PolyGrafia

Както ви обещахме в предишния брой, за да даде своя принос в решаването на един жизненоважен за съвремието ни въпрос като опазването на околната среда и да ви направи съпричастни към дебатите по темата, екипът на списание полиграфия ви предлага извадки от студията наалианса PrintCity „Намаляване на емисиите от въглероден диоксид и разхода на енергия“.

Промяната на климата наби­ра скорост. По данни на UN World Meteorological Organisation Data от януари т.г., 2010 г. е била най-топла­та година поне от средата на 19 век насам и дори може би за последните 125 000 години – според Джеймс Хан­зен от Колумбийския университет, въпреки необичайно студената есен и зима в Европа.

Основната причина за промяната на климата са парниковите газове, отделяни при многобройни човешки дейности. „Парниковият ефект“ не е нещо ново – още през 1863 г. ирланд­ският учен Джон Тиндал е разглеждал в работите си парниковите газове, а през 90-те години на 19. век шведският учен Сванте Арениус е напра­вил за първи път опит да изчисли въздействието на нарастващото съдържание на въглероден диоксид върху земната атмосфера.

Предизвиканата от човека про­мяна на климата е с глобален харак­тер и само международно съгласува­ни мероприятия са в състояние да я спрат. През 1997 г. 37 индустриални държави се задължават с Протоко­ла от Киото да намалят емисиите си на парникови газове с 5,2% (15-те страни на ЕС – с 8%) спрямо нивото от 1990 г. Големите страни (САЩ, Ки­тай, Индия и Бразилия), които не са подписали Протокола от Киото, сега участват в разговорите за замяна на изтичащото през 2012 г. споразуме­ние. Напредъкът е минимален. Освен това понастоящем процесът се спъ­ва от „спад на отговорността от се­вер към юг“, т.е. от разликата между развитите и сега индустриализира­щите се страни. Свързаните с това финансови задължения изглеждат в краткосрочен план почти нерешими от страна на националните полити­чески институции. В края на 2010 г. беше постигнат консенсус във връзка с екологичен данък върху въздушния и морския транспорт. На Конференция­та на ООН за климатичните промени, проведена в Канкун, бяха постигнати някои нови споразумения за контрол и минимизиране на емисиите.

От друга страна, голяма част от бизнеса и индустрията би привет­ствала ново валидно споразумение, което би определило ясно дефинира­на законодателна бизнес среда, в ко­ято да се приемат с известна сигур­ност дългосрочни инвестиционни решения и донякъде изравнени пред­поставки в конкуренцията.

Има връзка между промяната в климата, ресурсите, с които разпо­лагаме, изхвърлянето на отпадъци и замърсяването на околната среда, от една страна, и устойчивостта – от друга. Дългосрочната промяна на моделите за производство и консума­ция е предпоставка за устойчиво раз­витие, съответстващо на потреб­ностите на днешните поколения, без да се застрашават възможностите на бъдещите генерации за задоволя­ване на потребностите им.
Темите за екологията и климата придобиват с нарастваща скорост все по-голямо значение в цялата ве­рига за създаване на стойности в печатарския бранш – сред издате­ли, рекламодатели, производители на опаковки, печатници и доставчи­ците им. Европейската индустрия е действала активно и в резултат са разработени от браншови съ­юзи като CEPI, Intergraf, Post Europe и PPA методи и модели за изчисле­ние с цел определяне на емисиите на парникови газове. Най-добрият възможен начин на действие за на­маляване на емисиите от въглеро­ден диоксид (СО2) и разхода на енер­гия е съвместната работа в целия бранш и по цялата верига за създава­не на стойности. Пример за това е стратегическата работна среща на европейската графична индустрия, организирана от CEPI, FAEP, FIPP, Intergraf, PrintCity, VDMA и WAN-IFRA по стандартите за определяне на еми­сиите на парникови газове, състоя­ла се през 2010 г. с представители на други браншови съюзи, където е фор­мулирана и една обща визия:

1. Определянето на емисиите на парникови газове е инструмент за намаляване на емисиите на СО2, кое­то се превръща в законово изисква­не. Емисиите на парникови газове са само съставна част от устойчи­востта, която трябва да постигнем в общия екологичен контекст.
2. Освен това определянето на емисиите на парникови газове е ин­струмент за оценка на подобряване­то на енергийната ефективност.
3. За определянето на емисиите на парникови газове е необходимо международно хармонизиране на де­финициите на понятията, на мето­дите за изчисление и данните.
4. Трябва да има ясни постанов­ки по важните теми като енергия, енергия от биомаса и край на цикъла на живот.

В момента има два опита за по­стигане на международно хармони­зиране. През октомври 2010 г. е съз­дадена работна група към ISO, която трябва да изследва въздействието на печатните медии върху околната сре­да и да разработи единна методика за изчисление на емисиите на парнико­вите газове на базата на проекта за стандарт ISO 14067. Алиансът на ев­ропейските браншови съюзи цели по-бързо и по-прагматично формулиране на задачата. Вече постигнатите от индустрията резултати трябва да се обединят, за да се осигури още в на­чалото на 2011 г. подходяща методи­ка за изчисление и прозрачен обмен на данни. Важно е, че индустрията под­хожда активно към тази тема и по­ема в международен аспект водеща роля по отношение на климата.

Най-рентабилният киловатчас е неизползваният.
Намаляване на емисиите от СО2 и разхода на енергия... предстои още много работа!

Преходът от интензивно отделящо въглерод към бедно на емисии и ус­тойчиво общество ще се осъщест­ви през първата половина на 21. век между най-важните движещи сили в действията както на предприяти­ята, така и на отделния човек. Съ­ществува директна връзка между емисиите на СО2 от фосилни енергий­ни носители, производството и раз­хода на енергия. По време на индус­триалната революция добиването и изгарянето на въглища се увеличава значително. Това е оказало същест­вено въздействие върху климата. И през 21. век въглищата все още са не­надминати, що се отнася до емиси­ите на въглероден диоксид. За да се предотврати евентуална климатич­на катастрофа, необходимо е значи­телно да намалим емисиите на парни­кови газове спрямо нивото от 1990 г.

Въглеродните емисии в Европа продължават да намаляват и дори може да се окажат с 5,1% по-ниски от предвиденото в Протокола от Ки­ото намаление, но само ако се реали­зират всички така наречени допълни­телни мерки. Положителен факт е, че на целулозната, хартиената и печатарската индустрия се падат само 0,6% от емисиите на парникови газо­ве в Европа. Въпреки нарастването на производството с 12% емисиите са намалели с 3% за периода от 1990 до 2008 г. През 2008 г. Европейският съюз е фиксирал задължителни цели за защита на климата, които трябва да се достигнат до 2020 г. (намаля­ване на емисиите на парникови газо­ве с 20%, увеличаване на енергийната ефективност с 20%, производство на 20% от потребяваната енергия от възобновяеми енергийни източници).

Един от основните въпроси е как­во би струвало масивното намалява­не на емисиите на парникови газове. Съгласно наскоро публикуван доклад на Световния съвет по въпросите на климата и най-амбициозните цели биха ограничили глобалното нара­стване до 2050 г. едва с 0,12% годиш­но или дори с по-малко.

Според Corporate Social Responsi­bility(CSR) Europe устойчивото раз­витие има висок приоритет, отвъд политическите, културните и професионалните граници. За бизне­са устойчивото развитие има тро­ен ефект, което означава, че даде­но предприятие определя успеха си не само според икономическите, но и според обществените и екологич­ните си постижения. Съгласно из­следване от 2009 г., направено от UK Carbon Trust, 63% от потребителите са по-склонни да купят един продукт, когато знаят, че производителят е положил усилия за намаляване на еми­сиите на парникови газове.

