Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

III-то издание на сп. полиграфия (1980 – 2009 г.)



 

Средно полиграфическо образование в България

Основоположник на средното полиграфическо об-разование в България е Александър Богданов Ма-кедонски от гр. Сливен. Завършил с отличие Графи-ческата академия в гр. Лайпциг със стипендия нафонда „Хр. Г. Данов“, след завръщането си в Бъл-гария той е назначен в тогавашната Държавна пе-чатница, а от 1923 г. става неин директор. За-познавайки се по-отблизо с условията на труда наработниците в печатницата, той стига до извода,че за производството са необходими работницис по-високо образование. Заема се и сам превежданякои учебници, необходими за новото училище— наборна техника, печатарска техника, историяна книгопечатането, хармония на боите и графичнитехники. Правят се постъпки до тогавашнотоМинистерство на благоустройството и през 1923г. към Държавната печатница се открива средноучилище, което ще се нарича Държавно средно гра-фическо училище за книгопечатане и графическиизкуства. Приемат се ученици с шестокласно (сегаX клас) образование. Важен момент е обстоятел-ството, че извънучилищната практика на учени-ците в отаелите на печатницата се заплаща.

При попълването на първия випуск не се гледатолкова строго на образователния ценз — прие-мат се ученици и с по-ниско образование. Но имаи такива, които са следвали в Университета. Такасъздаденото училище ще просъществува само де-сет години и от него ще излязат девет випускасъс средно графическо образование.

През 1932 г. с идването на власт на „Народнияблок“ за директор на Държавната печатница почисто „партизански“ съображения е назначен Пе-тър Карапетров, бивш собственик на печатница„Древна България“. Първата работа на Карапетровна новата длъжност е да закрие училището подпредлог, че се е превърнало в „разсадник на кому-нистически идеи“.

От завършилите училището общо 162 средниграфици 70 остават на работа в Държавната пе-чатница, между които седем момичета. Някои отno-изявените възпитаници като Марин Василев,Ангел Спасов, Георги Йорданов и др. стават пре-подаватели в Средното и Допълнителнотоучилище.

В стогодишната история на Държавната пе-чатница възпитаниците на Средното графическоучилище ще останат като едни от най-дейнитеучастници в борбите на работниците-печатарисрещу капиталистическата експлоатация. Мнозинаот завършилите с по-висок успех се записват катостуденти в Свободния университет, където ста-ват членове (а някои като Доко Горанов — и осно-ватели) на БОНСС, и в неговите редици участву-ват активно в студентските акции.

В самата Държавна печатница възпитаницитена училището са в центъра на стачните борби идругите форми на съпротива срещу капиталис-тическия гнет. Секция „Графици“ към Дружество-то на средните техници в България изцяло е настраната на профопозицията в дружеството ипечатницата, ръководена от Ивайло Виденов.Влиянието на секцията се чувствува силно в „Пе-чатарската задруга“ и другите казионни органи-зации в печатницата.

След Деветосептемврийската победа среднитеграфици са отново в първите редици на борбата— участвуват в национализирането на частнитепечатници, отдават сили и знания в укрепванетона социалистическата полиграфическа база. В тезипреломни години всеотдайно работят на повере-ните им постове в системата на полиграфиятадругарите Марин Василев, Слави Господинов, Ни-кола Андреев, Любен Москов, Никола Младенов,Димитър Манев, Дочо Байданов, Йордан Йорданов,Анастас Василев, Иван Йорданов, Иван Коларов,Георги Младенов и др.

Допълнителното печатарско училище се откри-ва една година след създаването на Средното и имаотделно ръководство. След закриването на Сред-ното училище Допълнителното печатарско учи-лище преминава през няколко етапа на развитие:двегодишен курс на обучение, тригодишен и накраячетиригодишен курс с директор Илия Бончев Ко-матев. Показателно за революционните и анти-фашистки настроения сред учениците в Допъл-нителното училище е фактът, че те не позволяваттам да проникне организацията „Бранник“ и недопускат в това работническо училище да свиегнездо фашизмът. От класните стаи на Допъл-нителното училище излизат партизаните КирилЯнков и Райчо Делев, както и секретарят на пар-тийната организация в Държавната печатницаАнтон (Дончо) Христов.

* * *

От началото на учебната 1945/1946 година вСофия се откри Държавно средно училище за кни-гопечатане и графически техники. То се помеща-ваше в сградата на Керамичното училище на ул.„Балша”. За директор на новооткритото училищебеше назначен Илия Б. Коматев. Преподавател-ският състав бе набран предимно от Допълнител-ното графическо училище и Държавната печат-ница. Поради липса на помещения практическитезанимания се водеха не в самостоятелни работил-ници, а в отделенията на Държавната печатница.На следващата година училището беше преимену-вано в Държавно средно графическо училище, ноостана в същата сграда и при същите условия научебна и практическа работа.

В началото на учебната 1947/1948 година бешеремонтирана една част от сградата на ул. „Мос ковска“ 13 u новото училище, състоящо се от трипаралелки, се настани в нея. През същата годиназапочна обзавеждането и на собствени работил-ници — печатарска, словослагателска и книговезка.От м. октомври 1948 година училището носешеново име — Народна графическа гимназия. По товавреме с ценната помощ на Държавното полигра-фическо обединение въз основа на 18. постанов-ление на Министерския съвет бяха предоставенибезплатно на гимназията така необходимите съо-ръжения за обзавеждане на цинкографска и офсе-това работилница.

