Twitter
Facebook
RSS
Уважаеми читатели, на 12 февруари тази година се навършиха 100 години от рождението на Марин Василев – човекът, който създаде сп. Полиграфия и го предаде на следващите поколения, за да достигне и до наши дни, носейки в себе си традициите на миналото. Днес неговият син, Васил Василев, достоен и ревностен продължител на тази кауза, публикува спомените на своя баща в книга, наречена „Марин Василев – 1907 – 1983 – 2007”.
Още в първите пет години от своето съществуване сп. Полиграфия се превръща в интелектуален център на българската полиграфическа гилдия. Марин Василев е първият главен редактор на изданието. Той е и един от младите строители на социалистическата печатарска индустрия в България след тоталната разруха от Втората световна война.
Публикуваме без съкращения уводните думи към книгата от нейния автор, бившия главен редактор на това списание, с уверението, че можете да откриете много интересни факти от историята на Държавната печатница, под чийто покрив някога са работили 1600 души. Хора, дати и събития от времето на прохождащата българска полиграфия, вплетени в живота на Марин Василев. Преразказани от Васил Василев.
Една стогодишнина, сама по себе си, би трябвало да е достатъчен повод за оценка на човека както в личностен, така и в обществен план. Още повече, когато в живота на конкретната личност са играли роля събития с решаващо значение за няколко поколения напред — Втората световна война и нейните геополитически последствия, както и началото на социалистическата система в България, когато по силата на съдбата на тази личност се е паднала тежестта за промяна същностното устройство на печатарството. Ролята на личността — възвеличавана и пренебрегвана, оспорвана и признавана…
Тези няколко страници имат претенцията да ни накарат да си спомним за един от тези строители на социалистическата печатарска индустрия на България на прехода към ново стопанско устройство в средата на миналия век — изваждане от разрухата на войната и полагане основите на плановото социалистическо управление на държавните печатници. И не само това — за общественика Марин Василев, чието име може да се срещне в аналите на множество събития от това време, повлияли съществено върху съдбата на стотици и хиляди български граждани.След оттеглянето си от активна професионална дейност през 60–те години на миналия век Марин Василев пише своите спомени под заглавието Петдесет години в служба на полиграфията. Прекалената му скромност, независимо от позицията, от която се пенсионира, явно не му е позволила да настоява за тяхното цялостно публикуване. „Предвоенната” част от тях, посветени на учението и работата в Държавната печатница, са поместени в сп. полиграфия №№ 1 и 2 от 1980 г. Времето след Втората световна война и най–вече организирането на социалистическата полиграфическа промишленост след национализацията на 23-ти декември 1947 г. не са намерили досега обществена публичност. Самият автор, по силата на вродената си деликатност и автоцензура, се спира по–обстойно на производствено–организационното развитие на отрасъла през тези две десетилетия, без да хвърля повече светлина върху обществено–политическата атмосфера, в която се е развивала триединната система „издаване–печат–разпространение”. По–късно през 1983 г. идва смъртта му и промяната през 1989 г. — събития, отложили или даже изместили от дневния ред на обществото издаването на спомените му.
Сега, по повод 100–годишнината от рождението му, когато промяната в стопанското устройство на професионалната дейност в общи линии е привършено, може би е дошло време да се напомни, че всяко нещо има своята история и че условията за успешен градеж на новото се коренят в познаването на миналото. Че не от нас, сегашните активни участници на обществената сцена, „започва историята”, че преди нас и други, цели поколения, са строили и развивали българското печатарство и са го правили с достойнство, нерядко, за съжаление, отсъстващо от днешния ни ден.
Марин Василев и неговите съратници — тогавашните строители на социалистическа България, са участвали в редица важни събития от няколкото следвоенни десетилетия и съвременниците ни заслужава да знаят повече за този период от развитието на българското печатарство. Искаме или не, трябва да признаем, че това е основата, на която днес градят и творят участниците в печатарската гилдия. В повечето случаи не без успех. Изложението в по–голямата си част стриктно се придържа към написаното от Марин Василев, към фактите и оценките му, но е допълнено със спомени и виждания и на други личности, работили заедно с него и познаващи го. Днес, след близо четвърт век от неговата кончина, дистанцията на времето би трябвало да позволява да се направи опит за обективна преценка на този надникнал в бъдещето печатар. Ако въпреки усилията за пределна обективност някъде се прокрадва следа от емоционално тълкуване на едно или друго събитие или личност, то моля за разбиране — личностната връзка в случая е твърде пряка, включително и в професионално отношение.
