PolyGrafia

Навлизането на съвременните информационни технологии в издателската и книготърговската дейност и появата на електронните до-кументи оказаха съществено влияние върху развитието на взаимоотношенията между отделните партньори в книжния сектор. Глобализацията на компютърните мрежи формира но-ва информационна среда, базира-на на техническото равнище на съвременното общество и на корпоративното разбиране за необходимост от взаимодействие в сферата на информацион­ния обмен на данни. Всичко то-ва създава предпоставки за все-обща информатизация на осно-вата на обмен на информация за книжната продукция.

В книгоиздаването, книжна­та търговия и библиографската дейност започнаха да се зараж­дат общи интереси по посока на информационното обслуж­ване на обществото. Специа­листите все повече осъзнават необходимостта от изгражда­нето на единно информационно пространство, еднакво дос­тъпно за всички потребители, позволяващо да се регламенти-рат правилата на работа с ин-формацията за книгата в системата на комуникационните отношения „автор — издател — разпространител — библиоте­ки — читател”.

В рамките на централизираната система на издаване и кни-горазпространение, при сравни-телно ограничения брой субек-ти на книжния пазар, за нейно-то функциониране не се изиск-ваше сериозно информационно поддържане. В условията на па-зарно стопанство, когато на пазара едновременно действат десетки издатели и книготърго­вци, на потребителите е необ-ходима подробна и бърза инфор­мация за излезлите от печат и за планираните да бъдат реали­зирани издания.

В началото на 90-те години, в условията на разрушаване на ста­рите механизми на книжна тър­говия и установяване на нови, възникна особена за страната ситуация — много голяма част от съществуващите книжарни­ци бяха закрити и около 90% от издаваните книги оставаха в градовете, в които са произве­дени и се продаваха направо на улицата. Постепенно нещата се нормализираха, но книгата все още не е заела полагащото є се място на пазара. За стабилизи­ране, развитие и модернизиране на инфраструктурата на книж­ния пазар очевидно е необходи­мо повече време.

Средствата, отделяни от бюджета за библиотеките през разглеждания период, бяха крайно недостатъчни и комплектуване­то на библиотечните фондове се осъществяваше неритмично и в минимален обем. Увеличение­то на цените на книгите и пе-риодичните издания, и невъзмож­ността от страна на библио-теките да ги закупуват, се от-разиха върху цялата верига: кни-гоиздаване — книгоразпростране­ние — произвеждане на инфор-мация за новоизлезлите издания. Като се прибавят и високите пощенски разноски, увеличени мита и липсата на информаци­онни технологии става ясно, че библиотеките не можеха да из-пълняват ролята на равносто­ен партньор в книжния сек-тор. Ролята на катализатори в това отношение си поставиха за цел да изиграят два проек­та — „Books in print” и „Шанс за българските библиотеки за XXI век”.

Ще разгледаме накратко сис­темата „Books in print” като информационен инструмент, който все още не се е наложил в България. В цял свят с тези информационни инструмен­ти си служат участниците в книжната верига, т.е. издатели­те, книгоразпространителите, библиотекарите и отделните ползватели. За разлика от изда­нията на текущата национал­на библиография, каталозите „Books in print” съдържат данни за книгите, налични на пазара, нови и предстоящи заглавия, както и по-стари заглавия, ко­ито могат да бъдат осигурени за потребителите от техните издатели или книготърговците. Те имат за цел да предоставят бърза и актуална информация на всички участници във веригата и по този начин да консолиди­рат книжния сектор и да подпомогнат продажбите. В пазарно ориентираната икономика тези каталози играят огромна роля за координиране на търсенето и предлагането в целия книжен сектор. Опит за създаването и утвърждаванато на този вид книготърговска библиография у нас бе направен през 1997 г., ко­гато бе създадено „пилотното” издание на каталога „Вooks in print”. Неговото отпечатване и изработване на електронна­та му версия стана възможно благодарение на финансовата помощ, осигурена от програма­та „Книги и архиви” към Съвета на Европа.

Този вид каталози се създа­ват и използват преди всичко в страните с добре развит кни­жен пазар и са насочени към нуж­дите на издатели и търговци с цел да се подобрят продажбите на наличните и предстоящите за издаване заглавия книги.

Каталогът „Български книги 1997” бе изработен със съвмест­ните усилия на специалисти от Националнатабиблиографскааген-ция и Националния центързакнига-та. За целта беше използвана ба-зата данни на книгите под пе-чат, които са заявени в Нацио­налнатаISBN агенция към Народна­табиблиотекаи са получили меж-дународен книжен номер, а също така и библиографската база дан-ни на текущата национална биб-лиография, на което се дължеше професионално поднесената ин­формация в каталога. В него бе включена информация за 2 213 за­главия на книги под печат, полу­чили ISBN от 1.01. до 31.07.1997 г. и книги, издадени през периода 1992-1997 г., които могат да се намерят на книжния пазар.

Целите, които си бяха поста­вили авторите на този каталог бяха следните:

• да се подпомогне самоосъзна­ването и саморегулирането на книжния пазар у нас;
• да се ограничи съществува­щият хаос на пазара;
• да се задоволят информа­ционните потребности на ползвателите от търговски тип информация;
• да се улеснят издателите при определяне на собствената им издателска политика и програма;
• да се установят трайни кон­такти между българските издатели и книготърговците;
• информацията за книгите, издадени в България и нами­ращи се на пазара, да стане достояние на библиотеките, издателствата и книготър­говците у нас и в чужбина;
• да се създаде възможност изработената база данни на книгите под печат и в налич­ност да участва в междуна­родни издания.

Какво е мястото на каталога „Български книги 1997” в общата библиографско-информационна система в страната? От 1897 г., когато се приема първият Закон за задължителния депозит, в На­роднатабиблиотекасе подготвя и публикува пълна библиографска информация за всички издадени книги и други видове документи в бюлетините на текущата национална библиография. След създаването на НационалнатаISBN агенция през 1991 г., Народна­табиблиотеказапочна да изгражда база данни за книгите под печат и в периода 1991-2001 г., да издава и месечен бюлетин „Новини ISBN и ISSN — книги под печат, нови издателства и нови перио­дични издания”.
Информацията, която съдържат посочените библиографски източници, освен всички други функции, играе ролята и на добра база за наукометрични, библиометрич­ни, статистически и други видове изследвания. Тя е много ценна и винаги ще представлява безспорна необходимост и ин­терес за българския ползвател, но няма комерсиален характер и не може, а и няма за цел, да отговори на потребностите на обществото от динамична търговска информация. Има раз­бира се, отделни издателства, които публикуват сведения за своята печатна продукция, но те са сравнително малко.

Изработването на „пилот­ното” издание на „Български книги” беше само една крачка в утвърждаването на системата, която за съжаление не бе про­дължена.
Проектът „Шанс за бъл­гарските библиотеки за XXI век” бе разработен през периода 1998-1999 г. Бяха изследвани, въз основа на анкета, 90 библиоте­ки (6 големи научни, 28 универ­ситетски, 24 регионални, 28 читалищни и др.). Основните цели на проекта бяха:

• да допринесе за развитието на културното и образова­телното равнище на об­ществото, като подкрепи библиотеките като инсти­туции с най-силно влияние върху четенето и информа­цията;
• да спомогне за преодоляване на изоставането на българ­ските библиотеки, като обогати и обнови техните информационни и техно­логични ресурси, както и услугите им;
• да промени модела на функци­ониране на библиотеките;
• да направи библиотеките ак­тивен субект и стимулиращ фактор на информационния пазар;
• да създаде ефективна систе­ма за информация за нацио­налната книжна продукция в страната и да развие пазара на литература.

С този проект се целеше ос­новно да се подпомогне издател­ският сектор в страната чрез финансирането на около 540 биб­лиотеки, за да се превърнат те в реален субект на влияние върху издателската продукция. Направен бе отново опит да се организира издаването на „Books in print” чрез подпомага­нето на организация, която да поеме функциите на търговски посредник и постепенно да се утвърди на книжния пазар. За съ­жаление, тази безкрайно полезна инициатива не бе финансирана от Фондация Отворено общество и информационните процеси в книжния сектор продължиха да се развиват бавно и в известна степен хаотично.

Като се има пред вид значи­телното закъснение, с което за-почна автоматизирането на из-дателските, книгоразпростра­нителските и библиографските процеси у нас, финансовите ог-раничения, наложени на библио­теките и отсъствието на це-ленасочена държавна полити­ка за развитието на книжния сектор, трябва да отбележим, че едва в последните 1-2 години започнаха да се зараждат при­знаци за формиране на единно информационно пространство в тази област. Информацията, която се подготвя за потреби­телите в момента е непълна, неоперативна и най-вече не е стандартизирана. Липсват единни класификатори и форма­ти за обработката на инфор­мационните данни, съществува дублиране при разработването на сходни информационни про­блеми с отчитането само на вътрешните условия на дей­ността.

Ако се спрем на взаимоот­ношенията между автори, издатели, книготърговци и библиотеки и се опитаме да обосновем някакви насоки за тяхното оптимизиране, ще си дадем сметка, че това може да се осъществи само на основата на стандартизация на инфор­мационните и всички други връзки между субектите на книжния пазар и библиотеките. Изграждането на стабилна ин­формационна система от парт­ньори може да се реализира, ако се осъзнае необходимостта от уеднаквяване на прилаганите правила, стандарти, формати, класификационни схеми и др. в издателския, книготърговския и библиотечно-библиографския сектор.

