PolyGrafia

Статията е изготвена по материали от доклада на г-жа Беатрис Клозе, генерален секретар на Интерграф, представен в рамките на Четвъртия печатарски форум в Букурещ

Интерграф представлява пред европейските институ­ции 22 федерации в графичната индустрия от 20 евро­пейски страни, без да се смятат 3-те асоциирани члена. Неговата основна задача е да насърчава и защитава ин­тересите на печатните и свързаните с тях индустрии и да способства за повишаване конкурентоспособност­та на сектора чрез лобиране, информиране и работа в мрежа.

В Европа преобладават малките предприятия, като в 85% от тях работят по-малко от 20 души. През 2006 г. пе­чатарската индустрия в 27-те европейски страни включ­ва около 132 000 фирми, в които работят около 850 000 души. Оборотът в печатната индустрия е около 105 млрд. евро. Данните за 2005 г. са съответно 130 000 фир­ми с 870 000 служители и оборот около 100 млрд. евро.

Накратко, европейската печатна индустрия е сек­тор, доминиран от малки и микрокомпании, основно съ­средоточен върху вътрешните пазари, зависим от рекламата, със силно ограничени инвестиции, характе­ризиращ се със структурен свръхкапацитет.

В изследване на Европейската графична информаци­онна мрежа, изготвено от Апенбърг&партнър през юни 2009 г., е направен анализ на оборота на печатните про­дукти и печатните процеси. Като цяло печатната индус­трия отчита спад от 6,4%. Най-„трудният“ продукт се оказват списанията, където спадът е 10,9%. От печат­ните процеси най-засегнат е листовият офсет -10,6%, а дигиталният печат е общо взето единственият процес, при който се наблюдава увеличение от 7,7%.

Както се вижда, най-засегнати са Италия, Франция и Испания. При разглеждане на основните продукти на печатната индустрия става видно, че за 15-те страни членки от края на ХХ век1 е налице отрицателен резул­тат, съответно -6,6% за вестникарския печат, -10,9% за печата на списания, -9,3% за рекламните продукти и -10% за печата на книги (таблица 1).

При прегледа на печатните процеси са отчетени съ­ответно -10,6% за листовия офсетов печат, -8,7% за рол­ния офсет, -6,4% за дълбокия печат и +7,7% за дигитал­ния печат.

Все още не разполагаме с данни за развитието на про­цесите през втората половина на годината, но от про­ведената през септември среща на директорите стана ясно, че известни тенденции за растеж са налице в облас­тта на цифровия печат. Тенденции за спад са налице при: оборота (България и Унгария -20%; Швеция и Италия -15%; Холандия -10–15%), рекламата (Австрия и Швейцария -40%, Италия -30%, Финландия също съобщава за намаляване на рекламите); най-голям спад по отношение на заетостта е отбелязан в Холандия -15%. Най-обезпокояващо е снижа­ването при експорта -38% (таблица 2).

Разполагаме с данни от Евростат за оборота на страните-членки за периода от първото тримесечие на 2008 г. до второто тримесечие на 2009 г. За съжаление липсват цифри за някои страни за 2009 г. Съпоставяне­то на първото и второто тримесечие на 2009 г. показ­ва, че при повечето държави е налице снижаване на обо­ротите. Особено засегната е Дания. Силно намаление се наблюдава в балтийските страни, например Латвия, за първото и второто тримесечие. Ако сравним първото тримесечие на 2009 г. с първото тримесечие на 2008 г., ще видим, че за Латвия намалението е почти 40%. Ци­фрите на „Евростат“ за Румъния показват относителна стабилност през последната година2 (таблица 3).

Данните, получени от нашите членове в Германия, по­казват състоянието в индустрията като цяло и това на печатната индустрия в частност. Както става ясно, графиките се движат надолу.

От следващата графика обаче се вижда, че общият бизнес климат се подобрява. Докато през 2008 и първите месеци на 2009 г. графиките вървят към понижаване, то около средата на годината се наблюдава успокояване и дори положителен тренд в развитието. Тези положител­ни индикации се отнасят както за очакванията, така и за бизнес климата. И за радост това важи не само за Герма­ния, но и за други страни от Европейския съюз. От Вели­кобритания съобщават, че са достигнали дъното и в на­чалото на есента бизнесът се оттласква нагоре, макар като цяло да е в неизгодна позиция (фиг. 1-2).

Какви са предизвикателствата пред печатната ин­дустрия в Европейския съюз в настоящия момент? Не­съмнено специфичната икономическа ситуация изисква да се предприемат действия на равнище отделни ком­пании, в рамките на страните-членки и на ниво Европей­ски съюз.

Какво се случва на европейско ниво? Нека разгледаме ос­новните моменти!

На първо място тук стои въпросът за динамиката на европейската печатна индустрия в рамките на глобал­ния пазар. Той има няколко аспекта:

• Партньорства и съюзи, или как фирмите си сътрудни­чат. Необходимо е да се изследват възможностите за засилване на сътрудничеството между компании­те. Например във Франция 14 — 15 фирми са се коопе­рирали, за да придобият по-широки възможности за печат и да предоставят услуги, които никоя от тях не може да извърши сама. Сега поръчките се изпълня­ват от 14-те фирми, а това увеличава броя и обхвата на услугите. Някои от печатните асоциации органи­зират форуми на национално равнище и така подпома­гат членовете си. Налице са инициативи за намалява­не на разходите, както и за коопериране на достав­ките и поръчките на национално и европейско ниво.

