PolyGrafia

От древни времена идеята за себепознанието вълнува хората. Както е известно от описанията на храма на Аполон в Делфи, над входа на това прочуто светилище било изписано „Познай себе си!“. Тази идея, изведена от Протагор с неговото разбиране за „човека като мярка на всички неща“ и доразвита от Сократ, далеч не е уни­кална. Цялата източна философия е изградена върху идея­та за себепознанието и себеусъвършенстването... И ако себепознанието може да се отнесе до отделния човек, защо да не може да се отнесе и към група хора, които да­дена идея, потребност или традиции свързват в единно цяло?

Имам усещането, че в последно време у определени членове на Съюза на печатарската индустрия в Бълга­рия се създават потребности и зреят настроения за се­беизмерване и себеопределяне. Но това самоопределяне включва и корелацията „Моята фирма — СПИБ“. Ето защо ми се струва навременно самоопределянето и на самия Съюз. Но как да стане това? Въпрос — основателен, не­лек и предразполагащ към различни отговори.

Неотдавна, по време на участието ми в Четвъртия балкански печатарски форум, имах възможност да пог­ледна СПИБ на фона на други организации от съседните страни. Ето защо предлагам на вашето внимание серия от материали, в които ще бъдат представени сродните на СПИБ организации от съседните страни. Разбира се, и преди сме имали възможност да се поставим на фона на други организации. Най-фрапираща разлика при досегаш­ните ни връзки със сродни сдружения на печатари, поне според мен, беше налице при съпоставянето ни с Бавар­ския съюз за печат и медии. Това още веднъж показва, че преди да стигнем до състояние да се съизмерим с евро­пейските си аналози, трябва да извървим дълъг път, как­то те са го направили преди нас. В същото време оба­че би било нелепо да седим със скръстени ръце... Защо на първо време да не опознаем колегите от Балканския пе­чатарски форум и да си сверим часовника?

Не бих искал да оставате с впечатление, че прие­мам нас и останалите балканци като хора и професио­налисти втора ръка, а Балканите — като задния двор на Европа. Напротив, тук също има отлични професионали­сти и това е доказвано неведнъж. Нещо повече, с оскъд­ните ресурси, с които разполагаме, ние често правим чудеса... А какво ли би станало, ако разполагахме с ресур­сите и статуса на споменатия по-горе Баварски съюз, например?

Лично за себе си изработих методика за „тестване“ на колегите, която може и да не е най-съвършената, но със сигурност дава достатъчно ясна представа за по­лиграфическите общности на съседите ни. Тази методи­ка разглежда националния печатарски климат с негови­те издания, професионални организации, средни и висши училища, изложения, численост и структура на бранша и пр. За набавяне на информацията изключително ще раз­читам на връзките, които сме изградили по време на че­тирите издания на Форума. По тази причина и отговор­ността за вярност и точност на информацията тежи изцяло на колегите, защото поради ограничените си въз­можности засега можем да разчитаме единствено на тяхната добросъвестност.

Като пример можем да дадем информацията за броя на членовете в румънската асоциация. По време на Чет­въртия балкански форум в Букурещ беше спрягана цифра­та 45, а за материала, който ви предлагаме по-долу, от румънските колеги получихме два файла. В единия е посо­чена численост на членовете 50, а в другия — 55. Допуска­ме, че след като за 7 години е събрала едва 45 члена, то, поради нарасналия ù авторитет като домакин на Фору­ма, изведнъж от 23 октомври насам Асоциацията допъл­ва членовете си с още 10. Честито колеги!

Намерението ни е да представим в обратен ред до­сегашните домакини на Балканския форум, а след това и останалите съюзи от Балканските страни. Както раз­брахте, първи ще бъдат представени колегите от съ­седна Румъния.