През учебната 1950 година Илия Б. Коматевпремина на административна длъжност. На неговомясто за директор бе назначен Тодор Янков Ман-гов. И той, както Илия Коматев, беше художникс висше образование.

С преминаването на Народната графическа гим-назия към Министерството на народната просве-та тя се преименува в Техникум по графика.

От началото на 1953 година до деня на пенсио-нирането си през 1971 година директор на тех-никума беше Слави Господинов. По професия сло-вослагател, новият директор беше работил 17години като стереотипер в Държавната печат-ница, а по-късно като директор на национализи-раните печатници „Братя Миладинови“, „9 сеп-тември“ и „Дечо Стефанов“. По указание натогавашната Главна дирекция на издателствата,полиграфическата промишленост и търговията спечатни произведения се пристъпи към изработ-ването на новата учебна програма и от началотона учебната 1953/1954 година учебните заниманиясе водеха по нея. Увеличен беше и преподавател-ският състав — назначени бяха 16 преподавателипо основните дисциплини и се създадоха условияза спокойна учебна работа.

Специалностите в техникума бяха седем, аименно: словослагателска, линотипна, печатарска,книговезка, цинкографска, фотоофсетова и дълбо-копечатна. Малко по-късно се въведе и специалностстереотипия.

Все по това време учебните работилници бяхапръснати из различни места на столицата и товасъздаваше значителни неудобства както за уче-ниците, така и за преподавателите. Така нарече-ната литоофсетова работилница се намираше наулица „Братя Миладинови“ (сега на това място еДържавният цирк), цинкографията — на улица„Искър“ 11, а група работилници — словослага-телска, линотипия, стереотипия, печатарска, дъл-бок печат и книговезка — бяха на ул. „Веслец“ 14.

От началото на 1958 година срокът на обуче-нието в техникума беше съкратен от пет на че-тири години. Приемаха се ученици със завършеноосмокласно образование. Приемният изпит бешепо български език и рисуване.

От 1 септември 1959 година към техникума сеоткри курс по фотография със срок на обучениедве години и четири месеца. Приемаха се ученицисъс завършено средно образование. При изработ-ването на учебния план и програма за фотогра-фията дейно участие взеха проф. Захари Захариев,Георги Йорданов — учител по цинкография, и за-вучът на техникума Йорданка Ямакова.

Името „Юлиус Фучик“ техникумът носи от1960 година, когато получи сградата на ул. „Зла-тишки проход“. 5. На тържеството по случай прие-мането на името „Юлиус Фучик“ присъствува дру-гарката Фучикова от Чехословакия. Скъп гост натържеството беше и другарят Тодор Живков.Оттогава датират традиционните приятелскивръзки между нашия техникум и Чехословашкиякултурен център в София. По покана на чехосло-вашките другари техникумът взе участие в орга-низираната в Прага изложба на картини от ученициполиграфисти от братските социалистическистрани, на която много от представените кар-тини от наши ученици бяха наградени.

След оттеглянето на директора Слави Госпо-динов в пенсия неговото място зае Йорданка Яма-кова, икономист по образование, работила катодългогодишен завуч на техникума. ДиректоркатаЯмакова има заслуга за обединяването на дветеучебни заведения — СПТУ и техникума — под едноръководство. Последователно като директори натехникума се сменят инж. Банко Алашки и инж.Елена Георгиева, които имат свой принос в усъвършенствуването на организацията на преподавателската и възпитателна дейност в това нашеучебно заведение. Пред новото ръководство натехникума в лицето на директорката инж. Елиса-вета Найденова и временно изпълняващия длъж-ността директор инж. Иван Леков стои отговор-ната задача да се построи час по-скоро новатасграда на техникума, която се намира в близостдо едновековния юбиляр — Държавната печатница„Георги Димитров“.

Равносметката от над половинвековното съществуване на средното полиграфическо образование в България е изцяло положителна. Около по-ловината от инженерите полиграфисти у нас сабивши възпитаници на Полиграфическия техникум.Много от тях впоследствие продължиха висшетоси образование в СССР и ГДР, за да се превърнатв основен кадрови потенциал на родната полигра-фия, изправена днес пред отговорните проблемина научно-техническия прогрес и изискванията зависока ефективност и качеството на полиграфи-ческото производство.

Като обръщаме поглед назад към изминалитегодини, с нескрита гордост можем да кажем: отредовете на средното полиграфическо образованиев България излязоха забележителни труженици —строители на социалистическа България. И начелона тази достойна редица стои името на другаряТодор Живков, получил първата си работническазакалка като ученик-печатар в графическото учи-лище. Споменаваме с уважение имената на инж.Васил Алексиев, инж. Елисавета Найденова, НедялкоАрабаджиев, инж. Йордан Касабов, Христо Пейчев,Цанко Тошев, Стефан Тифчев, Георги Попов, ХугоОскарев, Александър Тодоров, Александър Манов,Марин Василев, Никола Андреев, Йордан Йор

 
11.10.2011.
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Коментари
Таг :

От архива/историята

Сподели в: Share Tweet
Продължение

Още статии от същата категория

Добави коментар