Местоиздаване
• Най-много заглавия книги през 2004 г. се издават в столицата — 4 344 бр. заглавия, в тираж 3 182.2 хиляди. Те съставляват съответно 67.5% от общия брой издадени заглавия и 74.2% от общия тираж. В сравнение с 2003 г. броят на заглавията, издавани в София се увеличава с 14.3%, а тиражът намалява с 11.2%. В някои от останалите градове картината е следната: Пловдив — 427 заглавия, В. Търново — 201, Варна — 164.
• През 2005 г. заглавията на книги, издадени в столицата, са 3 945, в тираж 2981.7 хил., което е съответно 65.4% от общия брой издадени заглавия и 76.1% от общия тираж. В сравнение с 2004 г. броят на заглавията, издавани в област София, намалява с 9.2%, а тиражът — с 11.2%. В Пловдив са издадени 280 заглавия, във В. Търново — 148, във Варна — 100.
• През 2006 г. в София са издадени 3 244 заглавия на книги и брошури, в Пловдив — 359, във В. Търново — 100, във Варна 91.
• Най-много заглавия на книги през 2007 г. се издават в столицата — 3 828, в Пловдив — 429, във Варна — 105, във В. Търново — 102.
• През 2008 г. в София са издадени 3 458 заглавия на книги и брошури, в Пловдив — 583, във Варна — 135, във В. Търново — 104.
След влизането в сила на новия Закон за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения през 2001 г. започна регистрацията и статистическото отразяване на електронните документи на твърд носител. През разглеждания период издадените заглавия на дигитални издания са както следва: 2004 г. — 54 заглавия, 2005 г. — 122, 2006 г. — 453, 2007 г. — 180, и през 2008 г. — 186 заглавия. Най-голям ръст тези документи бележат през 2006 г., когато бе въведена практиката отделни заглавия вестници да се издават, придружени от филми. Техният брой е 280, или 38.1% от общия брой на издадените електронни документи през годината.
Представените по-горе резултати показват, че броят на издадените книги и брошури през разгледания петгодишен период непрекъснато нараства, а в стойностите на тиражите се наблюдават колебания. Показателят „издадена литература на глава от населението“ бележи известно увеличение, макар че по този показател страната значително изостава от другите европейски страни, а също така и от наложени традиции и достигнати нива през отминали години (през 1939 г. при издадени 2 169 заглавия книги в общ тираж 6 484 хиляди, на лице от населението се е падала по една издадена книга, през 1960 г. при 3 369 заглавия книги в общ тираж 30 244 хиляди, на лице от населението са се полагали 3.8 книги, през 1970 г. при 3 799 заглавия книги в общ тираж 41 029 хиляди, на лице от населението книгите са били 4.8). Анализът на издаваната литература по тематика показва, че увеличаването на броя на заглавията се разпрости ра върху всички отрасли на човешкото знание, като превес имат изданията в областта на художествената литература за възрастни, в научната и учебна литература, като последният вид има значително по-нисък дял в сравнение с останалите страни от Европейския съюз. По признака местоиздаване се наблюдава следното — издателствата в България в края на 2008 г. са разположени в 115 населени места и са с общ брой 3 651, като най-много са съсредоточени в София — 2 697, и в по-големите градове: Пловдив — 200, Варна — 197, Стара Загора — 63, Бургас — 62, Велико Търново — 51, Русе — 41, Шумен и Добрич — 36, Благоевград — 31. По заглавия на издадени книги и брошури „класацията“ е следната: на първо място е София, следвана от Пловдив, В. Търново и Варна.
От всичко казано дотук могат да се изведат и някои основни тенденции, наблюдавани в развитието на книгоиздателската дейност през последните пет години:
1. Запазване на т.нар. „качествен модел“ на издаване, с непрекъснато увеличаване на заглавията на книги и брошури;
2. Колебаещи се стойности при общите тиражи на публикуване;
3. Преобладаващ брой издания в областта на художествената литература за възрастни, в научната и учебна литература спрямо другите видове издания;
4. Сравнително нисък дял на учебната литература в сравнение с останалите страни от Европейския съюз, където този дял е около 42% от цялата издателска продукция;
5. Трайно запазване на преобладаващия дял издателства, разположени в София;
6. Висок дял на издадените заглавия книги в столицата, с тенденция към нарастване на показателя.