Чистите технологии вече са ва­жен бизнес бранш, с който според HSBC (Hongkong and Shanghai Banking Corporation) през 2009 г. е бил реали­зиран оборот в размер на 530 млрд. долара – почти колкото от швейцар­ската икономика и повече от телеко­муникационния и медиен бранш.

Защо енергийната политика е важна

Следните три енергийно-политиче­ски реалности засягат всички нас:

• Конвенционалната енергия е на разположение само в определени граници и занапред ще поскъпва = по-ниско потребление;
• Най-рентабилният киловатчас е неизползваният = по-добра енер­гийна ефективност;
• Чувствително намаляване на из­ползването на фосилни енергии = чисто производство на енергия.

Предизвикателството по отно­шение потреблението на енергия не е само в масивното ограничаване на емисиите от парникови газо­ве в индустриалните страни, но и в очакваното значително нарастване на населението на земята. В много страни с достигането на по-високо ниво на развитие ще нараства и по­требността от енергия. Четирите тенденции, които ще определят световната енергийна система в нашия век, са електрификация, декарбониза­ция, локализация и оптимизация.

Енергийна стратегия, която взе­ма предвид само фактора СО2, е гру­бо опростяване, защото емисиите на парникови газове зависят най-вече от използвания енергиен източник. В рам­ките на устойчивото развитие има връзка между промяната на климата, използването на ресурсите, изхвърля­нето на отпадъците и замърсяване­то на околната среда. Изолираното разглеждане на един отделен аспект (например отделянето на парникови газове) е поради това недостатъчна база за балансирани екологични реше­ния. За предприятия, които сериозно са заинтересувани да намалят общо­то си потребление на енергия, измер­ването му е задължително. Най-целе­съобразната измерителна единица е тон нефтен еквивалент (toe).

Отговори на „въглеродната проблематика“

При определянето на парниковите газове на дадено предприятие, про­изводствено звено, продукт или услу­га всъщност трябва да се измерят емисиите. На първа линия чрез това трябва да се стимулира предприема­нето на мерки за намаляване емисии­те на парникови газове и използване­то на фосилна енергия.

На второ място определянето на емисиите на парникови газове е база и за компенсирането на въглеродни­те емисии и комуникацията в тази област. Сегашните опити, обвърза­ни с даден бранш или специфични за дадена страна, са объркващи, скъпи и комплексни – търсят се еднознач­ни, прецизни и достоверни решения. Необходим е единен международен подход към емисиите от парнико­ви газове за цялата верига за създа­ване на стойности на графичната индустрия.

Политиката търси все по-актив­но стандарти, обозначения и дру­ги възможности, за да включи потребителите в ограничаването на парниковия ефект. Вниманието се концентрира все повече върху про­дуктовите емисии, отвъд емисии­те на въглероден диоксид в производ­ствените процеси, в предприятията или браншовете.

В някои аспекти около емисиите на парникови газове има известна не­сигурност: Разграничаването на еми­сионните източници може да дове­де до несъответствия, объркване и съмнения по отношение качеството на данните. Досега не съществуват обвързващи методи за изчисляване на цялото многообразие от видове енергия и фактори за преизчислява­нето им. Не съществуват и стан­дарти за избегнати емисии, поради което е трудно да се посочат на­деждни данни за това. Все още е необходимо изясняване по темите за въглеродните връзки, СО2-неутрал­ността и компенсирането на СО2, както и по търговията с емисиите.

Сравнение на емисиите на парникови газове между печатните и електронните медии

Счита се, че интернет изчислител­ните центрове отделят 1% от све­товните емисии на парникови газове. Това съответства на една четвърт от емисиите на информационните и телекомуникационни технологии, ко­ето според Гартнер е 4%. Възмож­но е тази цифра да е дори по-висока. Според доклад на Федералното пра­вителство на Германия през 2007 г. разходът на електрическа енергия на информационните и телекомуни­кационните технологии се оценя­ва на 10,5% от общото потребление на електроенергия в страната. Елек­тронните медии и производителите им често сами се представят като екологично по-безвредни от печатни­те – тази „мантра“ по правило е греш­на и визуализира една непълна карти­на. В едно устойчиво бъдеще както хартиените, така и електронните медии имат своето място. Непра­вилната представа, че електронни­те медии са по-безвредни екологично от печатните всъщност заобикаля същинския проблем. Решаващият въпрос не е коя от двете медии трябва да се предпочита от екологична глед­на точка, а как да се „обединят“ две­те платформи за намаляване на общо­то натоварване на околната среда. Интернет ще играе решаваща роля по пътя към един свят, по-беден на въглерод, защото той прави възможно приложението на „интелигентни“ токоразпределителни мрежи – така наречените Smart Grids. Следовател­но за нарастващите емисии на парни­кови газове в резултат на ползването на интернет определящи са не само технологичните разработки. Много по-важно е как се ползва тази медия.

Целулозно-хартиената промишле­ност е един от най-големите потре­бители на възобновяема, бедна на въглерод енергия. Почти 50% от пър­вичната енергия, използвана за про­изводство на хартия в Европа и САЩ (например докупени горива), произ­хожда от климатично неутрални об­новяеми източници, произведени в собствени енергийни централи. До­като в индустрията на информационните технологии се използва най-вече конвенционално произведена енергия от фосилни горива.

Процесът на рециклиране може да влияе чувствително върху нама­ляването на емисиите на парникови газове и използването на енергията. Европейската хартиена индустрия е водеща по отношение на рециклира­нето – повече от 50% от влаганите в производството суровини са от вторично използвани продукти.

Веригата за създаване на стойности – на базата на екологично производство без излишество

Чрез изследването на процесните потоци и потоците във веригата за създаване на стойности могат да се определят разностранните източ­ници на СО2е (СО2 еквивалент) и раз­ходът на енергия. Най-действеният начин за оптимизиране се състои в това по цялата верига за създаване на стойности с общи усилия да се из­мерва и да се определя потенциалът за подобряване на ситуацията, как­ то и да се установяват приоритети в тази насока. При това трябва да се вземат предвид следните аспекти:

1. Върху кои параметри могат да влияят печатниците/клиенти­те/доставчиците?
2. Кои мероприятия могат да се ре­ализират икономически изгодно и в кратки срокове – с каква въз­връщаемост на инвестициите?
3. Кои мероприятия са с повече разхо­ди и могат да се реализират в сред­ни и дълги срокове – с каква възвръ­щаемост на инвестициите?

Мероприятията за подобрява­не на ситуацията са директни и ин­директни. Директни мероприятия са например икономиите на енергия чрез технически или организацион­ни промени или промяна на суровини/доставчици/процеси. Индиректни­те мероприятия може да са свързани с позитивното въздействие за про­мяна в поведението на сътрудници­те (например да изключват ненужно осветление или неработещи инста­лации), или заедно с доставчиците или клиентите да се реализират по­добрения в процесите, например по отношение на логистиката. Плани­рането се базира на факти. Не мо­жете да управлявате нещо, което не се измерва. Затова важна съставна част от редуцирането, вторичното използване и пречистването е една ефективна система за отчетност.

Оптимизирането на печатните процеси трябва да започне с провер­ка на работните операции и процеси. Стандарти за качеството и профи­ли за всеки вид хартия намаляват ма­кулатурите, предотвратяват пре­намастиляването и минимизират използваната енергия при сушенето. Оптималната поддръжка също играе решаваща роля при разхода на енер­гия и материали.

Новите технологии допринасят за чувствително намаляване на разхо­да на енергия и на емисиите. Но цик­лите на реинвестиции в индустри­ята са относително дълги. По тази причина големите подобрения се усе­щат само на определени периоди.

В обобщение може да се каже, че графичната индустрия вече чувстви­телно е подобрила своята енергийна и СО2 ефективност. През следващи­те години тези две теми няма да за­губят актуалността си. Занапред предстои още много работа!