На 4 март 2010 г. в хотел „Двореца“ във Велинград се проведе открита работна среща на Клъстер българска медия и печат. По предварително обявения дневен ред срещата следваше да премине и реално премина в две части:
1. Проект „Обучение“. Съвместна инициатива на Клъстер Българска медия и печат, катедрата по Полиграфия в ХТМУ и „Синергия Клъстер БМП“ (пред регистрация).
2. Информация за събитията и инициативите на КБМП, програмите за подпомагане на клъстери и предстоящата Синергия.
Съвсем очаквано първата точка от дневния ред предизвика интереса на колегите. Тринадесетте присъстващи обаче имаха различни гледни точки относно проекта. Това, поне по мое мнение, предопредели липсата на единно становище по темата за обучението. Всъщност единомислие имаше по един определен въпрос, а именно нуждата от обучение. Оттам нататък всеки се ръководеше от собствената си философия, от собственото си виждане за целите и методите на обучение, от нуждите на своята фирма или организация...
Казаха се много неща. Фирмите споделяха нуждата от обучение, привлеченият от Клъстер българска медия и печат партньор — Химико-технологичният и металургичен университет, предложи определени стъпки за изграждане на център за обучение на кадри, медиаторът КБМП сподели вижданията си за нуждата и възможните подходи при обучението на кадрите.
За съжаление повечето казани неща останаха в сферата на пожеланията. Говореше се за някакво хипотетично обучение, което преследва неясната цел за повишаване на нечия квалификация за общото ни добруване. Според мен се говореше за обучението като самоцел.
Все пак присъстващите напипаха един важен въпрос и той опираше до това, кой ще плати сметката за едно такова обучение. Това беше въпрос, по който бяхме учудващо обединени — на никого не му се ще да плаща за подобно нещо, но единствените сигурни платци са именно фирмите от бранша, защото всички останали източници за финансиране са меко казано несигурни.
Може би за някои, които не са присъствали, срещата ще се стори рядко непродуктивна, защото настоящото изложение я представя в изключително черни краски, но това далеч не е така. И не защото тя беше кой знае колко продуктивна, а защото показа верния подход, към който трябва да се стремим. Този подход е свързан с едно търпеливо и последователно целеполагане, което трябва да предхожда широката дискусия по въпроса. Иначе, който и когато да започне подобна дискусия, ще предприеме удачно действие, защото несъмнено нужда от обучение има, а то не може да се случи без предварителни обсъждания и консенсус. Даже може да се каже, че който и когато да пристъпи към подобна инициатива, все е закъснял, защото Проект „Обучение“ отдавна чака своя ред в чакалнята на вечно заетата българска полиграфия. Оттук нататък обаче следва да се потърсят отговори на много въпроси: кого ще обучаваме; на какво ще го учим; кой, кога, къде и колко дълго ще го учи; теоретични или практически знания ще му дадем; знания ли искаме да му дадем, навици ли да формираме у него, или просто да го снабдим с документ; доколко легитимен ще бъде този документ; кой ще финансира обучението и пр. Оттам нататък пред фирмите стои скрито или явно въпросът за задържането на кадрите, чието обучение е финансирано. Все въпроси, които чакат решение. И това далеч не са всички въпроси по темата.
Хубаво е, че КБМП започва подобна дискусия, но трябва по широка основа, върху която тя да протече, за да завърши с някакъв осезаем резултат. Трябва ни поне по един мотивиран отговор или проектоотговор по всички важни въпроси, иначе дискусията ще бъде ялова и ще си остане просто говорене. И, по моему, трябва да се даде ответ по даден въпрос, за да се отвори дума за следващия. Иначе ще заприличаме на пчелички, които прелитат от цвят на цвят. Но от пчелите определено имаполза...