PolyGrafia

В продължение на редакционните материали, свързани с 60–годишнината на сп. Полиграфия, отразяващи неговото създаване и история през годините, в този и следващите броеве на списанието ще можете да прочетете интересни статии и за някои от най-големите имена в българската полиграфия.

За житието и битието на Яков Край­ков се знае малко. Изследователите стигат до извода, че е роден близо до град Колосия (дн. Кюстендил), в подно­жието на Осоговската планина, край Каменна река (р. Каменица). Това е за­писал той в края на първата си книга „Часослов“, издадена и отпечатана от самия него във Венеция.

Годината на раждането на Яков Крайков е неизвестна. Предполага се, че е между 1520 и 1530 година. Про­изхожда от свещенически род. Пър­воначалното си образование получа­ва у дома си, а по-късно учи и работи като преписвач в Осоговския мана­стир. Този манастир от далечни вре­мена е бил българско книжовно среди­ще. Много полезен за творческото му израстване е престоят му в Софий­ската книжовна школа, където задъл­бочава познанията си по старобългар­ска литература, чете също и гръцки книги. Школата, получена тук, в наши­те земи, по-късно му помага да напра­ви първите печатни книги.

Натрупал достатъчно знания, той тръгва през Кюстендил и Скопие за Венеция. По пътя навярно е продъл­жил да изучава книгопечатането. В 1539 година в манастира Грачаница се открива печатница. Предполага се, че Яков Крайков е работил там като печатар.

Целта на Яков Крайков е Венеция, защото знае, че там има славянска пе­чатница. Познавал е много книги, отпечатани там. През 60–те години на XVI век Крайков е на работа в печат­ницата на сръбските печатари и изда­тели Божидар и Винченцо Вукович.

Няколко години са му нужни, за да натрупа опит и знания. Той купува и об­новява печатницата, която по онова време е била най-голямата печатница във Венеция, собственост на българи­на Яков Крайков. Тук през 1566 година отпечатва първата си книга „Часо­слов“ — двуцветен с 31 гравюри. Кни­гата е малък формат с 286 листа. Два непълни екземпляра се съхраняват в Пловдивската библиотека. В нея осо­бено ревностно се изтъкват делата на българските просветители и цър­ковни дейци. Добрият патриот пра­вилно е доловил, че славянската рели­гия трябва да се превърне в оръжие срещу османския поробител.

Богатият илюстративен матери­ал в „Часослов“ скоро става подръчен албум на славянските зографи и печа­тари. През целия XVII век много от не­говите илюстрации са постоянен об­разец за копиране и подражание от лвовските и киевско–чепорските ти­ порафи. През 1569 година Яков Крайков отпечатва „Псалтир“ — 274 листа.

Придобил опит в книгопечатане­то, през 1570 година той издава и от­печатва голяма книга — „Молитвеник“, съдържаща 281 листа, а през 1572 го­дина — книгата „Различни потреби“. Въпреки че тези издания са свързани предимно с нуждите на богослужени­ето, на много места в тях той дава израз на българското си съзнание. По­местени са текстове, посветени на българските и славянските светци. Отбелязана е паметта на „Св. Кирило философа и учителя болгарского“.

Книгите му — с двуцветен печат, изготвени с изключителен вкус и май­сторство, представляват ценни па­метници на ранното българско книго­печатно изкуство. Те справедливо се сочат за най-съвършени и художестве­ни сред всички съвременни църковно-славянски издания.

Яков Крайков е познавал много до­бре апокрифната литература, защо­то каменишкият край е бил голямо богомилско средище. Всеобщо е мне­нието на много историци-изследова­тели, че именно от тукашните мана­стири „тайната богомилска книга“ е тръгнала към Италия и тук, в каме­нишките манастири, се е родила една от най-известните богомилски апок­рифни книги „Видение Исаево“ в бъл­гарския си вариант. Това сочи и Петър Атанасов в книгата си „Яков Крайков“, издадена през 1980 г.

Прекалената скромност на Яков Крайков ни лишава от възможност­та да научим повече за него. За съжа­ление малко се знае за живота и дело­то на Яков Крайков сред културната ни общественост. Но за да увекове­чи името и делото на Крайков, Сто­лична община кръщава на негово име улица в района на Военно-медицинска академия. Сред печатарските среди се знае малко или почти нищо за пър­вия наш документирано установен пе­чатар, шрифтолеец, илюстратор, гра­вьор, художник оформител и издател. Единственото нещо, което е напра­вено от нас, съвременните български печатари, е приносът на колегите от Кюстендил. През 70-те години, тога­вашният директор на Окръжната пе­чатница в Кюстендил — Стойчев, по моя препоръка даде името „Яков Край­ков“ на новопостроената печатни­ца. По този начин беше почетена па­метта на първия български печатар, роден в околностите на Кюстендил. За разлика от г-н Стойчев, други коле­ги — директори на окръжни печатници, кръстиха печатниците си на хора, ко ито не са имали никога нищо общо с книгопечатането.

Яков Крайков е едно изключител­но явление в българската културна ис­тория, една всестранно надарена лич­ност, с чието име нашето отечество трябва да се гордее.

Делото му ще остане и пребъде. А сред имената на народните будите­ли трябва да заеме своето заслужено място и забравеният Яков Крайков — първият български печатар.