PolyGrafia

По желание на членовете на Съюза на печатарската индустрия в България и в съответствие с утвърдената вече практика на срещите на Съюза да бъдат канени ръководители на изпълнителни агенции, директори на дирекции в определени министерства, експерти, съветници от президентския или премиерския екип, на срещата в Правец от 23 ноември 2010 г. беше поканен г-н Трайчо Трайков, настоящ министър на икономиката, енергетиката и туризма

Още след краткото представяне г-н Министърът обясни и своята при­чина да се срещне с представите­лите на полиграфията в страната: „Винаги ми е приятно да кажа „До­бър вечер!“ на хора, които създават 1 млрд. лева продукт в държавата“1. После, във връзка с чутото от раз­говора при влизането си, а той беше на тема образование (говореше ди­ректорът на Националната гимназия по полиграфия и фотография г-жа Апостолова), сподели напрегната­та си програма за деня, започнал в 7:30 и с разчет да завърши около 22 часа, и отбеляза, че в повече от по­ловината от срещите му образова­нието е било основна тема. Така е и в почти всички срещи с браншови организации.

После г-н Министърът повдигна темата за европейските фондове и прикани всички да използват възмож­ностите, които програмите дават на българския бизнес. Той увери при­състващите, че особено ако са оп­итвали и преди, ще бъдат приятно изненадани от начина, по който ще се отнесат към тях в Дирекцията за европейски фондове.

Първият въпрос беше зададен от г-н Петър Кънев. Той се свежда­ше до информацията, че от Нова го­дина сектор „Полиграфия“ има опас­ност да бъде изваден от списъка на областите, подкрепяни по програма „Конкурентоспособност“.

Г-н Трайков отговори, че „по дан­ни на Дирекцията2 по процедурата „Подкрепа на научноизследователска и развойна дейност“ през 2011 годи­на печатарската индустрия може да получи до 800 000 лева на проект.“ И по-сетне: „Няма логика и смисъл пе­чатарската индустрия да се вади от „Конкурентоспособност“.“

Към това г-н Красимир Или­ев добави, че от пресата е научил, че през следващата година средствата по тази програма („Конку­рентоспособност“) може да бъдат прехвърлени по програма „Пътища“. Интересуваше се дали това отгова­ря на истината.

Отговорът на г-н Министъра беше, че не могат да се прехвърлят средства между различни оператив­ни програми, а във вестниците мо­жеш да прочетеш какво ли не.

Иван Минков от „Графобал Бълга­рия“ зададе въпрос за това, дали ще бъдат спазени сроковете по опера­тивните програми, защото горчи­вият опит на бизнеса сочи, че в пре­дишни години това не ставаше, и има ли правителството капацитет за управление на програмите в срок.

Отговорът сочеше, че срокове­те по „Конкурентоспособност“ са намалени средно с около 50% и това е резултат от работата в управлява­щите органи. Усвояването на сред­ствата миналото лято е започнало със 100 000 евро от 1 млрд. и 300 млн. евро, а досега са усвоени към 250 млн. евро. Предприети са всички стъпки процедурите да бъдат по-прости и прозрачни. Ако има конкретни про­блеми, могат да бъдат поставени пред Министерството.

Г-н Ясен Висулчев запита дали банките и държавата са узрели за участие във факторинг, каквито ин­дикации вече са налице. Защо българ­ските банки са „най-скъпи“?

Прието е за по-малките и средни предприятия процентите на гранто­вете да са по-големи и обратното — при големите предприятия — по-малки. За клъстерите трябва да се дават по-големи суми на проект. В две области вече е постигнато пре­обладаващата част от помощта да е дялово финансиране, което за разли­ка от кредитните линии създава за­интересованост, защото тук имаме съинвеститор, а не кредитор. Пред­стои чрез фонд-мениджъри налични­те 200 млн. лв. да бъдат увеличени до 600 млн. — средства, които са налич­ни за бизнеса. Що се отнася до фак­торинга, това е инструмент и чрез банковия надзор той може да бъде въведен и използван.

Изпълнителният директор на най-старата печатница в страната „Дунав Прес“ Николай Алексиев спо­дели, че е сериозно обезпокоен от материалите, които са раздадени за обсъждане на последното непри­съствено заседание на Комитета за наблюдение по мярката за техноло­гична модернизация на малки и сред­ни предприятия, където полиграфия­та, и по-точно печатната дейност с код С18 е изключена. До Комитета, с помощта на СПИБ, е пуснато писмо за изясняване на случая и промяна на ситуацията.

