си зададем въпросите, които от много време отлагаме. Това може да ни подейства отрезвително, нали?
Истината е, че изложението ни е в криза и за това сме виновни всички ние — организатори, изложители, посетители, специализирани медии, браншовата ни структура — всички без изключение. Най-лесно е да кажем, че сега е криза и затова не сме могли да отделим време и средства за „ПринтКом“. Това обаче няма да е вярно, или по-точно няма да е цялата истина. Криза наистина има и тя удари всеки от нас — кого повече, кого по-малко. Но има и други причини и те са по-важни.
Преди изложението, по време на провеждането му, а и след края се чуваха думи от организатори към браншовите структури, от изложители към организатори, от всеки към всеки, че другият е виновен за лошата реклама, за ниската посещаемост, за пропукванията в един или друг сегмент на цялото. Защото „ПринтКом“ със своята съпътстваща програма, с конкурсите и семинарите си, с равнището на показваното по щандовете си е единно и неделимо цяло, което не може за де разглежда на парче, а трябва да се гради бавно и упорито в продължение на години, за да бъде на ниво. И това не може да стане само с усилията на един или друг човек, на една или друга от партниращите си страни, а с общи реални и последователни действия на съорганизаторите: „Международен панаир — Пловдив“, Съюзът на печатарската индустрия в България и списание полиграфия, в сътрудничество с бъдещите изложители, другите специализирани медии, евентуални партньори зад граница и всеки, който милее за изложението и го приема като неделима част от професионалната ни идентичност.
Една импровизирана анкета за впечатлението и резултатите от изложението, макар и да не е представителна, очертава насоките и измеренията на доволство и недоволство.
Като най-слаба черта всички изтъкват ниската посещаемост. Като причина за нея най-често се сочи слабата реклама и липсата на заинтересованост у колегията. Всъщност всеки визира другия като причинител, но изводът е, че не може Панаирът да се задоволява само с оповестяване на собствените бази данни, защото не е ясно доколко те са фокусирани. Само като пример ще кажа, че лично аз не съм получил покана от Панаира, което не означава, че не съм информиран, а просто, че не фигурирам в техните бази данни. Може би подобно е положението и с други колеги. Трябва да се зададе въпросът за истинските потенциални потребители на информацията, предлагана на „ПринтКом“, и точно те да бъдат „атакувани“ с рекламни съобщения и покани за изложението. За да се появят отново печатници в листата на изложителите, трябва да се привлекат техните клиенти. За да се насърчат за участие повече изложители, трябва да се интервюират онези, които са били на щандовете в предишни изложения, да се изследва тяхната неудовлетвореност и да се вземат корективни мерки.
Но нека не бъдем черногледи и се съсредоточим върху положителните неща, защото именно върху тяхното развитие и утвърждаване трябва да се работи! Като положителни са визирани богатата и интересна семинарна програма, пробуденият интерес у най-младите към изложението, възможностите за професионално общуване и диалог. Ето го разковничето! Значи, ако се съсредоточим върху тези неща, ще съумеем да съхраним и развием нашето изложение, да му вдъхнем нов живот, да издигнем нивото му до висотите, до които всички желаем, да върнем доверието, изложителите, да разширим кръга на посетителите...
Препоръките на отзовалите се колеги са за още по-добра реклама и разгласа, която да стигне до възможно най-широк кръг клиенти; разширяване и задълбочаване на семинарната програма като гаранция за привличане на повече колеги; разширяване на обхвата на изложението чрез включване на партньорски организации като Балканския форум, Интерграф, Феспа; още по-активна работа със студентите и учениците и привличането им към идеите на печатарската общност; увеличаване броя на призовете — например за иновации, за най-млад печатар или търговец, за обучил най-много стажанти; повишаване атрактивността на изложението чрез увеличаване броя на техническите новости и пр.
