PolyGrafia

На високия десен бряг на Дунав, на крепостния хълм в Буда се намира ня­когашният кралски дворец на Унга­рия. По време на Втората световна война тази красива сграда била сери­озно увредена от бомбардировките, но през следващите десетилетия е напълно възстановена и сега може да бъде видяна в почти същия вид, в кой­то е била преди войната. Днес в нея се помещават Националната библио­тека на Унгария, Националната худо­жествена галерия и няколко музея.

Именно тази импозантна и ем­блематична сграда избраха от Феде­рацията на унгарските печатари и производители на хартия за провеж­дането на Петия балкански печатар­ски форум, от чиято висока трибуна вече пета поредна година полиграфи­стите от балканските страни и те­хни партньори от европейски и све­товни фирми споделят мнения, опит, технологична информация, мисли, чувства, безпокойства, отправят послания, задават въпроси, търсят съдействие или, иначе казано, общу­ват, при това все по-пълноценно.

През тази година за първи път преди началото на Форума се прове­де пресконференция на manroland, къ­дето журналисти и гости имаха въз­можност да зададат своите въпроси към ръководителите на manroland AG. По време на пресконференция­та един от съоснователите на Балканския печатарски форум — прези­дентът на Изпълнителния съвет на manroland AG проф. Герд Финкбай­нер отбеляза, че за manroland Балкан­ският печатарски форум е значим и важен проект. „Подпомагането на Форума за нас е с основен приори­тет, а утвърждаването му като ус­пешно регионално събитие, реги­онална организация, ще предложи добавена стойност на всичките си участници.“

Тазгодишното издание на Форума събра повече от 200 участници от 14 страни. В работата му се вклю­чиха много ръководители и членове на асоциации и федерации на печата­рите от различни балкански страни, преподаватели в средните и висши училища, журналисти от специализи­раните издания на Албания, България, Хърватия, Гърция, Унгария, Румъния, Сърбия и Турция; клиенти и прияте­ли на manroland, под чийто патронаж се провеждаше събитието, предста­вители на Интерграф, гости от Ру­сия и Украйна. В препълнената зала, с около 200 седящи места, за радост на всички господари бяха усмивката, добронамереността и колегиално­то отношение, а това предопреде­ли експедитивността и ползотвор­ността на деловата работа.

По традиция най-напред думата взе д-р Росица Велкова, която през последните пет години се превър­на в лице, двигател и упорит труже­ник на Балканския печатарски форум, ползващ се с одобрението на всички участници. Нейните търпение и ди­пломатичност, съчетани с модерна­та ù визия за провеждането на един подобен форум, допълнени с искре­на усмивка, за пореден път успяха да отключат сърцата на гостите и станаха онази спойка, която е необ­ходима за провеждането на всяко го­лямо международно събитие.

Честта да открие официално Фо­рума имаше Президентът на Федера­цията на унгарските печатари и про­изводители на хартия доц. д-р Чаба Хорват, преподавател и директор на Института по медийни технологии към Университета Обуда. В привет­ствието си към всички присъстващи той изказа своето и на своите коле­ги удоволствие Федерацията им да бъде домакин на петото издание на Балканския печатарски форум.

Пръв възможност за презентира­не имаше проф. д-р Герд Финкбайнер, президент на Изпълнителния борд на manroland AG. По време на встъ­пителното си слово той каза: „Бал­канският печатарски форум вече не е просто събитие, той е институ­ция. Институция, чрез която на една реална основа печатарските съюзи, академиите и университетите и, което е най-важно — печатарите, комуникират помежду си.“ В инте­ресната си презентация, наречена „Перспективи пред печата до 2020 г. Повишаване на ефективността и създаване на добавена стойност“, той подчерта, че печатната индус­трия трябва да съсредоточи внима­нието си там, където се генерира добавена стойност, и да се рабо­ти в това направление. „Ако преста­нем да обновяваме печатните проду­кти, по-добре би било да си търсим нов бизнес. Иновациите в областта на печата са ключът към бъдещето. Ако спрем да обновяваме продукти­те си, ако спрем да търсим нови про­дукти, ние ще се окажем в история­та много скоро.“ В презентацията имаше също интересни статисти­чески данни за различни печатни про­дукти, за преодоляването на криза­та и пр. Д-р Финкбайнер определено остави у присъстващите много до­бро впечатление и множество теми за размисъл.

