PolyGrafia

Полиграфията игра коректно. Въ­просите бяха зададени незлобиво, дори малко плахо, без дозата аро­гантност, която в определена сте­пен имаме право да проявим. Явно Полиграфията разчиташе на кон­структивен и ползотворен за цели­те си диалог, в който тя самата да е равноправна страна. Това измамно усещане навярно е насадено от го­дините предприемачески труд и до­говарянията в бизнеса...

Със спокоен и приспиващ агресив­ността на аудиторията глас г-н Ми­нистърът почти в прав текст даде отговор на всички въпроси, но за свое щастие си остана неразбран. Поли­графията, явно приспана от собст­вената си вяра, че ще бъде чута, не оцени, че гласът е Vox Clamantis in Deserto.

Няколко бяха въпросите от особе­на значимост, които бяха поставени по време на срещата. Може би най-парливият беше за изваждането на сектор „Полиграфия“ от списъка на дейностите, подкрепяни за техноло­гична модернизация на малки и сред­ни предприятия. Г-н Министърът се хвана за неправилно поставения в на­чалото въпрос, в който се питаше не за „технологична модернизация“, а за „конкурентоспособност“, и като цяло разви тезата, че „по процедура­та „Подкрепа на научноизследовател­ска и развойна дейност“ през 2011 го­дина печатарската индустрия може да получи до 800 000 лева на проект“. Министърът ни успокои и със след­ното: „Няма логика и смисъл печа­тарската индустрия да се вади от „Конкурентоспособност“. Това пре­дизвика г-н Николай Алексиев, изпъл­нителен директор на „Дунав Прес“ АД да цитира материалите от по­следното неприсъствено заседание на Комитета за наблюдение по мяр­ката за технологична модернизация на малки и средни предприятия, къде­то Полиграфията и по-точно печат­ната дейност с код С18 е изключе­на. Сега г-н Трайков се видя принуден да признае, че на основата на напра­вен анализ на българската индустрия са откроени дейностите, където е налице най-голям потенциал за рас­теж в добавената стойност. Така са изведени няколко отрасъла, кои­то според правителството са при­оритетни. Те основно са свързани с иновативни сектори и там са най-го­леми възможностите за нарастване на обороти, износ и най-вече на про­дуктивност и добавена стойност. Печатарската индустрия не е един от тези сектори. Тук г-н Министъ­рът се оправда, че не може със сигур­ност да каже дали това означава, че печатарската индустрия ще бъде из­ключена от мерките за технологич­но обновление, а и окончателното ре­шение още не било взето...

Маловажно е дали г-н Трайков е бил наясно с въпроса, че предстои браншът ще бъде изваден от въ­просния позитивен списък. Макар да не ни харесва фактът, че такъв ана­лиз е правен и Полиграфията е елими­нирана от списъка на дейностите с висок иновативен потенциал, тряб­ва да признаем, че от гледна точка на държавническото мислене един такъв анализ е абсолютно оправдан, даже похвален. Трябва честно да си признаем, че революция в полиграфия­та трудно ще се направи... Призна го в изказването си и колегата Свето­слав Козалиев. Тук естествено стои въпросът дали всички онези области, влезли в позитивния списък, са спо­собни на иновации, както трябва да се очаква, но с положителност това са приоритетни насоки, в които Бъл­гария трябва да отбележи напредък. Има и един друг въпрос, който се пов­дига от самия бранш — всички при­знават, че машинният парк е предос­татъчен за нуждите на страната, но на ниво отделна фирма явно не­щата вече изглеждат другояче и не­възможността да се получат средства за технологично обновление ще е болезнена.

И ако тогава не е било налице ре­шение за промяна на позитивния спи­сък, то днес нещата стоят иначе. Вече е ясно, че опасенията на колеги­те се сбъднаха и дейностите по пе­чата трябва да търсят други фор­ми на финансиране на проектите си за технологично оборудване и прео­борудване. В отговор на изпратено­то от Съюза на печатарската индус­трия в България писмо, в което беше отправена молба към министър Трай­ков и неговия екип за преосмисля­не на националните приоритети за ефективност и целесъобразност на отраслите, които носят доба­вена стойност в българската ико­номика и са от жизнено значение за страната ни, се получи отговор от г-жа Грета Добрева, директор на Дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“.

В писмото си г-жа Добрева ни ин­формира, че „предприятията от пе­чатарската индустрия не са изклю­чени от подкрепа по Оперативна програма „Конкурентоспособност“. После се изброяват приоритетни­те оси и процедурите, по които по принцип може да се кандидатства. Казано иначе, на конкретно поста­вения въпрос се дава неконкретен отговор, от който следва да разбе­рем, че сме приключили с подкрепа­та за технологично обновление. Този отговор ни беше даден два пъти в рамките на два месеца — от г-н Ми­нистъра и от г-жа Добрева. Време е вече да прозрем действителното състояние!

