PolyGrafia

По инициатива на Клъстер Българ­ска медия и печат и с организацион­ното съдействие на списание поли­графия и списание ProGRAFICA на 25 март 2010 година в зала „Рила“ на Ин­тер Експо Център се проведе профе­сионална кръгла маса на тема „Нови образователни шрифтове“.

Дебатът бе открит с основния въпрос: „Има ли нужда от създаване­то на нови шрифтове?“ Според бъл­гарските творци на шрифтове тра­диционното българско начертание на кирилицата в съвременен вариант има своите корени в българската шрифтова традиция и същевремен­но носи модерния белег на настояще­то. Пред създателите на бъдещите шрифтове на кирилица се поставят редица технически, технологически, естетически и практически изисква­ния, които биха подобрили хигиена­та на четенето и информационната плътност.

Дискусията около кръглата маса недвусмислено показа, че творците са в състояние да уловят магията на майсторството и да сътворят шри­фтови фамилии, които да удовлетво­рят високите и понякога противоре­чиви очаквания. Клъстерният подход би гарантирал обединяване на инте­ресите на всички взаимно конкурира­щи се, но и подпомагащи се участни­ци и би довел до успех. Това ще бъде най-важният резултат от инициати­вата на Клъстер Българска медия и печат, която се разраства и печели все повече поддръжници.

Участниците възприемат идея­та за реализиране на проекта за нови образователни шрифтове като на­временна и оценяват настоящия пе­риод като особено важен в светли­ната на напредналите действия на правителството по въпроса за уеб кирилицата.

Провеждането на кръглата маса „Нови образователни шрифтове“ и обсъдените теми съвпадат с дейст­вията на правителството и с опо­вестената новина за подписан до­кумент между България и Русия за съгласувана обща таблица на симво­лите на кирилицата в интернет. Дей­ността на Постоянната българо-ру­ска работна група „Информационно общество и ИКТ“ и подписването на документа за сътрудничество, съ­ответно от българска страна — за­местник-министъра на транспорта, информационните технологии и съ­общенията Първан Русинов, а от ру­ска — Олег Чутов, директор в Ми­нистерството на съобщенията и комуникациите на Русия, потвържда­ват важността на темата и навре­менността на нашата инициатива.

Отчитайки реалната ситуа­ция и хода на дискусията, след като приключихме с обсъжданията, се обърнах шеговито към присъства­щите — проф. Паскалев, проф. Вар­джиев, проф. Трендафилов, проф. Пау­нов, проф. Буян Филчев, проф. Пламен Вълчев, Кънчо Кънев и други участни­ци — с перифраза на култова репли­ка от книгата „Под един покрив“: „Ху­бава кръгла маса! На нея решихме да решаваме на следваща кръгла маса!“ Съдейки по разказаното за събити­ята през последните над 60 годи­ни, подобни ситуации са се случвали нееднокартно.

Въпреки че обсъждането на ди­зайна на шрифтовете не беше в дневния ред, то се случи и допринесе за опознаване и сближаване на пози­циите за визията на „добрата“ кири­лица. Това определено бе най-ценният резултат от кръглата маса.

Общоприето е схващането, че истината се ражда в дискусията. Но има и механизъм, създаден от кон­курентната надпревара, при който потребителите гласуват по нео­спорим начин — с портмонето си, ко­гато купуват книга — това беше ос­новната теза на бизнеса, за разлика от понякога идеализирания подход към съвършенството, изразен от дизайнерите.

Приехме, че обществото е значи­телно по-инертно при оценка на визуалните (знаковите) системи в срав­нение със създателите им. Общото мнение на участниците в дискусия­та бе, че то трябва да се образова и най-правилно е това да става още от ученическите години. Необходимо е въздействието върху тези процеси от страна на естетите и дизайне­рите да бъде по-ефективно.

Развитието на информационните технологии и канали снижава възрас­тта на първото запознаване с текст и шрифт от монитора — чрез игри или в интернет... Когато това става с некачествени шрифтове, щетите за подрастващите са дълготрайни и училището не е в състояние да ги преодолее. Шрифтовете в уеб тряб­ва да са качествени и отговорност­та на софтуерните компании и на уеб дизайнерите за това е значима.

Един от въпросите, повдиган не­еднократно по време на дискусията, беше дали проектът да бъде между­народен или национален. В подкрепа и на двата варианта се чуха разум­ни аргументи. Аз съм привърженик на международния вариант, а не за енде­мично развитие на нашата шрифто­ва култура, по принцип обречено на неуспех при съществуващата глоба­лизация и развитието на интернет. Повечето участници изразиха жела­ние за по-мащабно действие. Край­ното решение в голяма степен ще зависи от проекта и финансиране­то му. Зависи и от нашите естест­вени партньори — Министерство на културата, Министерство на транс­порта, информационните техноло­гии и съобщенията, Министерство на образованието, младежта и наука­та, Министерство на здравеопазва­нето, Сдружение „Настоящи и бъде­щи майки“.

Компромиси с влаганите в един шрифтов продукт визия, естетика и информационна плътност, според мен, ще бъдат направени, за да се поддържа ритмиката на четенето, както и да се удовлетворят изразе­ните схващания, че ергономичност­та на, да ги наречем, „ръкописно бази­раните шрифтове“, е по-добра. Това ще бъде конкретно решение на всеки дизайнер. Бих искал само да добавя, че особено съществена е и информа­ционната плътност с възможности да повлияе на желаните резултати.

Предложен бе „инженерно-тех­нически“ подход като част от ин­струментариума за оценяване на читаемостта и информационната плътност. Приемането на обекти­вен метод наистина ще изисква ре­сурс, който трябва да бъде обосно­ван в проекта за бъдещия конкурс.