PolyGrafia

Една приятна новина обходи полиграфическите среди — фирма ГЕД и нейният собственик отбелязват рождения си ден заедно. Но докато ГЕД празнува почтената за фирма възраст от 19 години, нейният собственик бележи своите 50.

Какво по-хубаво от това да можем да поздравим нашия колега и прия­тел Ицо Стайков с половинвековния му юбилей? Възможност юбилярят предостави на стилно празненство в полите на Люлин планина на 31 май тази година. Макар в началото мно­жеството гости да попаднаха в известно объркване относно по­соката, не след дълго откриха оча­рователната градина на ресторант „Върхът“ и бяха стократно възнагра­дени както от обстановката, така и от цялото преживяване.

Красивата гледка към Витоша, допълнена от приятната и изиска­на обстановка, доброто обслужване и подбраното меню, предразположи­ха гостите към едно приятно и ре­лаксиращо изживяване. Щастливият юбиляр получи куп цветя, подаръци и множеството искрени благопожела­ния. Подпомаган от членовете на се­мейството си и служители на фирма­та, той беше вездесъщ и като добър домакин на празненството предло­жи качествено забавление и отбра­на храна. За доброто настроение на гостите се грижеха постоянно сме­нящи се групи и изпълнители, между които изпъкваха имената на Деси Те­некеджиева и Калин Вельов. След не­колкократни смени на стиловете и изпълнителите на сцената излезе квартет акордеонисти. Тогава сред присъстващите се заговори, че пре­ди години Ицо е подпомогнал финан­сово един от членовете на група­та при влизането му в Музикалната академия. Последвалите събития по­твърдиха, че това не е просто слух. Развълнуван от сърдечния поздрав и цветята, поднесени от въпросния член на групата, рожденикът през сълзи изрази искреното си учудване „как е възможно да дадеш малко, а да получиш толкова много“. Това извика в очите на много от гостите неча­кани сълзи и показа един ракурс към колегата и приятеля, който го пре­върна в още по-близък на всички и на­прави нощта още по-специална.

Огромната торта, която Хрис­то Стайков разряза ритуално, беше прелюдия към истинската кулмина­ция на вечерта — изключително кра­сивата заря, на която гостите се наслаждаваха буквално със зяпнали уста. Удоволствието и приятната атмосфера, която домакинът създа­де, направиха десетината часа, пре­карани в приятната обстановка на ресторант „Върхът“, като миг.

Какво по-хубаво от това да мо­жем да поздравим нашия колега и при­ятел Ицо Стайков с половинвеков­ния му юбилей? По-хубаво може да е само поздрав за вековен юбилей, но за това ще трябва да изчакаме петде­сетина години...

Ице, бъди жив и здрав и из­живей достойно и следващия половин век! Надяваме се, че по-хубавите и вълнуващи 50 години тепърва предстоят!