PolyGrafia

През октомври т.г. „Полиграфснаб“ участва в Седмата международна пазарна конференция (7-th Market Confer­ence), организирана от словенския производител Vipap Videm Krsko.
Основните акценти на конференцията бяха следните:

• Отчет и анализ на продажбите по видове продукти и пазари (страни и крайни потребители), анализ и прог­ноза за 2012 г. – лектор Борис Макур, мениджър „Про­дажби“ на Vipap;
• Аспекти на развитието – нови продукти през 2011/2012 г. Прогнози за развитието на нови продукти през 2014/2020/2030 г. – лектор Даниел Остир, ди­ректор „Технологии и развитие“;
• Прогнозен капацитет на производството през 2012 г. по видове хартии и грамажи;
• Отчет по продукти и пазари. Отчет на изпълнение­то на плана за 2011 г., прогноза за 2012 г. Варианти за производство на хартиените машини – по видове продукти, по грамажи и т.н. – лектор Йозе Церле, ди­ректор „Продажби и маркетинг“.

За участие в конференцията бяха поканени предста­вители на фирмите, които представляват Vipap Videm Krsko в различни страни. От българска страна в нея участва г-н Цанко Комаров, председател на борда на ди­ректорите на „Полиграфснаб“, който изнесе лекция на тема „Българският пазар на вестникарска хартия“.

В доклада се прави обзор на българския пазар на вест­никарска хартия и се дават интересни статистически данни за поглъщаемостта на пазара, възможностите му и мястото на „Полиграфснаб“ като представител на сло­венския производител Vipap.

Предлагаме ви акценти от този интересен доклад.

Българският пазар на вестникарска хартия
Цанко Комаров

България не е голяма страна, но във всеки град има пе­чатница и/или рекламна агенция. С влизането ни в Евро­пейския съюз се увеличиха изискванията към хартиите и картоните, а това от своя страна даде тласък на мест­ните компании да инвестират в нови машини, печатни технологии и съоръжения.

Just On Time-доставките на хартия и картон, които изискват складова наличност, са трудно осъществими поради недостиг на свежи пари и липса на кредитиране от местните банки в периода на криза. България и Румъ­ния са с най-нисък БВП на глава от населението сред ос­таналите страни – членки на ЕС. Страната е с годишна консумация на хартия и картон на глава от населението 35,03 кг. Тази цифра е относително малка, като се има предвид, че потреблението в света е 54 кг, а в Европей­ския съюз – 165 кг на човек годишно.

Общото потребление на вестникарска хартия на бъл­гарския пазар е 35 000 тона годишно. Независимо от кри­зата търсенето като цяло не се е променило много през последните години поради следните пет причини:

1. Тенденцията към намаляване на тиражите на тради­ционните всекидневници се съпътства от тенденци­ята за бързо нарастване на броя, тиражите и обема на така наречените „жълти вестници“.

2. Новите дневни „жълти“ марки като „България днес“ и „Всеки ден“ вече са в обръщение, при това с тира­жи над 150 000 екземпляра. Те бързо заеха мястото на традиционните сериозни ежедневни марки като „Труд“ и „24 часа“, които значително намаляват свои­те тиражи (от 200 000 копия в миналото до 60 000–70 000). Най-големият сериозен таблоид остана всекид­невникът „Телеграф“ с тираж повече от 130 000.

3. Новите „жълти“ вестници разбиха господството дори на списания като „Блясък“, „Hello“ и „Паралели“ по­ради значителната разлика в цената, както и в броя и големината на страниците.

4. В последната година търсенето на 48,8- и 52-грамо­ва стандартна и усъвършенствана вестникарска хартия заменя частично традиционните обеми на SC- и LWC-хартии като рекламни материали за ролен heatset офсетов печат.

5. Бъдещето на вестниците. Продажбите на вест­ници по целия свят спадат бавно и от намалява­нето на рекламите, което е с около 18%. Така на­пример най-популярният вестник в САЩ – USA Today, загуби 13,6% от тиража си миналата годи­на. Рекламата в български вестници значител­но обедня през последните две години и издатели­те страдат силно от липсата на свежи приходи.

Въпреки че телевизията и интернет съобщават на потребителите новини много по-бързо от вестници­те, които трябва да бъдат физически произведени и разпространени, вестниците винаги ще съществу­ват в една или друга форма. Тенденцията сега е вест­ниците да бъдат по-визуални. Снимките и илюстра­циите се използват много по-широко като част от новините. Илюстрациите стават все повече и по-ва­жни за печатните медии. Вестникарските формати продължават да намаляват и именно затова табло­идният формат е толкова популярен. Статиите във вестниците стават все по-дълги, тъй като читате­лите търсят обща информация, анализ и задълбоче­ни заключения, те вече знаят новините от интернет или телевизията.

Вестникарската хартия и съоръжения в България са сегментирани в 3 нива:

1. Големи печатници (Coldest-машини със скорост от над 35 000 копия на час):

• ИПК „Родина“ – 10 секции (4+2 цвята) с 3 сгъвачни апарата. Консумация: 10 000 тона/годишно;
• VGB – 5 секции (4+4 цвята) с 3 сгъвачни апарата. Кон­сумация: 15 000 тона/годишно;
• „Капитал“ (вече „Алианс Принт“) — 2 секции с 2 сгъвач­ни апарата. Консумация: 3 500 тона/годишно.

Тези три големи печатници „сложиха ръка“ над соб­ствеността на големите български издателски групи и практически контролират медийния пазар в страната и ще се намесят сериозно и в политическия живот. Банки и финансови групи, както и големи частни инвестицион­ни компании участват в управителните съвети на тези печатници чрез свои представители.

2. Средноголеми печатници (Coldset-машини със ско­рост от 10 000 – 30 000 копия на час):

• „Нюзпринт“ ООД – 6 ролни американски и немски ма­шини;
• „Спектър Дружба“ – 1 coldset ролна машина, закупе­на от Словения;
• „Мултипринт“ ООД – 3 малки coldset ролни машини.
3. Малки печатници (Coldset-машини със скорост от 10 000 копия на час):
• „Марица“ – гр. Пловдив;
• „Варна Прес“;
• „Полиграф“ – Разград;
• „Информа Принт“ – гр. Бургас.

През последните няколко години протича преструкту­риране и промяна на собствеността на печатниците:

1. WAZ Mediagroup – бивш собственик на VGB, продаде местната компания на BG Invest Ltd., Австрия – ком­пания с преобладаващ български капитал.

2. ИПК „Родина“ от 7 собственици в миналото сега е „в ръцете“ само на един и това е BNMG (Българска Вестникарска Медийна Група), която изкупи процен­тите от останалите собственици.

3. В компанията NEWSPRINT Ltd. се обединиха 3 печат­ни мощности/съоръжения, като по този начин се пре­върнаха в силна печатница с 6 уеб coldest машини и сега печатат повече от 100 различни марки вестни­ци от всички региони на страната.

Разпространението на вестници и списания на едро и дребно също е преструктурирано и попада във владение на двете най-големи печатни и издателски групи.

Основните обеми на вестникарска хартия на българ­ския пазар се разпределят между следните европейски производители на хартия:

Поради затварянето на някои европейски произво­дители и поточни линии за хартия и високите пазарни цени на спотовите пазари в близкоизточните и далекоиз­точните страни, а също в Африка и Южна Америка, как­то и увеличеното търсене на вестникарска хартия през последните две години, европейските производители са принудени да намалят месечните си квоти към евро­пейския пазар. Като следствие от това се очаква през 2012 г. руските производители на вестникарска хартия да играят значителна роля и може да разширят обема на продажбите си на българския и европейски пазар с око­ло 20%.
Основанията за подобно предположение се базират на следното:

1. ОАО „Волга“ са ремонтирали още през август-сеп­тември 2011 г. една от своите машини PM 6, което предполага увеличаване на капацитета. По този на­чин част от количествата от PM 5 ще бъдат осво­бодени и ще бъдат ориентирани за износ, а PM 7 ще остане да обслужва вътрешния пазар. През последни­те няколко години PM 7 вероятно е била малко прето­варена.

2. Solikamskii Bumprom обновиха РМ 1 и PM 2 преди две години, но инвестицията не е отговорила на техни­те очаквания. Въпреки това през последните няколко месеца благодарение на усилената работа целта е по­стигната и Solikamskii Bumprom успя да увеличи капа­цитета си с още 80 000 тона.

3. Несигурността на американската валута и нестабил­ността на европейските пазари ще засили тенденци­ята за прехвърляне на част от количествата руска хартия към Западна Европа.

4. Прогнозите могат да бъдат коригирани от колебани­ята на цените на отпадъчна хартия през 2012 година, макар промените в ценовите равнища на рециклира­ните вестникарски хартии да не следват темпото на намаление на цените на отпадъчна вестникарска хартия.
През последните две години се наблюдава огромен спад в потреблението на промазана хартия – от 25 000 тона през тази година търсенето е спаднало до 12 000 тона. Поради факта, че най-големите печатници прите­жават по две ролни heatset машини, инсталираните мощ­ности вече значително надвишават търсенето.

Основните доставчици на пазара като Sappi, MReal и Burgo значително са намалили своите доставки.

Много печатници се опитват да заменят част от количествата промазани хартии със стандартна вест­никарска хартия с по-висока белота, подходяща за ро­лен heatset печат, или с подобрена вестникарска хартия, Semi LWC и др.

Поради многото инсталирани мощности в този сег­мент на печат през следващите две години се очаква значително преструктуриране, като някои от печатни­ците ще се обединят или ще бъдат закрити.

Като един от лидерите в търговията с хартия на българския пазар през 2011 година „Полиграфснаб“ АД, Со­фия реализира следните пазарни позиции:

1. Вестникарска хартия – 42 000 тона, от които на бъл­гарския пазар 27 000 тона и 15 000 тона на съседни­те пазари;

2. Относителен дял от българския пазар на вестникар­ска хартия – 71,43%;

3. Общо количество доставки на промазани хартии – 1500 тона;

4. Относителен дял от българския пазар на промазани хартии – 12,5%;

5. Общ оборот през 2011 г. – приблизително 22 млн. EUR.

„Полиграфснаб“ АД събира отпадъчна вестникарска хартия, като общото изкупено количество през 2011 го­дина достигна 15 000 тона. Това превръща фирмата в най-големия изкупвач на хартия за вторична преработка.

Благодарение на „Полиграфснаб“ АД Vipap Videm Krsko е традиционно представена на българския пазар. Оценя­вайки високо двустранните отношения с Vipap, българ­ската компания работи за по-нататъшно увеличаване на продажбите на хартия в страната и региона.