PolyGrafia

На 4 март 2010 г. в хотел „Двореца“ във Велинград се проведе открита работна среща на Клъстер българ­ска медия и печат. По предварител­но обявения дневен ред срещата следваше да премине и реално преми­на в две части:

1. Проект „Обучение“. Съвместна инициатива на Клъстер Българ­ска медия и печат, катедрата по Полиграфия в ХТМУ и „Синер­гия Клъстер БМП“ (пред регис­трация).

2. Информация за събитията и ини­циативите на КБМП, програми­те за подпомагане на клъстери и предстоящата Синергия.

Съвсем очаквано първата точка от дневния ред предизвика интереса на колегите. Тринадесетте присъст­ващи обаче имаха различни гледни точки относно проекта. Това, поне по мое мнение, предопредели липса­та на единно становище по темата за обучението. Всъщност единоми­слие имаше по един определен въпрос, а именно нуждата от обучение. От­там нататък всеки се ръководеше от собствената си философия, от собственото си виждане за целите и методите на обучение, от нуждите на своята фирма или организация...

Казаха се много неща. Фирми­те споделяха нуждата от обучение, привлеченият от Клъстер българска медия и печат партньор — Хими­ко-технологичният и металургичен университет, предложи определе­ни стъпки за изграждане на център за обучение на кадри, медиаторът КБМП сподели вижданията си за нуж­дата и възможните подходи при обу­чението на кадрите.

За съжаление повечето казани неща останаха в сферата на пожела­нията. Говореше се за някакво хипо­тетично обучение, което преследва неясната цел за повишаване на нечия квалификация за общото ни добрува­не. Според мен се говореше за обуче­нието като самоцел.

Все пак присъстващите напипа­ха един важен въпрос и той опираше до това, кой ще плати сметката за едно такова обучение. Това беше въ­прос, по който бяхме учудващо обе­динени — на никого не му се ще да плаща за подобно нещо, но единстве­ните сигурни платци са именно фир­мите от бранша, защото всички ос­танали източници за финансиране са меко казано несигурни.

Може би за някои, които не са присъствали, срещата ще се сто­ри рядко непродуктивна, защото на­стоящото изложение я представя в изключително черни краски, но това далеч не е така. И не защото тя беше кой знае колко продуктивна, а защо­то показа верния подход, към който трябва да се стремим. Този подход е свързан с едно търпеливо и последо­вателно целеполагане, което тряб­ва да предхожда широката дискусия по въпроса. Иначе, който и когато да започне подобна дискусия, ще пред­приеме удачно действие, защото не­съмнено нужда от обучение има, а то не може да се случи без предвари­телни обсъждания и консенсус. Даже може да се каже, че който и когато да пристъпи към подобна инициати­ва, все е закъснял, защото Проект „Обучение“ отдавна чака своя ред в чакалнята на вечно заетата българ­ска полиграфия. Оттук нататък оба­че следва да се потърсят отговори на много въпроси: кого ще обучаваме; на какво ще го учим; кой, кога, къде и колко дълго ще го учи; теоретични или практически знания ще му дадем; знания ли искаме да му дадем, навици ли да формираме у него, или просто да го снабдим с документ; доколко ле­гитимен ще бъде този документ; кой ще финансира обучението и пр. От­там нататък пред фирмите стои скрито или явно въпросът за задър­жането на кадрите, чието обучение е финансирано. Все въпроси, които чакат решение. И това далеч не са всички въпроси по темата.

Хубаво е, че КБМП започва подоб­на дискусия, но трябва по широка ос­нова, върху която тя да протече, за да завърши с някакъв осезаем резул­тат. Трябва ни поне по един моти­виран отговор или проектоотговор по всички важни въпроси, иначе дис­кусията ще бъде ялова и ще си ос­тане просто говорене. И, по моему, трябва да се даде ответ по даден въпрос, за да се отвори дума за след­ващия. Иначе ще заприличаме на пче­лички, които прелитат от цвят на цвят. Но от пчелите определено имаполза...