Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

III-то издание на сп. полиграфия (1980 – 2009 г.)



 

Средище на българската  полиграфическа наука

30 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ПОЛИГРАФИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ

 

За ролята, която е отредена на науката и научното обслужване на производството за развитието на българската полиграфия сам по себе си красноречиво говори фактът, че Полиграфическият институт —средището на българската полиграфическа наука — е почти връстник на социалистическата ни полиграфия. Решението за неговото създаване е взето през 1950 година, когато с постановление на Министерския съвет се създаде Главната дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения. Със същото постановление се слагаше началото и на Полиграфическия институт, чиято задача беше да проучва и внедрява нови форми и методи на работа в производството, да разработва нови технологии, рецептури, стандарти, технически условия за полиграфическите предприятия, а те по онова време бяха над 40 в страната — държавни и ведомствени.

Практически Полиграфическият институт започна дейността си от 1951 година. На тогавашния директор на Държавната печатница „Георги Димитров“ Стефан Крантов, като единствен от директорите с висше полиграфическо образование беше поверена задачата да сложи основите на института, като подбере подходящи кадри из средите на печатарите. За комплектуване на екипа инж. Крантов привлече Илия Кралев — среден график с висше икономическо образование, Здравко Михайлов — среден график, специалист в областта на офсетовите процеси, Георги Върбанов — среден график, словослагател, а от 1952 г. на работа в института беше назначен и Александър Манов — също среден график, словослагател. Всички бяха с дългогодишен практически стаж предимно в Държавната печатница.

За да може с малобройния наличен състав да се обхване многостранната дейност, възложена на института, тя беше разпределена между сътрудниците с оглед на възможностите им. Така директорът Крантов отговаряше за цялостната дейност и представяше института пред други ведомства, началник-отделът Илия Кралев изработваше разходните норми за труд, материали и др. и отговаряше за внедряването на нови технологии, устройството на новите полиграфически предприятия и т. н. На Георги Върбанов беше възложено изработването на проекта за държавни стандарти, технически норми и др. Здравко Ми-хайлов се зае изцяло с технологическите подобрения, крайно необходими по това време на предприятията, като се ориентира към офсетова техника, химически процеси и др. (по това време предприятията не разполагаха с химически лаборатории и химици). На Ал. Манов беше възложено да организира рационализаторската дейност, която’току що беше регламентирана с издадения указ за изобретенията и рационализаторските предложения.

За работни помещения на института бяха заделени две стаички в сградата, където се помещаваше самата Главна дирекция, на ул. „Бачо Киро“ 7. Обзавеждането беше далеч под най-елементарните изисквания — имаше само две бюра и по един стол за всеки. Пособията, с които разполагаше институтът, бяха всичко на всичко една чертожна дъска, която служеше за работна маса, един ка-либромер и едни обикновени аналитични везни. Работеше се почти изцяло в полиграфическите предприятия — не само поради липсата на подходящи условия в института, а най-вече поради сериозната нужда, която имаха предприятията от помощта на института. При такава обстановка, повече от оскъдна, но за сметка на това при висок ентусиазъм у сътрудниците, започна дейността си Полиграфическият институт.

Условията се подобриха малко едва на втората година, когато институтът се премести на № 7 на същата улица. Там вече му бяха предоставени 4 помещения. Съставът му се увеличи с още двама млади специалисти — инж. Йозеф Щумбек u инж. Андрей Анев. Но поради предстоящото събаряне на сградата се наложи институтът да се премести отново — този път на ул. „Николай Ракитин“ 2, в бившия лазарет на казармата, на чийто терен беше построен вече Държавният полиграфически комбинат „Димитър Благоев“. Тук вече се създадоха нормални условия за работа. За всекиго имаше работно място. Две сравнително просторни стаи бяха определени за лаборатории. Инженер Анев доставяше и монтираше апарати, прибори, осигуряваше химикали. Съставът се попълни с инж. Величка Стоянова, която по трудолюбие и ентусиазъм не отстъпваше на мъжете. Създаде се и библиотека, която започнахме да попълваме със съветска техническа литература. Освен изданията, които се получаваха по абонамент, инж. Анев непрекъснато следеше за новоизлезли книги по ин тересуващата сътрудниците тематика и ги доставяше за библиотеката. Завърналият се по това време от Съветския съюз Игнат Ефремов също донесе известен брой книги и брошури по полиграфия.

В така създадената обстановка — сносни ра-ботни помещения, постоянно разрастваща се лаборатория и скромна библиотека, закипя интензивна работа. Особен ентусиазъм и творчески дух в работата си вложиха инженерите Анев и Стоянова. В лабораторията се правеха анализи на метал за линотипен и монотипен набор, стереотипни плочи, хартии, мукави, книговезки платна, мастила, лепила и др. Изработваха се химикали за подготвителните отделения за офсетов печат, препарати за почистване на високопечатни форми, за измиване на ръце и др.

Георги Върбанов организира Ведомствен комитет по стандартизация. Изработваха се и влизаха в сила за първи път редица български държавни стандарти.

С цел да се разрасне рационализаторската дейност в предприятията, се даваха контролни цифри за масовизиране на рационализаторското движение, за повишаване броя на подадените и внедрените предложения, както и за постигане на по-висок икономически ефект от внедрените предложения. На преизпълнилите контролните цифри рационализаторски бюра, технико-икономически съвети и рационализатори се изплащаха предвидените в конкурса награди. Всичко това стимулираше колективите и резултатите бяха винаги налице.

Наред с посочената, макар и най-бегло, дейност на института трябва да отбележим и това, че сътрудниците му участвуваха най-активно в живота на Научно-техническия съюз. В института се изгради научно-техническо дружество, което работеше доста добре. Инж. Крантов беше избран за председател на секция „Полиграфия“ към град-ското’ ръководство на съюза; той ръководи сек-цията до напускането си на института и беше заменен от Илия Кралев. За секретар на секцията беше избран Ал. Манов. Дейността на секцията се изразяваше 6 провеждането на научно-технически конференции, симпозиуми, лекции и др. Ще бъде интересно да се отбележи и това как Полиграфическият институт, чрез секция „Полиграфия“, работеше за пропагандиране и усвояване на съветския опит в областта на полиграфията. От месец декември 1952 г. до месец април 1953 г. в Съвет-ския съюз бяха изпратени да повишат своята квалификация и да се подготвят за поемане ръководството на новооткрития Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“ гру-па млади български специалисти. След завръща-нето на групата секция „Полиграфия“ устрои в салона на НТС на ул. „Раковски“ 108 среща, на която присъствуваха голям брой печатарски работници. Срещата беше много интересна за всички. По предложение на секцията събранието прие план, който предвиждаше всеки от завърналите се специалис-ти да изнесе лекция по специалността, която е изучавал в Съветския съюз, пред наши слушатели от същата специалност. Лекциите се изнесоха според приетия план и при добро посещение и ак-тивност от страна на слушателите.

Дело на Полиграфическия институт съвместно с ЦКПС на работниците от полиграфията и културните институти беше създаването на двегодишен работнически университет с ректор Илия Кралев — директор на института, и секретар Александър Манов. Работническият университет имаше за задача да запознае полиграфическите работници с новата, предимно съветска, техника и технология. Интересът беше голям и лекциите се посещаваха масово от работниците. На завършилите двегодишния курс бяха дадени специални дипломи.

В сградата на ул. „Н. Ракитин“ 2 бяха организирани специални химическа и опитно-изпитател-на лаборатория. На първо време за анализи и изследвания на някои материали химиците от института ползуваха апаратурата на заводската лаборатория на ПК „Димитър Благоев“. След обзавеждането на собствени лаборатории на Полиграфическия институт анализите и изпитанията се провеждаха в тях.

През периода 1954—1964 г. броят на работещите в института бе средно 10—12 души, по специалност химици, техник-графици и икономисти. Трябва да се подчертае, че това бяха едни от най-добрите специалисти в системата на полиграфическата промишленост по онова време.

За по-доброто организиране на дейността в института бяха създадени две групи: „Технологическа“, която работеше по проблемите на технологичните процеси, организацията на производството и разработката на научно-техническа документация за полиграфическата промишленост, и група „Изследвания, разработка и внедряване на полиграфически материали“, която се занимаваше с анализи и изпитания на някои материали за полиграфическото производство, разработване на рецептури за копирни слоеве, технологии за тяхната употреба при изработване на печатни форми за офсетов печат.

Освен пряката си служебна дейност, много от работещите в Полиграфическия институт по това време участвуваха с доклади и лекции в различни обществени прояви — конференции, семинари, курсове и др. Някои от тях работеха като хонорувани преподаватели по специални предмети в Средното училище по полиграфия, а други бяха автори или членове на авторски колективи на издадени учебници по специалните предмети на Средното училище по полиграфия и по-късно на Техникума по полиграфия и фотография.

От началото на 1965 година Полиграфическият институт премина като секция „Полиграфия“ към Научноизследователския институт по кинематография и радио (НИИКРА) към Комитета за изкуство и култура.

Колективът на секцията нарасна на 22 души и подобри съществено своя качествен състав. На трима души беше дадено звание „научен сътрудник“. До края на 1970 г. в колектива на секция „Полиграфия“ имаше четирима научни работници — един старши научен сътрудник и трима научни сътрудници, от които един с научна степен „кандидат на химическите науки“.

Поради разрушаване на сградата, където се беше настанил Полиграфическият институт от 1954 г., на секция „Полиграфия“ през 1970 г. бяха предоставени нови специално изградени помещения за лаборатории в новопостроената административна сграда на ДПК „Димитър Благоев“. Ще споменем само някои от по-важните задачи, които се разработваха в секцията по това време: технологични инструкции за наборните, стереотипните, цинкографските и букволеярските процеси, технологични инструкции“ за високопечатните процеси, за офсетов печат и за брошуро-подвързвачните процеси, инструкция за изработване на полиуретанови мастилени валци, изследвания на копирно-техническите свойства на светлочувствителните копирни слоеве и др.

