Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Подреждане и оформление на изходните библиографски данни в изданията



По темата е изнесен доклад на Национална кръгла маса „Книга и комуникации. От идеята до интерпретацията”, организирана от Великотърновски университет и Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий” през април 2007 г.

Един от най-важните етапи при подготовката на едно из­дание е определянето и подреждането на данните, които съдържат информацията, необходима за неговото безпо­грешно и точно идентифициране. Тези данни се превръщат в „паспорт“ на публикацията и осигуряват еднозначното  цитиране от всички нейни ползватели — книгоразпростра­нители, библиотекари и библиографи, документалисти, ка­талогизатори, автори, производители на бази данни и др.

Отделните елементи и разположението на данните, ко­ито трябва да се публикуват в монографиите, сборниците, учебниците, илюстрованите издания, атласите, дисерта­циите, материалите от конференции, техническите докла­ди и др., са дефинирани в стандарт — БДС ISO1086:2000 Ин­формация и документация — заглавни листове на книги, за­менил съответно БДС 2497-87 Библиографски данни в книги­те, БДС 2497-75 и БДС 2497-56. За продължаващите издания, включващи списания, периодични сборници, бюлетини и дру­ги (без вестниците) е в процес на утвърждаване стандарт ISO 8, заменил стандарт ISO R8-1954.

Зададените в тези стандарти правила, понякога могат да противоречат на определени художествени, технически или рекламни съображения на издателя, но тяхното спазва­не е изключително важно, защото, както вече бе спомена­то, информацията, която те носят е извънредно ценна. Тя е такава не само за ползвателите на изданията, а в много по-голяма степен — за редакторите и издателите. Нейно­то добро познаване, разбиране и правилно подреждане, вна­ся ред и яснота в тяхната работа.

Оформлението на всяко произведение е творчески про­цес, който илюстрира замисъла на автора, редактора, ху­дожника и/или дизайнера, стила на издателството, особе­ностите на полиграфическото производство и редица дру­ги фактори. Поради тези причини и в двата стандарта са предвидени алтернативни решения за разместване на да­нните и на елементите от външното оформление.

Кои са изходните библиографски сведения, които трябва да притежава всяко едно издание и кое е мястото, на което те трябва да бъдат разположени?


Последователно ще представя отделните схеми — на данни­те в изданията и на местата, на които те се поместват.

Схемата на данните в книгите включва следните елементи:

• Надзаглавни данни — наименование на организацията, от името или с участието на която е издадена книга­ та, сведения за серия/подсерия, сведения за утвържда­ване на нормативно или инструктивно издание;
• Сведения за авторите и другите лица, участвали в съз­даването на изданието;
• Заглавие на изданието;
• Подзаглавни данни — сведения, поясняващи заглавието и отнасящи се до: читателския адрес на изданието, вида на изданието и неговото утвърждаване, жанра и фор­мат на публикуване, наличие на приложения, имена на със­тавителя, автор на преразказа на обработката, броя на томовете, когато е предвидено многотомно издание, имена на авторите на встъпителна статия, предговор, коментари, име на научния (отговорен) редактор, редак­ционна колегия (редакционния съвет), име на художника-илюстратор или художника-оформител, пореден номер на тома, частта, раздела на книгата, езика на текста на оригинала и име на преводача, поредност на издани­ето (преиздания), преработка, други сведения, допълни­телно характеризиращи даденото издание;
• Данни за публикуването — място на издаване, издател­ство, година на издаване;
• Серия;
• Сведения за препечатка;
• Класификационни индекси и авторски знак (напр., по УДК);
• Международен стандартен номер на книги (ISBN);
• Международен стандартен номер на продължаващото издание (ISSN);
• Знак за запазване на авторско право;
• Каталогизация в публикацията (CIP);
• Данни с производствено-технически характер — фор­мат, вид на печата, обем, печатница и др.

Изходните библиографски данни, в зависимост от худо­жественото оформление на книгата, се подреждат на ос­новната заглавна страница, на предзаглавната страница, в библиографското каре, в справочния апарат на изданието и в неговото съдържание. Ако книгата няма заглавни страни­ци, данните могат да се поместят на корицата и на облож­ката на книгата. Не е желателно и не се допуска публику­ването на противоречиви изходни библиографски сведения, разположени на различни места в изданието.

Схеми за подреждане на изходните библиографски данни в книгите

Заглавна страница на документа:

• Надзаглавни данни;
• Име на автора/авторите (ако не са повече от трима);
• Заглавие на книгата;
• Подзаглавни данни;
• Издателски данни (данни за публикуването).

