PolyGrafia

„Как да направим списание полиграфия още по-интересно?“ С този въпрос и с известна доза боязън относно интереса, участието и активността организаторите на кръглата маса се обърнаха към колеги и приятели на списанието. Не­зависимо от опасенията, в зала „Рила“ на Интер Експо Цен­тър се събраха 31 души, от които 24-има гости.

По-важен, разбира се, беше въпросът не за количество­то, а за активността на гостите. За щастие се оказа, че всички те са в залата, водени от искреното желание да бъ­дат полезни, да подкрепят екипа на списанието, да търсим заедно верния път към разширяване на темите и обхвата на полиграфия.

След кратки встъпителни думи изпълнителният дирек­тор на „Принт енд пъблишинг“ ООД Нели Петрова даде ду­мата последователно на главния редактор на списание поли­графия Атанас Джажев и на издателя – г-н Валентин Цолов. И в трите обръщения пролича благодарност за времето, ко­ето присъстващите са отделили за кръглата маса и готов­ността им за сътрудничество с екипа на полиграфия, а из­дателят на списанието г-н Цолов каза: „... Няма неща, които да са съвършени. Нещата винаги могат да станат още по-добри. В този смисъл ще бъдем изключително задължени, ако ни посочите онова, което можем да подобрим. Именно затова сме заедно, за да усъвършенстваме нашите намере­ния и занимания...“

От името на Съюза на печатарската индустрия в Бъл­гария приветствие към присъстващите колеги отправи Главния секретар г-н Румен Трифонов. Той предаде съжале­нието на Председателя на Съюза за невъзможността му да участва лично в работата на кръглата маса и изрази задо­волството на съюзното ръководство от съвместната ра­бота с екипа на списание полиграфия.

После започнаха обсъжданията. В хода на работата на кръглата маса стана видно, че всички тези хора са искрено загрижени за бъдещето на списание полиграфия и за негово­то все по-добро ситуиране в рамките на професионалното общуване в общността. Беше демонстрирана цялата при­вързаност и съпричастност на присъстващите към про­блемите на списанието, към неговото бъдеще, към поддър­жането и развиването на традициите му. Разбира се, не е възможно всички да имат една и съща визия за развитието на медията, за пътя, по който ще се движи, но това е ес­тествено. Именно за да чуят различни мнения, да вникнат в различните гледните точки на своите партньори и прия­тели, издателите на полиграфия бяха поканили колегите на тази кръгла маса.

Казаха се много неща, разбираемо е, че останаха и неиз­казани, но общото впечатление от обсъждането беше, че то е навременно и необходимо, че е добре по-често в по­добен дух на конструктивност и взаимно доверие да се об­съждат въпросите, касаещи всички нас. Във всяко от изказ­ванията личеше загриженост за списанието, готовност за сътрудничество и чувството на принадлежност, на общ­ност. Може би затова не останаха хора, които да не се включат в обсъжданията. При все това кръглата маса не се превърна в „говорилня“, а в диалога естествено присъства­ше дух на толерантност и самоконтрол. Това направи въз­можно за два часа да се кажат толкова много неща, да се споделят различни мнения, да се представят различни визии за бъдещето на любимото списание.

Няколко бяха основните теми, към които нееднократ­но се връщаха по различни пътища в изказванията си коле­гите. Без съмнение най-често се обсъждаше въпросът „за“ или „против“ онлайн полиграфия. Всъщност единствено по време на обсъжданията на този въпрос прехвръкнаха искри, но колегиалността надделя над пристрастията и дискусия­та не напусна рамките на добрия тон. Както се спомена и по време на обсъждането, въпросът за това, дали едно из­дание да излиза на хартия, или да бъде онлайн, е големият въпрос, който стои пред хиляди издания по целия свят. Това наистина е глобален въпрос, който касае всички нас и кой­то не би могло да бъде разрешен с една кръгла маса. В рам­ките на нашата обаче се чуха няколко основни мнения. Пър­вото е становището, че полиграфия, като модерна медия, трябва да бъде онлайн издание. Противоположното стано­вище е, че това не е просто списание, а списание полигра­фия и е абсурдно то да не излиза на хартия. Компромисното становище е за издание на хартия с дублиране онлайн... Ин­тересното беше, че всички гласове „за“ изрично се обявява­ха за платено онлайн издание.

Друг основен въпрос беше за връзката на полиграфия с младите хора в бранша. Те, от една страна, бяха третира­ни като читатели, от друга – като потенциални сътрудни­ци на списанието. В едно от изказванията на полиграфия се отреждаше ролята на медиатор между различните учебни заведения, между учебните заведения и бизнеса и пр. В тази връзка бе направено предложение да се дава информация за дипломантите, а дори и да се публикуват техни разработки или поне резюмета на дипломните им работи.

Масово е мнението, че списанието трябва да стане още по-интересно. Всички смятат, че това може да се по­стигне, като се включат разнообразни по тематика и об­хват статии. Големият въпрос за всички е откъде да дой­дат тези статии. И точно тук мненията се разслоиха. Но като казвам това, нямам предвид, че се е стигнало до про­тиворечия, напротив всеки търсеше начин да предложи, да „осигури“ потенциални източници на информация, статии, материали, които да дадат на полиграфия допълнителен заряд.

Представителите на висшите училища (Химико-техно­логичния и металургичен университет, Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни тех­нологии, Нов български университет), както и представи­телите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Мето­дий“ и на обществени организации, безкористно предложиха помощта си и поеха ангажимент да предоставят статии на свои специалисти, както и интересни за всички информации относно книгоиздаването, авторските права, рекла­мата и пр.

