Българските индустриални клъстери имат много кратка история. С оглед етапа им на развитие идеите, които биха били от полза за подобряване на тяхната работа, са много и касаят различни аспекти на функционирането им. Тук ще разгледаме само част от тях, чието значение за укрепване и утвърждаване на клъстерите като ефективни за самите предприемачи и за обществото структури, е ключово.
Първо, изграждане на специално звено, офис на клъстера.
В част от българските индустриални клъстери все още не съществува или е в етап на изграждане специализирано звено или офис, което да осъществява оперативната дейност. Наличието на такова звено значително ще повлияе върху ефективното реализиране на текущите дейности. Наложената световна практика в тази насока потвърждава, че присъствието на обслужващо звено е важно — то съдейства, като регулярно информира, подготвя проектни предложения, координира изпълнението им, предоставя разнообразни услуги за членовете и т.н. Преди всичко обаче това звено е балансьор и координатор на клъстерните дейности. При продължително отсъствие в българските индустриални клъстери на такъв елемент ще бъдат генерирани негативни резултати за клъстерните членове, като се забавят или не се предоставят изобщо услуги за членовете, не се извършват общоклъстерни дейности, което ще доведе до постепенно „отдалечаване“ на предприятията от клъстерната идея. Обособяването на известно и леснодостъпно място за всички членове на клъстера още в началото на формиране на „грозда“ ще спомогне за сплотяването около начинанието, ще позволи своевременно информиране за нови проекти, ще предостави място за срещи, обмен на идеи и т.н. Изграждането на клъстерно звено съответно означава назначаване на постоянен служител/и, който да обслужва дейността на това място. В клъстерното звено е много важна ролята на координатора (виж приложението), който често трябва да бъде умел дипломат, зачитащ интересите на конкуриращите се и същевременно сътрудничещи си членове. Не е задължително той да е постоянно ситуиран в клъстерния офис, но трябва да е „на разположение“ за всички клъстерни членове.
Второ, разширяване дейностите в подкрепа на клъстерните членове.
Тепърва прохождащите индустриални клъстери много повече се нуждаят от адекватни дейности, които да предоставят на своите членове. Освен това наличието им, високото качество и навременността им ще са още по-сериозни аргументи в подкрепа на клъстерното сдружение. Дейностите в подкрепа на членовете се различават в отделните клъстери, тъй като в голяма степен зависят от сферата им на дейност. Българските индустриални клъстери следва да развиват следните основни области:
• осигуряване на адекватна консултантска помощ;
• провеждане на маркетингови дейности;
• осъществяване на логистични дейности и подкрепа;
• търсене и реализиране на иновативни проекти и начинания, в т.ч. засилване на сътрудничеството с научни организации във и извън България, занимаващи се с изследвания в сферата на дейност на индустриалния клъстер;
• организиране на регулярни вътрешноклъстерни обучения;
• предоставяне на информационни услуги;
• организиране на периодични срещи между клъстерните членове и правителствените служби, ангажирани с разработването и провеждането на клъстерната политика и програми на национално, регионално и местно ниво;
• въвеждане на вътрешноклъстерна мониторингова система, която да наблюдава ключови показатели на дейността;
• оперативно осъществяване на проектни дейности;
• координиране разработването на общи клъстерни начинания и т.н.
Трето, подобряване организацията на индустриалните клъстери.
Подходящото организиране на членството в индустриалните клъстери е още една от възможностите за усъвършенстване дейността на клъстера като цяло. Според направени проучвания в тази посока някои клъстери у нас имат управителни съвети, но значително се отличават по отношение на членските вноски — част от тях събират минимален членски внос, други не, а трети освен него събират и „консенсусно приет процент от отчисленията, резултат на прекия синергичен ефект у участника във всяка конкретна инициатива“. Това разнообразие от практики произтича от факта, че всеки клъстер е уникален, обхваща различни икономически дейности, нееднакъв брой предприятия от различна величина, разнообразни подкрепящи институции и т.н. Същевременно липсата на правила как да се организира работата на клъстера създава чувство за несигурност у членовете му. Затова е необходимо още с възникването на идеята за формализиране на клъстера да се изработи устав или правилник за дейността, който от самото начало да очертае ясно:
• ролята на всяко едно от участващите предприятия;
• функциите на научни, образователни, правителствени, финансови и други институции;
• начина на управление и вземане на решения в клъстера;
• периодичността на провеждане на общоклъстерни събирания;
• начина на информиране на клъстерните членове по проблеми, които ги касаят;
• мястото, задълженията и правата на клъстерното звено и клъстерния координатор;
• начина на организиране на мониторинговата дейност;
• формата на организиране на оперативните групи за реализиране на конкретните дейности (работни групи, комитети и др.).
Четвърто, усъвършенстване управлението на индустриалните клъстери.
Ефективното управление на индустриалните клъстери е от особено значение за техния просперитет. В определена степен то може да бъде оприличено на мениджмънта на голямо предприятие1 и подобно на него е резултатно, когато оптимално се използват наличните ресурси и когато се взимат и осъществяват решения, генериращи ползи за всички в структурата. Като отчитаме конкретните обстоятелства и редица особености на националната ни икономика и преди всичко равнището на фирмените ценности, най-сполучливо решение на проблема е изграждането на управленски екип. Създаването на управленските екипи на индустриалните клъстери преминава през няколко основни етапа: формиране, борба, налагане на норми и правила на работа, функциониране. Независимо от конкретния етап от развитието им, за да се постигне ефективно управление на клъстерите, трябва да бъдат изпълнени две важни условия — първо, осигуряване и поддържане на система от сведения и знания и, второ, стандартна компетентност. От тях произтичат всички останали особености и изисквания в тази насока:
• Създаване и поддържане на система от сведения и знания — осъществяването на клъстерните инициативи в голяма степен зависи от възможността на мениджмънта на индустриалния клъстер да ползва в определени ситуации специализирана компетентна помощ. Това предполага поддържането на мрежа от експерти в разнообразни сфери, които да оказват в подходящ момент подкрепа за осъществяване дейността на клъстера. По-скоро „системата от сведе ния и знания се отнася до това да се знае откъде може да се получи познание и как то да бъде мобилизирано“2.
• Поддържане на стандартна компетентност за управление, която да гарантира оперативното функциониране на клъстера. Тя да бъде свързана с осъществяването на редица бизнес функции като вземане на решения, изготвяне и реализиране на бизнес план за работа на клъстера, контрол върху изпълнението и т.н., но също обхваща и извършване на специализирани услуги, нужни на клъстерните членове. В тази сфера на мениджмънт се отнасят въпроси, свързани с управлението на човешките ресурси, финансовите и юридическите проблеми.
В процеса на работа пред управленския екип възникват разнообразни по характер и вид препятствия, пораждащи проблеми. Някои от основните са свързани с целите, поставени пред клъстерите — неясна формулировка, противоречия между тях. Други възникват в самия екип, а именно — наличие на „скрити“ планове у някои от неговите членове и различия в нивото на ангажираност. Друга немаловажна група от проблеми при управлението на клъстера са тези, предизвикани от ограничеността на ресурсите като време, информация, пълномощия. За успешното им преодоляване е необходимо управленският екип на индустриалния клъстер да извършва системен преглед на ситуацията, вземане на решения, съобразени с всички участници в сдружението, и справедливо ползване на ограничените ресурси.
Пето, динамизиране на сътрудничеството с конкурентни български и/или чуждестранни клъстери.
Тази възможност е с голям потенциал за българските индустриални клъстери, тъй като активното партниране със сходни, макар и конкурентни клъстери, ще спомогне за:
• засилване обмена на добри практики;
• избягване на грешки, допуснати от други клъстери;
• организиране на съвместни срещи, дискусии, обучения и др.;
• засилване иновативността в оперативната и стратегическата дейност на клъстера, звеното, координатора и управлението като цяло и т.н.
Шесто, търсене на възможности за включване в клъстерни алианси.
Тази възможност, макар да звучи твърде имагинерно за много от българските клъстери, следва да е заложена в дългосрочните им стратегически планове. Работата по реализирането ù обаче е необходимо да започне още сега, като се работи в посока полагане на основи за включване във вече функциониращи клъстерни алианси. Участието на наши клъстери в клъстерни алианси ще рефлектира изключително позитивно в посока засилване на конкурентната им мощ и позиционирането им на световната икономическа сцена.