Гръб на заглавната страница на документа:

• Индекс по УДК;
• Авторски знак;
• Сведения за серия;
• Сведения за многотомно издание;
• Сведения за утвърждаване на учебник или учебно пособие;
• Имена на авторите (ако не са повече от трима);
• Имена на други лица, участващи в създаването на изданието;
• Други сведения за изданието;
• Макет на каталогизация в изданието (CIP);
• Сведения за авторското право;
• Международни идентификационни номера — ISBN, ISSN;
• Допълнителна информация — сведения за предиш­но издание/я, заглавие/я на превод/и на други езици, ако е публикувано паралелно, бележки за ограничено разпространение.

Предзаглавна страница на документа:

• Име/на на автор/и или само фамилно/и име/на;
• Заглавие или съкратено заглавие.
Последна страница на изданието или библиографско каре:
• Заглавие на серията (ако има такава);
• Име/на на автора/авторите;
• Заглавие на книгата;
• Сведения за лицата, участвали в създаването на изданието;
• Издателски данни.

Накратко ще се спра на изходните библиографски данни в книжните нотни, картографски и графични издания, защо­то те са аналогични на тези, които се използват при кни­гите. В оформлението на тези данни, обаче има някои осо­бености, които отразяват спецификата на дадения вид до­кумент. Например, при нотните издания се посочва името на композитора, сведения за музикалния жанр, форма, тонал­ност, музикален инструмент, партитура, партия и други. При картографските издания се посочват сведения за ма­щаб, легенда на знаците и др. В графичните издания, много често, името на художника играе ролята на заглавие на про­изведението, а в подзаглавните данни на заглавната стра­ница се определя видът на изданието — „Албум“, „Албум с репродукции“, „Фотоалбум“ и др., а на гърба на заглавната страница се посочва авторът на съпроводителния текст.

По-подробно ще разгледам изходните библиографски данни в списанията, периодичните сборници, бюлетините и други­те видове продължаващи издания (с изключение на вестни­ците), които включват следното:

• Надзаглавни данни (наименование на серията, наимено­вания на организацията/фирмата, която го издава,);
• Заглавие на изданието;
• Подзаглавни данни (целево предназначение и читателски адрес, вид на изданието, сведения за периодичност, за годината и месеца на основаването, за особености на тома/номера и др.);
• Сведения за приложения или за издание, чието приложе­ние е даденото издание;
• Номерация;
• Сведения за учредителите;
• Сведения за редакторите, редакционната колегия, със­тавителите, художниците, коректорите;
• Персонално заглавие на тома/номера (ако има такова);
• Издателски данни (място на издаване, издател, година на издаване);
• Класификационни индекси (на изданието като цяло);
• Международен стандартен номер на продължаващото издание (ISSN);
• Знак за запазване на авторското право.

Анотация, реферат и библиографско каре на продължаващи­те издания се прави при необходимост (обикновено се сре­ща в научните и научно-популярните издания). Щрихкода на продължаващите издания (без вестниците) се помества на предната или на задната корица.

Всички броеве на едно продължаващо издание трябва да бъдат форматирани в един и същи размер. Ако е необхо­димо да се направи промяна, това трябва да стане в нача­лото на нов том. Броевете, които съставляват един том трябва да имат собствена последователност на номерира­не. Първият брой от един том трябва да бъде № 1 и номера­та трябва да вървят в непрекъснат ред. Всеки брой тряб­ва да носи само един номер, освен когато са обединени ня­колко броя в една физическа единица, напр., № 3-4, март-ап­рил 2006 г.

Всеки том на продължаващите издания трябва да има — заглавна страница, кумулиран списък на съдържанието и по­казалец или показалци.

Номерирането на томовете трябва да бъде продъл­жаващо, с арабски цифри (римски цифри по принцип не се използват).

Заглавната страница на всеки том трябва да съдържа след­ните данни:

• Заглавие на продължаващото издание;
• Името на организацията или лицата, отговорни за изданието;
• Номер на тома;
• Година или частта от годината, обхванати от тома;
• Името и адреса на издателя;
• Приложение, ако има такова;
• Международен стандартен номер на продължаващото издание (ISSN);
• Знак за запазване на авторското право.

Годината на издаване, по възможност, трябва да съвпада с календарната година, която се посочва с арабски цифри.

За всички броеве на едно продължаващо издание трябва да се прилага еднакво печатно оформление. Еднакво печат­но оформление трябва да се използава и за всички статии, които са поместени в изданието. Резюметата, списъкът на съдържанието, бележките под линия и библиографията за всяка статия трябва да бъдат в размер или наситеност на шрифта, различни от тези, използвани в останалия текст.

Всяка страница от изданието трябва да носи информация за по-бърза идентификация. Тя може да се разположи нався­къде, но трябва да е в едно и също месторазположение на всяка страница.

Обикновено включва следните елементи:

• Заглавие на изданието (може и съкратено);
• Номер на том и номер на брой;
• Номер на страницата;
• Заглавие на статията (може и съкратено);
• Имената на авторите или на първия автор.

За номерирането на страниците трябва да се използват само арабски цифри. Всички страници, които не са номери­рани, трябва да се включат в последователността на номе­рата. Кориците на броевете и заглавните страници на то­мовете не трябва да се включват. Номерата на страници­те на листове с илюстративен материал и сгънати листо­ве трябва да бъдат, ако е възможно, със същата последова­телност като тези на текста. Свободни листове и прило­жения трябва да бъдат посочени и за предпочитане избро­ени в списъка на съдържанието. Страници, запазени за ре­кламни материали, трябва да бъдат отпечатани по такъв начин, че да могат да се изключат, когато томът е подвър­зан. В тези случаи такива страници могат да имат отделна пагинация. Показалецът на тома може да има също отделен ред на номериране на страниците.

Списъкът на съдържанието за всеки брой трябва да бъде на първата страница на броя, може да е поместен и на първа­та или четвъртата корица. Той трябва да включва (за всяка статия) следното:

• Имената на авторите;
• Пълното заглавие и всички подзаглавия;
• Номерът на първата страница и този на последната страница, съединени с тире.

Където е уместно, списъкът на съдържанието може да се даде на повече от един език (напр. на английски).

На изходните библиографски данни във вестниците, които всеки от нас всекидневно държи в ръцете си, ще се спра в най-общи линии, т.е. на най-основните неща. Задължителни­те елементи са следните:

• Заглавие;
• Подзаглавни данни;
• Номерация;
• Дата на излизане на броя;
• Сведения за учредителя;
• Сведения за редакторите и/или редакционната колегия;
• Издателски данни;
• ISSN;
• Знак за запазване на авторското право;
• Щрихкод.

Заглавието на вестника се помества най-горе на първата страница или в т.нар. глава на вестника. В подзаглавните данни се включват сведения за периодичността на издание­то, година, месец или дата на неговото основаване и сведе­ния за паралелни издания на други езици и приложения. Номе­рата на броевете се отбелязват с арабски цифри. След те­кущия номер (от началото на календарната година) в кръгли скоби, като правило, се посочва поредният номер (от дaта­та на основаването). Датата на излизане съдържа деня от седмицата, датата (с арабски цифри), месеца (без съкраще­ния) и годината. Тя се посочва в главата на вестника.

Сведения за учредителя, името на редактора на вест­ника, сведения за редакционната колегия могат да се помес­тят на втората, предпоследната или последната страни­ца на вестника.

Международният идентификационен номер (ISSN) и щрихкодът се отпечатват обикновено на първата страни­ца на изданието.

Накрая, искам да обясня още веднаж защо всички тези елементи, които представих пред вас, са от изключително значение за библиографите. Изработването на всяко библи­ографско описание на различните видове издания се извърш­ва въз основа на стандарти, съобразени с международните изисквания. Това осигурява безпрепятствено присъединява­не на всяко отделно библиографско описание към всеки бъл­гарски и чужд каталог или база данни. За да може това да се направи професионално, се изминава дълъг път на анализ на всяко издание, правят се многобройни справки, което сери­озно затруднява работата на библиографите и библиотека­рите. Когато, обаче някои от посочените елементи липс­ват, сами разбирате, че няма как да станат част от еле­ментите в библиографското описание. Няма как по всеки от тях да се извършва търсене в различните бази данни, което на практика означава затруднена идентификация на отделните издания и затруднено потребителско търсене. В крайна сметка загубите са разнопосочни — за авторите и другите лица, които са участвали в интелектуалната изра­ботка на произведението, за неговия издател, за книгораз­пространителите и книготърговците, за библиотекарите или най-общо казано за всички ползватели.

 
06.10.2011.
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Коментари
Таг :

Актуално

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар