PolyGrafia

Визитка: Генади Фридман е математик и преподавател, специалист по математическо моделиране, ръководител на отдела по технологии на шрифта в шрифтолеярна ПАРАТАЙП. В началото на 90-те години, по покана на Емил Якупов, се включва в проект за създаване на ръкописни шрифтове, довел до появата на авторски многотиражни шрифтове и до фактическата смяна на професията му.

Каква е ролята на създателя на шрифтове в съвременната визуална култура? Кое е най-важното в неговото призвание?

Трудно е да се прецени мястото на шрифта като едно от основните средства на визуалната комуникация. Това определя и ролята на шрифтовия дизайнер – той създава основния инструмент, с помощта на който се формира визуалната култура.

Винаги си спомням шегата, че някои шрифтови дизайнери са най-четените автори в света, ако отчитаме количеството текстове, в които са използвани техните шрифтове. Но усмивката угасва веднага, щом започнем да разбираме колко огромна е отговорността особено за авторите на масови системни наборни шрифтове. Не по-малка е отговорността и при разработката на шрифтове за навигация. При декоративните шрифтове сякаш е по-просто и аудиторията им не е чак толкова голяма. Но като общ сбор декоративните и заглавните шрифтове са това, което ни обкръжава отвсякъде, привлича вниманието ни, призовава ни или дори ни крещи нещо. Като цяло, извън зависимостта от това над какви шрифтове работи дизайнерът, основното е отговорността му по отношение на резултатите.

Смятате ли, че обществото е признателно на дизайнерите на шрифтове за тяхната работа?

Сложен въпрос. Какво можем да смятаме за признателност от страна на обществото и каква би следвало да е оценката?

Като цяло, държавните награди и титлите сред дизайнерите на шрифтове са рядко явление, още повече за страните, използващи кирилица. В Русия засега няма нито кавалери, нито рицари, нито нещо наподобяващо Order of the British Empire за принос в развитието на шрифта и типографията. Както впрочем няма и достатъчно библиотеки и центрове, подобни на St Bride Library, където шрифтовете биха се съхранявали с почести.

Ако смятаме за признание вниманието на средствата за масова информация, то в последно време това внимание нарасна: появиха се образователни документални филми, а фотографии на дизайнери, макар и рядко, все пак се мяркат на кориците на модните списания. Може би това е свързано с развитието на самото шрифтово общество, с нарастването на броя на студията, с тяхната просветителска и търговска дейност. Конференции и конкурси като Modern Cyrillic привличат не само шрифтови, но и графични и уеб дизайнери, и дизайнери от други направления, използващи шрифтове в работата си. Именно професионалната оценка най-много влияе на развитието на кирилските шрифтове.

Що се отнася до масовия потребител, то нищожно малък процент от населението се замисля за това, че някой създава шрифтове, още по-малко хора познават шрифтови дизайнери по физиономия и по име.

Културата на кирилицата е много по-млада от тази на латинската и гръцката писмености. В същото време (особено напоследък) развитието на кирилицата върви с резки темпове, не плавно като това на нейните по-древни предшественици…

Наистина, през последните 30 години културата на дигиталните кирилски шрифтове преуспява. И ако локализацията на широко известни латински шрифтове до някаква степен е повторение на опита от додигиталната епоха, то множеството авторски разработки, в които не само кирилицата, но и латиницата будят уважение, е огромна крачка напред. Съвсем близо е времето, когато всеки ден (т.е. 365 дни в годината) някъде в света ще се появява нов шрифт, поддържащ кирилица.

Възможно е да се изненадате, но според мен всички „страдания на съвременната култура на кирилицата“ произтичат съвсем не от това, че тя е по-млада и с неформиран засега фундамент, на базата на който да се развива интензивно. По-скоро все още сме малко, и което е по-важно – още не сме се научили да общуваме професионално помежду си. Не знам дали това са отгласи от недостроеното общество на равенството, пораждащо и зависимости, и нарцисизъм, и нещо друго… Но когато станем повече и се научим да взаимодействаме цивилизовано, отведнъж въздухът ще стане по-чист, кирилската култура ще диша свободно, ще се развива.

С настъпването на епохата на дигиталните шрифтове процесът на възпроизвеждане на исторически образци на почерци и на шрифтове се ускори многократно. В Русия Вие сте първият дизайнер, възстановил почерците на А.С.Пушкин и Н.В.Гогол. Как се роди идеята за тези реконструкции, какви бяха мотивите Ви за реализация на проектите?

В края на третото десетилетие от старта на огромния проект на ПАРАТАЙП, в актива на проекта записахме не само технологичен опит, но и над хиляда шрифта, създадени на основата на почерци.

Първата версия на шрифта Pushkin възникна достатъчно осъзнато, но и донякъде спонтанно. Много пъти се връщахме към обсъждането на възможностите за дигитализация на исторически почерци, експериментирахме с автографи, внимателно подбирайки отделните букви. От тези експерименти впоследствие се появи неголям шрифт – Jefferson (това вече е друга история). Днес вече има OpenType с възможности за използването на контекстуални или стилистични алтернативи, допълнителни лигатури, което допринася за разнообразието и оживява шрифта при набора. Тогава тези възможности не съществуваха. Помогна ни случаят. През 1999 г., за 200-годишнината от рождението на А. С. Пушкин подготвяхме поредния ежегоден брой на нашето клубно списание, в основата на който бяха произведенията на великия поет. Нуждаехме се от шрифт за заглавията и Емил предложи да направим версия на шрифта Pushkin. За целта се свърза с „Пушкинския музей“ и с други места, където се съхраняват оригинали и копия от автографи на поета.

Обикновено ръкописният шрифт се подготвя за няколко дни до седмица. В случая с Pushkin изборът, дигитализацията и оформянето на шрифта отнеха няколко месеца за подготовка на версия за списанието и още толкова за ограничена по знаков състав негова тиражна версия. Шрифтът (без реклама и допълнителни анонси) поставихме на сайта на ПАРАТАЙП – на страницата за безплатни шрифтове, което определи популярността му. Версията се разпространяваше много бързо и понякога се срещаше на най-неочаквани места, но на плаката на конкурса за млади цигулари Pushkin наистина беше на мястото си.

Само след няколко години, при създаването на „Албум със стихове на Пушкин“ издателите се сблъскаха с необходимостта да имат няколко различаващи се по своя характер дигитални варианти на почерка. С тях беше планирано набирането на текстовете на стихотворенията, за които нямаше съхранени автографи. Албумът така и не бе издаден, но това не спря разработката на новата версия на шрифта. Последвалите анализи и търсения доведоха до група начертания, различни по своя почерков характер – от дребни, но доста четливи, до по-широки, с няколко вариации в наситеността. (Попътно, освен руската азбука се появи и „френска“ версия.)

Семейството шрифтове може да се разгледа на: www.paratype.com/fonts/pt/pushkin

Вторият от споменатите шрифтове – за оформяне на заглавия в информационно-празничните материали на Руската държавна библиотека (РДБ), се появи през 2009 г. с поредния юбилей: 200-годишнината от рождението на Гогол.

Gogol и днес се разпространява безплатно: www.paratype.com/fonts/pt/gogol

С какви трудности се сблъскахте при реализацията на двата проекта?

Не помня някакви особени трудности освен безсънните нощи. Затова пък помня хранилищата, особено в РДБ, където успях да се докосна до някои ръкописи, избирайки страници за дигитализация. И, разбира се, съвместната работа с екипа дизайнери и технолози на ПАРАТАЙП остана в паметта ми.

Имате ли обратна връзка за това кои са основните потребители на шрифтовете с почерците на Пушкин и Гогол и в какви проекти са включени тези шрифтове?

Въпреки че след преработката шрифтът Pushkin премина в раздела „Търговски шрифтове“, интересът към него не спадна. Срещал съм го на неочаквани места – върху опаковки, каталози на вериги магазини, пощенски картички, лого на корпоративен вестник, включително части от текстове и заглавия на телевизионни програми. За щастие не умея да колекционирам снимки с мои шрифтове, но ако ги срещна някъде се радвам.

Какво бъдеще виждате за такива проекти?

Подобни проекти имат дълга история, а това означава че имат и бъдеще. Любопитно е, че когато пресъздаденият почерк се превърне в тиражен шрифт, става необходим не като исторически прототип на почерка на конкретен човек, а като възможност за предаването на лична информация на читателя. Очевидно не напразно първите поръчители на ръкописни шрифтове в началото на 90-те години бяха редакторите на списанията, които въведоха модата на ръкописния шрифт в „колонката на редактора“. Това е много показателен пример. Дигитализирането на почерците на известни личности обаче остава историческа необходимост.

Какво все още не сме направили за развитието на кирилската култура?

Без съмнение, нужно е повече внимание от страна на държавните органи. Именно на това равнище могат да се поставят комплексни задачи – не толкова за създаването на нови или реконструкцията на създадени в додигигалната епоха шрифтове, но и за техния цялостен дизайн.

Много важна за развитието на кирилицата е ролята на самите дизайнери. Според мен в приноса на дизайнера няма нищо необичайно: просто трябва да говорите за това, което вие и вашите колеги правите, за новите шрифтове и техническите им възможности, за интересни експерименти и успешни проекти, свързани с шрифтовете, като не забравяте историята.

Какви са творческите Ви планове в обозримо бъдеще?

В днешно време организационните задачи заемат почти цялото ни време. Надявам се да мога да се върна към основите, да избера няколко проекта и... може да се появи нов шрифт.