PolyGrafia

В последната година по страниците на редица списания и на специализирани семинари на национално и европейско ниво се разгоря дискусия по отношение на сигурността на опаковъчните суровини, които имат досег с хранителни продукти. Цел на настоящето изложение е да Ви информираме за преноса (миграцията) на вещества в хранителните продукти от дисперсионните и UV-лакове, както и за валидните към момента изисквания към опаковъчните материали, имащи контакт с храни.

Би следвало да се очаква, че за в бъдеще всички материа­ли и артикули, намиращи се в пряк или в непряк контакт с хранителните стоки, ще се засягат от други или послед­ващи изисквания на законодателите на национално ниво или на ниво Европейски съюз, отнасящи се най-вече до матери­алния преход между опаковъчния материал и съдържанието (т.нар. материална миграция). Наред с това обаче, просле­дяването на обратната връзка и съответствието на про­дуктите в цялостното звено на доставките стоят във фо­куса на интереса на актуалните регулатори, напр. Правил­ника на Европейската общност 1935/2004 година (отменящ този под номер 89/109 на Европейската икономическа общ­ност), № 2004/19 на ЕО (в допълнение към № 2002/72/ на ЕО) лакове и ЛФГБ (Кодекс на предметите за масова консумация и фура­жа, заменил Кодекса ЛМБГ).

Изискванията за ефективно ограничение на материал­ната миграция не са нищо радикално ново. Така например, в Закона за хранителните стоки за масова консумация и сто­ките от първа необходимост и в Правилника за стоките за масова консумация (и двата от 1997 г.) бе дефинирана една задължителна гранична стойност за общата миграция от 10 mg/dm2 или преизчислена, възлизаща на 60 mg/kg1 насипна стока (60 ppm). При това, т.нар. Обща миграционна стой­ност (глобална миграционна стойност) се извежда от сума­та на всички мигриращи от опаковъчния материал до опако­ваната стока вещества (субстанции).

И до днес на тази гранична стойност се обръща внима­ние в редица наредби и не на последно място в директива­та (инструкцията) за пластмасите (директива № 2002/72 на Европейската общност). Освен това, тук се формулират и редица други изисквания под формата на специфични миг­рационни гранични стойности. Същото се очаква да стане и в европейски мащаб на още по-широка база след промяна­та на инструкцията за пластмасите чрез т.нар. супер-ре­гулация (ЕМВ 993).

Чрез ЕМВ 993 се предвижда обобщаване на всички досе­гашни съществуващи директиви и инструкции за пласти­фицирани материали, имащи контакт с хранителни стоки. Също така обаче, и по всяка вероятност, ще бъдат засег­нати и материали, състоящи се от два или повече пласта от различни материални типове, доколкото материалът, имащ контакт или влизащ в допир с хранителната стока, е от пластмаса. В тази връзка засегнати ще бъдат също и картонените опаковки с пласт от пластмаса (пластифици­ран материал), имащ допир с хранителната стока.

В крайна сметка, опаковката като цяло, т.е. всички ней­ни слоеве (пластове), включително и лаковете, ще трябва да изпълняват, респективно да отговарят на граничните стойности на общата миграция и специфичната миграция (0.01-60 ррm).

Тези изисквания са съобразени при производството на вододисперсионните лакове на Actega Terra — Terrawet Wasserlacke:

• Подбор на суровини по регулативните предписания и препоръки;
• Допълнителен вътрешен контрол на изходните сурови­ни, използване само на висококачествени суровини;
• Сигурно производство и качествен контрол на всички нива;
• Сертифициране по качество, околната среда, хигиена — DIN ISO 9001:2000; 14001:1996; BRC/loP;
• Анализ на всички суровини чрез външна акредитирана лаборатория;
• Вътрешна проверка на рецептурите и формулите;
• Външен анализ на лакови мостри от акредитирана лаборатория.

Вследствие на тези мерки, измерената стойност миг­рационен потенциал на дисперсионните лакове Terrawet, в сравнение с граничната стойност на обща миграция, показ­ва 1/1000 от нея.

След случая на проникване на фото-инициатори в бебешки­те храни през есента на 2005 г. (ITX в печатните мастила), дискусията за сигурността на UVбазираните системи в об­ластта на хранителните продукти се разгоря с нова сила.

С одобрението и приемането на разпоредба 2004/1935 на Европейската общност (с която се отменя 89/109 на Ев­ропейската икономическа общност) и с промяната на ди­ректива 2002/72 на Европейската икономическа общност изникват редица нови въпроси, чийто отговор представля­ва голям интерес за опаковъчната промишленост и следва да бъде в унисон със законовите изисквания.

Специално за в бъдеще, за всички материали и артикули, имащи пряк или непряк допир и контакт с хранителни сто­ки, се поставят изисквания от законодателя, отнасящи се до проследяването на обратната връзка и съвместимост­та на продуктите за цялата търговска мрежа. За актуални­те разпоредби и директиви ще се публикуват разширени и допълнени списъци за допустимите вещества, като ще бъ­дат дефинирани и определени общи или специфични задължи­телни миграционни гранични стойности. В допълнение към това, от всички участници в търговските мрежи ще се из­искват съответни декларации за съвместимост.

