Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

ПринтКом – такъв, какъвто си го направихме



Определено може да се каже, че „ПринтКом“ винаги е бил огледало на онова, което се случваше в гилдията ни през последните 13 години — първите изложения бяха възтор­жени, нетърпеливи, задъхани, защото имахме много да учим, много да показваме и доказваме както на другите, така и на себе си. После дойдоха по-спокойни и зрели из­ложения, когато ентусиазмът ни отстъпи място на удо­влетвореността и сигурността, защото имахме перс­пективи и планове за бъдещето, но вече не по прежному ефимерни. Накрая дойде ред на вялите и унили изложения, защото надеждите ни се оказаха напразни, а основите на плановете ни — нестабилни.

През първите години всички искаха да участват, да показват, да разказват за себе си, да се експонират във висша степен. Днес като че ли се познаваме прекалено добре... Първите изложения бяха белязани от присъстви­ето на множество печатници и на множество чуждес­транни специалисти. Днес това е по-скоро изключение, отколкото правило. Първите изложения бележеха при­раст на изложители и гости, стигна се дори дотам, че през 2007 г. една палата не беше достатъчна. Днес спа­дът е видим — дори и една палата ни е прекалено голяма.

Статистиката, публикувана от организатора, го до­казва по неоспорим начин. Брой изложители — 39, от ко­ито 3 чуждестранни фирми. Тук следва да признаем, че сега организаторите от „Международен панаир — Плов­див“ бяха абсолютно коректни и публикуваха истинската статистика, което им прави чест. Явно е сложен край на статистическите гимнастики от предишни години, кои­то никого не биха могли да подведат, защото никой ни би повярвал, че в една палата през 2003 г. са били предста­вени 290 изложители, през 2004 г. — 327, или през 2005 г. — 333. Кого обслужва информацията, че през 2009 г. е имало повече от 2000 посетители, когато това реално е бро­ят на техните влизания, а посетителите са били само 1059. Даже напротив, сега можем да застанем очи в очи с нелицеприятната статистика и да си зададем въпроси­те, които от много време отлагаме. Това може да ни по­действа отрезвително, нали?

Истината е, че изложението ни е в криза и за това сме виновни всички ние — организатори, изложители, по­сетители, специализирани медии, браншовата ни струк­тура — всички без изключение. Най-лесно е да кажем, че сега е криза и затова не сме могли да отделим време и средства за „ПринтКом“. Това обаче няма да е вярно, или по-точно няма да е цялата истина. Криза наистина има и тя удари всеки от нас — кого повече, кого по-малко. Но има и други причини и те са по-важни.

Преди изложението, по време на провеждането му, а и след края се чуваха думи от организатори към браншови­те структури, от изложители към организатори, от все­ки към всеки, че другият е виновен за лошата реклама, за ниската посещаемост, за пропукванията в един или друг сегмент на цялото. Защото „ПринтКом“ със своята съ­пътстваща програма, с конкурсите и семинарите си, с равнището на показваното по щандовете си е единно и неделимо цяло, което не може за де разглежда на парче, а трябва да се гради бавно и упорито в продължение на го­дини, за да бъде на ниво. И това не може да стане само с усилията на един или друг човек, на една или друга от партниращите си страни, а с общи реални и последова­телни действия на съорганизаторите: „Международен панаир — Пловдив“, Съюзът на печатарската индустрия в България и списание полиграфия, в сътрудничество с бъдещите изложители, другите специализирани медии, евентуални партньори зад граница и всеки, който милее за изложението и го приема като неделима част от про­фесионалната ни идентичност.

Една импровизирана анкета за впечатлението и ре­зултатите от изложението, макар и да не е представи­телна, очертава насоките и измеренията на доволство и недоволство.

Като най-слаба черта всички изтъкват ниската посе­щаемост. Като причина за нея най-често се сочи слаба­та реклама и липсата на заинтересованост у колегията. Всъщност всеки визира другия като причинител, но изво­дът е, че не може Панаирът да се задоволява само с опо­вестяване на собствените бази данни, защото не е ясно доколко те са фокусирани. Само като пример ще кажа, че лично аз не съм получил покана от Панаира, което не озна­чава, че не съм информиран, а просто, че не фигурирам в техните бази данни. Може би подобно е положението и с други колеги. Трябва да се зададе въпросът за истински­те потенциални потребители на информацията, предла­гана на „ПринтКом“, и точно те да бъдат „атакувани“ с рекламни съобщения и покани за изложението. За да се появят отново печатници в листата на изложителите, трябва да се привлекат техните клиенти. За да се насър­чат за участие повече изложители, трябва да се интер­вюират онези, които са били на щандовете в предишни изложения, да се изследва тяхната неудовлетвореност и да се вземат корективни мерки.

