PolyGrafia

На 1 декември в хотел „Двореца“ във Велинград се проведе Общо събрание на Съюза на печатарската индустрия в България. По силата на съюзния Ус­тав това е висшият орган на браншовата ни организация, който освен всичко друго избира и Управителен съвет. Предвид обстоятелството, че мандатът на досегашния вече е изтекъл, това Общо събрание тряб­ваше да избере нов за следващия.

При все това Общото събрание не беше достатъчно условие всички членове да се явят. От 115 членуващи в СПИБ в Събранието участваха 90 представители от 72 фирми-члено­ве. Това се оказа достатъчно и ръко­водството обяви, че е налице кворум и събранието може да се проведе.

Общото събрание откри секре­тарят на Съюза г-н Румен Трифонов. Събранието прие предложение пред­седателстващ да бъде г-н Петър Къ­нев, досегашният председател на СПИБ. После беше приет обявеният предварително дневен ред и на съ­бранието бе даден ход.

В доклада, прочетен от главния секретар Румен Трифонов, накрат­ко беше представена историята на СПИБ от създаването му до края на предходния мандат. После беше представена организационната дей­ност – срещи, презентации, между­народни прояви, членството в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и в Ин­терграф... Дадена бе статистическа информация за проведените срещи и събрания през мандата. По време на тези събрания са взети 137 решения, от които 39 свързани с антикризис­ни мерки и почти 50 – за повишава­не на ефективността на работата в Съюза.

Особено място в доклада беше обърнато на „битката“ за връщане на полиграфическите дейности в спи­съка на Оперативна програма „Конку­рентоспособност“. Обърнато беше внимание и на участието на СПИБ в Съвета за тристранно сътрудни­чество при определяне на минимални­те осигурителни прагове, на работа­та по извоюване на преференциални условия за участие в международни из­ложения и пр. В доклада бе констатирана както добрата и ползотворна работа на Управителния съвет, така и неефективността на комисиите. В тази връзка се предложиха мерки за промяна на нестоящото положение.

Откроена беше дейността на съюзните членове и ръководството при провеждане на кръгли маси, конфе­ренции и дискусии, касаещи въпроси, свързани с естеството на работа­та в бранша (кирилските шрифто­ве, бъдещето на печатните комуни­кации, славянската уеб култура и пр.). Припомнена беше активната пози­ция по въпроса за олекотяване на уче­ническите раници. Отбелязани бяха и участията в юбилейни дейности, свързани със средните и висши учили­ща, списание полиграфия и др.

Специално място беше отделено и на ежегодното връчване на награ­дите „Печатар на годината“ и „Тър­говец на годината“, учредени по идея на „доайена на нашата общност г-н Васил Василев“, които понастоящем представляват словни марки, соб­ственост на СПИБ.

Беше обърнато внимание на дей­ността на Съюза за подпомагане Клу­ба на ветераните от полиграфията, която г-н Трифонов определи като наше морално задължение. Отбеляза­на беше и активността за подпомага­не на младите. По време на мандата са раздадени стипендии на 20 ученици и 15 студенти на обща стойност 23000 лева. На Професионалната гим­назия по полиграфия и фотография, Пловдивския филиал на Технически уни­верситет – София и Химико-техноло­гичния и металургичен университет са направени дарения на техника, при­бори, учебници, книги и абонаменти.СПИБ партнира и при организиране­то на двете лекции на manroland в България, които преминаха при голям интерес от страна на ученици, сту­денти и бизнеса.

Внимание беше обърнато и на международните дейности на Съ­юза. Тук на първо място, разбира се, стои организацията на Балканския печатарски форум, чийто коорди­натор е д-р Росица Велкова, член на СПИБ и неговия Управителен съвет, както и ежегодното организиране на група от желаещи да участват в работата на Форума. Другото ва­жно международно събитие от изте­клия мандат несъмнено беше дома­кинството на годишната Асамблея на Интерграф, която се проведе в София.

Като полезна и важна бе окачес­твена работата по ежегодното съ­ставяне на доклади за вноса и износа на машини и материали за печатар­ската индустрия. Като значими бяха определени дейностите по излъчва­не на експерти за Агенцията по об­ществените поръчки и особено по подпомагането на кръга „Будител“, който с помощта на Съюза издава родолюбивото списание за история, археология и памет.

Като много положителни бяха оп­ределени развитието на сайта на СПИБ и създаването на форум, къде­то полиграфистите могат свободно да общуват помежду си. Откроена беше и ролята на специализираните издания за нормалната и пълноценна комуникация в общността.