След него думата получи Muller Martini GmbH чрез своя управляващ директор за Централна и Източ­на Европа Роланд Хен и продуктовия си и маркетингов мениджър Бернд Шопферер. Те представиха дейност та на фирмата, като акцентираха върху действията и активността ù на Балканите. В презентацията се обръщаше внимание на приложение­то на ролните офсетови машини при производството на термосвиваеми етикети и предимствата, които този подход дава.

Още в началото на своето из­ложение мениджърът маркетинг и продажби за Европа, Близкия изток и Южна Америка на Leonard KURZ Stiftung & Co.KG Улрих Бернхард обе­ща да бъде лаконичен. Той спази обе­щанието си, но това не му попре­чи да даде достатъчно информация относно произвежданите от KURZ фолиа за топъл и студен печат и с помощта на много и интересни мос­три да илюстрира огромните въз­можности на технологиите за обла­городяване на печатната продукция.

Енгелберг Странегер, директор бизнес развитие на InkJet техноло­гиите в Océ Printing Systems GmbH, представи състоянието на опози­цията офсет — цифров печат и фак­торите, които влияят на тази опо­зиция. На практика с развитието на дигиталния печат и с променената ситуация на пазара, свързана с нама­ляване на някои тиражи, смисълът на определението „опозиция“ изблед­нява, защото двете технологии все по-отчетливо диференцират своето поле на действие. Г-н Странегер се постара да посочи онези важни при­чини, които правят цифровия печат привлекателен за клиентите, и да маркира мястото и значението на Océ на пазара на машини за цифров печат.

После дойде ред на небезизвест­ната унгарска фирма Beta-Roll Henger­gumizo Zrt. В началото на нейното представяне г-н Тамаш Гал, генера­лен директор на фирмата, разказа за историята на нейното създаване и развитие. След него зад катедрата застана г-н Габор Балог, мениджър продажби и маркетинг на Beta-Roll, за да информира за дейността на фир­мата и нейния общобалкански об­хват, както и за продуктите, които тя предлага на балканския пазар.

Презентацията на г-н Имре Лака­тош, генерален директор на InfoPress Group Hungary Zrt., се наричаше „ Ино­вации в печатниците за списания“. По един дружелюбен и атрактивен начин г-н Лакатош демонстрира при­емствеността на печатните проду­кти и най-вече на списанията, като показа списания от последните 5–6 десетилетия. В същото време от демонстрираните мостри стана ясно колко много се е променил този продукт през последните 15–20 го­дини с влагането в него на различ­ни продукти, промоционални брошу­ри, дискове и пр. Г-н Лакатош изказа убеждението си, че списанията ще запазят своята роля и в бъдеще, а развитието на продукта ще тласка индустрията към иновации, автома­тизиране на процесите и търсене на нова ефективност и качество.

Д-р Росица Велкова, координатор на Балканския печатарски форум, представи новостите в дейност­та му от последната среща насам. Тя представи поредната инициати­ва на Форума, наречена IPEQ (Initiative for Printers’ Education and Qualification) и говори за огромния потенциал, кой­то Балканският печатарски форум притежава, както и за възможности те, които предоставя на своите чле­нове и сподвижници.

Друга нова за Форума инициати­ва беше дискусията на тема „Пости­жения в печата на опаковки“, чийто модератор беше отново г-жа Велко­ва. В нея участваха г-н Томас Хаузер, вицепрезидент корпоративен марке­тинг и комуникации в manroland AG, Тимо Лехмускалио, продуктов мени­джър в UPM, и Ищван Каса, генерален директор на KNER Packaging Kft. При този интересен сблъсък на мнения бяха демонстрирани различните ра­курси към производството на опаков­ки — този на производителя на маши­ни, на доставчика на материали и на производителя на самата опаковка.

После беше обявен и дългоочак­ваният следващ домакин на Балкан­ския печатарски форум. Това ще бъде сръбската столица Белград. Предви­дено е шестото издание да се про­веде на 20–21 октомври 2011 година. Президентът на бъдещия домакин — Съюза на графичните инженери и техници на Сърбия г-н Душан Пави­чевич взе думата, за да покани лич­но всички колеги в Сърбия и да увери гостите на Форума, че това е голя­ма чест и отговорност за предста­вляваната от него организация.