Пожелаваме ви приятно четене и се надяваме, че тази информация ще бъде полезна както за себепознани­ето ни, така и за опознаване на най-близките ни в тери­ториално отношение организации, издания, университе­ти и пр. Последното издание на Форума показа, че има нужда от подобно общуване със себеподобните. За наше щастие се оказа, че Химико-технологичният и металурги­чен университет в София е сред водещите на Балканите висши училища, които обучават студенти по специално­сти, свързани с полиграфията. Техният опит и достиже­ния бяха високо оценени и сродните висши училища не скриха амбицията си да поддържат и разширяват връз­ките си с ХТМУ. А защо това да не бъде направено и на ниво професионални издания, професионални организации и т.н.? Защо да не се мултиплицират досегашните иници­ативи? Но, всичко с времето си! А сега, към първата на­ционална общност — румънската!

Както вече ви информирахме от страниците на спи­сание полиграфия, домакин на четвъртото издание на Балканския печатен форум беше Асоциацията на печата­рите „Трансилвания“.

Точното наименование на организацията е ASOCIAŢIA TIPOGRAFILOR „TRANSILVANIA“. Асоциацията е създадена през 2002 година. Учредители са 12 фирми. Ако си задава­те въпроса относно обхвата на организацията и защо тя не е (поне според името си) общорумънска, ще ви спо­деля информация „на ухо“, която научих при престоя си в Румъния. Тази жълта информация сочи, че по време на об­съжданията преди създаването на общорумънска асоци­ация между потенциалните бъдещи членове възникнали разногласия, които били на път да осуетят идеята. Про­тивопоставянето било основно между букурещките и провинциалните фирми. Не знам дали тази типично бал­канска ситуация е завършила със създаването на две ал­тернативни организации, но съм сигурен, че след настъ­пилия разрив провинциалната група решава все пак да създаде асоциация със седалище в Трансилвания. Незави­симо от създадените настроения няма дискриминация и всички са добре дошли в Асоциацията.

Седалището на Asociaţia tipografilor „Transilvania“ e в Клуж-Напока. Точният адрес е: Romania, 400353 Cluj-Napoca, Strada Dr. Louis Pasteur, No 50, Apt. 15. Ако желае­те да се свържете с Асоциацията, можете да се обади­те на телефони + 40 264 438 247 и +40 744 620 525. Освен това можете да използвате факс +40 364 818 540 или e-mail: birou@asociatia-tipografilor.ro

На споменатите телефони ще откриете г-жа Мирела Марика, която ще отговори на въпросите ви на добър ан­глийски. Госпожа Марика е изпълнителният директор на Асоциацията. Освен нея в изпълнителното тяло влизат президентът на Асоциацията г-н Александру Галос, два­мата вицепрезиденти г-н Павел Козмин и г-н Силвиу Вер­ба, както и членът на борда г-н Андрей Купа, който разпо­лага с контролни функции.

Към днешна дата в организацията членуват 55 фирми.

Основните цели, които си поставя, са:

• да подпомага икономическата дейност и инвестиции­те в областта на печатните технологии;

• да подпомага професионалното обучение и развитие;

• да предложи на своите членове техническа и юриди­ческа информация, консултантски услуги, спазване на професионалната етика, арбитраж между членуващи­те предприятия.

Други цели, които Асоциацията преследва, са:

• подкрепа на членовете в тяхната икономическа дей­ност;

• засилване на икономическите връзки между членове­те и клиентите;

• развиване на по-близки връзки с правителствени и не­правителствени организации в страната и чужбина;

• хармонизиране и защита на интересите на асоциира­ните дружества.

Успехите на Асоциацията са свързани със създаване­то — съвместно с румънското правителство, на два кла­са — за офсетов печат и за довършителни процеси, в ко­ито днес се обучават 45 млади хора. Това се случва след почти 20 години без училище за печатната индустрия в Румъния

Asociaţia tipografilor „Transilvania“ организира и участва в национални и международни конференции за развитие­то на печата. По линия на Асоциацията членовете й посе­щават най-значимите изложения (Drupa; IPEX; Label Expo; Print ALL в Шанхай; Packaging в Банкок и др.).

Сайтът на Asociaţia tipografilor „Transilvania“ е www.asociatiatipografilor.ro, но за съжаление е само на румънски, което би било пречка за повечето от нас.

Нека обърнем внимание и на обстановката, на фона на която се развива Асоциацията. По данни, подадени ни от г-жа Марика, през 2008 г. в Румъния е имало 1456 печат­ници, от които 900 офсетови, 150 работещи в областта на флексопечата и дълбокия печат и 100 в графата „други“1.

Само за сравнение, по данни на Интерграф през 2006 г. в Румъния е имало 2128 фирми в областта на печатната индустрия, в които са били заети 19 780 работници. Обо­ротът на тези фирми за същата година е възлизал на 624,5 милиона евро2.

В страната няма висше училище със специалност „Полиграфия“. Както вече беше казано, има две паралел­ки с профили съответно офсетов печат и довършител­ни процеси в Colegiul Tehnic Media , Bucuresti.

По отношение на специализираната преса нещата стоят много по-добре. В страната излизат множество специализирани издания. Ще се опитаме да ги представим.

Списание Lumea Tiparului — Printing World. Излиза шест пъти годишно с 48–64 страници. Ако владеете румънски, можете да посетите сайта им www.lumea-tiparului.ro. Там ще намерите и последните броеве в PDF формат.

Групировката Proraster стои зад следните издания в областта на графичните изкуства:

• Pagini Рoligrafice, или казано на български „Полиграфи­чески страници“. Въпросните страници са само 4 и из­лизат веднъж месечно. Могат да бъдат изтеглени в PDF-формат от сайта www.paginipoligrafice.ro

• ProRaster. Disign&Print е списание, което също изли­за веднъж месечно в обем 28 страници. Целия архив на списанието в PDF-формат ще намерите на сайта www.proraster.ro

• Flexo&Packaging е вестник. Излиза съвсем отскоро — едва от ноември миналата година. Месечно издание от 2 страници. Архива на вестника в PDF-формат ще намерите на www.flexopackaging.ro

• Graphic Phonebook 2008 — през последните две годи­ни Proraster издава годишни справочници, в които са включени рекламни агенции, офсетов печат, флексо­печат, дигитален печат, реклама, производство на опаковки, картон, предоставяне на услуги, дистри­бутори, издатели... Можете да го заявите на сайта www.proraster.ro и да го закупите срещу 100 долара.

• Catalogul companiilor din industria poligrafica е електро­нен каталог, който се разпространява на CD. Съдър­жа 7 раздела: опаковки и картон; полиграфическа об­работка; издателска дейност; реклама; флексо и различни пластмасови контейнери; доставчици; до­пълнителни услуги. Можете да го заявите на сайта www.proraster.ro и да го закупите срещу 1500 долара.

• Годишно издание Buyer’s Guide 2009 — Roumanien Polygraphic Industry. Пълно ръководство за производи­телите на полиграфически продукти в Румъния. Полез­но е, защото дава актуална информация за работния поток в полиграфическата индустрия.

Print Magazin е месечно списание за дизайн, предпе­чатни и печатни процеси. Ако владеете румънски, може­те да получите допълнителна информация на сайта на списанието www.print-magazin.ro

Afaceri Poligrafice, или казано на български „Полиграфи­чески бизнес“ е списание, което по собствените си думи е адресирано към „всички фирми в областта на графични­те изкуства и опаковането — производители, дистрибу­тори, търговци, доставчици и потребители“. В Румъния месечно се доставят безплатно 3600 копия по пощата и 500–1000 копия могат да бъдат намерени на всяка излож­ба, където издателят SC Afaceri Poligrafice S.R.L. разпола­га със собствен щанд. Повече информация ще намерите на сайта www.afaceri-poligrafice.ro

За съжаление и сайтът www.tipografiiromania.ro е на ру­мънски. Явно това е онлайн издание, но ще е малко труд­но да го четем, иначе има достатъчно информация... Представени са по региони печатници с различна специа­лизация, има реклами, новини и друга информация.

