PolyGrafia

Българските индустриални клъстери имат много крат­ка история. С оглед етапа им на развитие идеите, които биха били от полза за подобряване на тяхната работа, са много и касаят различни аспекти на функционирането им. Тук ще разгледаме само част от тях, чието значение за укрепване и утвърждаване на клъстерите като ефек­тивни за самите предприемачи и за обществото струк­тури, е ключово.

Първо, изграждане на специално звено, офис на клъстера.

В част от българските индустриални клъстери все още не съществува или е в етап на изграждане специали­зирано звено или офис, което да осъществява оператив­ната дейност. Наличието на такова звено значително ще повлияе върху ефективното реализиране на текущи­те дейности. Наложената световна практика в тази на­сока потвърждава, че присъствието на обслужващо зве­но е важно — то съдейства, като регулярно информира, подготвя проектни предложения, координира изпълнени­ето им, предоставя разнообразни услуги за членовете и т.н. Преди всичко обаче това звено е балансьор и коор­динатор на клъстерните дейности. При продължително отсъствие в българските индустриални клъстери на та­къв елемент ще бъдат генерирани негативни резултати за клъстерните членове, като се забавят или не се пре­доставят изобщо услуги за членовете, не се извършват общоклъстерни дейности, което ще доведе до постепен­но „отдалечаване“ на предприятията от клъстерната идея. Обособяването на известно и леснодостъпно мяс­то за всички членове на клъстера още в началото на фор­миране на „грозда“ ще спомогне за сплотяването около начинанието, ще позволи своевременно информиране за нови проекти, ще предостави място за срещи, обмен на идеи и т.н. Изграждането на клъстерно звено съответ­но означава назначаване на постоянен служител/и, който да обслужва дейността на това място. В клъстерното звено е много важна ролята на координатора (виж прило­жението), който често трябва да бъде умел дипломат, зачитащ интересите на конкуриращите се и същевре­менно сътрудничещи си членове. Не е задължително той да е постоянно ситуиран в клъстерния офис, но трябва да е „на разположение“ за всички клъстерни членове.

Второ, разширяване дейностите в подкрепа на клъс­терните членове.

Тепърва прохождащите индустриални клъстери много повече се нуждаят от адекватни дейности, които да пре­доставят на своите членове. Освен това наличието им, високото качество и навременността им ще са още по-сериозни аргументи в подкрепа на клъстерното сдруже­ние. Дейностите в подкрепа на членовете се различават в отделните клъстери, тъй като в голяма степен зависят от сферата им на дейност. Българските индустриални клъстери следва да развиват следните основни области:

• осигуряване на адекватна консултантска помощ;

• провеждане на маркетингови дейности;

• осъществяване на логистични дейности и подкрепа;

• търсене и реализиране на иновативни проекти и на­чинания, в т.ч. засилване на сътрудничеството с на­учни организации във и извън България, занимаващи се с изследвания в сферата на дейност на индустриал­ния клъстер;

• организиране на регулярни вътрешноклъстерни обу­чения;

• предоставяне на информационни услуги;

• организиране на периодични срещи между клъстерни­те членове и правителствените служби, ангажира­ни с разработването и провеждането на клъстерна­та политика и програми на национално, регионално и местно ниво;

• въвеждане на вътрешноклъстерна мониторингова система, която да наблюдава ключови показатели на дейността;

• оперативно осъществяване на проектни дейности;

• координиране разработването на общи клъстерни на­чинания и т.н.

Трето, подобряване организацията на индустриални­те клъстери.

Подходящото организиране на членството в индус­триалните клъстери е още една от възможностите за усъвършенстване дейността на клъстера като цяло. Според направени проучвания в тази посока някои клъс­тери у нас имат управителни съвети, но значително се отличават по отношение на членските вноски — част от тях събират минимален членски внос, други не, а тре­ти освен него събират и „консенсусно приет процент от отчисленията, резултат на прекия синергичен ефект у участника във всяка конкретна инициатива“. Това раз­нообразие от практики произтича от факта, че всеки клъстер е уникален, обхваща различни икономически дей­ности, нееднакъв брой предприятия от различна вели­чина, разнообразни подкрепящи институции и т.н. Съ­щевременно липсата на правила как да се организира работата на клъстера създава чувство за несигурност у членовете му. Затова е необходимо още с възникването на идеята за формализиране на клъстера да се изработи устав или правилник за дейността, който от самото на­чало да очертае ясно:

• ролята на всяко едно от участващите предприятия;

• функциите на научни, образователни, правителстве­ни, финансови и други институции;

• начина на управление и вземане на решения в клъстера;

• периодичността на провеждане на общоклъстерни събирания;

• начина на информиране на клъстерните членове по проблеми, които ги касаят;

• мястото, задълженията и правата на клъстерното звено и клъстерния координатор;

• начина на организиране на мониторинговата дей­ност;

• формата на организиране на оперативните групи за реализиране на конкретните дейности (работни гру­пи, комитети и др.).

Четвърто, усъвършенстване управлението на индус­триалните клъстери.

Ефективното управление на индустриалните клъс­тери е от особено значение за техния просперитет. В определена степен то може да бъде оприличено на ме­ниджмънта на голямо предприятие1 и подобно на него е резултатно, когато оптимално се използват наличните ресурси и когато се взимат и осъществяват решения, ге­нериращи ползи за всички в структурата. Като отчита­ме конкретните обстоятелства и редица особености на националната ни икономика и преди всичко равнището на фирмените ценности, най-сполучливо решение на пробле­ма е изграждането на управленски екип. Създаването на управленските екипи на индустриалните клъстери преми­нава през няколко основни етапа: формиране, борба, нала­гане на норми и правила на работа, функциониране. Неза­висимо от конкретния етап от развитието им, за да се постигне ефективно управление на клъстерите, трябва да бъдат изпълнени две важни условия — първо, осигурява­не и поддържане на система от сведения и знания и, вто­ро, стандартна компетентност. От тях произтичат всички останали особености и изисквания в тази насока:

• Създаване и поддържане на система от сведения и знания — осъществяването на клъстерните инициа­тиви в голяма степен зависи от възможността на мениджмънта на индустриалния клъстер да ползва в определени ситуации специализирана компетент­на помощ. Това предполага поддържането на мрежа от експерти в разнообразни сфери, които да оказват в подходящ момент подкрепа за осъществяване дей­ността на клъстера. По-скоро „системата от сведе ния и знания се отнася до това да се знае откъде може да се получи познание и как то да бъде мобилизирано“2.

• Поддържане на стандартна компетентност за упра­вление, която да гарантира оперативното функцио­ниране на клъстера. Тя да бъде свързана с осъщест­вяването на редица бизнес функции като вземане на решения, изготвяне и реализиране на бизнес план за работа на клъстера, контрол върху изпълнението и т.н., но също обхваща и извършване на специализира­ни услуги, нужни на клъстерните членове. В тази сфе­ра на мениджмънт се отнасят въпроси, свързани с уп­равлението на човешките ресурси, финансовите и юридическите проблеми.

В процеса на работа пред управленския екип възник­ват разнообразни по характер и вид препятствия, по­раждащи проблеми. Някои от основните са свързани с целите, поставени пред клъстерите — неясна формули­ровка, противоречия между тях. Други възникват в самия екип, а именно — наличие на „скрити“ планове у някои от неговите членове и различия в нивото на ангажираност. Друга немаловажна група от проблеми при управлението на клъстера са тези, предизвикани от ограничеността на ресурсите като време, информация, пълномощия. За успешното им преодоляване е необходимо управленският екип на индустриалния клъстер да извършва системен преглед на ситуацията, вземане на решения, съобразени с всички участници в сдружението, и справедливо ползва­не на ограничените ресурси.

Пето, динамизиране на сътрудничеството с конку­рентни български и/или чуждестранни клъстери.

Тази възможност е с голям потенциал за българските индустриални клъстери, тъй като активното партниране със сходни, макар и конкурентни клъстери, ще спомогне за:

• засилване обмена на добри практики;

• избягване на грешки, допуснати от други клъстери;

• организиране на съвместни срещи, дискусии, обуче­ния и др.;

• засилване иновативността в оперативната и стра­тегическата дейност на клъстера, звеното, коорди­натора и управлението като цяло и т.н.

Шесто, търсене на възможности за включване в клъс­терни алианси.

Тази възможност, макар да звучи твърде имагинерно за много от българските клъстери, следва да е заложе­на в дългосрочните им стратегически планове. Работа­та по реализирането ù обаче е необходимо да започне още сега, като се работи в посока полагане на основи за включване във вече функциониращи клъстерни алиан­си. Участието на наши клъстери в клъстерни алианси ще рефлектира изключително позитивно в посока засилване на конкурентната им мощ и позиционирането им на све­товната икономическа сцена.