PolyGrafia

След войната производството във фабриката за плоско­печатни машини е възстановено, но в много скром­ни рамки — предимно за изработване на резервни час­ти и ремонт на повредени през войната „тигели“ и „цилиндри“. През 1947 г. е възстановено производство­то на тигелния автомат, а през 1949 — на Heidelberger Zylinderautomat. През този период ръководството на фа­бриката преодолява големи трудности поради липса на суровини и горива за транспорта. Щернберг използва до­брите си контакти с Швейцария, за да съживи междуна­родния бизнес на предприятието — първоначално на неу­трална територия. Той получава специално разрешение и през 1947 г. се среща там с представители на Франция, Холандия, Белгия и Скандинавските страни. Те обещават да използват активно търсенето на печатарски машини на пазара и да осигурят поръчки за фабриката. Предста­вителите се съгласяват спонтанно с предложението от страна на Щернберг „машини срещу плащане в натура“ и започват да доставят дрехи и хранителни стоки — мас­ло, маргарин, какао, шоколад, кафе, риба и свинска мас за персонала. Както навсякъде в Германия и хората във фа­бриката страдат от недоимъка, особено през гладната 1947 г. Ръководството взема земя и градини под аренда, за да се снабдява столът на фабриката с картофи, зелен­чуци и плодове, а за транспорта им Щернберг нарежда преоборудването на едно от демонстрационните пре­возни средства за работа с газгенератор поради липса­та на бензин. Скоро работните места във фабриката стават едни от най-желаните в Хайделберг. Като консул­тант по въпросите на износната търговия към амери­канското вносно-износно дружество Щернберг успява да издейства бонуси за германски експортни фирми: бонус А позволявал директен внос на суровини, готови продукти и машини; бонус Б осигурявал на персонала им хранител­ни стоки, текстил, вълна и други жизненоважни артикули, които хората получавали веднъж месечно срещу натру­пани от извънреден труд точки.

Повратна точка в икономиката на ФРГ е валутна­та реформа през 1948 г. За работниците във фабриката тя дава възможност за ползване на безлихвени заеми от предприятието, чието погасяване било на вноски от по 50 германски марки месечно.

През 1949 г. за фабриката за плоскопечатни машини започва „икономическото чудо“ — фазата на непрекъсна­то увеличаващ се оборот и печалба, която продължава до края на 60-те години. Промените след въвеждането на валутната реформа са допълнителен фактор за при­повдигнатото настроение на празника по повод 100-го­дишнината на фирмата през 1950 г. И предприятието в Гайслинген, бившето MAG, също отбелязва 100-годишни­ната от създаването си. Поканени са повече от 200 гос­ти — политици от висок ранг, представителите в раз­личните страни, клиенти, като, естествено, присъства и целият личен състав от 750 души. Официално е обяве­но създаването на пенсионен фонд на предприятието за служителите му, всеки от тях получава по една заплата по повод юбилея.

По това време започва производството на подобрен модел на тигелния автомат със скорост на печат 5 000 листа/час, който получава името Original Heidelberg, за да се отличава от непозволени копия на машината. По­ловин година по-късно тигелът е представен на първото изложение Drupa през 1951 г.

Тук е мястото да кажем няколко думи и за най-голя­мото и важно изложение за цялата производствена ве­рига на печатната информация в света — Международ­ното изложение за печат и хартия под абревиатурата Drupa — просто защото е свързано по определен начин с Heidelberg. През 1951 г. се провежда първото специали­зирано изложение за печат в Германия след 1938 г., което замества провежданата в Лайпциг Bugra — Изложение на високопечатния занаят и графика.

Един от главните инициатори за създаването на Drupa е Хуберт Щернберг, който е и президент на пана­ирния комитет от 1951 до 1972 г., а след това — почетен президент. Още за първото изложение Щернберг органи­зира впечатляваща рекламна кампания, която довежда на изложението повече от 300 000 посетители. Не по-мало­важна роля има и поставената от него задача на всички представители на фирмата да поканят, по-скоро „да до­ведат“, определен брой посетители. Щернберг успява да убеди управата на град Дюселдорф и Панаирното друже­ство да предостави подходящи халета за изложението. И пак благодарение на неговите усилия в началото на 70-те години в Дюселдорф се изгражда съвременното пана­ирно градче, където в днешни дни с четиригодишен ци­къл се провежда Drupa.

В началото на 50-те години поръчките за фабриката се увеличават толкова, че въпреки предприетите рекон­струкции и разширения през 1951 и 1954 г. става ясно, че наличните сгради вече не са достатъчни. Освен това по­ради реконструкции в самия град Хайделберг фабриката загубва директната си железопътна връзка и с нея — ло­гистичните си предимства. След много бюрократични пречки за строителство в града, търсене и проучвания ръководството избира терен в съседното градче Визлох и в началото на 1956 г. Щернберг купува 38 хектара „зе­лена поляна“, което се оказва далновидно решение — без резервните площи не би било възможно разрастването на предприятието през следващите десетилетия. Про­ектът е на самия Щернберг, който след многобройни пъ­тувания в САЩ се запознава подробно със съвременното промишлено строителство, предвиждащо възможности за приспособяване към променящи се производствени методи, към нови машини и изисквания на клиентите.

След година и половина трудно строителство, през юли 1957 г. е открит новият завод със съответната ин­фраструктура, две производствени халета, в едно от които ще се произвежда новият „малък“ OHZ (Original Heidelberg Zylinder), двуетажна административна сграда, стол за 1 000 души, паркинг, гаражи и собствена гара. В град Хайделберг остава администрацията, отделите за изследователска и развойна дейност, складът за резерв­ни части и временно — производството на „цилиндъра“ (OHZ) с формат 54 х 72 cm и отчасти на „тигела“.

Откриването на завода във Визлох-Валдорф става на два пъти — веднъж е отбелязано на 5 юли с подобава­що тържество с 4 000 гости — политици, участващите строителни фирми, всички сътрудници със семейните им партньори, колегите от град Хайделберг и Гайслин­ген, както и пенсионирани служители и работници. От 13 до 15 юли заводът е открит с международно съвещание с около 300 представители на фирмата от цял свят. Там Щернберг представя новия малък автомат с плоскопе­чатна форма и печатен цилиндър OHZ (Original Heidelberg Zylinder) KS (Кleine Schnellpresse) с формат 38 x 52 cm и скорост на печат от 5 000 листа/час — след осем години разработка, включително две години тестове при клиен­ти. Тогава производствената програма на Heidelberg се състои от 4 високопечатни машини в най-разпростране­ните формати А3 и А2.

През годините заводът се разраства — като площ и персонал. През 1972 г. се простира на 1 млн. m², а персона­лът наброява 4 000 души. През 1998 г. в завода работят 5 700 души.

В края на 60-те години производството на частите става на машини с цифрово управление, разработени от фирмата съвместно с Техническото висше учебно заве­дение в Аахен. Това рязко променя производствените опе­рации в най-големия и модерен завод за печатарски маши­ни в света. Производството в поточни линии на всички машини е заменено от „елементни фамилии“ (множество елементи с подобна крайна форма на конструкцията), за да се изработват възможно най-голям брой части на ин­струменталните машини с цифрово управление. Особено голям принос за това имали специалистите от отдела за нови разработки — с прилаганата от конструкторите на Heidelberg система от повтарящи се елементи, при коя­то се използвали еднакви машинни части във възможно най-много типове машини. Това било отлична предпостав­ка за рентабилно производство на базата на нови методи.

В средата на миналия век печатниците по света се стремят към рентабилно производство на печатни из­делия, като същевременно се забелязва трайна тенден­ция към цветните продукти. Все още доминира високи­ят печат. От Heidelberg отговарят на увеличаващото се търсене на двуцветни машини с рентабилните двуц­ветни високопечатни машини OHZ с формат 38 х 52 cm и 54 х 72 cm, представени на Drupa през 1958 г. Те са раз­работени на базата на конструкцията на утвърдилия се едноцветен автомат с печатен цилиндър. Добавена е втора печатна секция във вид на ротационен печатен агрегат с ефективен мастилен апарат, а „всичко оста­нало“ е както в едноцветната машина. Още преди серий­ното производство Щернберг създава специално звено за изследвания в областта на клишетата, което освен с развитието на репродукционната техника се занима­ва и със създаването на качествени ротационни високо­печатни форми. Още преди старта на производството на офсетови печатарски машини в това звено се проуч­ват и различни печатни пластини — важна предпостав­ка за успеха на първите офсетови печатарски машини на Heidelberg.

Последните високопечатни машини са представени на Drupa 1962 г. — „малката“ двуцветна ротационната ли­стова машина KRZ с формат 40 х 57 cm и RZ с формат 66 х 97 cm (тук „Z“ е обозначение на двуцветна машина). За­едно със следващите разработки на KRZ и RZ и други мо­дели на базата на OHZ с формат 64 х 90 cm листовите високопечатни ротационни модели достигат 12 на брой. Производството им продължава до 1975 г., но средното месечно производство е само четири машини.

Има нещо символично във факта, че на Drupa 1962 г. са представени последните високопечатни и първата едно­цветна офсетова машина на Heidelberg — сякаш „щафет­но“ се преминава от едната към другата технология. KOR (Kleine Offset Rotation — малка офсетова ротационна ма­шина) с формат 40 х 57 cm e приета от клиентите с въ­одушeвление и още по врeма на панаира са продадени 1 000 броя. През следващите 24 години 38 000 машини от клас К напускат завода във Визлох. Конкурентите — някои от кои­то с многогодишен опит в областта на офсетовите маши­ни — приемат със „снизходителна усмивка“ новия продукт.

