PolyGrafia

Местоиздаване

• Най-много заглавия книги през 2004 г. се издават в столицата — 4 344 бр. заглавия, в тираж 3 182.2 хиля­ди. Те съставляват съответно 67.5% от общия брой издадени заглавия и 74.2% от общия тираж. В сравне­ние с 2003 г. броят на заглавията, издавани в София се увеличава с 14.3%, а тиражът намалява с 11.2%. В някои от останалите градове картината е следна­та: Пловдив — 427 заглавия, В. Търново — 201, Варна — 164.

• През 2005 г. заглавията на книги, издадени в столица­та, са 3 945, в тираж 2981.7 хил., което е съответно 65.4% от общия брой издадени заглавия и 76.1% от об­щия тираж. В сравнение с 2004 г. броят на заглавия­та, издавани в област София, намалява с 9.2%, а ти­ражът — с 11.2%. В Пловдив са издадени 280 заглавия, във В. Търново — 148, във Варна — 100.

• През 2006 г. в София са издадени 3 244 заглавия на кни­ги и брошури, в Пловдив — 359, във В. Търново — 100, във Варна 91.

• Най-много заглавия на книги през 2007 г. се издават в столицата — 3 828, в Пловдив — 429, във Варна — 105, във В. Търново — 102.

• През 2008 г. в София са издадени 3 458 заглавия на кни­ги и брошури, в Пловдив — 583, във Варна — 135, във В. Търново — 104.

След влизането в сила на новия Закон за задължител­ното депозиране на екземпляри от печатни и други про­изведения през 2001 г. започна регистрацията и статис­тическото отразяване на електронните документи на твърд носител. През разглеждания период издадените заглавия на дигитални издания са както следва: 2004 г. — 54 заглавия, 2005 г. — 122, 2006 г. — 453, 2007 г. — 180, и през 2008 г. — 186 заглавия. Най-голям ръст тези документи бележат през 2006 г., когато бе въведена практиката отделни заглавия вестници да се издават, придружени от филми. Техният брой е 280, или 38.1% от общия брой на издадените електронни документи през годината.

Представените по-горе резултати показват, че бро­ят на издадените книги и брошури през разгледания пет­годишен период непрекъснато нараства, а в стойности­те на тиражите се наблюдават колебания. Показателят „издадена литература на глава от населението“ беле­жи известно увеличение, макар че по този показател страната значително изостава от другите европейски страни, а също така и от наложени традиции и достиг­нати нива през отминали години (през 1939 г. при издаде­ни 2 169 заглавия книги в общ тираж 6 484 хиляди, на лице от населението се е падала по една издадена книга, през 1960 г. при 3 369 заглавия книги в общ тираж 30 244 хиля­ди, на лице от населението са се полагали 3.8 книги, през 1970 г. при 3 799 заглавия книги в общ тираж 41 029 хи­ляди, на лице от населението книгите са били 4.8). Ана­лизът на издаваната литература по тематика показва, че увеличаването на броя на заглавията се разпрости ра върху всички отрасли на човешкото знание, като пре­вес имат изданията в областта на художествената литература за възрастни, в научната и учебна литера­тура, като последният вид има значително по-нисък дял в сравнение с останалите страни от Европейския съюз. По признака местоиздаване се наблюдава следното — из­дателствата в България в края на 2008 г. са разположе­ни в 115 населени места и са с общ брой 3 651, като най-много са съсредоточени в София — 2 697, и в по-големите градове: Пловдив — 200, Варна — 197, Стара Загора — 63, Бургас — 62, Велико Търново — 51, Русе — 41, Шумен и До­брич — 36, Благоевград — 31. По заглавия на издадени кни­ги и брошури „класацията“ е следната: на първо място е София, следвана от Пловдив, В. Търново и Варна.

От всичко казано дотук могат да се изведат и някои основни тенденции, наблюдавани в развитието на кни­гоиздателската дейност през последните пет години:

1. Запазване на т.нар. „качествен модел“ на издаване, с непрекъснато увеличаване на заглавията на книги и брошури;

2. Колебаещи се стойности при общите тиражи на публикуване;

3. Преобладаващ брой издания в областта на худо­жествената литература за възрастни, в научната и учебна литература спрямо другите видове издания;

4. Сравнително нисък дял на учебната литература в сравнение с останалите страни от Европейския съюз, където този дял е около 42% от цялата изда­телска продукция;

5. Трайно запазване на преобладаващия дял издател­ства, разположени в София;

6. Висок дял на издадените заглавия книги в столица­та, с тенденция към нарастване на показателя.

ІІ. Издаване на продължаващи издания

Брой заглавия и тираж на продължаващи издания

За периода 2004 — 2008 г. издадените ПИ (продължаващи издания) са:

• През 2004 г. са издадени 1186 заглавия ПИ в годишен тираж 323 698.4 хиляди, които се разпределят по ви­дове както следва: вестници — 424 загл., списания — 489 загл., бюлетини — 223 загл. и периодични сборни­ци — 50 загл. Издадените заглавия на вестници са в годишен тираж 318 069.9 хил., като на лице от населе­нието се падат 41 вестника.

• През 2005 г. броят на издадените ПИ е 1243 заглавия, вестниците са с почти непроменен брой в сравне­ние с 2004 година — 446 заглавия, и с тираж 310 023.1 хил., като годишно на лице от населението се падат 40 вестника. Издадени са 554 заглавия списания и 192 бюлетини с тираж 13665.2 хиляди и 51 заглавия пери­одични сборници с общ тираж 9,7 хил. В сравнение с 2004 г. се наблюдава увеличение на заглавията и тира­жа съответно с 4.8 и 5.9%, като в периода 2000 — 2005 г. броят на заглавията се увеличава 1.2 пъти, а тира­жът намалява с 1.4 пъти (28.6%).

• През 2006 г. у нас са издадени 1272 заглавия ПИ с годи­шен тираж 347 810.2 хил. От тях 446 заглавия вестни­ци с годишен тираж 325 733.1 хил., като на лице от на­селението годишно се падат 42.3 вестника. В сравне­ние с 2000 г. броят на вестниците намалява с 18.2%, а тиражът — с 26.4%, докато в сравнение с 2005 г. бро­ят им се увеличава с 23, а тиражът — с 16 милиона. Издадените списания са 590 заглавия, бюлетините — 188, и периодичните сборници — 48. Годишният ти­раж на списанията (18 508.9 хил.) през 2006 г. в срав­нение с 2005 г. (9 764.0 хил.) се увеличава двойно, а на бюлетините (3 650.0 хил.) запазва стойностите си. През 2000 г. са издадени 16 периодични сборника с ти­раж 12.0 хил., през 2005 г. — 51 с тираж 9,7 хил., а през 2006 г. — 48 с годишен тираж 19.2 хиляди.

• През 2007 г. се издадени 1405 заглавия ПИ с общ годи­шен тираж 336 554 хил. Увеличеният брой заглавия е резултат от присъствието на една нова група изда­ния — справочници, годишни доклади и отчети, които след въвеждането на новия стандарт за библиограф­ско описание, съобразен с международния ISBD, при­състват в групата на ПИ. Издадените вестници са 448 с годишен тираж 338 590 хил., като на лице от на­селението годишно се падат 44.2 вестника. В сравне­ние с 2006 г. броят им се увеличава с 2, а тиражът — с 12 милиона. Издадени са 624 списания и 193 бюлети­на, 58 периодични сборници с общ тираж 20 хил. и 82 заглавия справочници, доклади и отчети, като в срав­нение с 2006 г. броят на списанията се увеличава с 34 заглавия. Годишният тираж на списанията е 14 351 хил. и в сравнение с 2006 г. намалява с 1.4%, а на бю­летините — 3593 хил., остава в стойнтостите от предходната година.