Какво по-конкретно имаме пред вид?

1. сближаване на статуса на националните и международ­ни стандарти в областта на информационния обмен на данни;
2. унификация на методология­та и организацията на рабо­тата по стандартизацията;
3. усъвършенстване на фонда от национални нормативни документи по стандарти­зация в книжното и библио­течното дело;
4. унификация на класификация­та и кодирането на печатна­та продукция;
5. единство на терминологи­ята, прилагана в книжния сектор;
6. развитие на информационни­те технологии.

Въпросът за стандартизи­рането на издателско-книгораз­пространителските процеси никога не е стоял така остро пред общността. На какво се натъкваме при регистрацията на книгите в текущата нацио­нална библиография? Междуна­родният книжен номер ISBN в целия свят се използва за едноз­начна идентификация на книги­те на всеки издател. В национал­ната библиографска агенция се поддържа база данни, която се използва в най-различни техно­логични процеси за осигуряване на информация за издателската продукция. За съжаление, немал­ка част от книгите са с нето­чен или фалшив ISBN, поради това, че издателите поставят един и същи номер на всички свои книги или използват ISBN на други издателства. Възник­ват въпроси и при идентифи­кацията на многотомните из­дания, защото не рядко липсва общ ISBN.

От 1993 г. Народнатабиблиотекаподготвя и издава Справочник с адресите на издателства, редак­ции и печатници, а от 2000 г., вместо печатниците, бяха вклю­чени книжарници. Това издание се изработва на основата на данни­те, получени от регистрирани­те издатели в системата ISBN. Уникалността на информацията изисква редовно актуализиране на адресите, телефоните и другите сведения, които се съдържат в справочника. За съжаление, то-ва се постига много трудно, за-щото издателите, които не из-вършват активна издателска дейност не поддържат текущи контакти с Националната ISBN агенция.

За търсенето по съдържа­ние в информационните бази данни е необходимо книгите да носят някакъв класификацио­нен индекс по УДК или по друга международно приета класи­фикационна схема. В българ­ското книгоиздаване, с малки изключения, такава практика не е съществувала, а единен информационно-търсещ език, имащ реално идентифициране и в чужбинa, е особено необходим на книжния бизнес.

Тези и редица други въпроси, отнасящи се до обмена на ин­формацията и взаимоотноше­нията вътре в книжния сектор, многократно бяха поставяни от представителите на биб­лиотечната общност, но едва през 2004 г. на Националната среща на книгоиздателите и книготърговците, проведена през м. ноември в гр. Пловдив, гилдията на издателите прояви интерес и желание за съвмест­ни действия в тази насока. За следващата Национална среща — Пловдив’2005 бе подготвена и обсъдена „Харта за взаимоот­ношенията между българските книгоиздатели, книгоразпостра­нители, литературни агенти и библиотеки”, която най-общо си поставя за цел тяхното сът-рудничество и набелязва пъти­ща за въздействие при формира-нето на така необходимата дър-жавна политика в тази област.

Похвалното в случая е, че се постигна принципна до­говореност между издатели, книготърговци и библиотекари за необходимостта от тако­ва сътрудничество, което да повиши ефективността на технологичното и информаци­онно взаимодействие на всички субекти от книжния сектор както заради техните собстве­ни интереси, така и в интерес на ползвателите. Първа стъпка в това отношение е подготов­ката на проект за изработва­нето на електронен вариант на „Books-in-print”. В неговото реализиране участва ръковод­ството на Асоциацията на българските книгоиздатели и специалисти от Народната биб­лиотека „Св. Св. Кирил и Мето­дий”. От библиографска гледна точка събирането, обработва­нето и разпространяването на информацията за изданията под печат може да се осъществи чрез разширяване на дейност­та „Регистриране на книгите под печат” в НационалнатаISBN агенция, при което данните за тях ще се движат по начина, по който е посочено на Фиг. 1. Това, разбира се, може да се осъ-ществи само ако се създаде въз-можност за онлайн регистра­ция на изданията и извършване на кооперирана каталогизация. За да се създаде и да заработи ефективно системата „Books-in-print”, според нас, трябва да се направи следното:

• да се осигури участието на възможно най-голям брой български издатели;
• да се обособи самостоятелна структура, която ще от­говаря за събирането, обра­ботването, публикуването и разпространяването на търговската информация за книгите, издадени в България и да се гарантира нейният търговски интерес;
• да се затвори цикълът „из­дател — потребител” чрез осигуряване на възможност за поръчка и доставка на кни­гите от същата структура, която ще има информация за продажбите в цялата страна.

Всичко това може да създаде възможност за обозримост и регулиране на книжния пазар чрез механизмите на пазарната икономика.