Друг болен въпрос е този за кон­куренцията, на която сме подложе­ни от две страни, нечленуващи в Ев­ропейския съюз — Турция и Китай. По отношение на Китай бяхме информи­рани, че България не може да води са­мостоятелна търговска или пък про­текционистична политика, защото при присъединяването си към Евро­пейския съюз страната се е съгласи­ла да се ръководи от европейските политики и практики по тези въпро­си. Тя не може да сключва сама тър­говски договори или да подема подоб­ни политики. Единственият начин за промяна на тези отношения е това да се случи на европейско ниво, но е необходимо да съвпаднат много ин­тереси и да се премине през специ­ална процедура. Развитието на съби­тията през последния месец доказва, че единно становище по този въпрос в бранша, в България, че и в Европей­ския съюз трудно ще бъде постигна­то. Ето, след информацията от Ин­терграф за жалбата срещу вноса на китайски хромови хартии на база на заключението, че китайските произ­водители прилагат дъмпингова по­литика, научаваме, че различните страни и съюзи от Европа реагират по различен начин на инициативата — онези, в които има производство на хартии, са против вноса от Китай, а останалите са по-скоро „за“. И в раз­говорите у нас се наблюдава подобна липса на единомислие.

По отношение на Турция г-н Ми­нистърът постави въпроса за пред­ставяне на доказателства за това предоставя ли наистина турската държава подобни субсидии на фирми­те си. Ако се докаже това, възможно е да се инициира налагането на анти­дъмпингови мита от страна на Евро­пейския съюз спрямо Турция, но дока­зателства никой от присъстващите не се ангажира да представи. Как­то писа колегата Пламен Давидов на сайта www.printguide.info, това едва ли е наша работа, а и самото пода­ване на сигнала е достатъчно осно­вание за Правителството да вземе мерки за защита на интересите ни, но, както сочи досегашният ни опит, това едва ли ще се случи.

По жизненоважните въпроси г-н Трайчо Трайков зае становището на Полиграфията — образованието, и в частност професионалното обра­зование, било от изключителна важ­ност и основен приоритет на всички ни. Тук обаче инициативата се прех­върля на браншовите организации, ко­ито трябвало да поставят своите очаквания и изисквания, защото това най-вероятно щяло да повлияе на крайния резултат. А за „най-болния“ ни въпрос — междуфирмената задлъж­нялост — получихме съчувствие. Това било проблем, който не можело да бъде разрешен с вълшебна пръчица, но той бил основен въпрос за опреде­лянето на конкурентоспособността на българската икономика.

По много въпроси получавахме отговори, които трябва да разби­раме в смисъла на: „Това е положени­ето, примирявайте се, защото про­мяна няма да последва!“ Такъв беше въпросът за изкривената практика електроенергията за производство да е по-скъпа от тази за битови нуж­ди. Отговорът — това е част от со­циалната политика. Времето на вър­ховата енергия е прекалено дълго (8 часа, при по-раншни 5). Отговор — обърнете се към Комисията за енер­гийно и водно регулиране. Защо не се приеме забрана за продажба на фир­ми, които имат задължения не само към бюджета, а въобще? Отговор — няма фирми без задължения, но реше­ние трябва да се търси... А накрая г-н Министърът обещава, че ще подкре­пи идеите ни, стига те да имат сми­съл за Бизнеса.

Ясно е, че г-н Трайчо Трайков или който и да е министър от това или от друго правителство, от нашата или друга страна не са магьосници и решения от типа deus ex machina не следва да очакваме. Разбира се, че во­лята на който и да е министър не е достатъчна, за да се решат такива значими въпроси, каквито Полигра­фията постави на министър Трайков, но въпросът е има ли изобщо воля за решаването им и какво реално ще се предприеме. Полиграфията не се нуждае от съчувствие, а от реални действия по много въпроси, но за съ­жаление по време на срещата и до момента истински сигнал за решава­нето им не е налице.

Не знам какви изводи сте си на­правили, но според мен е крайно вре­ме да прозрем, че „самосезиране“ за решаване на нашите проблеми от страна на управляващите, а още по малко на администрацията (за да не използвам „чиновниците“) не трябва да очакваме. Това, на което можем да се надяваме, е позитивно отноше­ние към нас и търпение, за да се пре­борим за интересите си. Не поста­вим ли сериозно и категорично този въпрос, тези въпроси пред Правител­ството от позицията на бранш, ге­нериращ почти 2% от брутния въ­трешен продукт, независимо от липсата ни на потенциал за инова­тивност, ще си останем само със съчувствието.

Да се залавяме за работа! Делото за спасяване на давещите се е дело на самите давещи се...