Естествено някои от всички тези неща са обвързани. Ако има голяма посещаемост, ще има повече изложители, по-интересни демонстрации, повече технически новости и т.н. При разговорите в етапа на подготовката научих, че за големите световни фирми това изложение не е толкова интересно и те не са склонни да инвестират големи суми в демонстрация на машини и новости. За техните български представители пък това е излишно харчене, защото поради ниския интерес и ниската инвестиционна активност подобни разходи са абсолютно неоправдани. Именно затова в изложението от година на година броят на печатните машини, на печатниците, на производителите, че и на посетителите намалява...
Но нека се върнем към статистиката. Както вече стана ясно, изложителите са 39, което значи спад с около 20% в сравнение с предишното изложение. Разпределението им по браншове показва превес на полиграфическите продукти и услуги. Жалко е, че не можем да проследим съотношението производители — търговци, защото то е определящо не само за изложението, не само за бранша, но и за икономиката като цяло... Лично аз си мечтая за времето, когато ще преобладават производителите, но подобно разпределение едва ли ще се сбъдне скоро(фиг. 1).
Спад е налице и при посетителите, макар и по-малък — около 12%. Нека погледнем профила на 934-те посетители, защото това е от особена важност за вземането на решения за следващи изложения. Както може да се очаква, преобладават посетителите от България (96%). Чуждите посетители идват от 16 страни. Сферата на дейност на фирмите, в които работят посетителите, е разнородна, но най-много са представителите на печатниците — може би защото в изложението най-голямо е предлагането на материали и консумативи (фиг. 2).
Друг интересен въпрос е този за позицията на посетителите във фирмите, в които работят. Статистиката сочи превес на ръководните кадри — собственици и висши ръководители — 47%, следват специалистите с ръководни функции 29%. За щастие до изложението са стигнали и немалко служители и работници 21%, което значи почти 200 души. И най-радващото — почти 30 студенти уважиха „ПринтКом“.
Ето две целеви групи, върху които си струва да се работи — работниците във фирмите и учащите. Да философствам относно това, колко важно е студентите и учениците да присъстват на изложението, е абсолютно ненужно и излишно. Мога да кажа само, че си струва да доведем всички студенти и ученици от специализираните училища и ВУЗ-ове, където се преподава полиграфия...
Но нека тук отворим приказка за работниците във фирмите. Те със сигурност са „хора от занаята“. Постоянно недоволстваме, че не стигат кадри, колко трудно е повишаването на тяхната квалификация и пр., а когато дойде специализирано издание във фирмите ни, то се озовава на бюрото на шефа и в преобладаващия брой случаи, прочетено или непрочетено, там си и остава; на конференции и семинари ходят най-вече висши ръководни кадри, а на всичко отгоре работникът рядко попада и на изложение... И ако посещението на едно изложение в Дюселдорф, Брюксел, Бирмингам е сериозна инвестиция, защо поне да не преследваме реалистичната и далеч по постижима цел — работниците да стигнат поне до „ПринтКом“. Е, не говоря за всички работници, но най-перспективните биха могли да присъстват. Така хем ще научат нещо ново, хем ще се поочупят малко, хем ще видят това-онова. Сигурно някой ще ми опонира, че по-важно е до изложението да стигнат онези, които вземат решенията (decision-makers), че иначе излишно ще се профанизира изложението и т.н. Да, може и да има смисъл в подобни мнения, но как, кажете ми, ще излезем от омагьосания кръг с квалификацията на кадрите? Ето, погледнете графиката! (фиг. 3)
Само два процента от посетителите нямат влияние при вземането на решение за покупка. Значи тези decision-makers, за които говорим, вече са тук. Е, не всички, разбира се, но почти всеки присъствал е в тази категория. Няма ли да е по-добре да доведем и други колеги.
Нека обсъдим въпроса в СПИБ или при следващия семинар за квалификацията или за образованието!
Следващата графика едва ли ще учуди някого. Тя просто е отражение на структурата на фирмите в бранша. Преобладаващи, разбира се, са малките и средни фирми (фиг. 4).
