PolyGrafia

Изказване на проф. Герд Финкбайнер, председател на Управителния съвет на manroland AG, пред Петия балкански печатарски форум

Петият печатарски форум в Будапеща през есента на 2010 г. идва във време, когато световната икономика не е в най-добрата си форма. През 2009 г. станахме сви­детели на най-сериозната рецесия от много десетиле­тия насам. Но ако се опитаме да погледнем нещата от друга страна, ще видим, че това е положително, защото само година по-късно пак сме изпълнени с оптимизъм. В много райони, където усетихме най-лошото, преоблада­ва оптимизъм за подобряване на икономиката. Това се отнася не само за големите и динамични райони на Азия — Китай, Индия — където междувременно сме приели за даденост, че икономическите резултати растат с дву­цифрени числа, но и за някои региони в Южна Америка, на­пример Бразилия, които много добре управляват бизнеса и икономиката си. В Бразилия живеят 200 милиона души. Не знам дали е известно, че страната надмина Испания и настига Италия, нареждайки се на пето-шесто място в списъка на най-големите икономики в света. Тук вижда­ме страна и регион с 200 милиона жители, с природни ре­сурси, с една много печеливша и добре развита печатар­ска промишленост. Като говорим за икономика, можем да кажем, че Европа се завръща. Германия се завръща. В последните години Германия отново е локомотивът за европейското икономическо влияние с 3,5% очакван рас­теж през 2010 г. Не всичко е на желаното от нас ниво, но е много по-добре, отколкото всички предвиждаха пре­ди година.

Днес би било неправилно да си затваряме очите за факта, че електронните медии революционно ще разбър­кат картите, особено за младото поколение. Туитър и другите социални мрежи вече са доказали, че са доходен бизнес наред с традиционните медии.

Нашата индустрия обаче не бива да спира да се кон­курира с електронните средства. Трябва да продължим да изтъкваме силните страни на нашите продукти. Трябва да защитим индустрията, независимо от пото­ка от факти и цифри, сочещи, че книгите, вестниците, списанията може да станат ненужни в идните години. По време на пресконференцията на manroland днес следо­бед казах на журналистите, че съм напълно убеден, че пе­чатът с всичките си сегменти няма да отпадне в обо­зримо бъдеще. В настоящото изложение ще представя аргументите си в полза на това твърдение.

Като начало бих искал да разгледам различните сег­менти на печата и да представя предизвикателствата и възможностите. Ще се спра първо на сегмента вест ници — индустрия, за която в Америка вече бе обявено, че няма бъдеще. В Северна Америка понастоящем има гра­дове без печатни всекидневници. Въпросът е, че в САЩ печатните вестници вероятно са загубили бъдеще­то си далеч преди онлайн изданията да станат истин­ска заплаха. Защото инвестициите в качествена журна­листика и в качествен продукт спряха много отдавна. Проблемът не е, че там онлайн изданията изместват вестниците, а че като вземеш и разгледаш някой все­кидневник в САЩ днес, в дизайна му няма нищо забавно, нищо интересно. На други места положението е раз­лично. Не само в традиционните европейски пазари на вестници — Великобритания и континентална Европа — но и в динамичните растящи пазари като Южна Амери­ка, Бразилия, Индия, Китай качеството на вестниците, на вестникарските продукти е високо и там се разчита на новите идеи. Така те дават пример как да се работи срещу общата тенденция.

На тази графика в синьо се вижда как в период от 5–10 години се е развивал печатът на вестниците в све­та. Има растеж от 8,8% с незначително намаляване в Северна Америка и 3 или по-малко процента в Европа, Ав­стралия и Азия, но все пак тази тенденция на намалява­щи тиражи на вестниците продължава.

Когато говорим за търговия на дребно на рекламни продукти, това е пазар, който дори в кризата, в икономи­ческия спад през 2009 г., а и през 2010 г. показва растеж в различни райони на света. Пазарът на дребно, включи­телно каталозите, се смята, че формира 75% за всички възрастови групи. Тези 75% получават информация и взе­мат решение да купят печатен продукт — каталог или книга на дребно. Трансакцията се извършва в интернет, закупуването се премества в интернет.

Говорейки за пазара на книги, бих искал да отбележа, че Франкфуртският панаир току-що приключи с голям успех. Междувременно пазарът на книги прие за нещо нормално, че електронните книги са част от общото количество наред с хартиените. Вече няма място за дискусии електронната срещу печатната книга. Книги­те остават много силен сегмент от печатната индус­трия. Бих казал, че производството на книги по отно­шение на огромните стоково-материални ценности, на ограничения работен капитал, може би е предизвикател­ство, с което ще трябва да се преборим във връзка с бъ­дещето на индустрията. Само в Германия има около 100 000 нови публикации всяка година, което прави оборот от 4,6 милиарда евро през 2009 г.

Няколко думи и за указателите. Преди години се смя­таше, че указателите са нещо остаряло, защото, ако ми трябва телефонен номер или адрес, ще се обърна към ин­тернет или специална телефонна служба, за да се сдобия с нужната информация. Много е интересно, когато гово­рим за адресни книги, за „Жълти страници“, че по отно­шение на рекламирането те все още са 75% от източни­ците на информация в индустриалните страни. 75% от цялата информация се търси в адресните книги и „Жъл­ти страници“.

Да поговорим за опаковките. Поне един сегмент, за който няма пророк, няма експерт, който да казва, че ще бъде заменен от интернет. Още се работи по опаковъч­ни материали във виртуалната реалност; още се чака да бъдат изобретени. Хубавото в опаковъчната индус­трия е, че когато гледате опаковките, те най-много от всички останали печатни материали показват как­во означава добавена стойност — те въздействат вър­ху сетивата — усет, мирис, звук. Добавената стойност тук е в смисъл на висока класа, която омагьосва очите в пунктовете за продажба. Това е класически пример как­во може да се направи с останалите печатни сегменти, за да станат по-привлекателни в днешния многоцветен, многомилионен свят. Ръстът на опаковките, показан отново за период от 5 години, сочи, че Азия има 50% рас­теж на обема, Северна Америка регистрира 20% рас­теж, също и Европа, но растежът е различен в зависи­мост от специфичния сегмент при опаковките.

Може да се твърди, че илюстрационният печат най-много пострада през периода на финансовата кри­за. Добрата новина тук е, че рекламата в печатните продукти, независимо дали вестници или списания, има най-висока достоверност и се приема по-положително в сравнение с електронния начин за рекламиране на про­дукти. И нещо още по-важно — обемът на рекламите се завръща. След най-ниското равнище през 2009 г. се на­блюдава определено подобрение през 2010 г. Великобри­тания съобщава например, че прогнозите са през 2011 г. да се достигнат нивата от 2008 г.

Моето виждане за положителното развитие на раз­личните печатни продукти ще е оправдано обаче само ако ние продължим целенасочено да работим в посока обновяване на печатните продукти. Това е и ключово­то послание — днес трябва да разработим вестник, спи­сание или каталог във вид, който да е успешен на паза­ра и след 5 години, в противен случай ще е по-добре да спрем дотук и да си потърсим някакъв друг бизнес. Ис­кам да подчертая, че иновациите при печатните проду­кти са ключът към успеха. Това важи за всяка индустрия, която иска да продължи да бъде жизнеспособна и в бъде­ще. Ако спрем с иновациите, ако спрем да произвеждаме нови продукти или да правим подобрения, съвсем скоро ще сме история. Творчеството и визуалната привлека­телност са важни.

Споделих с журналистите от различни страни и ис­кам отново да повторя: Трябва да променим неправилни­те схващания за печатното производство — че замърся­ваме, че вредим на околната среда, че сме динозавърът на една умираща индустрия! Нека спрем да хулим бизне­са си и да започнем да говорим за успехите! Да говорим за успелите предприемачи, за успешните бизнес модели, които са около нас в тази или в други части на света — няма значение дали в Европа, Южна Америка или Азия!

Няколко думи за иновациите в печата. Изключително интересно е онова, което се случва в цял свят в различни­те печатни сегменти. Ако можем да получаваме посто­янно информация за новите идеи, вероятно ще се уди­вим от случващото се в областта на печата ежедневно. Един много голям проблем е, че някои гледат на печат­ните продукти само като на стока, вместо да се заин­тересуват каква е целта на съответния продукт, към какъв пазар е насочен, дали този пазар е чувствителен към цената, как може да се излезе от тази смъртонос­на спирала на постоянно намаляване на цените до пъл­на невъзможност. Това отнема силите за инвестиции и иновации и се оказва ключовото предизвикателство. Естествено, за да отговорим на това предизвикател­ство, ние имаме нужда от съвременна технология. Цел­та на технологията днес повече от всякога е да осигури намаляване на разходите, повишаване на производител­ността и постигане на очакваната добавена стойност. Съвременната технология предоставя на производите­ля възможност за нови приложения или за нови продукти. Това е смисълът на технологията, нищо друго.

Пример за казаното е автоматизацията. Необходи­мо е да променим начина, по който работим. Печатът по света използва все повече високотехнологични ма­шини. Индустриалните процеси, стандартизацията се превръщат в помощник на печатаря и му позволяват да разбере дали осигурява отпечатването на високока­чествен продукт. Съвременните средства за автома­тизация предоставят възможността печатарят само да наблюдава и контролира, вместо да проверява след известен брой копия дали създава добър продукт.

Ето един пример за автоматизацията днес, в на­шия свят. Той е свързан с логистиката на автоматич­ното зареждане на печатни форми на машина Colorman autoprint в Магдебург, Германия. Благодарение на роботи­зацията на процеса са нужни само 8 до 10 минути от екс­понацията на първата пластина до поставяне на всички печатни форми в печатната секция.

Когато говоря за „производителност“ и за „добавена стойност“, имам предвид, че e възможно значително съ­кращаване на производствените разходи. Автоматиза­цията и технологията могат да се използват целенасо­чено за увеличаване на печалбата, а същевременно и да направят стратегията ви по-успешна.

Особен интерес днес представлява използването на специалните ефекти, специални мастила, специални формати, вложки, персонализация, взаимодействието на интернет и печата. Добавена стойност може да се по­стигне и като резултат от комбинацията от електрон­ни медии и печат.

Днес при определени видове опаковки се въвеждат различни елементи за защита от фалшификация. Пе­чатът става интерактивен и интелигентен, като се прилагат електронни средства и характеристики. По­ставят се нови цели и функции — усъвършенстване, до­бавена стойност, мултифункционалност. Налице е ши­рок спектър от високоефективни технологии.

Още един пример от Северна Америка. Вестник „Сан Франциско Кроникъл“ се издава от „Хърст груп“, издате­ли и печатари от Ню Йорк. „Хърст“ имат 15-годишен до­говор за печат с „Трансконтинентал“ в Канада. „Транскон­тинентал“ построи завод, монтира нови машини, които не са типичните вестникарски машини. Те печатат как­то вестници, така и списания и каталози. По този начин се създава многофункционален производствен център, където могат да се произвеждат няколко продукта. Съ­щият печатар — „Трансконтинентал“ — има 18-годишен договор с „Глоубъл мейл“ в Канада. „Глоубъл мейл“ беше стартиран повторно неотдавна и използва гланцирана хартия за всекидневници. Това е усъвършенстване, това са нови бизнес идеи в полза на читателите и рекламода­телите. Смятам, че отговорността на производителя е свързана с новите технологии на бъдещето. Закупува­нето на оборудване днес става все по-голямо предизви кателство заради финансирането. Новата технология изисква големи инвестиции, но тази технология трябва да предлага и възможности за осъвременяване след ня­колко години.

Днес е изключително важно да следваме ясна еколо­гична стратегия, за да докажем, че тази индустрия не похабява хартия, не застрашава околната среда. Напро­тив. Тя е чиста и зелена и това не трябва да е фактор за повишаване на цената, а фактор за подобряване на производителността. Екологията е бъдещата страте­гия за индустрията. Не е престъпление, че от едно дър­во произвеждаме еди-колко си хартия, ако същевремен­но, когато го отсичаме, ние засаждаме три. Вероятно за времето, когато четете на екран информацията в даден вестник, консумацията на енергия от един плосък екран или лаптоп е много по-голяма, отколкото за една печатна страница от списание или каталог.

Стигаме до въпроса за дигиталния печат. Пак ще повторя, че този печат е нещо изключително, появило се в нашата индустрия, предлагащо много нови възмож­ности. Тук не става дума да обсъждаме въпроса офсетов срещу дигитален печат. Дигиталният печат е нещо са­мостоятелно и когато го смесите с ролен или листов офсетов печат, той създава добавена стойност, коя­то дава възможност на доставчика на печатна услуга да отговори в по-голяма степен на нуждите на клиента си. Това има значение. Дигиталният печат трябва да до­каже, че може да намали разходите, че могат да се про­извеждат различни продукти и че не сте заковани към специални хартии и специални тонери. Вярвам, че диги­талният печат ще бъде ново допълнение към нашата ин­дустрия, което ще я направи по-конкурентна.

В тази индустрия е необходимо да има повече общу­ване. Връщам се към началото на изказването си и към въпроса защо този форум е привлекателен, защо хора­та идват тук, защо производителите са тук. Защото имат шанса да поговорят със своите клиенти, с пред­ставители на университетите, които обучават спе­циалисти в областта на печатните медии. Нашата ин­дустрия има нужда от повече съвместно разработване на продукти и услуги. Понякога си мислим, че инженери­те знаят абсолютно всичко — какво сте си намислили, с какво разполагате, какво има значение за вас, кое прави бизнеса ви конкурентен. Оказва се, че е необходим пре­водач, както от един език на друг, така и при разгово­рите между инженер и печатар. Ние говорим на един и същи език, но понякога сме на различно ниво на комуни­кация. Нужни са повече съвместни разработки, повече общуване.

Иновациите са важни, те са двигателят на нашия бизнес, на нашата индустрия, но трябва да направим така, че тези иновации да постигат нивото, което обе­щават. Лошо е, ако накрая се окаже, че машината рабо­ти само с 80% от капацитета си. Печатарят и произ­водителят трябва да работят заедно по процесите, за да може една система да се представи на най-висо­ко ниво по отношение на качеството и производител­ността. Ключът към намаляване на директните или ин­директните разходи е поддръжката. Ефективността в днешните печатници може да се повиши поне с 30%. До­бре би било да спрете да мислите за това, че клиентът иска по-ниска цена. Помислете как да намалите разходи­те със съществуващата материална база.

Накратко, добре е в Балканския печатарски форум да участва не само една част от стойностната верига, но също и производители на системи за предпечатна под­готовка, дигитален печат, довършителни процеси, ма­териали. Машините са добри само когато помагат да се постигне високо качество и висока производител­ност. По цялата линия на производството има добаве­на стойност — от суровините до готовия продукт. В този смисъл трябва да се опитаме да използваме и ев­ропейски фондове за развойна дейност. Автомобилната индустрия например работи съвместно за бъдещето на автомобилните технологии — по електромобилите, по хибридите и т.н. В това отношение нашата индустрия изостава. Тук е мястото асоциациите и университети­те да изиграят своята роля.

Накрая бих искал да кажа, че нашата индустрия е в период на промяна. Изправена е пред много предизвика­телства, но е далеч от изчезване. По-скоро има много примери за обратното, включително и тук, в региона на Балканите. Затова и една от причините тази „инсти­туция“ Балкански печатарски форум да предлага доба­вена стойност е предоставяната възможност за кому­никация — нещо, от което индустрията непременно сенуждае.