PolyGrafia

Печатът на формуляри върху самоко­пираща хартия е специфичен ролен печат, който се осъществява на рол­ни офсетови машини. Те не се различа­ват от своите „посестрими“ в печа­та на вестници, списания и книги, но само що се отнася до захранващата и печатните секции. Принципът на ра­бота е еднотипен — ролата с харти­ята се зарежда на ролна звезда, мина­ва през обтегачи и навлиза в първата печатаща секция. Обикновено офсето­вите машини за формуляри имат по че­тири печатащи секции, построени на трицилиндровия принцип (едностранен печат). Между първа и втора, и между втора и трета секция те са снабдени с обръщащи устройства (щанги), кои­то позволяват различна конфигурация на цветовете на лицето и гърба. Са­мите машини са с по-ниска работна и максимална скорост на печата, а също и с по-малка ширина на ролите. Пора­ди тази причина могат да работят и с по-малограмажни и тънки хартии спрямо големите ролни машини. Разби­ра се, колкото по-малък грамаж е хар­тията, толкова по-малка е и единична­та цена на листа. Това, което е различ­но при офсетови машини за формуля­ри, е извеждащият апарат след послед­ната печатна секция. При ролните ма­шини след последната секция има или режещо устройство, което формати­ра хартията на листа, или фуния, пос­ледвана от сгъващи и режещи апара­ти. При машините за формуляри след­ва перфорираща секция, в която могат да се направят архивиращи или водещи перфорации, а също така перфорации за сгъване и късане. Често извеждащи­те апарати при този тип машини са на модули, което позволява и различно из­веждане на крайния продукт, а именно: печат на рола-рола, рола-лист или рола–циг-цаг. Първото се използва, когато е нужно повторно минаване през маши­ната за допечатване на допълнителни цветове или при последваща ролна пер­сонализация. Второто се използва най-често при направата на кочани, къде­то отпечатаните листове впослед­ствие се набират на листови колато­ри. Третото е безконечен формуляр, из­ползван за персонализация на матрични тракови принтери.

В проведения експеримент е на­правен опит да се установи разходът на макулатури при ролния офсетов пе­чат на формуляри и да се предложи ме­тод за намаляване на разликите меж­ду изписаните и реално изразходвани­те. Терминът „макулатура“ (от латин­ски — мръсно) в полиграфията е при­добил смисъл на минимално необходи­мия технологичен брак при подготов­ка на печатните машини и по време на отпечатването на тиража. В начало­то на изследването се работи с опре­делен базисен процент изписвани ма­кулатури, в зависимост от тиража и довършителните процеси („Първона­чални норми“). Първоначално сме рабо­тили с нормите за разход, посочени в табл. 4, като съответните стойно­сти за броя на макулатурите са илю­стрирани чрез фигури 1а, 1б и 1в.

В настоящото изследване сме из­ползвали вътрешно-технологични до­кументи на печатница „Демакс“ АД. Първоначалните (базисни за изследва­нето) данни са извлечени за период от 72 дни, посочени в табл. 1 и включват 7 поръчки.

След обработката на данните и подреждането по тиражи се вижда, че при текущите проценти, изписвани за макулатури при ниските тиражи, има съвсем лек излишък. Излишъкът дости­га минимални стойности при тираж за машината 10-15 хиляди, а при тиражи над 20 хиляди се наблюдава засилващ се недостиг на хартия.

Допълнително са събрани данни за още 19 поръчки за изделия с параме­три, посочени в табл. 2, за период от 14 дни.

При обработката на данните и под­реждането им по тиражи се вижда, че отново има същата тенденция — маку­латурите, изписвани за тиражи между 10 и 12 хиляди, почти точно отговарят на реално употребените. При ниските тиражи се наблюдава запазване на из­лишъка, който при тиражи от 2 до 5 хи­ляди е малко по-голям от желаните ми­нимални стойности. При тиражи око­ло 15-16 хиляди макулатурите стигат трудно, с тенденция към недостиг, а при преминаване на границата от 100 хиляди отпечатъка се забелязва вече сериозно недостигане на хартия.