Супер-регулацията, както казахме по-горе, ще се прила­га също така и за почти всички многопластови опаковки за сухи, влажни или мазни хранителни стоки. При това положе­ние, всеки слой от многопластовия материал за в бъдеще, съобразно разпоредбата, следва да бъде изработен (изгот­вен) от материал, отговарящ, респ. фигуриращ в списъка на Европейския съюз или в специфичните национални списъци, освен ако не бъде реализирана функционална бариера между хранителната стока и опаковъчния слой.

Под понятието „функционална бариера“ се разбира ба­риера, състояща се от един или повече слоеве (пластове), които:

1. Гарантират, че миграцията (т.е. проникването) на оторизирани (т.е. проверени и отразени в списъка) ве­щества е под определените изисквания (обща миграция-ОМЛ), или специфична миграция (SML);
2. Предотвратяват прехода (проникването) на токсико­логично неопределени (неоторизирани) вещества (с из­ключение на CMR-вещества) в хранителната стока.

В тази връзка една миграционна стойност не се счита повече като определяема, ако същата лежи под аналитична­та доказуема граница от 10 ppb (0.01 mg/kg).

Тази гранична стойност представлява едновременно и изискуемия от ЕМВ 993 миграционен лимит (SML) за всички вещества при отсъствието на една функционална бариера, които нито са отразени като положителни, нито са токси­кологично оценени. За всички оторизирани субстанции оба­че важи един SML в рамките между 10 ppb и 60 ppm, като последната упомената стойност образува едновременно общия миграционен лимит и сумата на миграционните суб­станции в опаковъчното вещество.

Като извод по този начин най-вече супер регулацията предписва проверка на едно голямо число от вещества за техния определен SML. Това засяга отново всички слоеве на покривните вещества, следователно също и лаковете.

Това изискване представлява сериозно предизвикател­ство и задача за областта на UV лаковете, тъй като тук има голямо количество от използвани компоненти, които все още не са достатъчно токсикологично проверени (ото­ризирани). В областта на фото-инициаторите например се изхожда от една понастоящем оторизационна степен, по-малка от 10% от общо всички намиращи се на пазара проду­кти. Освен това, следва да се смята също, че много от из­ползваните субстанции показват един специфичен миграци­онен потенциал, лежащ над изискуемия миграционен лимит от 10 ppb.

От това произтича необходимостта UV лаковете, ко­ито се използват в областта на хранителните продукти, да бъдат подложени на проверка (от страна на акредитира­ни институции) за съвместимост при индиректен контакт с хранителни стоки, на базата на досега валидните регула­тивни норми, и да се пригодят към новата регулировка. Един пример за това представлява възнамеряваното намаление на SML на фото-инициатора бензофенон (Benzophenon) от 0.6 ppm на 0.01 ppm. С оглед на сигурното спазване на стро­гите изисквания на супер-регулацията за миграцията на от­делните вещества (< 10 ppb) е необходимо да бъдат създа­дени нови UV системи за индиректния контакт с хранител­ните продукти.

Подходящата формулировка на UV лака за извършване на миграционно бедно UV лакиране е не само решаваща. На­против, налице е принципна предпоставка, а именно: вина­ги да се изхожда от избора на ориентирания към употреба­та материал за печатане и евентуално използвания прай­мер (Primer), както и от правилната преработка на всички участващи материали. Ето защо следва да се обръща осо­бено и засилено внимание на това, че само стандартизира­ни и документирани протичания на процесите могат да да­ват максимална сигурност и затова трябва да бъдат въве­дени и поддържани като основа (база).

Ако липсва контрол на съществено важните параметри на процесите, то съставни части на UV лаковете могат да предизвикат надвишаване на съответните миграцион­ни лимити.

Ние, като предлагащи лакови системи* на пазара, сме длъжни да информираме нашите клиенти в открит диалог за иновативните нововъведения в лаковия сектор, които ще могат да отговорят на настоящите регулационни нор­ми за индиректен контакт с хранителни продукти, както и да осигурим технически съвет и необходимата поддръжка. Ползвателят, обаче, е самостоятелно отговорен и тряб­ва да проследи дали чрез използваните в производствения му процес материали не надвишава миграционните стойно­сти. Необходимо е да се контролират следните взаимовли­яещи си фактори:

• субстрат;
• печатно мастило;
• използване на праймер лак;
• инлайн или офлайн лакиране;
• преносно количество;
• актуална сила/мощност на лампите;
• скорост на машината;
• градус на втвърдяване;
• температура/налягане в стапела;
• проветряване в стапела.

В тази насока грижа и отговорност на ползвателя е да предостави печатни мостри за изследване на съответ­ствие на независими, акредитирани институции. При пот­върждаване на съответствие и от гледна точка на бъдеща сигурност, е препоръчително същите производствени усло­вия да се спазват и при следващи поръчки.