В секцията беше сформирана отделна група със задача да разработва технологични проекти за строеж на нови полиграфически предприятия и за реорганизация на действуващи предприятия в нашата страна. Тази група разработи технологични проекти за строеж на нови полиграфически предприятия в градовете Русе, Пловдив и Шумен, както и технологичен проект за реорганизация на печатницата в гр. В. Търново.

На 1 април 1971 година беше създаден Научноизследователският институт по полиграфия и книгоиздаване. Като основа за неговото формиране послужиха двете секции „Полиграфия“ и „фотография“ от НИИКРА u групата за социологически изследвания от ДИ „Народна просвета“.

Със създаването на Комитета за печата през 1972 г. възникнаха за решаване много нови проблеми от научен характер, свързани и с другите дейности в системата на Комитета за печата, като книгоиздаване, книгоразпространение, периодичен печат. За научното обезпечаване на системата се създаде Научен център към Комитета за печата.

В Научния център бяха създадени нови секции: „Книгоиздаване“, „Пропаганда и разпространение на книгата и печата“, „Организация, икономика и управление“, „Социологически и социалнопсихологически изследвания” и отдел „Проектиране и реконструкция”. Те имаха за основна задача да извършват изследвания, да дават прогнози и концепции за развитието на съответните дейности в системата на Комитета за печата.

Качественият състав на Научния център претърпя сериозни положителни изменения: един старши научен сътрудник, един доцент и единадесет научни сътрудници. От тях двама бяха с научни степени — един кандидат на химическите науки и един кандидат на историческите науки.

Проблемът за осигуряването на подходящи работни помещения за нарасналия колектив на Научния център беше решен през 1973 г. с настаняването му в новите сгради на ДП „Георги Димитров” и РЗ „23 декември”. В част от сутеренния етаж на ДП „Георги Димитров” се настаниха специализираните лаборатории, а в сградата на РЗ „23 декември” започнаха работа новосъздадените секции, отделът за научно-техническа информация и библиотеката на центъра.

За изследвания и експериментални нужди се създаде опитна печатна база.

Въз основа на генералната схема за специализация, концентрация и управление на Комитета за печата Научният център от 1. VII. 1977 г. стана в административно-стопанско отношение звено на ПК „Георги Димитров”. По такъв начин той се превърна в база за разработка и внедряване на научно-техническия прогрес в полиграфическата промишленост, формираха се две секции: „Полиграфия” и „Проектиране и реконструкции” и отдел „Научно-техническа информация” с библиотеката на центъра.

В сегашният си вид Научният център по полиграфия съществува от началото на 1979 година, когато бе обособен като отделна юридическа личност на стопанска сметка към Комитета за печата. Като оптимална се прие следната структура с две секции: „Оптимизация на технологическите процеси и внедряване на нови технологии” и „Разработване и внедряване на полиграфически материали”, и отдел „Технологично проектиране”. Продължи да функционира и отделът „Научно-техническа и патентна информация” с библиотека.

Задачите, които решава днес Научният център по полиграфия, могат да се групират в следните основни проблеми:

— Създаване на нормативна база с отраслово и държавно значение (стандарти, методики, технологични инструкции, норми за разход на материали и др.).

— Прогнозиране бъдещето развитие на отрасъла и на тази основа определяне на научно-техническата политика в областта на полиграфическото производство.

— Оптимизация на полиграфическите изделия и на технологиите за тяхното изработване.

— Усъвършенствуване на социалистическата организация на труда в полиграфическите предприятия.

— Разработване и внедряване на нови и усъ-вършенствувани полиграфически материали (офсетови предварително очувствени пластини, печатарски мастила, лепила и др.).

— Технологично проектиране при строителство на нови предприятия и при реконструкция и модернизация на съществуващи предприятия.

По посочените основни проблеми се осъществява многостранно научно-техническо сътрудничество в рамките на Постоянната работна група по полиграфическа промишленост към СИВ и двустранно сътрудничество със сродни институти от социалистически страни — Всесъюзния научноизследователски институт по комплексните проблеми на полиграфията — СССР, Института по графична техника — ГДР, и Центъра за научно-техническо развитие на полиграфическата промишленост — ПНР.

За тази мащабна и отговорна дейност на Научния център по полиграфия е необходимо постоянно да се издига и усъвършенствува научното ниво на неговия кадрови състав, да се разширява и осъвременява материално-техническата му база с оглед възходящото му развитие като основно научноизследователско звено в системата на българската полиграфия.

 
11.10.2011.
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Коментари
Таг :

От архива/историята

Сподели в: Share Tweet
Продължение

Още статии от същата категория

Добави коментар