PolyGrafia

Той е роден на 12.02.1907 г. в село Луковица, околия Цари­бодска, област Софийска (данните са взети от Майсторско­то свидетелство на Марин Василев, издадено през 1936 г.). По това време Западните покрайнини, в които попадат Ца­рибродската и Босилеградската околия, са били много беден край и прехраната на населението там е била много трудна. Ето защо, мнозина напускат родните си домове и се отпра­вят към по-големите български градове, за да търсят пре­храна за своите семейства. Така е постъпил и бащата на Марин Василев. Заедно със своето семейство той се засел­ва във Варна, където работи като железничар, а синът му Марин е ученик в същия град. По-късно съдбата отвежда Ма­рин Василев в София, където той постъпва на работа в Дър­жавната печатница и учи в Средното училище за книгопеча­тане и графически изкуства, създадено през 1923 година от Александър Македонски — високо интелигентен и образован българин, който е едновременно директор и на училището, и на Държавната печатница.

Марин Василев завършва училището през 1928 година, а през 1933 се дипломира и към Свободния университет в София. Още през 1928 г. е назначен в Държавната печатни­ца като словослагател, а по-късно като ръководител „Депо букви“ и началник производство на печатницата, на която длъжност е до 1948 година. През същата година е създаде­на Главна дирекция по полиграфия и за неин главен директор е назначен Марин Василев.

Печатарският отрасъл наистина е извадил голям къс­мет, че е бил оглавяван от такава ерудирана личност с от­лична теоретическа подготовка и с богат опит в книгопе­чатането, съчетаваща в едно формалния и неформалния лидер в областта на книжното производство в България. Марин Василев се ползва с голям авторитет и с уважение­то на повечето колеги, което му позволява да реализира по-бързо и безболезнено своите идеи в развитието и укрепва­нето на бранша.

С името на Марин Василев е свързано организационно­то, техническото, технологичното и кадровото обновле­ние на отрасъла. В края на 40-те и началото на 50-те години печатарската работа в голямата си част е била занаят­чийска. Имало е прекрасни майстори — словослагатели, пе­чатари и книговезци, които превръщат занаята в изкуство. Но механизацията е малка, а автоматизацията — почти никаква. Пред Марин Василев, като ръководител на отрасъла, е стояла трудната задача — осигуряването на нови кадри с висше инженерно и икономическо образование.

В политехниката по онова време няма специалност „По­лиграфия“. Марин Василев успява да убеди съответните ин­ституции в необходимостта да бъдат изпращани в чужбина студенти по специалност „Полиграфия“ на държавна стипен­дия. Именно на него се дължи голямото обновяване на кадро­вия потенциал в бранша — както в София, така и в провинци­ята. Трудно, дори невъзможно е днес да се намери печатница, която да не се ръководи от човек с висше образование. Чрез свои колеги и приятели от чужбина Марин Василев успява да уреди приема на български печатари за специализация в тези страни. Дори аз самият прекарах 45-дневна специализация в гр. Лайпциг по изучаване технологията на цветния дълбок печат, благодарение на Марин Василев.

Марин Василев слага началото на техническото и техно­логичното обновление в полиграфията. Появява се и първа­та „птичка-предвестник“ на електронизацията и автомати­зацията в полиграфията — варио-клишеграфите — заменили старата технология за изработване на клишета. Доставе­ни са първите фотонаборни машини „Феърчайлд“ — предте­чите на съвременния компютърен набор, както и листови печатни машини с подавателни апарати. Това са първите елементи на автоматизацията в печатните процеси.

Марин Василев дава зелена улица за развитието на офсе­товата технология. Внедрена е четирицветната техноло­гия в офсета, както е известна сред печатарските среди „фирфарбен“. Монтирани са четирицветни листови офсе­тови машини. Започва отпечатването на Буквара, на детски книжки и списания с цветни илюстрации. Пуснати са в експлоатация първите ролни офсетови машини. Създадени са технически и технологични предпоставки за отпечатва­не на четирицветни вестници на ролна офсетова машина.

Институцията, ръководена от Марин Василев, започва модернизацията на книговезките процеси в България. Закупени са сгъвачни машини на кóли, колонаборни и влагащо-шевни машини. Стартира подготовката за закупуване на поточни линии за производство на книги с мека и твърда подвързия.