• През 2008 г. издадените заглавия ПИ са 1410 с общ тираж 385 523 хил. Вестниците са 449 заглавия с го­дишен тираж 370 789 хил., като на лице от населени­ето годишно се падат 48.6 вестника, или с 4.4 вест­ника повече в сравнение с 2007 година. За тази една година броят на заглавията на вестниците намаля­ва с 2.2%, а тиражът се увеличава с 9.5%. През 2008 г. са издадени 655 заглавия списания, 162 заглавия бюле­тини, 52 заглавия периодични сборници и 92 заглавия справочници, доклади и отчети, като в сравнение с 2000 г. броят на списанията се увеличава с 40.1%, до като бюлетините намаляват с 20.2%. Годишният ти­раж на списанията (13 118 хил.) през 2008 в сравне­ние с 2000 г. намалява с 20.7%, а на бюлетините (1 590 хил.) — с 38.9%. В сравнение с 2007 г. броят на списа­нията намалява с 3.7% (23 бр.), а на бюлетините — с 9.8% (19 бр.).

Съдържание

• През 2004 г. от всички издадени вестници 211 загла­вия са с обществено-политическо съдържание. От тях 58 заглавия в раздел „Политика. Икономика“, чий­то относителен дял е 4.4% от общия тираж. Вестни­ците в областта „Игри и спорт“ са с 18 броя заглавия и с най-голям относителен дял — 8.0% от общия ти­раж. В групата на изданията с обществено-полити­ческо съдържание значително място заемат бизнес изданията. Най-добре това се проявява при групата издания „Управление на производството. Организация на промишлеността, търговията и транспорта“. Това са 20 заглавия издадени вестници с тираж 15 926. 2 хил., или 5.0% от общия тираж. Групата издания „Право. Обществено управление. Социални грижи. Со­циално осигуряване. Застрахователно дело“ е с изда­дени 7 заглавия, като относителният дял на тиража съставлява 6.7% от общия тираж. Големият им ти­раж се дължи на факта, че те съдържат многостран­на информация и задоволяват търсенията на чита­телската аудитория по отношение на законите, за­сягащи бизнеса, борсите и борсовите сесии. След изданията с обществено-политическо съдържание е групата на природните науки с 86 заглавия, следвана от изданията за развлечение — 20 заглавия, вестни­ци на учебни заведения — 11, вестници за деца и юно­ши — 8. През 2004 г. сред издадените списания, бюле­тини и периодични сборници с най-голям дял са тези от областта на обществено-политическа темати­ка — 35.1% от заглавията и 32.8% от годишния ти­раж на всички издавани през годината списания, бюле­тини и периодични сборници. След тях са изданията от областта на здравеопазването и медицината — в рамките на 15,7%, следват издания от областта на техниката, промишлеността и транспорта — 14,8%, култура, наука, образование — 8,2%, изкуство — 4,8%, езикознание и литературознание — 2,9. Тези данни са добър индикатор за предназначението на списанията и периодичните сборници като място за научни по­стижения, информация и резултати.

• През 2005 г. отново се запазва първото място на за­главията с обществено-политическо съдържание — 53 заглавия в група „Политика, икономика“, а относи­телният дял на тиража им е 3.2% от общия тираж. Група „Социология, статистика“ е с 30 заглавия, но те са с най-голям относителен дял — 17.6% от общия тираж. Вестниците с тематика „Игри и спорт“ са 14 с 9.7% относителен дял от общия тираж. При из­данията с обществено-политическо съдържание зна­чително място заемат бизнес изданията, като най-ясно това се проявява при групата издания „Упра­вление, администрация и организация“ — 19 издадени заглавия (вестници) с тираж 21 417.3 хил., или 6.9% от общия тираж. През 2005 г. са издадени 9 вестника за деца и юноши, които в сравнение с 2000 г. намаляват 2.2 пъти, и 7 хумористични вестника (колкото и през 2000 г.) с 635.1 хил. годишен тираж, но в сравнение с 2000 г. тиражът им намалява около 2 пъти.