Но нека не бъдем черногледи и се съсредоточим вър­ху положителните неща, защото именно върху тяхното развитие и утвърждаване трябва да се работи! Като по­ложителни са визирани богатата и интересна семинар­на програма, пробуденият интерес у най-младите към из­ложението, възможностите за професионално общуване и диалог. Ето го разковничето! Значи, ако се съсредото­чим върху тези неща, ще съумеем да съхраним и развием нашето изложение, да му вдъхнем нов живот, да издиг­нем нивото му до висотите, до които всички желаем, да върнем доверието, изложителите, да разширим кръга на посетителите...

Препоръките на отзовалите се колеги са за още по-добра реклама и разгласа, която да стигне до възможно най-широк кръг клиенти; разширяване и задълбочаване на семинарната програма като гаранция за привличане на повече колеги; разширяване на обхвата на изложението чрез включване на партньорски организации като Балкан­ския форум, Интерграф, Феспа; още по-активна работа със студентите и учениците и привличането им към иде­ите на печатарската общност; увеличаване броя на при­зовете — например за иновации, за най-млад печатар или търговец, за обучил най-много стажанти; повишаване атрактивността на изложението чрез увеличаване броя на техническите новости и пр.

Естествено някои от всички тези неща са обвързани. Ако има голяма посещаемост, ще има повече изложите­ли, по-интересни демонстрации, повече технически ново­сти и т.н. При разговорите в етапа на подготовката научих, че за големите световни фирми това изложение не е толкова интересно и те не са склонни да инвести­рат големи суми в демонстрация на машини и новости. За техните български представители пък това е излиш­но харчене, защото поради ниския интерес и ниската ин­вестиционна активност подобни разходи са абсолютно неоправдани. Именно затова в изложението от година на година броят на печатните машини, на печатниците, на производителите, че и на посетителите намалява...

Но нека се върнем към статистиката. Както вече стана ясно, изложителите са 39, което значи спад с око­ло 20% в сравнение с предишното изложение. Разпределе­нието им по браншове показва превес на полиграфически­те продукти и услуги. Жалко е, че не можем да проследим съотношението производители — търговци, защото то е определящо не само за изложението, не само за бран­ша, но и за икономиката като цяло... Лично аз си мечтая за времето, когато ще преобладават производители­те, но подобно разпределение едва ли ще се сбъдне скоро(фиг. 1).

Спад е налице и при посетителите, макар и по-ма­лък — около 12%. Нека погледнем профила на 934-те посе­тители, защото това е от особена важност за вземане­то на решения за следващи изложения. Както може да се очаква, преобладават посетителите от България (96%). Чуждите посетители идват от 16 страни. Сферата на дейност на фирмите, в които работят посетителите, е разнородна, но най-много са представителите на печат­ниците — може би защото в изложението най-голямо е предлагането на материали и консумативи (фиг. 2).

Друг интересен въпрос е този за позицията на посе­тителите във фирмите, в които работят. Статисти­ката сочи превес на ръководните кадри — собственици и висши ръководители — 47%, следват специалистите с ръ­ководни функции 29%. За щастие до изложението са стиг­нали и немалко служители и работници 21%, което значи почти 200 души. И най-радващото — почти 30 студенти уважиха „ПринтКом“.

Ето две целеви групи, върху които си струва да се ра­боти — работниците във фирмите и учащите. Да фило­софствам относно това, колко важно е студентите и учениците да присъстват на изложението, е абсолютно ненужно и излишно. Мога да кажа само, че си струва да доведем всички студенти и ученици от специализирани­те училища и ВУЗ-ове, където се преподава полиграфия...

Но нека тук отворим приказка за работниците във фирмите. Те със сигурност са „хора от занаята“. Посто­янно недоволстваме, че не стигат кадри, колко трудно е повишаването на тяхната квалификация и пр., а кога­то дойде специализирано издание във фирмите ни, то се озовава на бюрото на шефа и в преобладаващия брой случаи, прочетено или непрочетено, там си и остава; на конференции и семинари ходят най-вече висши ръковод­ни кадри, а на всичко отгоре работникът рядко попада и на изложение... И ако посещението на едно изложение в Дюселдорф, Брюксел, Бирмингам е сериозна инвести­ция, защо поне да не преследваме реалистичната и да­леч по постижима цел — работниците да стигнат поне до „ПринтКом“. Е, не говоря за всички работници, но най-перспективните биха могли да присъстват. Така хем ще научат нещо ново, хем ще се поочупят малко, хем ще ви­дят това-онова. Сигурно някой ще ми опонира, че по-ва­жно е до изложението да стигнат онези, които вземат решенията (decision-makers), че иначе излишно ще се про­фанизира изложението и т.н. Да, може и да има смисъл в подобни мнения, но как, кажете ми, ще излезем от ома­гьосания кръг с квалификацията на кадрите? Ето, погле­днете графиката! (фиг. 3)

Само два процента от посетителите нямат вли­яние при вземането на решение за покупка. Значи тези decision-makers, за които говорим, вече са тук. Е, не всич­ки, разбира се, но почти всеки присъствал е в тази кате­гория. Няма ли да е по-добре да доведем и други колеги.