Разбира се, тези разлики се покри­ват от складовите наличности и в крайна сметка тиражът бива отпеча­тан. В процеса на изследването прис­тигна поръчка, за която се закупува специален вид хартия, при това тя е в голям тираж и поради липсата на скла­дови наличности от нея отпечатване­то се забавя до пристигане на допъл­нителни количества. След подробното преглеждане на процентите, давани за макулатура, се установи, че в тях не са включени нито загубата при обелване на ролата, нито остатъкът върху шпу­лата. Проведена бе серия от измерва­ния на брака, като се претегляха обел­ките от ролите и шпулите с остана­лата на тях хартия. След обработка­та на данните, получени от измерва­нията в процеса на изследването, се въвеждат нови проценти за разход на ролна хартия при печата на формуля­ри. В табл. 4 са представени в най-оп­ростен вид завишените норми за раз­ход под името „Настоящи норми“.

В таблицата са включени две до­пълнителни графи: Макулатури за под­готовка на рола и остатък на шпула­та (които са с константни стойно­сти при допуска на грешката) и Разход за печат и подготовка — отново в про­центи. В резултат на това процентът се е вдигнал с няколко части в малките тиражи и няколко пъти при големите. След въвеждането на новите процен­ти са наблюдавани и описани 18 нови поръчки за период от 161 дни, предста­вени в табл. 3.

Анализирайки данните, можем да за­ключим, че при ниските тиражи сме по­лучили леко увеличение на макулатури­те, което важи и за средните тиражи. Недостигът на хартия вече е почти само по изключение, но както се вижда, при тях вече се минава в по-икономиче­ски неизгодния преразход на материа­ли. За високите тиражи обаче изписа­ната хартия и реално изразходваната се различават в пъти.

Позовавайки се на получените дан­ни от изследването и тяхната обра­ботка, бихме дали следната препоръка за намаляване на преразходите в маку­латури при печата на формуляри:

• Макулатурите в ниските тиражи да се намалят с около 4% — тиражи до 4 хиляди;
• Намаляването на макулатурите в тиражи между 5 и 20 хиляди да е с 1% от тиража спрямо нововъведе­ните норми за разход;
• Тъй като при около 50 хиляди се за­белязва лек недостиг, предложение­то ни е при тиражи от 45 до 50 хи­ляди процентът да се завиши с по­ловин, което е около 200-250 листа, които би трябвало да намалят раз­ликата до минимум;
• Наближавайки 100 хиляди тираж за машината се наблюдава увеличение на изписваните макулатури при за­пазване на изразходваните, затова бихме предложили в този диапазон плавно намаление на даваните про­центи до достигане на 4% при 400 хиляди.

При последните данни се забелязва надхвърляне на изписаните макулатури спрямо изразходваните с няколко пъти, равняващи се на около 5-6%. За тиражи над 400 хиляди няма достатъчно дан­ни, за да се направи обосновано пред­ложение, но все пак може да се преми­не към линейна функция, позовавайки се на това, че при тях най-голям разход идва от остатъка по шпулите и обел­ването на ролите. Предложенията са изложени и съпоставени с първоначал­ните и настоящите норми за разход в табл. 4.

На база експерименталните данни, тяхната обработка и систематизира­не може значително да се намалят раз­ходите свързани със закупуването на хартия при печата на формуляри. Раз­бира се технологичният брак изразен в изписваните, за подготовка на маши­ната и за тираж, макулатури може да бъде допълнително намален, ако се съ­блюдават всички признаци за потенци­ално възникващи проблеми и система­та се коригира така, че те да бъдат минимизирани. С предложените от нас процентни норми за разход на макула­тури при печата на формуляри би се на­малил излишъкът от изписваните ма­кулатури. Това би намалило разходите в случай на закупуване на специфичен вид хартия, която не би могла да се използ­ва за друго издание освен за това, за което е предназначена.