Както се вижда, специализираният печат включва много на брой неголеми издания и няколко справочника, които излизат на хартия и в електронен вид веднъж го­дишно. Сайтовете, а и повечето издания имат доста нескопосан вид, но сигурно е въпрос на време да станат по-модерни и разкрепостени в графично отношение.

Специализираните изложения в Румъния са няколко:

Print&Sign се провежда на всеки две години. Последно­то му издание е било през 2009 г. През следващата 2011 г. предстои ново изложение. От 22 до 25 септември 2010 г. предстои още едно изложение от серията, посветено на дигиталния печат — Digital Print&Sign. За връзка с органи­заторите използвайте сайта www.printsign.ro. Организа­тори на изложбата са romexpo и EUROexpo. Изложение­то се провежда в пет палати на експо-центъра romexpo в северната част на Букурещ. В рамките на самото из­ложение са обособени специализирани зони: PRINT SHOW, ADVERTISING SHOW и FLEXO SHOW, чиито наименования сами говорят за естеството на изложителите. Аз лич­но не останах особено впечатлен от посещението си на това изложение през 2009 година.

Pro Grafic ще се състои от 8 до 12 септември 2010 г. За съжаление сайтът на изложението www.prografic.ro е само на румънски. Като място за провеждане на изло­жението е посочено Romaero. Всъщност това е компа­ния за поддръжка и ремонт на граждански и военни само­лети. Тя се намира на летище Баняса в северната част на Букурещ. Организатор на изложението е фирма, реги­стрирана в Питещ. Фирмата е преценила, че простор­ните площи на Romaero са подходящи за изложение, и це­ната би била по-изгодна за крайния клиент, ако се наеме един от хангарите. При моето позвъняване на телефо­ните за контакти от фирмата ме увериха, че на сайта www.romaero.com ще намеря дори и плана на изложението, но за съжаление не открих подобно нещо... Дано вие има­те повече късмет!

Сходно е положението и с друго изложение Display Expo. То ще се проведе в периода 2–6 юни 2010 г. Място­то и организаторът са същите като на Pro Grafic. Сай­тът на изложението е www.displayexpo.ro

Последният въпрос, който ме интересуваше при из­ясняване на средата, в която съществува и работи Asociaţia tipografilor „Transilvania“, беше този за алтерна­тивните организации в областта на печатните техно­логии. За мое учудване госпожа Марика ми изпрати спи­сък с цели осем такива.

На първо място беше APIIP или Asociatia Producatorilor si Importatorilor din Industria Publicitara, т.е. Асоциация на производителите и вносителите в рекламната индус­трия. На сайта www.apiip.ro, който също е само на румън­ски, не намерих много общи неща между двете организа­ции, макар наистина широкоформатният печат и други рекламни дейности да са свързани с печата.

Друга организация е ANSIT&D — Asociatia Romana de Imprimerie Serigrafica, Tampografica si Digitala, или иначе ка­зано Румънска асоциация за ситопечат, тампонен и ди­гитален печат. Асоциацията включва „професионални компании и професионалисти, които работят в областта на ситопечата, тампонния печат и в областите ре­клама, режещи плотери, търговия с материали за тези дейности, както и занимаващите се с дигитален пе­чат“. Асоциацията е пълноправен член на Европейска­та федерация на националните асоциации на ситопеча­тарите (FESPA — Federation of Screen and Digital Printers Associations), от която редовно получава информацион­ни материали за технически новости, курсове, семи­нари, обучения, специализирани изложения. Тъй като в Румъния ситопечатът не е споменат в националния кла­сификатор на дейностите и няма осигурено обучение в тази област, нито наръчници или техническа литерату­ра, асоциацията е определила като една от целите си да осигурява информация за ситопечата и тампонния пе­чат и да подготвя кадри. За контакт Marius Codirla, теле­фон +4072228212, e-mail: viking@mail.dntcj.ro