Акцентът в бъдещите вза­имоотношения между нацио­налната библиографска агенция, издателите и книготърговците в страната трябва бъде по­ставен върху абсолютната необходимост от уеднаквява­не или съгласуване на прила­ганите правила, стандарти, формати, класификационни схеми и др. при обработката на документите.

Очевидно е, че трябва да се изгради нова, съвсем различна концептуална основа и да се набележат практически задачи за разработването и реализира­нето на единна информацион­на платформа за развитието на библиотеките и книжния сектор. Ще посочим основните проблеми, върху които трябва да се съсредоточи вниманието на специалистите:

• постигане на съгласие за използването на международ­ния универсален стандарт за библиографско описание ISBD (G) в цялата информа­ционна верига „издател — раз­пространител — национална библиографска агенция”;
• привличане на представите­ли на издателския сектор към сътрудничество в рамките на ТК 16 по АБИД;
• постигане на по-висок процент на регистрирани издатели в системите ISBN и ISSN ;
• създаване на необходимите възможности за въвеждане на международните системи за номериране на други видо­ве документи — музикални произведения, електронни публикации и др. Разработва­не на технология за иденти­фициране на електронните издания и за установяване на връзка с печатните аналози и тяхната номерация;
• изграждане на общодостъпна система за информиране на издателите за дейността на международните агенции ISBN и ISSN и техните бази данни чрез интернет страницата на Народната библиотека;
• осигуряване на програмна възможност за обмен на данни;
• разработването на единна система и единна технология при въвеждането и използва­нето на щрих кодирането и прилагането є в системата „издател — разпространи­тел — библиотекар”;
• уеднаквяване на информа­ционно-търсещите езици в отделните звена на книжния сектор. В библиотеките семантичната обработка на документите отдавна е намерила своите най-общи решения. Възприемането на УДК за единен информацио­нен език за страната изисква класификационната схема за издателската и книготъргов­ската дейност да се изгради на същата база;
• на основата на бъдещия наци­онален комуникативен фор­мат да се разработи отделна версия на формата, за пред­ставяне, съхранение и обмен на библиографските данни, за нуждите на книгоиздаването и книжната търговия;
• да се осигури достъпност и използваемост на статис­тическата информация в интерес на развитието на книжната търговия и за изработването на държавна политика в областта на кни­гоиздаването.

По подробно ще се спра на не­обходимостта от създаването на перспективна библиогра­фия в България. Това е другата линия, по която могат да се обединят усилията на издатели, книготърговци и библиотеки в общ интерес. Осъществяване­то на тази идея може да стане чрез създаване на специализирана информационна технология, осигуряваща подготовката на перспективни библиографски описания на книгите, съвместно с издателствата. Тази информа­ция може да бъде предоставена на библиотеките и книгоразпро­странителите чрез сървъра на Народнатабиблиотека. По този начин, преди изработването на библиографските записи в наци­оналната библиографска агенция, библиотеките ще могат да предоставят новите книги на читателите едновременно с ин­формацията за тях. Осигурява­нето на възможността библиог­рафският запис и новата книга да постъпват едновременно в библиотеката, според нас, е най-модерният и най-рационалният начин за функционирането на този вид библиография. Библи­ографските описания трябва да бъдат изработени по правилата на действащите стандарти и трябва да притежават класифик­ационни индекси по УДК. Техноло­гията по събирането на инфор­мацията трябва да се основава на електронната подготовка на библиографските записи от изда­телите в съответните кому­никативни формати. Доброто организиране на тази дейност би било полезно за издателите по следните причини:

• планиране на продажбите на основата на събрани заявки от библиотеките;
• установяване на обратна връзка с купувача. Планиране на допълнителните тиражи;
• гарантираните поръчки биха позволили на издателите да намалят цените на книгите, което на практика би увели­чило стокооборота;
• икономическата заинтере­суваност на издателите би допринесла за по-бързото навлизане на библиотечно-библиографските стандарти в тяхната работа.

Публикуването на перспек­тивна библиографска инфор­мация ще осигури на библио­теките:

• решаване на проблема за едновременното получаване на новите книги и библиог­рафското им описание — пре­ди да е получен и обработен депозитният екземпляр;
• намаляване на разходите за каталогизация;
• повишаване на ефектив­ността на библиотечното обслужване;
• осигуряване на възможност за набавяне на желаните кни­ги и др.

Всичко, което бе набелязано дотук, предвижда обвързване на идейните и технологичните решения във веригата: „автор — издател — книготърговец — биб­лиотекар — читател”. Създа­ването на ефективна схема за взаимодействие на издателски­те, полиграфическите, книго­търговските и библиотечните процеси ще позволи не само да се икономисат средства, но и да се изгради реално действаща модерна информационна техно­логия. За постигането на тези цели са необходими усилия от страна на всички субекти от книжния сектор. Водеща роля, отново, трябва да има библио­течната общност, поради пре­димствата, които притежава в технологичната сфера.