• Най-голям брой издадени заглавия списания и бюлети­ни през 2005 г. са в група „Обществено-политическа. Култура. Наука. Книгознание“. 180 от издадените спи­сания са с тираж 2 950.1 хил. и 100 броя заглавия на бюлетини с тираж 2578.6 хиляди. Относителният дял на тиражите през 2005 г. от тази група е съответно 30.2% от общия тираж на списанията и 66.1% от тира­жа на всички издавани бюлетини. Голям относителен дял от издаваните списания и бюлетини заема група­та „Здравеопазване. Медицина“. За 2005 техният дял е 13.7%, като спрямо 2000 г. броят на заглавията се уве­личава с 3 пункта, а спрямо 2004 намалява с 2 пункта. Групата „Детско-юношеска литература“ и „Физическа култура. Спорт“ също е с голям относителен дял на тиража на издаваните списания — съответно 10.9 и 11.0% от тиража на всички издавани списания.

• През 2006 г. най-голям брой издадени вестници са в групата с обществено-политическо съдържание — 25% от общия брой, като вътре в тях първенство­то е за вестниците от областта на политиката и икономиката — 54%, следвани от областта на соци­ологията — 30%. 19% от общия брой заглавия издаде­ни вестници са от групата „Приложни науки“, 5% от „Изкуство и развлечение“ и 2% от „Литература“. Най-голям дял от всички издавани списания, бюлетини и периодични сборници през 2006 г. заемат тези с об­ществено-политическа тематика — 39.5% от загла­вията и 61.2.0% от общия тираж, следвани от здраве­опазване и медицина — 14%, техника, промишленост, транспорт — 12,9%, природни науки — 3,6%, търго­вия — 3,2%, детско-юношески издания — 2,6%.

• През 2007 г. отново първо място заемат заглавията с обществено-политическо съдържание — 25%, а въ­тре в тях група „Политика, икономика“ е с 57%, група „Социология, статистика“ — 36%. Вестниците със съ­държание от областта на приложните науки са 20%, от областта на изкуството и развлеченията — 4,7%. Най-голям дял от всички издавани списания и бюлети­ни през 2007 г. заемат тези с обществено-политиче­ска тематика — 35.4% от заглавията и 42.7% от об­щия тираж, следвани от здравеопазване, медицина — 13,8%, техника, промишленост, транспорт — 11,6%, природни науки — 4,9%, спорт — 3,8%.

• Съдържанието на издадените ПИ през 2008 г. е от об­ластите: обществено-политическата литература — 45%, техника — 9,8%, здравеопазване и медицина — 8%, образование — 4,2%, спорт — 2,5%, детско-юношеска литература — 2%. Забелязва се разместване в отдел­ните групи в сравнение с предходните години, което се дължи на непрекъснато увеличаващия се брой изда­ния от областта на информационните технологии, многото детски вестници и списания, а увеличеният брой заглавия от областта на образованието е свър­зан с голямата група справочници за кандидатстване след 7 клас и в университетите.

За периода 2004—2008 г. при всички видове ПИ се на­блюдава трайно присъствие на изданията с обществе­ но-политическо съдържание. Това намира най-ярък израз при вестниците — те са от областта на политиката, икономиката, общественото управление, бизнес вест­ници, вестници с общ информационен характер, след­вани от медицина, техника, литература, спорт. Най-голямо е увеличението на вестниците от сферата на медицината, техниката, селското стопанство, литера­турата и спорта. Тук достойно място заемат и реги­оналните вестници, които са с общ информационен ха­рактер. При списанията и бюлетините отново водеща позиция имат изданията с обществено-политическо съ­държание, след тях са тези от областта на медицина­та, културата, детско-юношеските издания. Периодич­ните сборници, в унисон с останалите видове ПИ, се подреждат по следния начин: обществено-политически, природознание, литературознание, техника, култура, ме­дицина, изкуство.

Местоиздаване

• През 2004 г. издадените ПИ в София (столица) са 73,7% от всички ПИ, а останалите 26,3% се разпреде­лят по области както следва: Пловдив — 27,3%, Варна — 22,1%, Стара Загора — 12,0%, Велико Търново — 9,7%, Бургас — 8,5%.

