По темата е изнесен доклад на Национална кръгла маса „Книга и комуникации. От идеята до интерпретацията”, организирана от Великотърновски университет и Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий” през април 2007 г.
Един от най-важните етапи при подготовката на едно издание е определянето и подреждането на данните, които съдържат информацията, необходима за неговото безпогрешно и точно идентифициране. Тези данни се превръщат в „паспорт“ на публикацията и осигуряват еднозначното цитиране от всички нейни ползватели — книгоразпространители, библиотекари и библиографи, документалисти, каталогизатори, автори, производители на бази данни и др.
Отделните елементи и разположението на данните, които трябва да се публикуват в монографиите, сборниците, учебниците, илюстрованите издания, атласите, дисертациите, материалите от конференции, техническите доклади и др., са дефинирани в стандарт — БДС ISO1086:2000 Информация и документация — заглавни листове на книги, заменил съответно БДС 2497-87 Библиографски данни в книгите, БДС 2497-75 и БДС 2497-56. За продължаващите издания, включващи списания, периодични сборници, бюлетини и други (без вестниците) е в процес на утвърждаване стандарт ISO 8, заменил стандарт ISO R8-1954.
Зададените в тези стандарти правила, понякога могат да противоречат на определени художествени, технически или рекламни съображения на издателя, но тяхното спазване е изключително важно, защото, както вече бе споменато, информацията, която те носят е извънредно ценна. Тя е такава не само за ползвателите на изданията, а в много по-голяма степен — за редакторите и издателите. Нейното добро познаване, разбиране и правилно подреждане, внася ред и яснота в тяхната работа.
Оформлението на всяко произведение е творчески процес, който илюстрира замисъла на автора, редактора, художника и/или дизайнера, стила на издателството, особеностите на полиграфическото производство и редица други фактори. Поради тези причини и в двата стандарта са предвидени алтернативни решения за разместване на данните и на елементите от външното оформление.
Кои са изходните библиографски сведения, които трябва да притежава всяко едно издание и кое е мястото, на което те трябва да бъдат разположени?
Последователно ще представя отделните схеми — на данните в изданията и на местата, на които те се поместват.
Схемата на данните в книгите включва следните елементи:
• Надзаглавни данни — наименование на организацията, от името или с участието на която е издадена книга та, сведения за серия/подсерия, сведения за утвърждаване на нормативно или инструктивно издание;
• Сведения за авторите и другите лица, участвали в създаването на изданието;
• Заглавие на изданието;
• Подзаглавни данни — сведения, поясняващи заглавието и отнасящи се до: читателския адрес на изданието, вида на изданието и неговото утвърждаване, жанра и формат на публикуване, наличие на приложения, имена на съставителя, автор на преразказа на обработката, броя на томовете, когато е предвидено многотомно издание, имена на авторите на встъпителна статия, предговор, коментари, име на научния (отговорен) редактор, редакционна колегия (редакционния съвет), име на художника-илюстратор или художника-оформител, пореден номер на тома, частта, раздела на книгата, езика на текста на оригинала и име на преводача, поредност на изданието (преиздания), преработка, други сведения, допълнително характеризиращи даденото издание;
• Данни за публикуването — място на издаване, издателство, година на издаване;
• Серия;
• Сведения за препечатка;
• Класификационни индекси и авторски знак (напр., по УДК);
• Международен стандартен номер на книги (ISBN);
• Международен стандартен номер на продължаващото издание (ISSN);
• Знак за запазване на авторско право;
• Каталогизация в публикацията (CIP);
• Данни с производствено-технически характер — формат, вид на печата, обем, печатница и др.
Изходните библиографски данни, в зависимост от художественото оформление на книгата, се подреждат на основната заглавна страница, на предзаглавната страница, в библиографското каре, в справочния апарат на изданието и в неговото съдържание. Ако книгата няма заглавни страници, данните могат да се поместят на корицата и на обложката на книгата. Не е желателно и не се допуска публикуването на противоречиви изходни библиографски сведения, разположени на различни места в изданието.
Схеми за подреждане на изходните библиографски данни в книгите
Заглавна страница на документа:
• Надзаглавни данни;
• Име на автора/авторите (ако не са повече от трима);
• Заглавие на книгата;
• Подзаглавни данни;
• Издателски данни (данни за публикуването).
Гръб на заглавната страница на документа:
• Индекс по УДК;
• Авторски знак;
• Сведения за серия;
• Сведения за многотомно издание;
• Сведения за утвърждаване на учебник или учебно пособие;
• Имена на авторите (ако не са повече от трима);
• Имена на други лица, участващи в създаването на изданието;
• Други сведения за изданието;
• Макет на каталогизация в изданието (CIP);
• Сведения за авторското право;
• Международни идентификационни номера — ISBN, ISSN;
• Допълнителна информация — сведения за предишно издание/я, заглавие/я на превод/и на други езици, ако е публикувано паралелно, бележки за ограничено разпространение.
Предзаглавна страница на документа:
• Име/на на автор/и или само фамилно/и име/на;
• Заглавие или съкратено заглавие.
Последна страница на изданието или библиографско каре:
• Заглавие на серията (ако има такава);
• Име/на на автора/авторите;
• Заглавие на книгата;
• Сведения за лицата, участвали в създаването на изданието;
• Издателски данни.
Накратко ще се спра на изходните библиографски данни в книжните нотни, картографски и графични издания, защото те са аналогични на тези, които се използват при книгите. В оформлението на тези данни, обаче има някои особености, които отразяват спецификата на дадения вид документ. Например, при нотните издания се посочва името на композитора, сведения за музикалния жанр, форма, тоналност, музикален инструмент, партитура, партия и други. При картографските издания се посочват сведения за мащаб, легенда на знаците и др. В графичните издания, много често, името на художника играе ролята на заглавие на произведението, а в подзаглавните данни на заглавната страница се определя видът на изданието — „Албум“, „Албум с репродукции“, „Фотоалбум“ и др., а на гърба на заглавната страница се посочва авторът на съпроводителния текст.
По-подробно ще разгледам изходните библиографски данни в списанията, периодичните сборници, бюлетините и другите видове продължаващи издания (с изключение на вестниците), които включват следното:
• Надзаглавни данни (наименование на серията, наименования на организацията/фирмата, която го издава,);
• Заглавие на изданието;
• Подзаглавни данни (целево предназначение и читателски адрес, вид на изданието, сведения за периодичност, за годината и месеца на основаването, за особености на тома/номера и др.);
• Сведения за приложения или за издание, чието приложение е даденото издание;
• Номерация;
• Сведения за учредителите;
• Сведения за редакторите, редакционната колегия, съставителите, художниците, коректорите;
• Персонално заглавие на тома/номера (ако има такова);
• Издателски данни (място на издаване, издател, година на издаване);
• Класификационни индекси (на изданието като цяло);
• Международен стандартен номер на продължаващото издание (ISSN);
• Знак за запазване на авторското право.
Анотация, реферат и библиографско каре на продължаващите издания се прави при необходимост (обикновено се среща в научните и научно-популярните издания). Щрихкода на продължаващите издания (без вестниците) се помества на предната или на задната корица.
Всички броеве на едно продължаващо издание трябва да бъдат форматирани в един и същи размер. Ако е необходимо да се направи промяна, това трябва да стане в началото на нов том. Броевете, които съставляват един том трябва да имат собствена последователност на номериране. Първият брой от един том трябва да бъде № 1 и номерата трябва да вървят в непрекъснат ред. Всеки брой трябва да носи само един номер, освен когато са обединени няколко броя в една физическа единица, напр., № 3-4, март-април 2006 г.
Всеки том на продължаващите издания трябва да има — заглавна страница, кумулиран списък на съдържанието и показалец или показалци.
Номерирането на томовете трябва да бъде продължаващо, с арабски цифри (римски цифри по принцип не се използват).
Заглавната страница на всеки том трябва да съдържа следните данни:
• Заглавие на продължаващото издание;
• Името на организацията или лицата, отговорни за изданието;
• Номер на тома;
• Година или частта от годината, обхванати от тома;
• Името и адреса на издателя;
• Приложение, ако има такова;
• Международен стандартен номер на продължаващото издание (ISSN);
• Знак за запазване на авторското право.
Годината на издаване, по възможност, трябва да съвпада с календарната година, която се посочва с арабски цифри.
За всички броеве на едно продължаващо издание трябва да се прилага еднакво печатно оформление. Еднакво печатно оформление трябва да се използава и за всички статии, които са поместени в изданието. Резюметата, списъкът на съдържанието, бележките под линия и библиографията за всяка статия трябва да бъдат в размер или наситеност на шрифта, различни от тези, използвани в останалия текст.
Всяка страница от изданието трябва да носи информация за по-бърза идентификация. Тя може да се разположи навсякъде, но трябва да е в едно и също месторазположение на всяка страница.
Обикновено включва следните елементи:
• Заглавие на изданието (може и съкратено);
• Номер на том и номер на брой;
• Номер на страницата;
• Заглавие на статията (може и съкратено);
• Имената на авторите или на първия автор.
За номерирането на страниците трябва да се използват само арабски цифри. Всички страници, които не са номерирани, трябва да се включат в последователността на номерата. Кориците на броевете и заглавните страници на томовете не трябва да се включват. Номерата на страниците на листове с илюстративен материал и сгънати листове трябва да бъдат, ако е възможно, със същата последователност като тези на текста. Свободни листове и приложения трябва да бъдат посочени и за предпочитане изброени в списъка на съдържанието. Страници, запазени за рекламни материали, трябва да бъдат отпечатани по такъв начин, че да могат да се изключат, когато томът е подвързан. В тези случаи такива страници могат да имат отделна пагинация. Показалецът на тома може да има също отделен ред на номериране на страниците.
Списъкът на съдържанието за всеки брой трябва да бъде на първата страница на броя, може да е поместен и на първата или четвъртата корица. Той трябва да включва (за всяка статия) следното:
• Имената на авторите;
• Пълното заглавие и всички подзаглавия;
• Номерът на първата страница и този на последната страница, съединени с тире.
Където е уместно, списъкът на съдържанието може да се даде на повече от един език (напр. на английски).
На изходните библиографски данни във вестниците, които всеки от нас всекидневно държи в ръцете си, ще се спра в най-общи линии, т.е. на най-основните неща. Задължителните елементи са следните:
• Заглавие;
• Подзаглавни данни;
• Номерация;
• Дата на излизане на броя;
• Сведения за учредителя;
• Сведения за редакторите и/или редакционната колегия;
• Издателски данни;
• ISSN;
• Знак за запазване на авторското право;
• Щрихкод.
Заглавието на вестника се помества най-горе на първата страница или в т.нар. глава на вестника. В подзаглавните данни се включват сведения за периодичността на изданието, година, месец или дата на неговото основаване и сведения за паралелни издания на други езици и приложения. Номерата на броевете се отбелязват с арабски цифри. След текущия номер (от началото на календарната година) в кръгли скоби, като правило, се посочва поредният номер (от дaтата на основаването). Датата на излизане съдържа деня от седмицата, датата (с арабски цифри), месеца (без съкращения) и годината. Тя се посочва в главата на вестника.
Сведения за учредителя, името на редактора на вестника, сведения за редакционната колегия могат да се поместят на втората, предпоследната или последната страница на вестника.
Международният идентификационен номер (ISSN) и щрихкодът се отпечатват обикновено на първата страница на изданието.
Накрая, искам да обясня още веднаж защо всички тези елементи, които представих пред вас, са от изключително значение за библиографите. Изработването на всяко библиографско описание на различните видове издания се извършва въз основа на стандарти, съобразени с международните изисквания. Това осигурява безпрепятствено присъединяване на всяко отделно библиографско описание към всеки български и чужд каталог или база данни. За да може това да се направи професионално, се изминава дълъг път на анализ на всяко издание, правят се многобройни справки, което сериозно затруднява работата на библиографите и библиотекарите. Когато, обаче някои от посочените елементи липсват, сами разбирате, че няма как да станат част от елементите в библиографското описание. Няма как по всеки от тях да се извършва търсене в различните бази данни, което на практика означава затруднена идентификация на отделните издания и затруднено потребителско търсене. В крайна сметка загубите са разнопосочни — за авторите и другите лица, които са участвали в интелектуалната изработка на произведението, за неговия издател, за книгоразпространителите и книготърговците, за библиотекарите или най-общо казано за всички ползватели.