PolyGrafia

Белград, улица „Ресавска“ 15. Денят е 27 октомври, четвъртък. Набли­жава 13 часа. В сградата на При­вредна Комора Србиje (Търговската Камара на Сърбия) прииждат забър­зани делово облечени хора. Във фоа­йето се поздравяват с познатите, а после прескачат до рецепцията, за да получат баджовете си. След­ват нови поздравления, ръкостиска­ния, възклицания, усмивки. На баджо­вете, които току-що са получили, е изписано 6th Balkan Print Forum and 1st InPEQ Meeting. Всеки момент Балкан­ският печатарски форум ще започ­не. Координаторът вече призовава журналистите и представителите на manroland и Ocè Printing Systems да заемат местата си в залата, където ще се проведе встъпител­ното мероприятие – пресконфе­ренцията на главния поддръжник и спомоществовател.

Тази платформа за общуване между печатарите и печатарските съюзи от балканските страни се утвърди през последните пет години и днес вече е уважаван форум, за дома­кинство и участие в който съвсем не липсват желаещи. След учредява­нето си през 2006 г. във Велинград Форумът гостува на Атина, Истанбул, Букурещ и Будапеща. През тази година намери своя дом в Белград, а през следващата предстои да се върне в страната, където беше за­ченат, защото домакин на предстоящото седмо издание ще бъде на­шата столица София. Това далеч не изчерпва активностите около Фо­рума. По време на предишното изда­ние на drupa се състоя извънредно събиране на участниците в Балкан­ския форум. Такова предстои и по време на следващата drupa. Дома­кин на събитието отново ще бъде manroland. През петгодишната ис­тория на Форума беше генерира­на и изключително важната иници­атива за обучение и квалификация в областта на полиграфията, която днес носи името Initiative for Printers’ Education and Qualification. Всичко за­почна с идеята на Съюза на печатар­ската индустрия в България и беше осъществено благодарение на проя­вения интерес и добронамереност от печатарските съюзи в съседни­те страни, финансовата и органи­зационна подкрепа на manroland и най-вече неуморната работа на ко­ординатора на Форума – д-р Росица Велкова.

И ето, Шестият балкански пе­чатарски форум започва. По вре­ме на пресконференцията представителите на manroland и Ocè Printing Systems воглаве с Томас Хау­зер, изпълнителен вицепрезидент на manroland, отговорен за корпоратив­ния маркетинг и комуникации, заста­наха очи в очи с журналистите от специализираните медии, за да пре­дадат на тях и на цялата балканска полиграфическа общност своите послания. Всъщност в посланието на двете фирми ясно личи стремежът да се покаже, че възприемат коопе­рирането си като значителна стъп­ка към едно общо, по-добро позици­ониране на пазара, което се гради върху опита и желанието за сътруд­ничество между партньорите. Не бих искал да се изкарвам кой знае ка­къв познавач на манталитета и на­ционалния характер на баварците, но ми се струва, че в избора на вся­ка от страните има и доза баварски патриотизъм. Че manroland трябва­ше да намери път към бясно настъп­ващия дигитален сектор, е несъмне­но. В лицето на Ocè Printing Systems те спечелиха партньор, който не просто работи в областта на диги­талния печат, а е сред водещите в тази област. В лицето на manroland пък Ocè имат сериозен партньор с вековна история, несъмнено един от най-големите в света.

На пресконференцията двете фирми представиха общата си ви­зия за бъдещето и споделиха важни насоки за по-нататъшната си дей­ност. Споделяйки оптимизма си за едно по-добро утре, партньорите изтъкнаха като важно предимство краткото разстояние между две­те централи. На въпросите на жур­налистите отговаряха сдържано, но задоволиха любопитството им относно евентуалното си пазарно представяне на Балканите. Все пак и журналистите не бяха излишно напористи и не ги притискаха с кой знае колко неудобни въпроси.

След краткото време за прескон­ференцията дойде ред на същинска­та работа на Форума. Домакините се бяха погрижили за максималното удобство на гостите, което личеше дори в избора на зала. Благодарение на гардероба в преддверието, гос­тите влизаха без връхните си дрехи и само с най-необходимото – чанти, фотоапарати, бележници... Залата бе просторна, но не излишно голяма. Местата бяха достатъчни за при­състващите, без да има прекалено много празни столове. Доброто оз­вучаване беше естествена предпос­тавка всички да могат да чуват лек­торите, без да се налага гробовна тишина. Презентациите бяха види­ми освен чрез проектора в дясната част и благодарение на трите мони­тора, разположени на височината на погледа.

Първа зад микрофоните застана д-р Росица Велкова. Тя приветства гостите на Шестия балкански пе­чатарски форум и представи дома­кините от Savez grafičkih inženera i tehničara Srbije (Съюз на графични­те инженери и техници на Сърбия), и по специално председателя Душан Павичевич.

От името на домакинстващия съюз г-н Павичевич благодари на всички присъстващи за вниманието към поредното издание на Форума. В краткото си изложение домакинът представи съюза и страната дома­кин и пожела на гостите приятен и ползотворен престой в Сърбия и ус­пешна работа на Шестия балкански печатарски форум.

След него думата получи из­пълнителният вицепрезидент на manroland, отговорен за корпоративния маркетинг и комуникации, г-н То­мас Хаузер. След кратките встъпи­телни думи за значението и значи­мостта на Балканския печатарски форум, който през годините на съществуването си се е превърнал в институция, г-н Хаузер премина към същността на своята лекция. Ней­ната тема беше „Перспективният печат – иновации в технологиите и сервиза“. В лекцията бе отчете­на променената ситуация с оглед на­стъплението на интернет и произ­тичащите от него феномени като Apple, Google и Facebook. Това е пре­дизвикателство за занимаващите се с печатни технологии, което води до промяна на традиционния бизнес модел. Отговорът на печатната ин­дустрия може да бъде само един – повишаване ефективността на про­изводството, съпътствано от до­бавяне на стойност към продукта и увеличаване на неговата функцио­налност и привлекателност. Г-н Ха­узер представи възможностите на manroland в тази насока, свързани с добавяне на технологични нововъве­дения към машините, увеличаване на скоростта на работа, автоматиза­ция на процесите, което води до пе­стене на време, макулатура и мате­риали, нови възможности за дистан­ционно сервизиране и пр. Внимание беше обърнато и на стратегическия алианс manroland – Ocè, продукт на който са мастиленоструйните ди­гитални печатни системи, надграде­ни с компоненти на manroland. Пока­зан беше и модел на паралелно упра­вление на работен поток с включени офсетови и дигитални мощности и системи за довършителни работи.

Юрген Нол представи концеп­цията на Müller Martini за производ­ство на книги с твърда подвързия. Отчитайки тенденциите на паза­ра за книги с твърди корици, свърза­ни с огромното разнообразие на про­дукти, намаляването на тиражите за сметка на увеличаване на загла­вията и създаването на много нови продукти като следствие от усъ­вършенстването на старите и съз­даването на нови технологии, фир­мата стига до заключения относно изискванията на пазара за многофункционалност на мощностите и възможност за намаляване на произ­водствените разходи (макулатури, разход на енергия, време и материа­ли) при съпътстващо увеличаване на възможностите, включително пер­сонализиране. Така на основата на тази философията и иновативната работа се достига до ново поколе­ние машини Diamant MC, които удо­влетворяват високите изисквания на пазара.

Щефан Дьогел, изпълнителен ди­ректор на Ocè Printing Systems, раз­каза за възможностите на фирмата и пазарното ù представяне по све­та, нейната проиновационна струк­тура и визията ù за по-сетнешно развитие. Г-н Дьогел сподели труд­ностите и перспективите за раз­витие на дигиталния печат, както и постигнатите успехи в посока пови­шаване качеството на отпечатъка. По повод кооперирането с manroland успешно се пошегува, че вече носи „униформената“ вратовръзка на ра­ботещите в manroland като израз на гордостта и личната си съпри­частност към това стратегическо за двете фирми партньорство.

Г-н Даниел Зигел от UPM-Kimmene представи лекцията „Промяна на границите чрез коопериране“. В нея се поставя въпросът за новите въз­можности, които дава коопериране­то в печатния бизнес. Според фир­мата е възможно чрез съвместни и координирани действия между дос­тавчиците, печатарите и произво­дителите на крайните продукти да се реализират различни предимства, като резултатът е пестене на ма­териали и енергия, по-гъвкав процес и по-лесно осигуряване на качество­то. Успоредно с това става възмож­но да се повиши и екологичността на процесите във веригата на про­изводство, което би било в полза на всички.

Директорът на drupa 2012 Ману­ел Матаре представи предстоящо­то изложение по един особено емо­ционален и завладяващ начин, така че едва ли някой от присъстващите в залата би пропуснал да го посети. Презентацията на г-н Матаре беше изпратена с бурни аплодисменти и той несъмнено оглави неофициална­та класация за най-интересен лек­тор, защото наистина блестеше с артистичност, оригиналност и ан­гажираност към темата.

Добре познатата на български­те полиграфисти Беатрис Клозе, ге­нерален секретар на Европейската организация на полиграфическите съюзи, представи доклада си „Ико­номическо развитие на европейска­та графична промишленост и актив­ността на Интерграф“. В него тя даде богата статистическа инфор­мация за тенденциите на основни­те икономически процеси в европейската печатарска индустрия. Макар отрицателният прираст в индекса на промишления оборот (European Union-27) да се забавя и да е значи­телно по-нисък от миналата година, спад все пак е налице, т.е. процеси­те все още не са овладени. Що се от­нася до България, макар и прогнозен, спадът е много голям, но това от­варя друга тема, която г-жа Клозе, естествено, не поде... Показателно беше цитираното изказване пред­ставител от голяма фирма: „Наши­те цени са спаднали с около 25% през последните две години, а разходите ни са се повишили – както преките разходи за хартия и мастило, така и непреките, например за електри­чество.“ Г-жа Клозе говори също и за активностите на Интерграф за намаляване емисиите на CO2 и съз­даване на „въглероден профил“ на промишлеността и фирмите в нея, стандартизиране, развитие на електронната комисия на ЕС чрез въвеж­дане на електронна фактура, анти­дъмпингови мерки и пр.

Г-н Никола Маринкович от „Поли­тика“ АД представи своята фирма с нейната история и успехи най-ве­че по отношение на екологосъобраз­ното поведение. Лично за мен тази презентация не поднесе кой знае кол­ко ценна информация. Да, „Полùтика“ АД е едно модерно предприятие със своите успехи и възможности, но такива, слава Богу, има много. Дали така ми се е сторило, но название­то „Полùтика“ беше повторено поне сто пъти, а това говори за самовлю­беност. Възможно е и да греша.

След него думата получи г-н Ейке Бюринг от ABB. Той постави на вни­манието на присъстващите мал­ко спорния въпрос дали е по-добре да се инвестира в ново оборудва­не или в реновиране на съществу­ващото. Макар поднесен с намигва­не – две картинки, едната от които Тадж Махал, а другата – съвременна сграда отпреди 20–30 години – и за­ключението, че „понякога да запазиш старото е по-добре“, този въпрос си остава спорен. Бяха представе­ни конкретни случаи, при които чрез ремонт на съществуващото оборуд­ване може да бъдат спестени много средства. Определено предоставе­ната информация беше интересна, но в никакъв случай всеобщо прило­жима. Все пак лекцията беше цен­на и провокираща към задълбочен размисъл.

Последният лектор за деня беше д-р Клеманс Петерс от Arben Graphic Systems. Той разказа за два иновативни продукта, разработе­ни от Siegwerg – мастилата от се­риите Omniline и Aridas, които са за­пазени марки на производителя и според думите на лектора са носи­тели на огромния опит на Siegwerg и демонстрират качества, които по мнението на използващите ги кли­енти носят „очевидни икономически предимства“.

В края на деня присъстващите станаха свидетели на дискусионен панел, модериран от координатора на Балканския печатарски форум д-р Велкова. Нейни събеседници бяха То­мас Хаузер, изпълнителен вицепре­зидент на manroland, отговорен за корпоративния маркетинг и комуни­кации, Щефан Дьогел, изпълнителен директор на Ocè Printing Systems, и професор Бернд Юрген Мат от Щут­гатския медиен университет в Гер­мания. По време на разговора бяха повдигнати интересни въпроси, ка­саещи настоящето и бъдещето на полиграфията, които бяха третира­ни от различните гледни точки на тримата събеседници. Това придаде на разговора особен заряд и генери­ра взаимнодопълващи се мнения, кои­то си струваше да бъдат чути.

През втория ден присъстващите на Шестия печатарски форум има­ха удоволствието да изслушат няколко лекции от представители на manroland, работещи в различни ре­гиони. Томаш Галант, изпълнителен директор на manroland CEE&Nordic, презентира дейността на фирма­та в пределите на бивша Югославия. Веднага след него думата получи Боян Панов от сръбското предста­вителство на фирмата. Той запозна аудиторията с моделите машини на manroland, които се предлагат, форматите и възможностите за добаве­на стойност. Накрая г-н Харолд Хес­пер, изпълнителен вицепрезидент на manrpland, отговорен за известната TOP – Performance1, представи лекци­ята „Потенциалните анализи за уме­нията на служителите“. В нея се представя отражението на анализа и работата с персонала върху пови­шаването на производителността, а оттам и на крайните икономиче­ски резултати на фирмата. Презен­тацията събуди истински интерес у слушателите, защото аргументи­рано и на основата на анализ на ре­зултатите в реално съществуващи фирми бяха изведени заключенията по този изключително важен въпрос.

Като прелюдия към предстояща­та Първа среща на InPEQ (Инициа­тива за образование и квалификация на печатарите) д-р Росица Велко­ва представи на вниманието на ау­диторията доклада „InPEQ – нова общност в рамките на Балканския печатарски форум“. В нея тя очер­та задачите, които си поставя Ини­циативата, а именно: да въведе до­пълнителен двудневен семинар по въпросите на образованието и ква­лификацията по време на годишни­те срещи на Балканския печатарски форум; да осигури комуникация меж­ду членовете – информиране за въз­можностите за обучение и обмен на студенти; да подкрепи сътрудни­чеството в областта на научните и технически дейности; да информира за участие в програми на ЕС.

Най-амбициозната задача на Ини­циативата е да привлече към це­лите си не само центровете за обучение и квалификация, но и произ­водителите на материали и оборуд­ване и печатниците.

В рамките на тази първа среща на InPEQ бяха представени следните висши училища:

• професор Миодраг Тодорович и професор д-р Боривое Родич – Бе­оградска политехника – Сърбия
• доцент д-р Живко Павлович – Уни­верситета в Нови Сад
• главен асистент д-р Искрен Спи­ридонов – Химико-технологичен и металургичен университет – Со­фия
• професор Бернд Юрген Мат – Щутгартски медиен универси­тет – Германия
• професор д-р Улрих Мушеймър – Университет за приложни науки – Мюнхен
• д-р Чаба Хорват – Университет Обуда – Унгария – Институт за медийни технологии
• д-р Горазд Голоб – Университет на Любляна – Словения, Факултет „Естествени и инженерни науки“
• д-р Лидия Мандич – Университет на Загреб – Хърватска – Факул­тет за графични изкуства
Всеки от лекторите се опита най-пълно и по най-атрактивен на­чин да представи обучението в своя университет, традициите и дости­женията на висшето учебно заведе­ние, както и възможностите, кои­то университетите предоставят на студентите за кариерното им израстване.

По мое мнение най-атрактивно и завладяващо беше представянето на д-р Горазд Голоб от Университета на Любляна. Той беше избрал твърде емоционален и нетрадиционен под­ход, като показа филм, дело на сту­дентите от университета2, който наистина впечатли всички.

Като по-особена трябва да се отбележи и презентацията на Мире­ла Марика от Асоциацията на тран­силванските полиграфисти, която разказа за една своя „налудничава“ инициатива, станала реалност бла­годарение на подкрепата на г-жа Росица Велкова и manroland. Резул­татът е 36-месечна програма за следдипломна квалификация на учи­тели и възпитаници от средните специализирани училища в Румъния, занимаващи се с графични изкуства. Инициативата е от особена важ­ност, като се има предвид, че в Ру­мъния няма висше учебно заведение в областта на печата и графичните изкуства.

Ето че и Шестият балкански пе­чатарски форум вече е в историята. Той събра 186 участници от 17 стра­ни. След един 24-часов маратон учас­тниците си казаха „довиждане“ в съ­щото фоайе, където се срещнаха предния ден. До следващия форум ос­тава само една година, но приятели­те си дават дума да се срещнат в Дюселдорф по време на drupa, къде­то на щанда на manroland ще се про­веде междинна среща на Балканския печатарски форум, а същинското, седмо издание на Форума предстои съвсем скоро – на 18 и 19 октомври 2012 в нашата столица.

До виждане в София!