Представителите на бизнеса поеха ангажимент, спо­ред собствената си специализация, да предоставят мате­риали, които биха били интересни и полезни за всички. Тук вече прозвучаха конкретни предложения. Г-н Наско Кръста­нов се ангажира да предостави фундаментални статии, с които всяка голяма фирма разполага. Освен това той спо­дели, че би било полезно да се публикува информация за ти­таните на полиграфията, чиито биографии и постижения трябва да бъдат известни на всички и биха помогнали за преосмисляне на собствената ни активност. Г-жа Калинка Стайкова предложи да подготви статии, които ще подпо­могнат онези, които се лутат в работата си поради недос­тиг на знания и опит. Тя даде да се разбере, че по-бързото натрупване на знания у широк кръг специалисти ще е от пол­за за всички нас, защото, ако ги крием един от друг, това няма да е полезно за никого и „ще продължим да говорим на различни езици“. Затова се ангажира да предостави на спи­сание полиграфия натрупаната през годините информа­ция относно дигиталните процеси, офсетовите пластини и workflow. От Съюза на ситопечатарите се ангажираха за материали за ситопечата, който е слабо застъпен в списа­нието, и за връзката офсетов – ситопечат...

Всеобщо беше мнението, че е необходимо да се публи­кува повече технологична информация. Относно нивото на тази информация обаче, мненията се разделиха. Една част от дискутиращите смятаха, че тя трябва да започва от най-ниското стъпало, „от А, Б“. Други изказаха становище, че не сме чак дотам невежи...

Друга консенсусна тема беше тази за нуждата от мате­риали с обобщаващ характер и елемент на анализ или прог­ноза. За съжаление никой не можа да каже откъде би могло да се вземе подобна информация, от която, разбира се, всич­ки имаме нужда.

От всички страни валяха предложения за въвеждане на комулативен показалец на публикуваните материали. Едни виждаха индекса като част от последния брой за година­та, други – като онлайн каталог на сайта на списанието. Така или иначе мненията се консолидираха около неговото съществуване.

От много страни бе повдигнат въпросът за обединяване на изданията. Едно от мненията дори беше, че издателят се е нагърбил с апостолска и будителска мисия, издавайки три, а не едно списание. Едни интерпретираха въпроса, позова­вайки се на икономическата ефективност, други го обосно­ваваха с граничните и припокриващи се теми, трети – на основата на читателската удовлетвореност. Дори има­ше гласове за отпадане функцията на списание полиграфия и прехвърляне на тежестта върху ПроГрафика...

Повдигнат бе и въпросът за отношенията между Съ­юза на печатарската индустрия в България и списание по­лиграфия, дори и между Клъстер българска медия и печат и списанието. Този въпрос, на фона на икономическата криза, беше поставен в плоскостта на това, какво правят СПИБ и КБМП за полиграфия и не е ли възможно поне да се погри­жат за абонирането на всичките си членове, щом искат да имат печатен орган в лицето на списанието.

Интересен нюанс внесе бизнесът, повдигайки темата за негативното, което също би трябвало да присъства на страниците на полиграфия. По мнението на г-н Кръстанов трябва да се изнасят и проблемите, а не само позитивни материали, иначе излиза, че в полиграфията в България всич­ко е наред, а това не е вярно — налице са дъмпингови цени, корупционни схеми, неусвояване на пари по европейските програми и пр. Той призова полиграфия да говори за „лошия опит“, за проблемите, дори прикани списанието да се пре­върне в „Господари на ефира“ за полиграфията. Сподели, че са нужни дискусии, обратна връзка... Г-жа Стайкова разка­за за опита си с противопоставяне на мнения по определе­на тема от различни специалисти на страниците на фир­меното издание. Тя изрази мнение, че подобна провокация може да доведе до открити дискусии, които ще бъдат по­лезни за всички.

Г-жа Десислава Тодорова се обърна с призив към екипа на Списанието да не спира да публикува, подобно на матери­алите в юбилейния брой, статии от архива. Тя нарече този архив „съкровищница“, до която без посредничеството на полиграфия малко хора ще се докоснат, но в която има без­ценни материали.

Повдигнат беше и въпросът за достъпа на работещи­те в бранша до списанието. Г-н Иван Петков сподели, че този проблем е грешка и на ръководителите на фирмите, и отчете факта, че дори на страниците на полиграфия да е налице актуална и приложима в реални условия информа­ция, ако тя не стигне до своя адресат, би била безполезна...

Някак естествено прозвуча и изказването на г-н Кън­чо Кънев, което за много от присъстващите беше значи­мо не просто заради възрастта и опита му, но и заради мъдростта, която носеше. Творецът, чието дело е и гра­фичната концепция на списание полиграфия, се обърна към присъстващите: „Аз не помня да съм си купил книга или спи­сание заради неговото оформление, но ако има нещо важно и интересно в нея, дори и без корица да е, пак ще я купя... Ос­новното за списанието е неговото съдържание.“

В обобщение трябва да се каже, че на кръглата маса бяха повдигнати изключително важни и интересни теми. Те не са нови нито за екипа на списанието, нито за бранша като цяло. Всички участници в кръглата маса си тръгнаха с убеждението, че подобни срещи и разговори са изключител­но полезни и трябва да се превърнат в редовна практика.