В отговора си г-н Трайков при­зна, че на основата на направен ана­лиз на българската индустрия са от­кроени дейностите, където е налице най-голям потенциал за растеж в до­бавената стойност. Така са изведе­ни няколко отрасъла, които според правителството са приоритетни. Те основно са свързани с иновативни сектори и там са най-големи възмож­ностите за нарастване на обороти, износ и най-вече на продуктивност и добавена стойност. Печатарската индустрия не е един от тези секто­ри. Министърът не можа да каже със сигурност дали това означава, че пе­чатарската индустрия ще бъде из­ключена от мерките за технологич­но обновление, а и окончателното решение още не е взето.

Мариан Кенаров от „Абагар“ за­сегна темата за проблемите в обра­зованието и свързаната с нея тема за книгопечатането. Тази тема беше поставена в аспекта на обезпече­ността на българската полиграфия с машини, технологии и пр. и липсата на защита на българския потреби­тел от навлизащите китайски, тур­ски и други полиграфически продукти (книги, етикети, опаковки и т.н.).

По отношение на образованието г-н Министърът отговори, че Бълга­рия трябва да преоткрие работещия модел, защото за разлика от много други страни у нас професионалното средно образование почти изчезна, а професионалното висше образова­ние залиня. Разполагаме с много вис­шисти, но ако започнеш да търсиш специалист, трудно ще го откриеш. Затова изключително важна е роля­та на браншовите организации да поставят своите очаквания и изисквания. Най-вероятно това ще повли­яе на крайния резултат.

Не е възможно България да води самостоятелна търговска или пък протекционистична политика, защо­то при присъединяването си към Ев­ропейския съюз страната се е съгла­сила да се ръководи от европейските политики и практики по тези въпро­си. Тя не може да сключва сама тър­говски договори или да подема подоб­ни политики. Единствения начин за промяна на тези отношения е това да се случи на европейско ниво, но е необходимо да съвпаднат много ин­тереси и да се премине през специал­на процедура.

Соня Петкова от „СТС Принт“ повдигна въпроса за конкурентост­та, която турските фирми притежават благодарение на субсидията, давана им от тяхната държава при износ на стоки.

Министър Трайков каза, че ако твърдението е вярно, е налице ос­нование Европейския съюз да наложи антидъмпингови мита. По-нататък той поиска доказателства, ако бран­шът разполага с такива, и сподели информация, че при износ турската държава поема целия риск за непла­щане, който съществува. Той уве­ри, че това може да предложи в близ­ко бъдеще и нашата държава. Това може да стане чрез разширяване ре­сурса на Българската агенция за екс­портно застраховане или чрез пред­стоящото създаване на Държавна лизингова компания, която да финан­сира цената на експорта, когато се изнасят машини и съоръжения.

И г-н Председателят потвърди, че знае за приспадане на процент от данък печалба при доказан износ от Турция, но доказателства никой от присъстващите не се ангажира да представи. Буквално на другия ден на сайта www.printguide.info колегата Пламен Давидов зададе основател­но въпроса наша работа ли е разслед­ването на случая и самото подаване на сигнала не е ли достатъчно основание за правителството да вземе мерки за защита на интересите ни.

После думата взе Ася Кръсте­ва от „Алдекс Инк“ ЕООД и попита има ли нещо, което правителството може да направи за насърчаване на производителите на хартия в Бълга­рия. Тя се възмути от факта, че един български министър може да раздава печатани в Китай библии, и сподели, че повечето от 14-те фабрики за хар­тия, които са работили в страната, вече са затворени.

Министърът даде пример с фа­бриката в Стамболийски, която престава да работи за около 2 години, защото Държавната агенция по горите има методика за повишава­не на цените, но няма такава за на­маляването им. Така в един прекра­сен ден цените стават невъзможно високи и фабриката спира. Впослед­ствие обаче методика е изработе­на и днес фабриката отново работи. Това е пример как Държавата може да се намеси3.