Марин Василев полага големи грижи за развитието на полиграфическата промишленост не само в София, но и в провинцията. Започва проектирането на изграждането на нови печатници в окръжните градове. Поетапно старите машини се подменят с нови. Осъвременена е технологията в малките печатници.

Голяма е заслугата на Марин Василев за израждането на най-голямата печатница на Балканския полуостров — Полиг­рафическия комбинат „Димитър Благоев“.

Нито ЦК на БКП, нито Министерският съвет тогава са в състояние да изготвят проектното задание за проекти­рането на Полиграфическия комбинат — единствено и само ведомството, ръководено от Марин Василев е било в състо­яние да изпълни тази отговорна задача!

Не зная защо, съзнателно или несъзнателно, но ролята и заслугата на Марин Василев за изграждането и укрепване­то на Полиграфическия комбинат се подценява, а тя е била решаваща както за обезпечаването на Комбината с ръко­водни и изпълнителски кадри, така и с материално-техни­ческата помощ.

През 1949 година Марин Василев създава и първото и единствено у нас полиграфическо списание — „Полиграфия“, на което е и първият главен редактор. Зарядът е бил толко­ва голям, че тази година то доживя своя 60-годишен юбилей! Много посестрими на списанието благородно му завиждат за неговото списване, оформление и дълголетие!

Освен че е най-дългогодишният ръководител на отрасъ­ла, Марин Василев е и най-големият теоретик в областта на юбилей книгопечатането. Няма друг специалист, независимо дали професор, доцент, доктор, инженер или икономист, който да има толкова много публикации в областта на книгопечатане­то, както Марин Василев. Той е основател на специалност­та „Книгознание“ и дългогодишен преподавател в Софийския университет. Автор е на научни трудове по проблемите на книгопечатането, както и на учебниците „История и техни­ка на книгата“, „Общо и приложно книгознание“ и други.

Марин Василев е ерудирана личност, съчетаваща мно­го човешки добродетели — трудолюбие, ученолюбие, ком­петентност, добронамереност, скромност и честност. Някога имаше един стереотипен израз — „строг, но спра­ведлив“ — но той не подхожда напълно на Марин Василев. По-подходящият за него израз е „добър и справедлив“ — той успя да ни покаже, че не само малък колектив, но и цял отра­съл може успешно да се ръководи с добронамереност, ком­петентност и човечност!

Скромността на Марин Василев не му позволява да се възползва от правото си да получи по-голямо жилище и в по-престижен квартал. А за никого не беше тайна, че към него се отнасяха с почит и уважение от най-високото място на тогавашната власт.

Животът и делото на Марин Василев са твърде богати на добри начинания и с една статия трудно може да се об­хване голямата им роля и значение. Сигурно има много про­пуски, за което моля да ми бъде простено. Но накрая искам да кажа, че животът и делото на Марин Василев са пример за подражание не само за настоящото, но и за бъдещите по­коления български полиграфисти!

Будят недоумение две събития в живота на Марин Васи­лев — първото е преждевременното му пенсиониране. Вмес­то през 1967 год., той е пенсиониран през 1965 год., въпре­ки че е в цветущо здраве и работоспособност. И второто събитие е закъснялото му удостояване със званието „За­служил деятел на културата“, което той бе заслужил много по-рано. На тези въпроси отговор могат да дадат хора, ко­ито вероятно вече не са на този свят, а може би има оста­нали още живи...

Името на Марин Василев ще остане сред имената на такива забележителни български печатари като Яков Край­ков — първия български печатар, собственик на най-голямата печатница във Венеция през XVI век; Никола Карастоянов — собственик на първата печатница в България, изградена в Самоков; Александър Македонски — дългогодишен директор на Държавната печатница и основател на първото българ­ско печатарско училище, както и много други.

Надявам се, в юбилейната за списание Полиграфия го­дина, редакцията да ми даде възможност да припомня на читателите заслугите на всички тези велики за мен лич­ности, дали своя принос за развитието на българското книгопечатане!

За да бъде жива традицията и да помним големите име­на на полиграфията в България!