• През 2005 г. най-много вестници са издавани в София (столица) — 60% от общия брой, а останалите се раз­пределят в областите: Пловдив — 10%, Варна — 8,9%, Враца — 7,8% , Плевен, Стара Загора, Велико Търно­во — 6,9%. Издадените списания, бюлетини и сборни­ци по области следват същия модел — в София се из­дават 73,8%, а останалите 26,2% се разпределят по области: Пловдив — 28,5%, Варна — 22,3%, Стара За­гора — 15,6%, Велико Търново — 12,1%, Бургас — 9,5%, Габрово — 4,5%.

• Водеща в издаването на вестници през 2006 г. е Со­фия (столица) с 238 заглавия, като относителният им дял е 53.4% от всички издадени в страната вест­ници. В сравнение с 2005 г. се наблюдава намаляване с 6.9 пункта. Делът на тиража им през 2006 г. е 90.5% от общия тираж и в сравнение с 2005 г. се увеличава с 1.2 пункта. Издаваните вестници извън столицата се разпределят в областите: Варна — 10%, Пловдив — 9,5%, Враца — 8,5%, Стара Загора — 8,3%, Велико Тър­ново, Бургас и Хасково — по 7,1%. Издадените списа­ния, бюлетини и сборници по области се разпределят както следва: в София се издават 74,1%, а останали­те 25,9% се издават в следните области: Пловдив — 27,6%, Варна — 26,3%, Стара Загора — 15,0%, Велико Търново — 13,4%, Бургас — 8, 5%, Русе — 4,5%.

• По брой на издаваните вестници през 2007 г. водеща административна област е София (столица) — 230 (с 8 по-малко в сравнение с 2006 г.), като относител­ният им дял е 51.3% от всички издадени в страната вестници. В сравнение с 2000 г. този дял се увелича­ва със 7.6 пункта, а спрямо 2006 г. намалява с 3.1 пунк­та. Делът на тиража им през 2007 г. е 88.6% от общия тираж и спрямо 2006 г. намалява с 2.7 пункта. От из­даваните заглавия вестници извън столицата на пър­во място са област Пловдив и Варна с 8%, след тях се нареждат Враца с 6%, Стара Загора с 5,9%, В. Търново и Хасково по 4%. През 2007 г. издадените списания, бю­летини и сборници по области са в следния ред: в Со­фия се издават 74%, а останалите 26% се разпреде­лят в областите: Пловдив — 26%, Варна — 25,3%, Ста­ра Загора — 13%, Велико Търново — 14%, Бургас — 6,2%, Русе — 4,2%.

• По показател „местоиздаване“ през 2008 г. се наблю­дава чувствитело увеличение на издаваните загла­вия ПИ в столицата — 82% от общия брой. Извънсто­личните издания се разпределят по области: Варна — 10%, Пловдив — 6%, В. Търново, Русе и Бургас — по 5%, Благоевград и Враца — по 2,5%. По брой на издавани­те вестници през 2008 г. водеща административна област е София (столица) — 213 (със 17 по-малко спря­мо 2007 г.), като относителният им дял е 48.6% от всички издадени в страната вестници. В сравнение с 2007 г. този дял намалява с 2.7 процентни пункта. Столичните вестници са 87.7% от общия тираж на вестниците през 2008 г. и в сравнение с 2007 г. делът им намалява с 0.9 процентни пункта.

