PolyGrafia

Списание полиграфия ви информира в предишния си брой за посещението на професор Циганенко, ректор на Мос­ковския държавен университет по печата (Московский государствений университет печати) в България. То се осъществи по покана на ръководството на Специализи­раното висше училище по информационни технологии (СВУБИТ). Един от резултатите от проведената среща на професор Циганенко с преподавателите от СВУБИТ проф. Иванка Янкова — ръководител на катедра „Библио­течен мениджмънт“, доц. Мария Николова — директор на департамент „Общообразователни дисциплини“, и доц. Иван Иванов от катедра „Информационни технологии и информационно брокерство“ е споразумението за създа­ване от МГУП и СВУБИТ на съвместна магистърска про­грама „Мениджмънт в книжното дело“.

Новата съвместна програма идва да запълни една празнина, която реално съществува на пазара на кадри в издателския бизнес. Макар в България да съществуват множество издателства и в тях да работят начетени и интелигентни колеги, няма специално подготвени за из­дателското дело кадри, които да са били целенасочено обучавани за онова, което реално и със завиден успех вър­шат до днес. Академичната общност този път може да се похвали, че е напипала пулса на издателския бизнес и реагира адекватно. Създаването на добре подготвени кадри в тази област ще даде своите резултати в неда­лечно бъдеще. Тук скептиците ще възразят, че развити­ето на електронните книги обрича на нерадостно бъде­ще издателския бизнес, но ние бихме възразили, че това виждане далеч не е докрай обективно поради факта, че електронните книги не могат да заменят изцяло класиче­ската книга, а освен това книгоиздаването ще същест­вува независимо от носителя на информация.

Представителите на двете висши училища са създа­ли работен план за обучението по новата специалност. Предвидена е редовна форма на обучение със срок 2 годи­ни. Квалификацията, която ще придобият обучаемите, е Магистър по издателско дело. Предвижда се програма та да стартира на 1 ноември тази година. Обучението ще се провежда на руски и български език в сградата на Специализираното висше училище по библиотекарство и информационни технологии. След 4 семестъра и успешно положени изпити студентите ще се сдобият с диплома на руски и български език, заверена от двата ВУЗ-а.

В общонаучния цикъл на обучението са предвидени за­дължителните дисциплини „Методология и методика на научното познание“ и „Педагогика и методика на препо­даването“. На студентите се предлага да изберат една от дисциплините „Книгознанието в системата на науки­те“ или „Организация на научно-изследователската дей­ност“, както и „Делови чужд език (руски/български)“ или „Делово писмо на чужд език“.

В професионалния цикъл на обучението са застъпени задължителните дисциплини „Маркетинг-мениджмънт в издателското дело“ и „Управление на иновациите в из­дателското дело“. В специализираните дисциплини се включват „Типология на книжните издания“, „Книжен биз­нес и библиотеки“, „Съвременни проблеми на книжния биз­нес“, „Дигитализацията в книжното дело“, „Управление на информационните ресурси в книжното дело“, „Управление на качеството“, както и една от следните дисциплини „Книжната култура на Русия и България“, „Финансов ме­ниджмънт в книжното дело“ или „Логистика в книжното дело“.

Първите три семестъра са предвидени за лекции и практически занятия по посочените дисциплини. През това време се полагат 11 изпита и 3 зачота и трябва да се изготвят 3 курсови работи. Тези обязаности на сту­дентите са разпределени, както следва: през първия се­местър — 4 изпита, 1 зачот и 1 курсова работа; през вто­рия семестър — 3 изпита, 2 зачота и 1 курсова работа, през третия семестър — 4 изпита и 1 курсова работа. Последният семестър е предвиден за практика и научно-изследователска работа и завършва с държавен изпит. По предварителни и неофициални данни таксата за се­местър ще е 400 лева.

Един от основните проблеми, който се визира още в хода на разговорите, е, че младото поколение изобщо не владее руски език или трудно борави с него. Този факт предпоставя определени трудности при обучението. Влиянието на тези трудности върху крайния резултат от обучението тепърва ще се изяснява.

Но тази трудност далеч не е единствена и във връзка със създаването на новата специалност са налице много въпросителни. Ясно е, че в едни подобни отношения под­писването на работен план в пет страници не е доста­тъчна предпоставка за успех. Дали на проведената сре­ща, пък и в предстоящите такива, са договорени и ще бъдат задоволително уточнени всички подробности, ще стане ясно след години. Ще бъдат ли и двете страни дос­татъчно добросъвестни в съвместното начинание? Ще получат ли студентите всичко онова, от което се нуж­даят, или техният интерес ще увисне между зоната на влияние и интереси на двете страни? Дали един подобен експеримент ще се радва на успех?

Доколкото познаваме двете висши училища, те имат капацитета да реализират идеята. Стиснатите ръце на двамата ректори обаче са само основа, но не и гаран­ция за успех. Известна е старата българска поговорка „Сговорна дружина — планина повдига“. Някой находчив чо­век, вероятно недоволен от резултатите на нечие сдру­жение, смесвайки две поговорки, достигнал до „Сговорна дружина — слепи ги ражда“. Дълбоко вярваме, че съедине­нието на усилията на МГПУ и СВУБИТ ще „прави сила“! Затова от сърце желаем успех на начинанието и се на­дяваме да се потвърди класическото „Сговорна дружи­на — планина повдига“.