Третият Балкански печатарски форум, под патронажа на manroland AG, се състоя в края на октомври в турския мегаполис Истанбул. Във Форума, който се проведе под мотото „Развитие на европейската печатарска индустрия и нови възможности и предизвикателства за балканския регион“, участваха над 80 специалисти, експерти и мениджъри от печатарските съюзи и полиграфическите предприятия на България, Гърция, Румъния, Сърбия, Турция и Унгария. Сред присъстващите бяха и много клиенти на manroland, както и журналисти от повечето балкански държави.
Домакини на Третия Балкански печатарски форум бяха BASEV (образователна фондация на печатарската индустрия в Турция), MAN Ferrostaal A.S, Турция и manroland AG, Германия. Главна цел на срещата бе обсъждането на тенденциите за развитие на печатарската и медийната промишленост и поставяне началото на програма за съвместна дейност и поддръжка на балканските страни, с подкрепата на manroland AG — патрон на Балканския печатарски форум.
Турската печатарска промишленост
Алпарслан Балоглу, член на Управителния съвет на BASEV и модератор на срещата, поздрави сърдечно участниците от балканските страни с добре дошли.
Айсан Шакар, президент на BASEV, откри Форума, подчертавайки огромното му значение за печатарите от балканския регион като място за професионални контакти и обмен на информация. Той представи интересни данни за турската икономика и за печатарската промишленост в страната (по статистика от 2007 г.).
В Турция днес живеят 70,6 милиона души, 70,5% от които са градско население. Истанбул е най–големият град с над 15 милиона жители, в столицата Анкара живеят 4,5 милиона и в третия по големина град Измир — 3 милиона души. Брутният национален продукт възлиза на 658 млрд. щатски долара (16-то място сред 30-те държави в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Експортът достига 115,3 млрд. щатски долара (52% за страните от Европейския съюз), а вносът — 162,1 млрд. щатски долара (40% от страните от Европейския съюз).
В Турция работят общо 9000 полиграфически предприятия. Малките печатници (с по–малко от 10 служители) наброяват 7000, а останалите 2000 са средни и големи фирми. Общо 90 000 души са заетите в турската печатарска промишленост. Годишният оборот се изчислява на 3 млрд. щатски долара, разделен процентно в следните продуктови групи: 20% списания, 30% илюстрационен печат, 15% книги, 20% картонени опаковки и 15% етикети. Разходът на хартия достига 45 кг на глава от населението. През 2007 г. турската печатарска промишленост е изнесла за чужбина продукти на стойност 75 млрд. щатски долара.
Всяка година две до три турски печатници получават наградата на фирма Sappi. През 2008 г. компанията A4 Offset бе отличена с наградата на Sappi „Най–добър печатар на каталози“.
Перспективи за печата до 2020 г.
Преглед на печатарската промишленост в Европа и на Балканите
Томас Хаузер, вицепрезидент Корпоративен маркетинг и комуникации на manroland AG, представи информация за развитието на бизнеса в полиграфическата промишленост. „Днешната ситуация и финансовата криза от последния месец внесоха някои промени в бизнеса, които не са много радостни. Ние виждаме обаче тук нови възможности, за да утвърдим позициите си на световния пазар“, подчерта г–н Хаузер. „manroland смята, че печатарският пазар на балканските държави се развива доста добре — това е растящ пазар и развиваща се индустрия.“
В доклада си Томас Хаузер информира присъстващите за изложението drupa 2008 — най–добрата drupa досега не само за manroland, но и за всички останали участници. Представените много нови продукти по време на изложението недвусмислено са затвърдили световното значение на печатните медии.
Г–н Хаузер подчерта важността на печата с добавена стойност (Value Added Printing) и ръста на производствена та ефективност за клиентите. Фирмата manroland разработва нови технологии и нови решения с цел да отговори на растящите изисквания на пазара.
Г–н Хаузер отбеляза, че новата търговска марка на независимата днес фирма manroland изразява амбицията на машинопроизводителя да действа „надеждно, решително, новаторски и мотивирано“. Това означава, че концернът работи като мощен бизнес партньор на печатарската промишленост.
Томас Хаузер представи печатарската индустрия в Европа и на Балканите. В заключение той подчерта готовността на manroland да подкрепя полиграфическата промишленост в балканския регион за подобряване на качеството, рентабилността и конкурентоспособността на печатарските предприятия.
Пазарът на картон в Турция и фирмата Kartonsan
Keмал Йоцкирим, ръководител на фирмата Kartonsan, представи компанията и информира за пазара на картон в Турция
„При производството на картон за кутии Турция бележи най–висок ръст в Европа. През 2007 г. средният европейски ръст на производство на картон достигна 4%. Над средното ниво бяха само Турция с 9% и Германия с 11%. За периода от 2000 до 2007 г. производството на картон в Турция нарасна със 130 000 тона (второ място по ръст в Европа след Германия)“. Г-н Йоцкирим отбеляза, че независимо от големия ръст на пазара на картон в Турция, потреблението на хартия и картон на глава от населението все още е под средното за света.
Хартиената фабрика на Kartonsan се намира в Измит, на 100 км източно от Истанбул. Централата на фирмата е в Истанбул. Хартиената фабрика е разположена на обща площ от 440 000 кв.м, а покритата площ е около 92 000 кв.м. Стопроцентното частно предприятие е създадено през 1967 г. Три години по–късно започва производството с една производствена линия. Капацитетът по онова време достига 6500 тона годишно. През 2007 г. фирмата вече работи с две производствени линии и с капацитет 155 000 тона за година. Ръководството на Kartonsan разработва в момента нов проект, изпълнението на който ще увеличи капацитета през ноември 2009 г. с 25 000 тона годишно и до края на 2010 г. — с още 25 000 тона годишно.
Kartonsan произвежда три типа картон и експортира почти 30% от продукцията си в повече от 15 държави.
Конкурентоспособност на европейската печатарска промишленост — сегашно състояние и бъдещо развитие на ниво Европейски съюз
Беатрис Клозе, Генерален секретар на Intergraf, представи състоянието на печатарската промишленост в Европа. Това е отрасъл, в който преобладават основно малки и микропредприятия, отрасъл, фокусиран предимно над вътрешния пазар, зависим от рекламата и притежаващ структурен свръхкапацитет. Инвестициите са фиксирани върху оборудването, което не е добре за нематериалните инвестиции в областта на изследователската и развойната дейност, в резерви от работна ръка и др. Печатарската промишленост в Европа днес е повлияна от нови актьори — брокерите. Осезателно се чувства влиянието на новите географски области — Азия и предимно Китай.
Според изследване на Intergraf броят на заетите в печатарската промишленост в Европа постепенно спада и то предимно поради намаляване на рентабилността. През 2007 г. фалитите не представляват сериозен проблем. Броят на предприятията продължава да се влияе от сливания на фирми. През 2008 г. ситуацията се промени. Някои страни регистрират за първото тримесечие на 2008 г. оборот, който показва среден спад от 6 до 10%.
Г-жа Клозе анализира печатарската индустрия на Европейския съюз и подчерта, че нейната сила е в модерните и ефективни производствени средства, високото качество и гъвкавите екологични продукти. Като недостатъци за бранша тя отбеляза твърде малкия среден размер на фирмите, свръхкапацитетите, недостатъчния международен опит и слабата позиция за преговори. Въпреки това, налице е добра възможност за диференциация, растяща ориентация към сервизна дейност и възможност за мултимедийни решения. Съществуват и опасности за промишлеността, свързани с нарастващото присъствие на трети страни, с новото позициониране на дейности, с интензивната ценова война и лошите контакти с изследователски и развойни организации.
Според Intergraf фирмите от печатарската промишленост на национално и европейско ниво трябва да подобрят управлението на производствените си разходи, да намерят нова база за растеж, да инвестират в човешки ресурси за бъдещето, да работят в направление здраве, безопасност и природна среда и, може би най-важното, да използват доказани методи за подобряване имиджа на печатарската индустрия.
Беатрис Клозе говори за някои инициативи на Intergraf, напр. кампанията PrintSells, за някои важни бъдещи теми, за състоянието по балансиране емисиите от въглероден двуокис, за стандартизацията и за сътрудничеството между печатарите.
Дизайнът на опаковки се среща с хартията
Младият турски индустриален дизайнер Орхан Ирмак показа в своята презентация интересни видове дизайн на опаковки, някои от които изключителни, нетипични и дори футуристични. Неговите творчески идеи са получили множество награди, между които „Red dot design award“ през 2007 г. и Наградата за дизайн в Турция през 2008 г.
Нови тенденции при картонената опаковка
Сюлейман Eртем, представител на асоциациите KASAD и ECMA, докладва за тенденциите на развитие при картонените опаковки и съобщи някои числа, свързани с развитието на обемите, производството на картон и продажбите на картон през последните седем години.
KASAD, асоциацията на производителите на картон за опаковки в Турция, е основана през 1991 г. и има 45 членове. ECMA, европейската асоциация на производителите на картон, основана през 1960 г., наброява 500 членове от почти всички страни в Европа.
Г-н Eртем обясни, че производството на картон се очаква да спадне през 2008 г., в резултат на намаляване доходите на населението и съответно намаляване на потребителските разходи; инфлацията на цените на хранителните стоки; преминаването от висококачествени марки към такива, предлагащи по–евтини продукти, което съответно влияе на част от картонените и пластмасовите опаковки; изместване търсенето от охладени към замразени и от замразени към пресни храни и намаляване на търсенето на готови храни за сметка на основни хранителни продукти. Според него сега е време да се реагира и то обективно. Компаниите трябва да увеличат добавената стойност, за да осигурят намаляване на разходите и подобряване на ефективността.
Бъдеща дейност на Балканския печатарски форум и по–нататъшна съвместна работа
Росица Велкова, главен координатор на Балканския печатарски форум, представи новото лого на Форума и направи кратка презентация на всички членуващи федерации и тяхната дейност. Г-жа Велкова посочи конкретни теми за бъдещата дейност на Балканския печатарски форум, а именно: издаването на електронен информационен бюлетин на Форума; организиране среща на журналисти от специализираните полиграфически списания в страните-членки; установяване на контакти с техническите училища и университетите за приложни науки в балканските страни и в Германия; оказване на взаимна подкрепа при участие в образователни и други програми на Европейския съюз.
В края на събитието президентът на BASEV връчи сертификати за участие във Форума на представителите на балканските федерации.
Посещение на клиенти на manroland в Истанбул
На 24 октомври гостите на Форума имаха възможност да посетят печатница Dogan Printing Center в Истанбул. Хамил Алначик, генерален мениджър на предприятието, лично приветства колегите от Балканския печатарски форум. Новото модерно вестникарско предприятие е най-голямото в Турция. Тук се печата вестник Hürriyet и още 8 всекидневника. Висококачествените продукти се печатат на две идентични машини Colorman на manroland, инсталирани през 2000 и 2001 година. Печатницата работи без прекъсване 365 дни в годината и произвежда на ден около 2,5 милиона екземпляра вестници. Дневната консумация на хартия възлиза на около 400 тона.
Във втората печатница Gül Matbaacilik, специализирана в производството на опаковки за хранителни продукти, вниманието на посетителите привлякоха двете листови офсетови машини Roland 900 (5-цветна + лакираща секция и 6-цветна + лакираща секция).
Третата официална среща на Балканския печатарски форум в Истанбул затвърди ролята и значението на това професионално обединение не само за балканските страни, но и за обединена Европа. Доказателство за това е присъединяването към Форума и на страни, които не са част от балканския регион, като например Унгария — най-новият участник в Balkan Print Forum. Броят на страните-членки вече е 11. Следващата среща на балканските печатари се предвижда за октомври 2009 г., с домакин Румъния или Сърбия.