Сравнително късното навлизане на фирмата на този пазар се дължи на Щернберг, който е скептичен към раз­работването на офсетови машини. Той обаче не се поко­ лебава открито да промени мнението си и само половин година преди Drupa 1962 г. възлага на конструкторите разработката на офсетовата KOR на базата на високо­печатната KRZ. Големият успех на офсетовата машина се дължи на факта, че подавачът, извеждането, управле­нието и обслужващите елементи са като на автоматич­ния „цилиндър“ и преминаването от едната към другата технология било сравнително лесно за оператора на ма­шината. Тук отново е в действие концепцията за рента­билно производство на машините, към която заводът се придържа от години — еднакви до голяма степен га­барити, конструктивни групи, обслужване за отделните модели. KOR се предлага на много изгодна цена, защото повече от 2/3 от елементите ù са заимствани от серий­ната високопечатна машина.

На изложение в Париж през 1965 г. е представена по-голямата листова офсетова машина Rotaspeed (71 х 102 cm), която отново е на базата на двуцветната високопе­чатна ротационна машина RZ. Тук вече става дума за се­рия от едноцветна до петцветни машини, произвежда­ни до 1976 г.

В хода на преминаването към производство на офсе­тови печатарски машини се осъществява мащабно пре­структуриране, което през 1967 г. се документира и с промяна на името — от Schnellpressenfabrik AG Heidelberg става Heidelberger Druckmaschinen AG.

На Drupa 1972 г. е стартът на малкоформатните офсетови машини (А4 и А3), с които Heidelberg завладя­ва нов пазарен сегмент. Heidelberg GTO с производител­ност 8 000 листа/час позволява висококачествен печат, какъвто дотогава не съществува, и дава това име на цял клас формати. Машината е със стабилна конструк­ция, с ефективен мастилен апарат и овлажняващо ус­тройство, с лесно и комфортно обслужване, с различни агрегати за номерация и перфорация, и то на цената на традиционните малкоформатни машини. Още по време на панаира са продадени 1 500 машини, в края на 70-те го­дини серията има едно-, дву- и четирицветни машини с възможности за печат на лице и гръб. Тази серия се пред­лага и днес. До края на 1999 г. са били произведени 95 000 печатни секции за GTO — може да се каже, че това е най-успешната серия висококачествени офсетови печатар­ски машини досега.

В края на 1972 г., на 76-годишна възраст, Щернберг на­пуска ръководството на Heidelberger Druckmaschinen AG и става почетен член на Надзорния съвет.

На специализираното изложение Print в Чикаго през 1974 г. започва ерата на Speedmaster с представения прототип на четирицветна машина с формат 52 х 72 cm. През 1975 г. е „премиерата“ на двуцветната маши­на Speedmaster 102 ZP (с формат 71 х 102 cm) с обръща­телно устройство за печат на лице и гръб и скорост от 11 000 листа/час. През 1977 г. точно за Speedmaster се разработва и внедрява иновативната система за елек­тронен контрол и управление СРС (Computer Print Control). По това време фирмата вече е международен лидер в областта на офсета както по отношение на доставки, така и според оборота.

На Drupa 1982 г. Heidelberg представя собствената си разработка на ролна 8-странична машина WEB 8 и на­влиза на пазара на ролните офсетови машини.

През 1985 г. последният „тигел“ напуска завода във Визлох-Валдорф. В Heidelberg са произведени общо 165 000 машини от този вид, които и до днес работят в много печатници по света и се използват най-вече за биговане, щанцоване и преговане.

През 1986 г. на пазара е пусната Speedmaster CD 102 за печат на опаковки.

На Drupa 2004 г. се поставя началото на серия печа­тарски машини за високоиндустриализиран офсетов печат — Speedmaster XL 105 със скорост 18 000 листа/час, която определя нови стандарти за производител­ност, качество и рентабилност. Следват моделите Speedmaster XL 145 и XL 162 за суперголям формат.

Колкото повече се доближаваме до днешното време, толкова по-наситен става списъкът от нововъведения по машините и прилаганите иновационни технологии, а и броят типове, модели и варианти е огромен. Това в по-голяма или по-малка степен е известно.

С инвестиции от милиони марки, а по-късно — евро, концернът продължава да се развива, да навлиза в нови области на пазара, да разкрива нови производствени мощности в различни градове на Германия и по света. С течение на годините и придобиването на големи светов­ни фирми като Harris Graphics Corp., САЩ (1988 г.), Marinoni S.A. (Франция), Stork Contiweb B.V. (Холандия), Sheridan Systems (Великобритания и САЩ), мажоритарния дял от Linotype-Hell (Германия) и др., както и с основаването на дъщерни фирми за различните направления, концернът Heidelberger Druckmaschinen AG става световен лидер в предлагането на решения за всички области на печатар­ската и медийна индустрия — от предпечата през същин­ския печат до довършителната обработка.

Статията е подготвена от
Станислава Петрова по материали от книгата „150 Jahre
Heidelberger Druckmaschinen Aktiengesellschaft“