Издател

Периодът 2004—2008 г. се характеризира с утвърждава­не на частната издателска институция. Създадените още от 1993 г. издателски комплекси, издателски къщи, пресгрупи с добра структура и база затвърдиха позици­ите си и през разглеждания период. Сред вестниците водеща позиция заемат „Медиа холдинг“ с 11 заглавия, „Резон ООД“ с 9 заглавия, „168 часа ЕООД“ с 8 заглавия. Раз­лична е ситуацията при издателите на списания, бюле­тини и периодични сборници — тук водеща позиция имат научни институти, университети, академии: Академич­но издателство „Проф. Марин Дринов“ е представено с 35 заглавия списания и периодични сборници, Национален статистически институт — 32 заглавия бюлетини и спи­сания, Център за информация по медицина — 24 заглавия бюлетини и списания, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ — 19 заглавия периодични сборници и списания, Министерство на образованието и науката — 17 заглавия списания, издателство „Егмонт България“ — 10 заглавия списания. В условията на пазарна конкуренция и пазарът на ПИ непрекъснато се променя, утвърждавай­ки най-търсените, най-гъвкавите и добре подготвени из­дания, които, от една страна, се стремят да задоволят изискванията на потребителите, а от друга са в зависи­мост от наличните технологични възможности.

Периодът 2004—2008 г. се характеризира със ста­билност на излизащите ПИ. Броят на заглавията показ­ва тенденция към плавно увеличение на стойностите — в началото заглавията са 1100–1200, а в края на периода надвишават 1400 броя. ПИ запазват посоката, поета през 2003 г.:

1. Стабилно състояние на вестниците в границите на 420–446 заглавия;

2. Непрекъснато увеличение на броя заглавия списания от 532 в началото до 686 в края на разглеждания пе­риод;

3. Броят на бюлетините намалява, а периодичните сборници са с постоянни стойности в рамките на 48–50 заглавия;

4. През 2007 г. се появяват нов вид ПИ — справочници, годишни доклади и отчети;

5. През периода 2004—2008 г. издаваните заглавия ПИ се разпределят по области в следния ред: София, с непрекъснато увеличение на дела издавани заглавия, резултат от икономическата ситуация в страната, следвана от Пловдив, Варна, Велико Търново, Бургас, Стара Загора, Враца, Русе, Благоевград;

6. ПИ по съдържание през разглеждания период са от следните групи: най-голям е делът на обществено-политическото съдържание, следват медицина, тех­нически науки, природни науки, спорт, изкуство и раз­влечение;

7. Най-голям е броят на издателствата, ситуирани в София, и там е най-голям броят на издаваните ПИ;

8. Бързо навлизат новите информационни и комуника­ционни технологии в издаването на ПИ — непрекъс­нато нараства броят на електронните списания, вестници, електронни версии на печатни издания и на електронните сайтове на издателства и редакции.

ІІІ. Изводи

1. Издателската институция през разглеждания пери­од се характеризира със стабилност по отношение на всички показатели;

2. Наблюдава се плавно покачване на броя на заглавия издадени книги и брошури и ПИ, а при тиражите се регистрира известно колебание;

3. През разглеждания период се появяват нов вид ПИ — справочници, годишни доклади и отчети;

4. При книгите и брошурите преобладават издадени­те заглавия в областта на художествената лите­ратура за възрастни, в научната и учебната лите­ратура;

5. Делът на издаваните у нас учебници е все още срав­нително малък, независимо от непрекъснатото на­растване, като се има предвид, че в страните от Европейския съюз този дял е около 42% от целия из­дателски пазар;

6. При продължаващите издания най-голям е делът на обществено-политическото съдържание, следват медицина, технически науки, природни науки, спорт, изкуство и развлечение;

7. Най-голям брой издателства са ситуирани в София и съответно в столицата са издадени най-голям брой заглавия от отделните видове документи;

8. Наблюдава се бързо и ефективно въвеждане на но­вите информационни и комуникационни технологии в издателската институция — непрекъснато нара­ства броят на електронните документи, на елек­тронните сайтове на издателства и редакции и на електронните книжарници;

9. Утвърждава се интегрирането на българските из­дателства в световната издателска общност;

10. Библиотеките през последните три години се на­ложиха като активен участник на книжния пазар и като „пряк съюзник“ на издателствата при изпъл­няването на тяхната културно-историческа и про­светна мисия;

11. През разглеждания период библиотеките и читали­щата се утвърдиха като институции с издателска дейност.