Следващите въпроси бяха зададе­ни от Драган Драганов от „Полиграф-комерс“ — Пловдив. Те бяха свързани с електроенергията и по-точно с удъл­женото през последните години (от 5 на 8 часа) време за върхова енергия, с трудно приемливите такси от раз­бивката на крайната цена на електроенергията и с парадокса дома­кинствата да плащат по-евтин ток от фирмите.

Министърът смята, че има много солидна икономическа логика в разде­лянето на елементите на крайната цена. Точно тук той вижда либера­лизирането на пазара, защото, виж­дайки къде се формира една или дру­га част от цената, потребителят може да влиза в една или друга част от веригата, където му е изгодно. По отношение на разликата в цени­те на тока за домакинствата и фир­мите се считало, че по-ниската цена на тока за домакинствата е еле­мент на социалната политика, а на­стоящото правителство до момен­та не е могло да промени този модел. А що се отнася до увеличената про­дължителност на времето с върхо­ва енергия, тя вероятно се корени в промяна на навиците на потребите­лите и динамиката на потребление­то в системата. Ако някой смята, че методиката за формиране не е пра­вилна, трябва да се обърне към Коми­сията за енергийно и водно регулира­не с мнение или жалба.

С едно допълнително включва­не г-н Драганов допълни и въпроса за междуфирмената задлъжнялост и нуждата държавата да се намеси чрез създаване на механизъм за лес­но и бързо санкциониране на неиз­правните платци. Той допълни, че не се страхува да назове такива и на­истина назова двама свои длъжници, като акцентира на факта, че желае да предпази колегите от подобни на своите проблеми.

Тук се намеси г-н Председателят на СПИБ и каза, че поддържа отдав­на изказаното си мнение, че „негати­вен“ списък на длъжниците не бива да се прави, но в същото време не би могъл да възпрепятства колегите да публикуват лични становища във форумите на Съюза, стига те да не са анонимни.

По въпроса за междуфирмената задлъжнялост г-н Трайков изказа мне­ние, че тя има много общо с ефек­тивността на съдебната система. Това е проблем, който не може да бъде разрешен с вълшебна пръчица, но той е основен за определянето на конкурентоспособността на българ­ската икономика.

Явно изкушен от темата за по­реден път думата взе колегата Иван Минков и сподели, че четири фирми от типа „торба документи“ му дъл­жат повече от 200 000 лева. Ще има ли законодателна инициатива да се реши въпросът?

Министърът отговори, че по принцип въпросът не е към него, но има механизми, включително към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, и един от тях е Съветът за икономически рас­теж. Той дава възможност за от­крит и конструктивен диалог, така че колкото по-конкретни искания от­прави бизнесът, и в частност полиг­рафическият бранш към министъра, в толкова по-голяма степен той би могъл да бъде полезен.

Светослав Козалиев от печат­ница „Фатум“ изрази становище, че може да се приеме законодателна забрана за продажба на фирми, кои­то имат не просто задължение към бюджета, както предлага министър Дянков, но задължения въобще, ина­че излиза, че държавата, която е взе­ла ДДС-то на неплатените суми, е съучастник на недобросъвестните длъжници. И като обобщение на ми­слите и настроенията на всички до­бави, че един бранш, който генерира около 1 млрд. лева или 2–3%4 от БВП, не е за пренебрегване.

Министърът потвърди, че по­лиграфията не е за пренебрегване, иначе не би се срещнал с представителите на бранша. Той обеща, че независимо дали браншът ще тръг­не „чрез браншовата организация към някои от съветите“ или директ­но към Министерството на финан­сите, той ще подкрепи идеите ни, стига те да имат смисъл за бизне­са. Той сподели, че не е сигурен дали предложението за невъзможност за продажба на една фирма при налични задължения ще сработи, защото ня­мало фирми без задължения, но реше­ние трябвало да се търси.

Срещата завърши с дежурни­те благодарности и с надеждата, че полиграфията няма да бъде извадена от списъка за „Конкурентос­пособност“. Остана уговорката до края на работната седмица (26.11.) към главния секретар да се подадат предложения и проблемни въпроси, ко­ито да бъдат предявени в Съвета за икономически растеж или да бъдат отнесени към други министерства.

Накрая на Министър Трайков бяха връчени презентация на Национална­та професионална гимназия по поли­графия и фотография от г-жа Цве­танка Апостолова и последният брой на списание полиграфия — от изпълнителния директор на „Принт енд пъблишинг“ ООД Нели Петрова.