В частта, посветена на Балкан­ските и други европейски училища и университети по графични изкуства, думата за представяне получиха д-р Ярослав Ухрин, заместник-ректор по учебната част на Украинската ака­демия по печата, който съобщи за направленията на фундаментални­те научни изследвания в Академия­та, д-р Младен Ловречек, генерален секретар на iarigai, който предста­ви Международната асоциация на на­учноизследователските организации за информация, медии и графични из­куства, и проф. Лидия Мандич, която информира присъстващите за Фа­култета по графични изкуства към Университета в Загреб, Хърватия. Кратко изказване на тема „Научно сътрудничество на университети­те и институтите в региона“ на­прави доц. д-р Чаба Хорват, препода­вател и директор на Института по медийни технологии към Универси­тета Обуда.

На следващия ден всички учас­тници в Петия балкански печатар­ски форум имаха възможност да по­сетят MoD Mapping Company. Това е военна печатница за производство на карти. Както можете да се до­сетите, дълги години достъпът до нея е бил невъзможен, но в нова­та геополитическа обстановка фир­мата вече постепенно се разкрепо­стява и самото ни посещение в нея беше убедително доказателство за това. При все това гостите бяха помолени да представят документи­те си за самоличност, преди да прис­тъпят прага на фирмата. Участни­ците във Форума бяха разделени на групи, което улесни както движени­ето из фирмата и производствени­те ù помещения, така и достъпа до информация.

Посещението започна с една ин­тересна встъпителна „разходка“ из принципите на картографирането и развитието на унгарската картог­рафия, която беше богато илюстри­рана и демонстрирана благодарение на многобройните експонати в му­зея на фирмата. Гостите научиха за развитието на картите и картогра­фията, както и за влиянието на гео­дезията, оптиката, авиацията и в ново време космическите изследва­ния върху картографията като нау­ка и практика. След интересната бе­седа гостите бяха допуснати и до производствените помещения. Кар­тите в MoD Mapping Company се печатат на един 4-цветен ROLAND 700 с размер на листа 740×1040 mm и един 6-цветен ROLAND 900 с размер до 890×1260 mm. В момента на посе­щението се печатаха релефни карти върху PVC листове. Използват се спе­циални мастила и добавки, за да се реализира качествен и устойчив пе­чат върху полимера. Интерес за всич­ки присъстващи представляваше и вакуумното формоване на релефни­те карти. Домакините разказаха как в миналото с много ръчен труд са се изработвали позитивните матрици, върху които се формоват картите. Естествено, днес това става с по­мощта на компютър и гравираща ма­шина, която работи по три оси. По­сле следва самото формоване. Преди да напусне фирмата, всеки гост полу­чи като подарък рекламен каталог и релефна карта на света.

След приключването на поредно­то издание на Балканския печатарски форум неминуемо се налагат определени въпроси за неговата зна­чимост, практика и традиции. В рам­ките на пет издания наистина може да се говори за формирани традиции, макар и периодът да изглежда кра­тък. Смея да се надявам, че в бъде­ще Форумът ще се утвърди в съзна­нието не само на балканците, но и на цяла Европа със своите устойчиви традиции и практика, с авторитета и значението си.

Нарастващият интерес (виж таблицата) от страна на балкански­те печатари и техните близки ко­леги показва, че Форумът е една не само балканска, но и източноевро­пейска платформа, върху която ефек­тивно могат да общуват всички, ан­гажирани с графичните изкуства. Доказва го интересът на колегите от Русия и Украйна, доказа го и само­то домакинство на Унгария...

Несъмнено Балканският печатар­ски форум е факт благодарение на па­тронажа на manroland AG и това е един колкото комерсиален ход, тол­кова и благороден жест на компания­та за развитие на местните пазари и обществени структури на Балкани­те. Не можем да отминем и ролята на останалите спонсори. Особено ва­жни в случая са функцията и усилията и на друг фактор — координаторът на Форума д-р Велкова, които никой не може да отрече. Нека не забравя­ме и усилията и добронамереността на националните съюзи в отделните страни, които участват в Балкан­ския форум.

Резултатът е впечатляващ — раз­виваща се и работеща форма на об­щуване, на която с основание могат да завидят много райони в Европа и по света, реален пример за демокра­тична и полезна наднационална ор­ганизация с огромен и неразкрит из­цяло потенциал за разширяване на междуличностните, организационни­те, интернационалните и междудър­жавните връзки и контакти в един ключов за Европа регион. Не мога да твърдя със сигурност, но не ми е из­вестен друг подобен феномен на про­фесионално общуване на Балканите. Ако специалистите от всеки бранш можеха да се похвалят с подобна практика, скоро политиците щяха да могат да отчетат съществен на­предък в междудържавните отноше­ния не само в региона, но и в Обеди­нена Европа.