ІІ. Издаване на продължаващи издания
Брой заглавия и тираж на продължаващи издания
За периода 2004 — 2008 г. издадените ПИ (продължаващи издания) са:
• През 2004 г. са издадени 1186 заглавия ПИ в годишен тираж 323 698.4 хиляди, които се разпределят по видове както следва: вестници — 424 загл., списания — 489 загл., бюлетини — 223 загл. и периодични сборници — 50 загл. Издадените заглавия на вестници са в годишен тираж 318 069.9 хил., като на лице от населението се падат 41 вестника.
• През 2005 г. броят на издадените ПИ е 1243 заглавия, вестниците са с почти непроменен брой в сравнение с 2004 година — 446 заглавия, и с тираж 310 023.1 хил., като годишно на лице от населението се падат 40 вестника. Издадени са 554 заглавия списания и 192 бюлетини с тираж 13665.2 хиляди и 51 заглавия периодични сборници с общ тираж 9,7 хил. В сравнение с 2004 г. се наблюдава увеличение на заглавията и тиража съответно с 4.8 и 5.9%, като в периода 2000 — 2005 г. броят на заглавията се увеличава 1.2 пъти, а тиражът намалява с 1.4 пъти (28.6%).
• През 2006 г. у нас са издадени 1272 заглавия ПИ с годишен тираж 347 810.2 хил. От тях 446 заглавия вестници с годишен тираж 325 733.1 хил., като на лице от населението годишно се падат 42.3 вестника. В сравнение с 2000 г. броят на вестниците намалява с 18.2%, а тиражът — с 26.4%, докато в сравнение с 2005 г. броят им се увеличава с 23, а тиражът — с 16 милиона. Издадените списания са 590 заглавия, бюлетините — 188, и периодичните сборници — 48. Годишният тираж на списанията (18 508.9 хил.) през 2006 г. в сравнение с 2005 г. (9 764.0 хил.) се увеличава двойно, а на бюлетините (3 650.0 хил.) запазва стойностите си. През 2000 г. са издадени 16 периодични сборника с тираж 12.0 хил., през 2005 г. — 51 с тираж 9,7 хил., а през 2006 г. — 48 с годишен тираж 19.2 хиляди.
• През 2007 г. се издадени 1405 заглавия ПИ с общ годишен тираж 336 554 хил. Увеличеният брой заглавия е резултат от присъствието на една нова група издания — справочници, годишни доклади и отчети, които след въвеждането на новия стандарт за библиографско описание, съобразен с международния ISBD, присъстват в групата на ПИ. Издадените вестници са 448 с годишен тираж 338 590 хил., като на лице от населението годишно се падат 44.2 вестника. В сравнение с 2006 г. броят им се увеличава с 2, а тиражът — с 12 милиона. Издадени са 624 списания и 193 бюлетина, 58 периодични сборници с общ тираж 20 хил. и 82 заглавия справочници, доклади и отчети, като в сравнение с 2006 г. броят на списанията се увеличава с 34 заглавия. Годишният тираж на списанията е 14 351 хил. и в сравнение с 2006 г. намалява с 1.4%, а на бюлетините — 3593 хил., остава в стойнтостите от предходната година.
• През 2008 г. издадените заглавия ПИ са 1410 с общ тираж 385 523 хил. Вестниците са 449 заглавия с годишен тираж 370 789 хил., като на лице от населението годишно се падат 48.6 вестника, или с 4.4 вестника повече в сравнение с 2007 година. За тази една година броят на заглавията на вестниците намалява с 2.2%, а тиражът се увеличава с 9.5%. През 2008 г. са издадени 655 заглавия списания, 162 заглавия бюлетини, 52 заглавия периодични сборници и 92 заглавия справочници, доклади и отчети, като в сравнение с 2000 г. броят на списанията се увеличава с 40.1%, до като бюлетините намаляват с 20.2%. Годишният тираж на списанията (13 118 хил.) през 2008 в сравнение с 2000 г. намалява с 20.7%, а на бюлетините (1 590 хил.) — с 38.9%. В сравнение с 2007 г. броят на списанията намалява с 3.7% (23 бр.), а на бюлетините — с 9.8% (19 бр.).
