PolyGrafia

По темата е изнесен доклад на Национална кръгла маса „Книга и комуникации. От идеята до интерпретацията“, организирана от Великотърновски университет и Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий“, през април 2007 г.

Информатизацията на съвременното общество, предизвикана от усъвър­шенстването на информационните и комуникационните технологии, създа­де предпоставки за многобройни метаморфози в издателската продук­ция. Настъпилите промени в книжния сектор, преобразен от увеличеното разпространение на мрежата интер­нет и свързаната с това поява и раз­витие на нови видове електронни до­кументи, предизвикаха ревизия на поня­тието „периодично издание“ и негово­то приложение, особено по отношение на ресурсите с отдалечен достъп. На­блюдаваните явления и тенденции по­ставиха нови изисквания към библиог­рафската обработка на документите и неизбежната потребност от унифи­циране на използваните правила, стан­дарти, формати и др. Единственото правилно решение беше в хармонизи­рането на българските с международ­ните стандарти ISBD, което даде въз­можност за осъществяване на съпос­тавима каталогизация в световен ма­щаб, за подпомагане на международния обмен на библиографски записи между националните библиографски агенции в рамките на международната библи­отечна и информационна общност. Ак­центът в този стандарт е въвеждане­то на нови терминологични определе­ния за видовете документи, което до­веде до приемане на понятието „про­дължаващ ресурс“ като обединител­но за периодично издание и интегри­ращ ресурс. Според този модел изход­на точка е понятието библиографски ресурс. Той се определя като форма на проявление или на физическо предста­вяне на произведение или единица, кои­то представляват основата за библи­ографското описание. Библиографски­ят ресурс може да бъде върху всякакъв носител или комбинация от носители, може да бъде материален или немате­риален. Той включва като подвидове т.нар. ограничени (finite) и продължава­щи (continuing) ресурси. Продължаващи­те библиографски ресурси се издават през период от време, чийто край не е предварително определен. Те обхва­щат като подвидове т. нар. последо­вателно издавани (successively issued) и текущо интегриращи се (integrating) ресурси. Продължаващите издания са продължаващ ресурс, издаван като по­следователни, обикновено номерира­ни броеве или части, без предварител­но замислено завършване.

Това наложи да бъдат определени съставящите го компоненти:

• 1. общо заглавие за всяка част;
• 2. последователни части — с цифро­ви или хронологични обозначения;
• 3. неопределено време на издаване.

В последователно издаваните про­дължаващи ресурси се включват добре познатите ни периодични издания (se­rials). Те са вид продължаващо издание, което се публикува на определени, по-чести от годишни интервали и обик­новено съдържа отделни статии. Пе­риодичните издания включват списания, вестници, електронни списания, ежегодно издавани публикации (докла­ди, указатели, годишници и др.), научни списания, доклади на научни сдружения, бюлетини, публикувани протоколи от разисквания и други, както и моногра­фичните серии Тук е мястото да опре­делим и серията като:

• Група от отделни библиографски ресурси, свързани помежду си чрез колективно заглавие, отнасящо се до цялата група и отбелязано вър­ху всеки от тях (основното загла­вие на серията). Отделните библи­ографски ресурси могат да бъдат номерирани или не. Томовете на се­рията могат да бъдат монографии или продължаващи ресурси;
• Номерирана поредица от броеве или части на периодично издание.

В групата на продължаващите из­дания своето място намират вече из­дания като справочниците — това са справочници от всякакъв вид за кан­дидат-студенти и кандидат-гимнази­сти, информационни, рекламни, библи­ографски, автомобилни, статистиче­ски, рекламно-стокови, справочници за цени в строителството, справочни­ци за продукти, машини и съоръжения и други. Продължаващите издания „при­ютяват“ и групата на годишни доклади и отчети на БНБ, БАН, Народна библи­отека „Св. Св. Кирил и Методий“, Аген­ция за анализи и прогнози, Център за икономическо развитие — с годишните си доклади за икономиката на България и отчети за шестмесечното състоя­ние на икономиката в България и мно­го други. Друга група издания, които до 2006 г. имаха запазено място сред кни­гите са каталозите — например Бъл­гарски технически каталог, търгов­ски каталози на предлагани стоки, ка­талози за строителство и архитек­тура, туристически бизнес каталози и други. Част от продължаващите изда­ния са електронни научни списания или бюлетини с новини, както и електрон­ни магазинни списания (e-zines), но из­вън тях остават електронни ресурси като публикации от типа онлайн ката­лози или бази данни с обществен дос­тъп, електронни табла за обяви, начал­ни страници в WWW и други.

Продължаващите интегрирани ре­сурси са библиографски ресурси, акту­ализирани чрез допълнения, които не остават обособени, а се интегрират в цялото. Интегриращите ресурси мо­гат да бъдат завършени или продължа­ващи. Като примери могат да се по­сочат изданията, които се актуализи­рат с подмяна на страници, уеб-сайто­вете с осъвременяване на информация­та, а също и актуализирани бази данни и актуализирани публикации от типа loose-leaf. Интегрираните ресурси от своя страна съчетават особености­те на съвременните форми на живот на публикациите с необходимостта им от непрекъснато актуализиране, като настъпилите впоследствие промени не са обособени, а интегрирани в ре­сурса. Що се отнася до подвид ограни­чени по продължителност библиограф­ски ресурси, те се подразделят на за­вършени (complete) (монографични пуб­ликации) и незавършени (incomplete). Ограничените незавършени ресурси, подобно на продължаващите, също об­хващат като подвидове последовател­но издавани (successivelyissued) и ин­тегрирани (integrating) ресурси, но вклю­чените в двете понятия публикации се отличават с различни характеристи­ки. Примери за ограничени последова­телно издавани ресурси са многотом­ни издания и допълвани монографични публикации. Ограничени интегриращи ресурси могат да бъдат преработени електронни текстове, някои бази дан­ни, някои уеб сайтове и някои публика­ции от типа loose-leaf (схема 1).

Бързият ритъм на технологични промени в информационния свят съз­даде предпоставки за появата на про­дължаващи издания на аудиокасети, CD, DVD, а също и онлайн версии на съ­ществуващи в печатен вид издания. Дори и при наличието на един и същи текст, аудио или онлайн версиите на един документ не са еквивалентни на печатното издание, дори само поради уникалното влияние на формата или но­сителя на информацията, изразяващо се например в способност за свързва­не чрез онлайн хипертекст или включ­ването на звукови ефекти. В много от случаите намерението на издате­ля е не да създаде ново електронно пе­риодично издание, а просто да предос­тави онлайн достъп до своето печат­но издание. В тази връзка е необходи­мо да се установи самостоятелнос­тта на онлайн публикациите. Същест­вува и една група издания, трансфор­миращи се от статични до динамич­ни, и от създавани в една част до из­давани в множество части. В динамич­ната виртуална среда интернет поя­вяващите се и пребиваващи там изда­ния претърпяват редица метаморфо­зи, освободени от физическите ограни­чения на печатната форма и свързани­те с това издателски модели. Примери за това са онлайн базите данни (особе­но тези, които са продължаващи изда­ния в печатна форма, които нямат от­делни броеве, когато са качени онлайн), електронните списания, съществува­щи като издавани една по една ста­тии, е-списанията, при които броеве­те са обединени в една база данни. Така например е-списанието „Политики“ на Отворено общество е на pdf файлове, при които продължаващото издание в онлайн форма и печатното такова, се създават от едни и същи файлове. От­печатъците от pdf файлове и печатни­те издания, създадени от тях, са иден­тични копия. Независимо от това, че онлайн изданието не може да бъде при­ето като буквална репродукция на пе­чатното издание, крайният резултат е същият. Друг вид „непознати“ продължаващи издания са медийните вер­сии на един продължаващ ресурс — в пе­чатна форма, на СD и в онлайн версия с едно и също заглавие. Както вижда­ме, нарасналите потребности в съвременното информационно общество, след стремителното настъпление на „гугалите“, предизвикаха тези важни терминологични поправки.

Първите, които усетиха проме­ните, наложени от новия Междунаро­ден стандарт за библиографско описа­ние на продължаващи и други ресурси ISBD, бяха издателите, които трябва­ше традиционно да поставят ISBN на своите издания и които представяйки документите, си с учудване узнаха, че тяхното издание е вече продължаващо и ще му бъде присъден ISSN номер. Така двете агенции трябваше да изпълнят просветителската мисия за определя­не на вида на библиографските ресур­си, като продължаващи или ограниче­но завършени, и да създадат условия и предпоставки за разширяване и задъл­бочаване на взаимоотношенията меж­ду националната библиографска агенция, издателите и книготърговците.