И може би най-важният въпрос, защото той в голяма степен определя посещението на „ПринтКом 2013” — удовлетвореността от видяното и чутото. С „да“ са отговорили 71% от посетителите. 14% са отчасти удовлетворени, а 15% са неудовлетворени. Естествено, не можем да очакваме 100% удовлетвореност, но онези 15%, които не са намерили нищо за себе си, може и да не дойдат следващия път. Затова сега е нужна много работа, за да се създадат безброй причини това да не се случи.
Като обобщение на казаното смятам, че е най-добре да осъзнаем, че ни предстои много работа. Имаме на разположение почти две години. Ако започнем сега, ще можем да привлечем интересни лектори, изложители, дори и по-активни посетители. Имаме на разположение достатъчно канали за действие — браншовите структури, международните контакти по линия на Интерграф, Принт Сити, Балканския форум, медиите, интернет и какво ли още не.
Нека започнем сега. „ПринтКом“ далеч не е задължение само на „Международен панаир — Пловдив“. Съпътстващата програма далеч не е грижа само на браншовите структури и на специализираните издания. Атрактивността на изложението далеч не лежи само на плещите на изложителите.
Нека в един спокоен и конструктивен диалог да откроим онези теми и идеи, които ще направят „ПринтКом 2013“ по-атрактивен, по-интересен и по-полезен, защото и той, подобно на тазгодишния, ще бъде точно такъв, какъвто си го направим. Не бива да се сърдим на никого за това, че не намираме нищо ново и интригуващо в полупразната палата. Едва ли може да поникне нещо, което не сме посели. Изключение правят само плевелите...
През годините често е повдиган въпросът за цената на изложението, но лично мое мнение е, че ние не трябва да търсим само намаляване на цените. По-добре е да търсим и изискваме еквивалента на цените, които заплащаме. Това ще означава по-високо качество на услугата, повече стойност срещу парите, които сме предвидили за изложението.
В цялата тази игра резултатът ще зависи от всеки един играч. Нека „Международен панаир — Пловдив“ не смята, че онова, което прави, изчерпва възможностите му. Оповестяването на базите данни, предоставянето на площ и обслужване не е достатъчно! Важни са качеството и пълнотата на обслужването, проучването и по-активната позиция при рекламата и поканата на посетителите. Нека Съюзът на печатарската индустрия в България не смята, че обричането на една точка от дневния ред по време на редовна среща е достатъчно насърчавщо за членовете да участват в „ПринтКом”! Може да се направи много повече, за да се случи едно истинско изложение. Нека специализираната преса и списание полиграфия в частност не смятат, че една страница рекламна площ, разменена на бартер, е достатъчна за популяризиране на изложението! Самата практика по организацията на съпътстващите мероприятия от тази година еднозначно говори за обратното.
И най-важното, нека бъдещите изложители и посетители си формират по-активна позиция — едните с изразяване, а другите с проучване на очакванията и потребностите! „ПринтКом“, както и всичко останало, което правим и което ни се случва, е в нашите ръце. Каквито ги направим, такива ще са. Не бива да се сърдим, че не ни харесва, защото това е наше дело и така ще бъде и за следващите изложения.
По повод на импровизираната анкета един от колегите ме попита не си ли спомням разликата, която се наблюдаваше между „Друпа 2008“, където бяхме заедно, и „ПринтКом 2008“, който заварихме веднага след връщането си от „Друпа“. Естествено, че се спомням. Спомнят си го и всички други колеги, които са били и на двете изложения. Но нека не забравяме, че едното е Олимпиада, а другото — годишно републиканско първенство... Не можем да очакваме, че „ПринтКом“ ще настигне „Друпа“. Това, поне според мен, е нереалистично. Можем обаче да очакваме едно по-добро изложение, една по-интересна съпътстваща програма, засилване на интереса към изложението, разширяване и обогатяване профила на посетителите в посока на ключови работници от фирмите, учащи, партньори и колеги от съседните държави. Това можем да го направим. Какво чакаме?