Съдържание
• През 2004 г. от всички издадени вестници 211 заглавия са с обществено-политическо съдържание. От тях 58 заглавия в раздел „Политика. Икономика“, чийто относителен дял е 4.4% от общия тираж. Вестниците в областта „Игри и спорт“ са с 18 броя заглавия и с най-голям относителен дял — 8.0% от общия тираж. В групата на изданията с обществено-политическо съдържание значително място заемат бизнес изданията. Най-добре това се проявява при групата издания „Управление на производството. Организация на промишлеността, търговията и транспорта“. Това са 20 заглавия издадени вестници с тираж 15 926. 2 хил., или 5.0% от общия тираж. Групата издания „Право. Обществено управление. Социални грижи. Социално осигуряване. Застрахователно дело“ е с издадени 7 заглавия, като относителният дял на тиража съставлява 6.7% от общия тираж. Големият им тираж се дължи на факта, че те съдържат многостранна информация и задоволяват търсенията на читателската аудитория по отношение на законите, засягащи бизнеса, борсите и борсовите сесии. След изданията с обществено-политическо съдържание е групата на природните науки с 86 заглавия, следвана от изданията за развлечение — 20 заглавия, вестници на учебни заведения — 11, вестници за деца и юноши — 8. През 2004 г. сред издадените списания, бюлетини и периодични сборници с най-голям дял са тези от областта на обществено-политическа тематика — 35.1% от заглавията и 32.8% от годишния тираж на всички издавани през годината списания, бюлетини и периодични сборници. След тях са изданията от областта на здравеопазването и медицината — в рамките на 15,7%, следват издания от областта на техниката, промишлеността и транспорта — 14,8%, култура, наука, образование — 8,2%, изкуство — 4,8%, езикознание и литературознание — 2,9. Тези данни са добър индикатор за предназначението на списанията и периодичните сборници като място за научни постижения, информация и резултати.
• През 2005 г. отново се запазва първото място на заглавията с обществено-политическо съдържание — 53 заглавия в група „Политика, икономика“, а относителният дял на тиража им е 3.2% от общия тираж. Група „Социология, статистика“ е с 30 заглавия, но те са с най-голям относителен дял — 17.6% от общия тираж. Вестниците с тематика „Игри и спорт“ са 14 с 9.7% относителен дял от общия тираж. При изданията с обществено-политическо съдържание значително място заемат бизнес изданията, като най-ясно това се проявява при групата издания „Управление, администрация и организация“ — 19 издадени заглавия (вестници) с тираж 21 417.3 хил., или 6.9% от общия тираж. През 2005 г. са издадени 9 вестника за деца и юноши, които в сравнение с 2000 г. намаляват 2.2 пъти, и 7 хумористични вестника (колкото и през 2000 г.) с 635.1 хил. годишен тираж, но в сравнение с 2000 г. тиражът им намалява около 2 пъти.
• Най-голям брой издадени заглавия списания и бюлетини през 2005 г. са в група „Обществено-политическа. Култура. Наука. Книгознание“. 180 от издадените списания са с тираж 2 950.1 хил. и 100 броя заглавия на бюлетини с тираж 2578.6 хиляди. Относителният дял на тиражите през 2005 г. от тази група е съответно 30.2% от общия тираж на списанията и 66.1% от тиража на всички издавани бюлетини. Голям относителен дял от издаваните списания и бюлетини заема групата „Здравеопазване. Медицина“. За 2005 техният дял е 13.7%, като спрямо 2000 г. броят на заглавията се увеличава с 3 пункта, а спрямо 2004 намалява с 2 пункта. Групата „Детско-юношеска литература“ и „Физическа култура. Спорт“ също е с голям относителен дял на тиража на издаваните списания — съответно 10.9 и 11.0% от тиража на всички издавани списания.
• През 2006 г. най-голям брой издадени вестници са в групата с обществено-политическо съдържание — 25% от общия брой, като вътре в тях първенството е за вестниците от областта на политиката и икономиката — 54%, следвани от областта на социологията — 30%. 19% от общия брой заглавия издадени вестници са от групата „Приложни науки“, 5% от „Изкуство и развлечение“ и 2% от „Литература“. Най-голям дял от всички издавани списания, бюлетини и периодични сборници през 2006 г. заемат тези с обществено-политическа тематика — 39.5% от заглавията и 61.2.0% от общия тираж, следвани от здравеопазване и медицина — 14%, техника, промишленост, транспорт — 12,9%, природни науки — 3,6%, търговия — 3,2%, детско-юношески издания — 2,6%.
• През 2007 г. отново първо място заемат заглавията с обществено-политическо съдържание — 25%, а вътре в тях група „Политика, икономика“ е с 57%, група „Социология, статистика“ — 36%. Вестниците със съдържание от областта на приложните науки са 20%, от областта на изкуството и развлеченията — 4,7%. Най-голям дял от всички издавани списания и бюлетини през 2007 г. заемат тези с обществено-политическа тематика — 35.4% от заглавията и 42.7% от общия тираж, следвани от здравеопазване, медицина — 13,8%, техника, промишленост, транспорт — 11,6%, природни науки — 4,9%, спорт — 3,8%.
• Съдържанието на издадените ПИ през 2008 г. е от областите: обществено-политическата литература — 45%, техника — 9,8%, здравеопазване и медицина — 8%, образование — 4,2%, спорт — 2,5%, детско-юношеска литература — 2%. Забелязва се разместване в отделните групи в сравнение с предходните години, което се дължи на непрекъснато увеличаващия се брой издания от областта на информационните технологии, многото детски вестници и списания, а увеличеният брой заглавия от областта на образованието е свързан с голямата група справочници за кандидатстване след 7 клас и в университетите.
За периода 2004—2008 г. при всички видове ПИ се наблюдава трайно присъствие на изданията с обществе но-политическо съдържание. Това намира най-ярък израз при вестниците — те са от областта на политиката, икономиката, общественото управление, бизнес вестници, вестници с общ информационен характер, следвани от медицина, техника, литература, спорт. Най-голямо е увеличението на вестниците от сферата на медицината, техниката, селското стопанство, литературата и спорта. Тук достойно място заемат и регионалните вестници, които са с общ информационен характер. При списанията и бюлетините отново водеща позиция имат изданията с обществено-политическо съдържание, след тях са тези от областта на медицината, културата, детско-юношеските издания. Периодичните сборници, в унисон с останалите видове ПИ, се подреждат по следния начин: обществено-политически, природознание, литературознание, техника, култура, медицина, изкуство.
Местоиздаване
• През 2004 г. издадените ПИ в София (столица) са 73,7% от всички ПИ, а останалите 26,3% се разпределят по области както следва: Пловдив — 27,3%, Варна — 22,1%, Стара Загора — 12,0%, Велико Търново — 9,7%, Бургас — 8,5%.
• През 2005 г. най-много вестници са издавани в София (столица) — 60% от общия брой, а останалите се разпределят в областите: Пловдив — 10%, Варна — 8,9%, Враца — 7,8% , Плевен, Стара Загора, Велико Търново — 6,9%. Издадените списания, бюлетини и сборници по области следват същия модел — в София се издават 73,8%, а останалите 26,2% се разпределят по области: Пловдив — 28,5%, Варна — 22,3%, Стара Загора — 15,6%, Велико Търново — 12,1%, Бургас — 9,5%, Габрово — 4,5%.
• Водеща в издаването на вестници през 2006 г. е София (столица) с 238 заглавия, като относителният им дял е 53.4% от всички издадени в страната вестници. В сравнение с 2005 г. се наблюдава намаляване с 6.9 пункта. Делът на тиража им през 2006 г. е 90.5% от общия тираж и в сравнение с 2005 г. се увеличава с 1.2 пункта. Издаваните вестници извън столицата се разпределят в областите: Варна — 10%, Пловдив — 9,5%, Враца — 8,5%, Стара Загора — 8,3%, Велико Търново, Бургас и Хасково — по 7,1%. Издадените списания, бюлетини и сборници по области се разпределят както следва: в София се издават 74,1%, а останалите 25,9% се издават в следните области: Пловдив — 27,6%, Варна — 26,3%, Стара Загора — 15,0%, Велико Търново — 13,4%, Бургас — 8, 5%, Русе — 4,5%.
• По брой на издаваните вестници през 2007 г. водеща административна област е София (столица) — 230 (с 8 по-малко в сравнение с 2006 г.), като относителният им дял е 51.3% от всички издадени в страната вестници. В сравнение с 2000 г. този дял се увеличава със 7.6 пункта, а спрямо 2006 г. намалява с 3.1 пункта. Делът на тиража им през 2007 г. е 88.6% от общия тираж и спрямо 2006 г. намалява с 2.7 пункта. От издаваните заглавия вестници извън столицата на първо място са област Пловдив и Варна с 8%, след тях се нареждат Враца с 6%, Стара Загора с 5,9%, В. Търново и Хасково по 4%. През 2007 г. издадените списания, бюлетини и сборници по области са в следния ред: в София се издават 74%, а останалите 26% се разпределят в областите: Пловдив — 26%, Варна — 25,3%, Стара Загора — 13%, Велико Търново — 14%, Бургас — 6,2%, Русе — 4,2%.
• По показател „местоиздаване“ през 2008 г. се наблюдава чувствитело увеличение на издаваните заглавия ПИ в столицата — 82% от общия брой. Извънстоличните издания се разпределят по области: Варна — 10%, Пловдив — 6%, В. Търново, Русе и Бургас — по 5%, Благоевград и Враца — по 2,5%. По брой на издаваните вестници през 2008 г. водеща административна област е София (столица) — 213 (със 17 по-малко спрямо 2007 г.), като относителният им дял е 48.6% от всички издадени в страната вестници. В сравнение с 2007 г. този дял намалява с 2.7 процентни пункта. Столичните вестници са 87.7% от общия тираж на вестниците през 2008 г. и в сравнение с 2007 г. делът им намалява с 0.9 процентни пункта.
Издател
Периодът 2004—2008 г. се характеризира с утвърждаване на частната издателска институция. Създадените още от 1993 г. издателски комплекси, издателски къщи, пресгрупи с добра структура и база затвърдиха позициите си и през разглеждания период. Сред вестниците водеща позиция заемат „Медиа холдинг“ с 11 заглавия, „Резон ООД“ с 9 заглавия, „168 часа ЕООД“ с 8 заглавия. Различна е ситуацията при издателите на списания, бюлетини и периодични сборници — тук водеща позиция имат научни институти, университети, академии: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ е представено с 35 заглавия списания и периодични сборници, Национален статистически институт — 32 заглавия бюлетини и списания, Център за информация по медицина — 24 заглавия бюлетини и списания, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ — 19 заглавия периодични сборници и списания, Министерство на образованието и науката — 17 заглавия списания, издателство „Егмонт България“ — 10 заглавия списания. В условията на пазарна конкуренция и пазарът на ПИ непрекъснато се променя, утвърждавайки най-търсените, най-гъвкавите и добре подготвени издания, които, от една страна, се стремят да задоволят изискванията на потребителите, а от друга са в зависимост от наличните технологични възможности.
Периодът 2004—2008 г. се характеризира със стабилност на излизащите ПИ. Броят на заглавията показва тенденция към плавно увеличение на стойностите — в началото заглавията са 1100–1200, а в края на периода надвишават 1400 броя. ПИ запазват посоката, поета през 2003 г.:
1. Стабилно състояние на вестниците в границите на 420–446 заглавия;
2. Непрекъснато увеличение на броя заглавия списания от 532 в началото до 686 в края на разглеждания период;
3. Броят на бюлетините намалява, а периодичните сборници са с постоянни стойности в рамките на 48–50 заглавия;
4. През 2007 г. се появяват нов вид ПИ — справочници, годишни доклади и отчети;
5. През периода 2004—2008 г. издаваните заглавия ПИ се разпределят по области в следния ред: София, с непрекъснато увеличение на дела издавани заглавия, резултат от икономическата ситуация в страната, следвана от Пловдив, Варна, Велико Търново, Бургас, Стара Загора, Враца, Русе, Благоевград;
6. ПИ по съдържание през разглеждания период са от следните групи: най-голям е делът на обществено-политическото съдържание, следват медицина, технически науки, природни науки, спорт, изкуство и развлечение;
7. Най-голям е броят на издателствата, ситуирани в София, и там е най-голям броят на издаваните ПИ;
8. Бързо навлизат новите информационни и комуникационни технологии в издаването на ПИ — непрекъснато нараства броят на електронните списания, вестници, електронни версии на печатни издания и на електронните сайтове на издателства и редакции.
ІІІ. Изводи
1. Издателската институция през разглеждания период се характеризира със стабилност по отношение на всички показатели;
2. Наблюдава се плавно покачване на броя на заглавия издадени книги и брошури и ПИ, а при тиражите се регистрира известно колебание;
3. През разглеждания период се появяват нов вид ПИ — справочници, годишни доклади и отчети;
4. При книгите и брошурите преобладават издадените заглавия в областта на художествената литература за възрастни, в научната и учебната литература;
5. Делът на издаваните у нас учебници е все още сравнително малък, независимо от непрекъснатото нарастване, като се има предвид, че в страните от Европейския съюз този дял е около 42% от целия издателски пазар;
6. При продължаващите издания най-голям е делът на обществено-политическото съдържание, следват медицина, технически науки, природни науки, спорт, изкуство и развлечение;
7. Най-голям брой издателства са ситуирани в София и съответно в столицата са издадени най-голям брой заглавия от отделните видове документи;
8. Наблюдава се бързо и ефективно въвеждане на новите информационни и комуникационни технологии в издателската институция — непрекъснато нараства броят на електронните документи, на електронните сайтове на издателства и редакции и на електронните книжарници;
9. Утвърждава се интегрирането на българските издателства в световната издателска общност;
10. Библиотеките през последните три години се наложиха като активен участник на книжния пазар и като „пряк съюзник“ на издателствата при изпълняването на тяхната културно-историческа и просветна мисия;
11. През разглеждания период библиотеките и читалищата се утвърдиха като институции с издателска дейност.