На следващо място ASPAPLAST, или Asociatia Produca­torilor de Ambalaje din Plastic, т.е. Асоциация на производи­телите на пластмасови опаковки. Има 60 членове, частни предприятия за преработка на пластмасови материали, с общ оборот от около 100 млн. евро. Сдружението рабо­ти за професионалните интереси на членовете и предос­тавя актуална информация. ASPAPLAST е асоцииран член на EUPC (Сдружението на европейските преработвате­ли на пластмаси) и е член на FEPACHIM (Федерация на ру­мънските работодатели в химическата промишленост и нефтохимическа промишленост), член на CCIB (Камара­та на търговията и промишлеността на Букурещ), член на ADER и UGIR-1903. От началото на 2003 г. е постоянен член на CCIR (Камарата на търговията и промишленос­тта на Румъния). Повече информация на сайта на Асоциа­цията www.aspaplast.ro

A.P.R.A., или Asociatia Producatorilor de Ambalaje din Romania, е Асоциацията на производителите на опаковки в Румъния. Създадена през 2009 г. по инициатива на група от 8 фирми. Целта ù е да защитава на вътрешния пазар и в международен план интересите на румънските произ­водители на опаковки и свързаните с тях индустрии. По­вече информация можете да намерите на сайта на Асо­циацията www.apra.ro

Asociatia GS1 — Asociatia Providerilor de Coduri de Bare. Това е организацията, която се грижи за реда в бар-кодо­вете. Създадена е през 1993 г. и е член на Европейската организация EAN. Аз лично не виждам никаква връзка, но г-жа Марика я е включила в списъка на алтернативните организации... Повече информация — на сайта www.gs1.ro

APCOR — Asociatia Producatorilor de Carton Ondulat, или Асоциация на производителите на гофриран картон. За съжаление не намерих сайт на тази организация. Наме­рих асоциация с друго име ARFCO — Asociatia Română a Fabricantilor de Carton Ondulat, т.е. Румънска асоциация на производителите на велпапе. Споменава се като член на Европейската федерация на производителите велпапе FEFCO. За контакт Constantin Chiriac, телефон +40 744 758 843, e-mail: pich_rompap@yahoo.com

APMMET — Asociatiei Profesionale Mass Madia, Edituri si Tipografii, или Асоциация на професионалните масмедии, издатели и полиграфисти. За контакт е дадена Mariana Margaritescu, apmmet@gmail.com

Bucharest Paper Association. Лице за контакт Maria Valeanu, maria.valeanu@asociatiahartiei.ro

В интерес на истината трябва да кажа, че докато търсех в интернет, намерих и други организации, които могат да бъдат причислени тук — на производители на хартия, на местни издатели и пр., но ми се струва пре­силено. Дори и част от тези, които госпожа Марика е включила, не ми се струват алтернативни на Asociaţia tipografilor „Transilvania“, но счетох за нужно да уважа глед­ната точка на Асоциацията, защото все пак аз съм само посредник между тях и вас — читателите.

От всичко казано дотук се вижда, че колегите от Asociaţia tipografilor „Transilvania“ работят в една сходна с българската професионална среда. Разбира се, в опре­делени отношения България изпреварва северната си съ­седка, в други е обратното, но като цяло може да се го­вори за подобие. Навярно склонността към създаване на организации е наследство от предишни обществени от­ношения. Има и друг момент. Макар да изглежда моно­литна, румънската общност е разделена на различни су­бобщности, често противопоставящи се една на друга. Например, живеещите на север и северозапад от Карпа­тите считат, че планината е граница на Европа и така поставят не само живеещите между Дунав и Карпати­те, но и всички нас в Ориента... За делението румънци — унгарци, столичани — провинциалисти и пр. не ми се гово­ри. Наистина едно 22–милионно население трудно може да бъде монолитно, но аз говоря за психологическия фено­мен, при който една общност категорично се идентифи­цира като различна от друга.

Надявам се, че сте намерили интересни факти в изло­жението! В следващите броеве на сп. полиграфия ще ви представим другите досегашни домакини на Балканския форум — Гърция и Турция, и техните съюзи, за да измерим и собствената си величина.