В края на доклада бяха предоста­вени данни за финансовото състоя­ние на Съюза.
От името на Управителния съ­вет г-жа Невена Добрилова в качест­вото си на юрист направи няколко предложения за промяна на Устава. Тя подчерта, че те са наложени от оп­ределени устойчиви практики и ут­върдени традиции на съюзния живот, които трудно биха могли да бъдат променени, но не бива и да противо­речат на Устава.

При избора на нов Управителен съвет постъпи предложение пора­ди добрата работа на досегашния такъв той да бъде преизбран, без да бъде променян, защото е доказал ефективността си. Присъстващи­те се обединиха около това мнение и гласуваха доверието си на съвета в настоящия му състав.

В отговор на това председате­лят на СПИБ г-н Кънев благодари на участниците в Управителния съвет и особено на заместник-председате­ля г-н Венцеслав Алексиев за тяхната добра работа през предишните два мандата. Той определи Съюза на пе­чатарската индустрия в България като най-активния съюз в страната и напомни, че смисълът на срещите ни е общуването помежду ни. „Без по­лиграфия не може, независимо от ди­гитализацията – каза г-н Кънев. – Ние сме конкуренти, но сме и колеги и е необходимо да продължим общуване­то си! През следващия мандат ни предстоят тежки времена, защото кризата явно се задълбочава. Трябва да вървим заедно напред и да си помагаме с каквото е възможно!“

После събранието продължи с представяне на новите членове. Най-напред пред колегите беше предста­вен Владислав Денков, началник на печатната база на „Софпринт Груп“ АД. Той разказа, че печатницата е с 60-годишна история и се занимава най-вече с картонаж и производство на опаковки за медикаменти, но прие­ма поръчки и за други изделия, които се произвеждат на листов офсет, с какъвто разполагат.

След него беше представена га­бровската печатница „Екс-Прес“ ООД. Инж. Яна Максимова, един от соб­ствениците на фирмата, разказа за възможностите на „Екс-Прес“, свър­зани с технологиите на листовия оф­сет, ролния летърпрес и дигиталния печат, и добави: „Ако трябва да се из­разим по габровски пестеливо, ще ка­жем, че фирмата ни е малка, но с голе­ми възможности. Едно от онези малки камъчета, попаднало между големите, без които основите на Съюза на печа­тарската индустрия в България няма да са толкова здрави, защото темел не се прави само с големи камъни.“

Накрая беше представен Дими­тър Димитров, бивш технически ди­ректор на печатница „София“, който в момента е изпълняващ длъжност­та директор на печатницата на мяс­тото на пенсиониралия се Радослав Ненков.

За финала на срещата беше оста­вен един интересен гост — извест­ният журналист и политолог Тома То­мов. Предварително беше обявено, че г-н Томов ще говори по темата: „Кризата в света, Европа и България и необходимите стъпки на бизнеса в нея“. Още в началото по своя интере­сен и своеобразен начин гостът на­мекна, че не е в състояние да пред­види онова, което ще се случи след шест месеца, шест седмици или шест дена, но в изложението си, кое­то поради своята интригуваща същ­ност се стори прекалено кратко на присъстващите, очерта тенденции­те в съвременния свят и мястото на големите играчи (Китай, Русия, Евро­пейския съюз, Германия, Америка...) в новите политически и икономически реалности. С интригуващи факти и бегли (поради ограниченото време), но задълбочени психологически порт­рети на важни политически лидери Тома Томов успя в кратките минути, с които разполагаше, да маркира клю­чови играчи и техните позиции в све­товния гамбит. Разбира се, не всяка негова преценка и позиция намираше пълна поддръжка у аудиторията, но от това дискусията, която той про­вокира, стана още по-интересна. До­казателство за това е и фактът, че тази дискусия продължи не само след края на официалната част на масата на г-н Томов, но и на сутринта по вре­ме на закуската и само ограничени­те места на четириместната маса и вродената деликатност на полиг­рафистите му осигуриха отчасти възможността да се наслади на хра­ната. Онези, които по една или дру­га причина не успяха да се включат в дискусията, впоследствие изразиха пред колегите искреното си съжале­ние. Струва ми се, че на срещите ни никога не е присъствал по-интересен гост от Тома Томов, и активността на колегията го доказва по несъмнен начин.

След края на това Общо събрание остава да пожелаем на старото-но­во ръководство на Съюза спорна ра­бота по време на мандата, а на цяла­та колегия – успех!