• Управление на производствените разходи — особе­но важен аспект, който в условия на криза придобива още по-голямо значение.

• Вносът от Китай или Далечния изток — един много важен въпрос, който в бъдеще трябва да разгледаме на европейско ниво.

• Икономически прогнози.

На второ място е разработването на услуги с доба­вена стойност и откриване на нови основи за растеж.

На трето място, инвестиране в човешките ресурси и разработване на нови умения за индустрията. Не е нуж­но да ви убеждавам колко е важно запазването и развива­нето на уменията на персонала.

На четвърто място, по-силна европейска насоченост в индустрията в следните направления:

• околна среда, здраве и безопасност;

• стандартизиране;

• известно хармонизиране на правилата в Европа с цел намаляване на разсейващите фактори.

На пето място, координирано нарастване на изслед­ванията и иновациите. Тук с особена сила стои въпросът разполагат ли печатниците с активи или пари, за да ин­вестират в иновации.

На шесто място, подобряване имиджа на печатната индустрия с най-добрите практики.

За да отговорим на тези предизвикателства, е необ­ходимо да бъдат предприети съответните действия:

• Развиване на пазарни тенденции в рекламата.

• Изследване на възможностите за засилване на съ­трудничеството между компаниите.

• Стройно ръководство и подобряване на процесите.

• Ангажиране на повече заинтересовани страни.

Действие 1

Относно разходите за реклама. От кривите се вижда, че през 2007 г. най-големите разходи за реклама са направе­ни в САЩ, следвани от Европа и Япония. В Китай, Австра­лия, Бразилия и Хонконг нивата са много ниски.

Ако разгледаме състоянието в някои европейски страни, ще отбележим, че особено във Великобритания и Франция има силно нарастване на разходите за рекла­ма в интернет от 2003 до 2007 г. Същевременно, особе­но във Великобритания, е налице силно намаляване на ре­кламата във вестникарската индустрия. В някои страни като Унгария разходите са основно в телевизията. Също­то е и в Испания и Италия.

Действие 2

Предлагането само на печат вече не е решение за Ев­ропа. Нужна е промяна. Тя трябва да се реализира чрез:

• Предлагане на добавена стойност.

• Предлагане на допълнителни услуги.

• Предлагане на клиентски решения.

• Предлагане на комуникационни решения.

Действие 3

Несъмнено една от основните посоки на усъвършенства­не на европейската печатна индустрия е опазването на околната среда. С цел намаляване емисиите на въглеро­ден диоксид е нужно да се работи за:

• Повишаване съзнанието на печатари и клиенти и об­разоване на обществеността.

• Подготовка на писмено становище с препоръки за на­маляване на въглеродните емисии.

• Сътрудничество с PrintCity по въпросите на околната среда и намаляването на въглеродните емисии.

Действие 4

Стандартизиране. Европейска мрежа за стандартите в печата. Интерграф създава мрежа от експерти по стан­дарта ISO 12647. Уебсайт информира за стандартите, наличните документи, данните за контакт и възмож­ностите за консултиране в различните страни. Редовни­те срещи гарантират актуална информация и осигуря­ват реализиране на целите на мрежата:

• Поощряване използването на печатните стандарти от печатарите.

• Споделяне на опит между организациите и експерти­те.

• Разработване на комуникационен документ по съот­ветните стандарти.

• Логотип за демонстриране пред членовете на Ин­терграф на подкрепата, оказвана от мрежата.

Следващата среща ще се проведе в Милано, Италия на 23 и 24 ноември. Това ще бъде експертна среща, но всеки, който се интересува и има основни понятия по стандартите ISO, е добре дошъл. Допълнителна инфор­мация може да бъде намерена на www.printing-standard.net или www.intergraf.eu

Информация и публикации:

• Месечни известия за новостите;

• Директен пренос на информация;

• Запитвания;

• Уебсайт и изявления за пресата;

• Екстранет за членовете;

• Изследвания и публикации;

• Брошура, издадена заедно с Платформата за пощен­ската индустрия.

Неотдавна Интерграф — в сътрудничество с пощен­ските власти, производителите на пликове, асоциаци­ите за директна поща и индустрията за хартия и кар­тон, издаде брошура, която чрез факти и фигури оспорва общоизвестни екологични митове, които несправедливо накърняват репутацията на нашата индустрия.

Брошурата във формат PDF можете да свалите от уебсайта на Интерграф (www.intergraf.eu). Ето и някои от ключовите ù послания (таблица 4).

Силата на печатната индустрия е в сътрудничест­вото на различните сдружения в индустрията на евро­пейско ниво:

1. Производство (пулпа и хартия) — Cepi, Cepiprint, Cepifine, Epis;

2. Разпространение (търговци на хартия) — Eugropa;

3. Печат (преса, принтери, мастило) — Интерграф, VDMA, ERA; FEPE, EuPia;

4. Съдържание (издатели, поща) — Fipp, Faep, EPC, WAN-Ifra, ENPA, Fedma;

5. Доставка (пощенски оператори, разпространение) — IPC, Distripress.

И накрая някои ключови въпроси на бъдещето:

• Създаване на Европейска мрежа за изследвания и ино­вации;

• Сътрудничество с Европейската платформа за гор­ски технологии;

• Създаване на национални мрежи за печатари.

В момента създаваме Европейска мрежа за изследва­ния и иновации. Както споменах, иновациите са ключов въпрос за печатната индустрия. Сътрудничим си също така и с Европейската платформа за горски технологии. В бъдеще искаме да създадем повече национални печа­тарски мрежи. В момента има 6 такива.