Йохан Карлсон
МИНАЛО И БЪДЕЩЕ
Понякога ме питат дали не се притеснявам от новите информационни средства, дали не се страхувам, че интернет рано или късно ще убие печатните медии. Обикновено отговарях: Въобще не се притеснявам.
Нашият начин да четем не се е променил особено от началото на 15. век. Най-революционната промяна през изминалите 600 години е била, когато печатната преса е станала електрическа, а не фактът, че можете да четете вестник в мрежата. Изведнъж в началото на индустриализма масовото производство прави печатното слово и знанието за него достъпно почти за всеки. Ако работех в ежедневник, интернет със сигурност щеше да ме притеснява повече. Това е така, защото начинът и методът за възприемане на информация от интернет страница и от вестник си приличат много един с друг — нарича се вертикално четене. Предвид краткостта на новините хората имат навика да четат вертикално. Очите сканират лявата страна на колонките с текст, докато мозъкът намери нещо интересно. Правени са изследвания, като хора четат един и същ текст, но едната група го чете в интернет, а другата — отпечатан в списание. Запомнената информация била почти двойно повече в групата с отпечатания текст. Книгите и списанията се четат хоризонтално — от ляво на дясно, ред по ред, страница по страница.
Вярвам, че интернет увеличава консумацията на отпечатани текстове. Интернет е бърз начин да получиш кратка информация, но сериозното и задълбочено знание все пак идва от печатната страница. И това няма да се промени в близкото бъдеще. Има няколко факта, които го доказват. Днес има повече отпечатани и продадени книги, отколкото преди да се появи интернет. Мрежата не уби печатното слово, както радиото не уби живата музика, или, както се говореше едно време, че телевизията ще заличи Холивуд. Хората все още вървят, въпреки че има велосипеди. Еволюцията на човечеството е невероятно по-бавна, отколкото промените в технологиите. Последните промениха нашите навици в много малка степен — вече изпращаме електронна поща вместо факсове. Можем да направим телефоните по-малки от кибритена кутийка, но за да ги използваме, ще трябва да почакаме десет милиона години, докато ушите ни пораснат малко по-близо до устата. Новите технологии не променят факта, че първо трябва да получим информацията, след това да я разберем и накрая — да използваме информацията и новото знание по един практичен начин. Ние правим това, откакто сме се научили да боравим с огъня и сме започнали да мислим за колелото.
Това, с което се състезаваме днес и с което ще се конкурираме в бъдещето, е времето. Вашето, моето, времето на всеки човек. Без значение колко сте богат, вашето време все пак е ограничено. Днес може да си купите пет списания и да изтеглите от интернет десет филма, но защо трябва да правите това, когато нямате време да ги прочетете или изгледате? Вярвам, че старият израз „стойност за парите“ скоро ще бъде заменен с моя по-съвременен израз — „стойност за времето“. В много сектори конкуренцията за парите на хората ще се превърне в конкуренция за тяхното време. Най-вероятно не казвате: „Какво ще гледаме тази вечер — bTV или „Нова“?“, а по-скоро: „Какво ще правим тази вечер — ще гледаме телевизия или ще излезем навън?“. Изборът не е дали ще похарчите девет лева, за да гледате филм в киното, или същата сума, за да ядете в McDonald’s. Въпросът е дали искате да прекарате два часа от времето си с този филм. Или искате McDonald’s. Става въпрос дали ви харесва как сте си прекарали времето. Парите сега са дребен въпрос, а времето никога няма да се върне назад.
Днес работим по-малко, отколкото сме го правили някога в историята, за да получим храна и покрив над главите си, но това съвсем не означава, че работим сумарно по-малко време, отколкото сме се трудили в миналото. Само защото буквално експлодираха възможностите и предложенията за нещата, които можем да направим с нашето време, не означава все още, че някой от нас има много повече време, за да ги осъществи. В бъдеще съдържанието ще има все по-голямо значение. Защото става въпрос за хората и компаниите, които трансформират информацията в знание. Или най-малкото трансформират информацията в някакъв вид приятна емоция. В неща и решения, за които после няма да съжалявате. Това е ключът към успеха на всички медии и на повечето от компаниите в бъдещето — да гледате, четете или преживявате нещо, за което няма да съжалявате десет минути след като сте го направили.
Едно нещо е да поглъщаш информация, съвсем друго е да я превърнеш в знание с практическа полза. Човекът, който знае „как“, винаги ще има работа, но този, който знае „защо“, винаги ще бъде неговият началник. „Как“ беше най-важният въпрос в ерата на индустриализма. Днес и в бъдеще „защо“ ще бъде основният въпрос на информационното общество. Медиите и компаниите, които дават „стойност за вашето време“, ще бъдат победителите в бъдещето. Те ще бъдат тези, които няма да отидат в историята.
И така, благодаря ви за вашите десет минути. Ще се видим ли отново в бъдещето?
Настоящият материал е отпечатан с любезното съдействие на автора и ръководството на списание „Мениджър“. Оригиналът на статията можете да прочетете в априлския брой на списанието.