PolyGrafia

На 30 май се проведе станалата традиционна вече годишна среща на ветераните от полиграфията. За разлика от всички проведени до мо­мента срещи, вместо в някогашния стол на бившата печатница „Геор­ги Димитров“ (сега „Образование и наука“), тази година срещата беше в ресторант „ИнтерВю“, който се намира на мястото на някогашния стол на Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев“.

Макар всички да бяха наясно, че днес нещата са изцяло променени, че Полиграфическият комбинат вече се помещава на друго място, че това вече не е техният работнически стол, ветераните с особено вълне­ние престъпиха прага на сградата и се отправиха към ресторанта на мал­ки групички. Ръкостискания, прегръдки и усмивки преливаха в разговорите и шегите на ветераните, за да залеят тази строга бизнес сграда с една не­типична за новото œ лице носталгия. Те и самите ветерани бяха нетипични за излъскания променен вид на сграда­та, но това е друга тема... Постепен­но първоначалната еуфория стихна и това даде възможност на символич­ните домакини от Съюза на печатар­ската индустрия в България да обя­вят официалното начало на вечерта.

Пръв микрофона взе Председате­лят на СПИБ г-н Петър Кънев, който се обърна към ветераните с топли думи и приветствия за добре дошли. Той припомни, че първата среща е била през 1999 година, и се пошегу­ва, че изневерявайки на традицията, срещите се пренасят от „Георги Ди­митров“ към „Димитър Благоев“. Г-н Кънев подчерта, че е утвърдена една прекрасна традиция и обеща и в бъ­деще около 24 май да се провеждат такива срещи, за да се провери „кой е жив, кой е здрав, кой как се чувства“.

След него думата взе секрета­рят на СПИБ г-н Румен Трифонов и на свой ред приветства присъстващи­те с „добре дошли“. Той изрази съжа­ление, че не всички са се отзовали на поканата и призова присъстващите да не се притесняват да вземат ми­крофона и да споделят онова, което им е на сърце. Накрая завърши с думи­те: „Тази вечер е ваша. Няма да бъде­те лишени от нищо.“

Пръв от ветераните взе дума­та Петър Манчев, председател на Клуба на ветераните от полиграфия­та. И той започна с пожелания — за здраве и късмет на всички присъст­ващи. А после продължи с гореща бла­годарност към Съюза на печатарска­та индустрия в България и лично към неговия председател Петър Кънев за това, че и тази година не са заб­равили ветераните. Благодари и за цялостната подкрепа, която СПИБ оказва на ветераните. После изказа мнението си за развитието на поли­графията, за новите реалности в по­лиграфическия бизнес и заяви, че той и всички ветерани обичат професия­та си и винаги ще я обичат, защото са œ отдали живота си.

Помолен да каже няколко думи, г-н Крум Василев се съгласи и заяви, че ще го стори с „толкова голямо удоволст­вие, колкото може да изпитва един чо­век на 86 години, който вижда своята младост в лицето на някогашните мо­мичета, сега млади жени, и в лицето на тези силни мъже“. После припомни, че в края на 40-те е дал своята лепта — „не помня колко пари за не помня кол­ко купончета за няколко тухли от Пар­тийната печатница и Партийното издателство“, които после са се пре­върнали в познатия на всички Полигра­фически комбинат. Г-н Василев споде­ли радостта си от факта, че сграда­та е така хубаво ремонтирана, и от това, че юридическото лице е запази­ло името си ПК „Димитър Благоев“.

Крум Василев пожела да поздра­ви по-специално двама души, които седяха на неговата маса. Първият — Никола Балабанов, само преди два ме­сеца е навършил 85 години. За него г-н Василев припомни, че 34 години е работил точно в този комбинат1 — 20 като работник и 14 като дирек­тор. Вторият — инж. Васил Василев. Крум Василев посочи Васил Василев и каза: „Ето това младо момче през март е навършило 75 години.“ После вдигна тост за юбилярите, за орга­низаторите на вечерта и за всички присъстващи.

Тук се намеси председателят на СПИБ Петър Кънев, за да даде дума­та на „един човек, който е в дъното на много неща: първо, създаването на Съюза на печатарската индус­трия в България, второ, запазването на списание полиграфия, и, трето, създаването на наградите Печа­тар и Търговец на годината — Васил Василев“.

Инж. Василев сподели, че също има много спомени, свързани с мяс­тото, и припомни на Никола Балаба­нов как са се „забавлявали около един дълбокопечатен цилиндър“. После по­жела да уточни, че Кольо Балабанов е „закърмен с олово“ не къде да е, а в Държавната печатница и по-късно е дошъл в Полиграфическия комбинат като началник на лаборатория.

Васил Василев сърдечно благода­ри за вниманието, което му е ока­зано, и пожела на всички още дълги години за благото на професията. По­сле добави: „Не зная дали ще се съгла­сите, но за мен няма по-хубава профе­сия. Не зная колко от вас са насочили децата си по този път, но дано да са повече. Дано да има 2-ра и 3-та, и 5-та и всякаква генерация, защото в техни ръце е бъдещето! Благодаря ви! Наздраве! Дано се събираме още дълги години за „преброяване на жи­вите зайци!“

След него думата бе дадена на Валентин Караманчев. Той отбеля­за, че неусетно е изминала още една година, щом отново се срещнат, и уточни, че на срещите се явяват най-вече хората, които пазят мерака от времето, когато са практикува­ли професията. За полиграфията от­беляза, че по „онова време“ е генери­рала 12 млн. лева и че, за разлика от земеделието и други сфери, е влязла в новото време с летящ старт — издателствата са се увеличили, пе­чатниците са много по-големи, мно­го по-свободни и техният човешки гръбнак, техният човешки потенци­ал иде от онова, което на времето този занаят и това поприще са съз­дали. После вдигна наздравица: „Да са живи и здрави онези, които сега са на смяна! Да пожелаем успех на бизнеса им! А на всички онези, които полагат усилия да запазят този дух, една голя­ма благодарност!“

Никола Балабанов се обърна към присъстващите: „Повече от 30 го­дини съм обядвал тук, в същия този стол, на една маса с колеги и прия­тели. Ежедневно в този комбинат се произвеждаха по 1 милион вестници и 100 хиляди списания с мека подвър­зия. И сега спирката пред него носи името „Полиграфически комбинат“. После върна лентата до предишната среща, на която инж. Васил Василев предложи да се постави възпомена­телен знак на сградата на Държав­ната печатница на площад Алексан­дър Невски, днешната Национална галерия за чуждестранно изкуство, и помоли да се направят постъпки от името на СПИБ за поставянето на такъв знак. След това по повод ду­мите на инж. Василев каза: „Наисти­на дълбокия печат съм изучил в Дър­жавната печатница и сигурно съм изгълтал цялата Менделеева таб­лица...“ После пожела здраве на при­състващите и нови срещи в бъдеще.

Застаналата междувременно до него жена взе микрофона от ръцете му и с особено вълнение в гласа поз­драви присъстващите. После доба­ви: „Дойдох в тази сграда на 18 годи­ни. Много спомени ме свързват с нея. Много добре си спомням и сватбата на Никола Балабанов през 1967 годи­на, защото бях един от организато­рите œ, точно тук — в този стол. А самият стол бе открит на 1 януари 1956 година. Всъщност, точно тук посрещнахме Новата 1956.“ И с ду­мите: „Вие добре разбирате колко се вълнувам!“, остави микрофона.

Подобно вълнение изпитваха всич­ки присъстващи и не бяха нужни думи, защото цялата гама от чувства беше изписана на лицата им... Вечер­та продължи в задушевни разговори и завърши с нови пожелания за здраве и живот и, разбира се, с обещанието да се срещнат след година.