Нека обсъдим въпроса в СПИБ или при следващия семинар за квалификацията или за образованието!

Следващата графика едва ли ще учуди някого. Тя прос­то е отражение на структурата на фирмите в бранша. Преобладаващи, разбира се, са малките и средни фирми (фиг. 4).

И може би най-важният въпрос, защото той в голяма степен определя посещението на „ПринтКом 2013” — удо­влетвореността от видяното и чутото. С „да“ са от­говорили 71% от посетителите. 14% са отчасти удо­влетворени, а 15% са неудовлетворени. Естествено, не можем да очакваме 100% удовлетвореност, но онези 15%, които не са намерили нищо за себе си, може и да не дой­дат следващия път. Затова сега е нужна много работа, за да се създадат безброй причини това да не се случи.

Като обобщение на казаното смятам, че е най-добре да осъзнаем, че ни предстои много работа. Имаме на раз­положение почти две години. Ако започнем сега, ще мо­жем да привлечем интересни лектори, изложители, дори и по-активни посетители. Имаме на разположение дос­татъчно канали за действие — браншовите структу­ри, международните контакти по линия на Интерграф, Принт Сити, Балканския форум, медиите, интернет и какво ли още не.

Нека започнем сега. „ПринтКом“ далеч не е задъл­жение само на „Международен панаир — Пловдив“. Съ­пътстващата програма далеч не е грижа само на бран­шовите структури и на специализираните издания. Атрактивността на изложението далеч не лежи само на плещите на изложителите.

Нека в един спокоен и конструктивен диалог да от­кроим онези теми и идеи, които ще направят „ПринтКом 2013“ по-атрактивен, по-интересен и по-полезен, защото и той, подобно на тазгодишния, ще бъде точно такъв, какъвто си го направим. Не бива да се сърдим на никого за това, че не намираме нищо ново и интригуващо в по­лупразната палата. Едва ли може да поникне нещо, което не сме посели. Изключение правят само плевелите...

През годините често е повдиган въпросът за цената на изложението, но лично мое мнение е, че ние не тряб­ва да търсим само намаляване на цените. По-добре е да търсим и изискваме еквивалента на цените, които запла­щаме. Това ще означава по-високо качество на услугата, повече стойност срещу парите, които сме предвидили за изложението.

В цялата тази игра резултатът ще зависи от все­ки един играч. Нека „Международен панаир — Пловдив“ не смята, че онова, което прави, изчерпва възможност­ите му. Оповестяването на базите данни, предоставя­нето на площ и обслужване не е достатъчно! Важни са качеството и пълнотата на обслужването, проучване­то и по-активната позиция при рекламата и поканата на посетителите. Нека Съюзът на печатарската индус­трия в България не смята, че обричането на една точка от дневния ред по време на редовна среща е достатъч­но насърчавщо за членовете да участват в „ПринтКом”! Може да се направи много повече, за да се случи едно ис­тинско изложение. Нека специализираната преса и списа­ние полиграфия в частност не смятат, че една страни­ца рекламна площ, разменена на бартер, е достатъчна за популяризиране на изложението! Самата практика по ор­ганизацията на съпътстващите мероприятия от тази година еднозначно говори за обратното.

И най-важното, нека бъдещите изложители и посети­тели си формират по-активна позиция — едните с изра­зяване, а другите с проучване на очакванията и потреб­ностите! „ПринтКом“, както и всичко останало, което правим и което ни се случва, е в нашите ръце. Каквито ги направим, такива ще са. Не бива да се сърдим, че не ни ха­ресва, защото това е наше дело и така ще бъде и за след­ващите изложения.

По повод на импровизираната анкета един от колеги­те ме попита не си ли спомням разликата, която се на­блюдаваше между „Друпа 2008“, където бяхме заедно, и „ПринтКом 2008“, който заварихме веднага след връща­нето си от „Друпа“. Естествено, че се спомням. Спом­нят си го и всички други колеги, които са били и на двете изложения. Но нека не забравяме, че едното е Олимпиа­да, а другото — годишно републиканско първенство... Не можем да очакваме, че „ПринтКом“ ще настигне „Друпа“. Това, поне според мен, е нереалистично. Можем обаче да очакваме едно по-добро изложение, една по-интересна съ­пътстваща програма, засилване на интереса към изло­жението, разширяване и обогатяване профила на посе­тителите в посока на ключови работници от фирмите, учащи, партньори и колеги от съседните държави. Това можем да го направим. Какво чакаме?

 
25.10.2011.
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Коментари
Таг :

Изложения, Браншова информация

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар