Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

От „как“ към „защо“, от парите към времето



Йохан Карлсон

МИНАЛО И БЪДЕЩЕ

Понякога ме питат дали не се притеснявам от новите информационни средства, дали не се страхувам, че ин­тернет рано или късно ще убие печатните медии. Обик­новено отговарях: Въобще не се притеснявам.

Нашият начин да четем не се е променил особено от началото на 15. век. Най-революционната промяна през изминалите 600 години е била, когато печатната преса е станала електрическа, а не фактът, че можете да че­тете вестник в мрежата. Изведнъж в началото на индус­триализма масовото производство прави печатното слово и знанието за него достъпно почти за всеки. Ако работех в ежедневник, интернет със сигурност щеше да ме притеснява повече. Това е така, защото начинът и методът за възприемане на информация от интернет страница и от вестник си приличат много един с друг — нарича се вертикално четене. Предвид краткостта на новините хората имат навика да четат вертикално. Очите сканират лявата страна на колонките с текст, докато мозъкът намери нещо интересно. Правени са из­следвания, като хора четат един и същ текст, но една­та група го чете в интернет, а другата — отпечатан в списание. Запомнената информация била почти двойно повече в групата с отпечатания текст. Книгите и спи­санията се четат хоризонтално — от ляво на дясно, ред по ред, страница по страница.

Вярвам, че интернет увеличава консумацията на от­печатани текстове. Интернет е бърз начин да получиш кратка информация, но сериозното и задълбочено знание все пак идва от печатната страница. И това няма да се промени в близкото бъдеще. Има няколко факта, които го доказват. Днес има повече отпечатани и продадени кни­ги, отколкото преди да се появи интернет. Мрежата не уби печатното слово, както радиото не уби живата му­зика, или, както се говореше едно време, че телевизията ще заличи Холивуд. Хората все още вървят, въпреки че има велосипеди. Еволюцията на човечеството е неве­роятно по-бавна, отколкото промените в технологии­те. Последните промениха нашите навици в много мал­ка степен — вече изпращаме електронна поща вместо факсове. Можем да направим телефоните по-малки от ки­бритена кутийка, но за да ги използваме, ще трябва да почакаме десет милиона години, докато ушите ни пора­снат малко по-близо до устата. Новите технологии не променят факта, че първо трябва да получим информа­цията, след това да я разберем и накрая — да използваме информацията и новото знание по един практичен начин. Ние правим това, откакто сме се научили да боравим с огъня и сме започнали да мислим за колелото.

Това, с което се състезаваме днес и с което ще се конкурираме в бъдещето, е времето. Вашето, моето, времето на всеки човек. Без значение колко сте богат, вашето време все пак е ограничено. Днес може да си ку­пите пет списания и да изтеглите от интернет десет филма, но защо трябва да правите това, когато нямате време да ги прочетете или изгледате? Вярвам, че ста­рият израз „стойност за парите“ скоро ще бъде заменен с моя по-съвременен израз — „стойност за времето“. В много сектори конкуренцията за парите на хората ще се превърне в конкуренция за тяхното време. Най-веро­ятно не казвате: „Какво ще гледаме тази вечер — bTV или „Нова“?“, а по-скоро: „Какво ще правим тази вечер — ще гледаме телевизия или ще излезем навън?“. Изборът не е дали ще похарчите девет лева, за да гледате филм в киното, или същата сума, за да ядете в McDonald’s. Въ­просът е дали искате да прекарате два часа от време­то си с този филм. Или искате McDonald’s. Става въпрос дали ви харесва как сте си прекарали времето. Парите сега са дребен въпрос, а времето никога няма да се вър­не назад.

Днес работим по-малко, отколкото сме го правили ня­кога в историята, за да получим храна и покрив над глави­те си, но това съвсем не означава, че работим сумарно по-малко време, отколкото сме се трудили в миналото. Само защото буквално експлодираха възможностите и предложенията за нещата, които можем да направим с нашето време, не означава все още, че някой от нас има много повече време, за да ги осъществи. В бъдеще съдържанието ще има все по-голямо значение. Защото става въпрос за хората и компаниите, които трансфор­мират информацията в знание. Или най-малкото тран­сформират информацията в някакъв вид приятна емоция. В неща и решения, за които после няма да съжалявате. Това е ключът към успеха на всички медии и на повечето от компаниите в бъдещето — да гледате, четете или преживявате нещо, за което няма да съжалявате десет минути след като сте го направили.

Едно нещо е да поглъщаш информация, съвсем друго е да я превърнеш в знание с практическа полза. Човекът, който знае „как“, винаги ще има работа, но този, кой­то знае „защо“, винаги ще бъде неговият началник. „Как“ беше най-важният въпрос в ерата на индустриализма. Днес и в бъдеще „защо“ ще бъде основният въпрос на ин­формационното общество. Медиите и компаниите, кои­то дават „стойност за вашето време“, ще бъдат побе­дителите в бъдещето. Те ще бъдат тези, които няма да отидат в историята.

И така, благодаря ви за вашите десет минути. Ще се видим ли отново в бъдещето?

Настоящият материал е отпечатан с любезното съдействие на автора и ръководството на списание „Мениджър“. Оригиналът на статията можете да прочетете в априлския брой на списанието.

 
25.10.2011.
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Коментари
Таг :

Актуално

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар