PolyGrafia

Началото на годината е и за всяка фирма, занимаваща се с полиграфия и производство на печатни изделия, е въпрос на престиж да се представи пред своите клиенти и конкуренти с интересен и оригинален фирмен календар. Основна цел при това е демонстрирането на технологичните възможности на предприятието, но не само — не по–малко важно е календарът да привлече вниманието дори и на непрофесионалното око. А след като го забележи и да го запомни. Такъв, мисля, е случаят с фирмения календар на Полиграфически комбинат Димитър Благоев. Това беше поводът да се срещна и да разговарям с г–ца Диана Петкова, негов дизайнер.

полиграфия Г–це Петкова, вие проектирате идеята за фирмен календар на Полиграфическия
комбинат за трети път. Какво е различното и нестандартното в подхода ви тази година? Разкажете ни нещо повече за идеята за този календар.

Д.П. Идеята за този календар нося в себе си още от 2004 година. По това време заминах на специализация в Лондонски колеж по печата (London College of Printing) към Университет по изкуствата, Лондон (University of the Arts, London), който сега вече се нарича Лондонски колеж по
комуникациите (London College of Communications). Към този университет са пет от най–големите
колежи, свързани с изкуствата, графичния дизайн и други, сред които и известният колеж Saint Martins. Там завърших магистратура в специалността „Дигитална обработка на изображения“ (Digital Colour Imaging). Един от предметите се казваше Colour Appearance Models — в него изучавахме математически модели, с помощта на които се компенсира разликата между цвета, измерен от уредите, и цвета, който възприема човешкото око. Защото има разлика — един уред, когато измери плътно поле магента, той отчита магента, т.е. за него това са определени стойности. Докато човешкото око, в зависимост от светлината, от обкръжаващия фон, от ъгъла, от който гледаме и много други фактори, всеки път може да вижда един и същ цвят като различен. Това явление ми стана и интересно и тогава ми хрумна да направя календар, който да демонстрира тези, т.нар. „оптически илюзии“ и тяхната теоретична обосновка.

В началото дизайнът на календара беше решен само в циан, магента и жълто, но впоследствие
прецених, че с добавянето на повече цветове ще се подобри визуалното му възприятие и го
преработих. Трудното беше да се представи всяка една илюзия като фокус, за да се вижда как става. Пък и не е лесно да се направи обяснение на фокус. Една от най–трудните ми задачи беше представянето на ефекта „моаре“. При него отпечатахме на паус растер магента под различни ъгли (разбира се, условно казано растер — просто по–големи точки). На долния лист, върху картон, в същите позиции — съответно циан и жълто в стандартните им ъгли. Като се наложи пауса върху картона се вижда как се появява моарето, а именно — при изместването на ъгъла на единия от цветовете спрямо другия. На един от листовете пък сме приложили частично лакиране, за да се покаже ефекта върху цвета при промяна на гланца на повърхността на хартията. Той е и единственият лист в календара, отпечатан върху хромова хартия, за разлика от останалите, които са върху релефен картон, тип акварелен.

Един от най–трудните за демонстриране ефекти беше метамерията, или по–точно способността на някои цветове да се променят на различна светлина. Всички сме били свидетели на отпечатък, който до печатната машина изглежда сиво–лилав, например, а когато го изнесем навън изведнъж става кафяв. Проблемът беше, че тези цветове са много капризни и при най–малкото отклонение (дори в рамките на 2 DЕ) губят променливия си характер.

полиграфия Смятате ли, че е изпълнена основната мисия на календара, който преди всичко е един фирмен продукт и като такъв би следвало да рекламира ПК Димитър Благоев?

Д.П. Има една модерна теория в областта на рекламните продукти напоследък, която аз възприех
при подхода ми за този календар. Това е т.нар. „Теория за добавената стойност“. На мен ми се искаше точно това — този продукт да има някаква „добавена стойност“, т.е. да е не само календар, не само да показва датите и да носи името на Полиграфическия комбинат, а да има нещо повече, което да накара хората, дори след края на годината да не го изхвърлят. Да го показват, например, след време на децата си, за да ги научат на нещо интересно... С такава мисъл проектирах този календар, но само времето ще покаже доколко идеята за него е била успешно реализирана.